Изгледи - Европа

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

Изненада

Поредица
„Мястото на гей-тематиката в съвременните общества“

1. „Бисексуалните видове“ – Емили Дрискол

2. „Как е, когато се сваляш с някого от същия пол?“ – Криста Бъртън

3. „Божественост и анално лепило“ – Диаманда Галас

4. „И отново за думите, дупките и някои неща, които остават след тях...“ – Златко Енев

5. „Медийната видимост на хомосексуалността като парадокс“ – Николай Атанасов

6. „Да заминават за Конго!“ – Хилке Гердес

7. „Последният мит: заклеймяването на хомосексуалността в Библията“ – Николай Атанасов

8. „Да бъдеш хомо в Истанбул“ – Мехмет Мурат Сомер

9. „Политиката и горделивата нетолерантност“ – Станимир Панайотов

10. „Новаторска терапия за лечение на хомосексуалност“ – Десислава Петрова

11. „Комунизъм и хомосексуализъм в България (1944–1989 г.)“ – Михаил Груев

12. „Рисковано предложение“ – Маргарет Талбот

13. „Когато „Ню Йорк Таймс" излезе от килера...“ – Чарлз Кайзер

14. „Отношението на студентите към хомосексуалността“ – Иван Евтимов

15. „Как хомосексуалността е станала нещо нормално“ – Дейвид Розен

16. „Идея“ или „ефект“? – Самолет 005

17. „Три мнения за хомосексуалността“ – Николай Гочев, Мария Иванова Фьон, Александър Мануилов

18. „Еволюционната мистерия на хомосексуалността“ – Дейвид П. Бараш

19. „Нито ти, нито аз. И двете“ – Мишел Тий

20. „Защо ,да си роден гей’ е опасна идея“ – Шеймъс Кан

21. „Защо авторитарните водачи се страхуват от LGBT-правата?“ – Маша Гисън

Една жена стои на ъгъла и държи в ръка малък картонен плакат, на който е изобразена Божията майка, а под нея е написано „Хомосексуализмът е грях срещу Бога“. Един двайсетгодишен младеж с изрусени коси и верижка с кръстче на врата започва с нея бурен словесен дуел. Откъм малката тълпа, която е заобиколила двамата, от време на време се дочува по някое изречение. Един стар мъж, под ръка със съпругата си – тип среден гражданин – казва съвсем спокойно, че всеки може да бъде какъвто поиска. Случаен минувач вика към госпожата, че стига толкова със забраните, Чаушеску е мъртъв. Никой не се застъпва за жената. Хората по-скоро се надсмиват над мисионерската й жар.

Тази малка и спонтанна дискусия на ръба на първия Гей-парад в историята на страната, който беше проведен през 2005, удивява чуждестранната наблюдателка. Тя очакваше повече подкрепа за хомофобското мнение, защото а) едно консервативно тълкуване на християнската вяра е дълбоко вкоренено в мисленето на мнозина тук и б) хомосексуализмът е легален едва от около четири години насам. Наистина ли румънците са по-толерантни към хомосексуалистите, отколкото тя е предполагала?

На този въпрос отговаря Флорин Бухучеану, ръководителят на accept, с ясно „Не“. Accept, една румънска неправителствена организация, възникнала през 1996 г., се ангажира със защитата на правата на LGBT (лесбийки, гейове, би- и транссексуални). На уебсайта на организацията са документирани типични случаи на дискриминация в годините около 2000. Но и днес, повече от четири години след премахването на забраната върху хомосексуализма, се случват нападения, или някои LGBT биват третирани като криминални престъпници. Както и преди те имат трудности на работното място или в семейството, ако решат да престанат да играят обичайната игра на криеница със собствената идентичност.

Да, в Букурещ нещата са по-либерални, отколкото на много други места, но организирането на първия гей-парад беше изключително трудно. Едва след като офисът на кмета беше блокиран от хиляди протестни писма и телефонни обаждания от страната и преди всичко от чужбина, след като министърката на правосъдието Моника Маковей и накрая президентът Траян Басеску се изказаха в полза на парада, кметът се поддаде на натиска и преразгледа първоначалната забрана. Бързата международна реакция се дължи преди всичко на Дайан Фишер. Тя е член на Metropolitan Community Churches. Тази основана през 1968 в Калифорния свободна църква, която днес има около двадесет и пет хиляди членове в двадесет и две страни, защищава активно правата на LGBT. Фишер принадлежи към съвета на църквата и между другото отговаря за източна Европа. През 2005 и 2006 тя е в Букурещ, за да поддържа accept при осъществяването на първия Гей-парад в страната.

Противници

На първия парад дойдоха значително повече хора, отколкото организаторите бяха очаквали. Говори се за цифра между 350 и 500 души, между тях и мнозина солидаризиращи се хетеросексуални. Както от кметството, така и организаторите не бяха сигурни дали всичко ще премине мирно. Noua Dreapta (новите десни), една фашистка организация с връзки в Германия, която е също против евреи, унгарци и привърженици на аборта, беше обявила протести.

Но до големи конфликти не се стигна. Вербалните атаки от страна на сърдити църковни привърженици – един букурещки свещеник беше събрал хиляда подписа срещу парада – останаха без отговор. Очевидно нервните полицаи предотвратиха всички опити за атаки от страна на Noua Dreapta. Прекалено агресивно, смята Бухучеану, който има собствена хипотеза, обясняваща поведението на полицаите. „Те обърнаха срещу десните отвращението, което всъщност изпитват към нас, тъй като нямаха друг начин да му дадат израз. Но иначе те с най-голямо удоволствие щяха да бият нас.“ Водачът на Noua Dreapta по-късно беше осъден на сравнително висока парична глоба за организиране на неразрешена публична демонстрация.

Инкогнито или свободно

Мнозина от участниците в парада носеха карнавални маски. Само малцина от тях се съгласяваха да бъдат фотографирани без маски. Също и двойката, която от дълги години насам живее заедно – и която инак разговаря съвсем свободно. Ако работодателят им разбере, че са хомосексуалисти, това щяло да бъде катастрофа. И с колегите тогава ще бъде трудно, не, в Румъния хората са много далеч от приемането на хомосексуализма.

Няколко рома-трансвестити позираха със смях вечерта пред камерата, съвсем според мотото: „Ние и без това нямаме какво да губим“. Който е рома и лесбийка, хомо-, би- или транссексуален, не може да намери прием никъде. Даже не и сред LGBT-общността, обяснява Бухучеану. Това, че човек принадлежи към едно дискриминирано малцинство съвсем не означава, че той или тя ще се солидаризира с някое друго. Предразсъдъците срещу ромите са прекалено дълбоко вкоренени в цялото общество.

accept

Гей-парадът не е единственото постижение на accept. Неправителствената организация, която през тази година празнува десетата си годишнина, се ангажира особено силно с премахването на т. нар. параграф 200, който дискриминира срещу хомосексуалистите. След дълги дебати и протести той беше премахнат през 2001 г. Но Флорин Бухучеану не си прави илюзии: без натиска от страна на ЕС нещата биха протекли другояче.

Една от важните области на действие за accept, извън правните и психологически консултации, е просветителската работа. И до днес в повечето училища хомосексуалността е тема-табу. И ако учениците сами поднесат тази тема на сцената в един театрален проект (както се случи в немското училище в Букурещ например), то директорът съобщава на учителя, че „такива неща“ не са желателни в училището.

Accept се позова на своето право на съвещателен глас в министерството на образованието когато стана дума за това да се приготвят материали засягащи сексуалността. Междувременно вече има безпристрастни информации, остава само още един проблем. Не всичко, което се издава от министерството, попада в класовете. За това е необходимо още съдействието на училищните инспектори, ръководства и самите учители. А те с удоволствие подкрепят родителите, които не искат да виждат „такива неща“.

Вътре в хомосексуалната сцена Интернет играе много важна роля. По съответните страници се намират информации, дискусии и адреси за контакти. Междувременно се намират и хора, които се осмеляват да публикуват фотографиите си. Само допреди година нещата изглеждаха много по-различно. Във всеки случай жените и до днес почти не се осмеляват да излязат от анонимността.

Едно често срещано мнение е, че човек не би трябвало да представя публично своите сексуални предпочитания. Това се чува и от някои хомосексуалисти. Всеки може да прави каквото иска в личната си сфера, но не и на улицата. По принцип срещу това не може да се каже нищо. Но това, че общественото пространство и медиите са напълно проникнати от сексуалност, при това еднозначно хетеросексуална, бива редовно премълчавано. Същото се отнася и до юридическото ощетяване на еднополовото партньорство в сравнение с хетеросексуалната семейна връзка.

Срамота

По повод Гей-парада от 2006 accept доведе до медиите темата за хомо-брака и веднага пожъна буря от негодувания.

„Да заминават за Конго!“, цитира един от булевардните вестници кмета на букурещкия Сектор 5. Кметът на Сектор 6 пък, който се чувства засегнат в ролята си на мъж, подчертава: „Аз харесвам само жени.“ Не всички от шестимата запитани се изразяват на такова ниво, но сдържаните изказвания разбира се не се превръщат в заглавия. Във всеки случай никой не се изказва в подкрепа на еднополовия брак.

Джиджи Бекали, един от най-богатите хора в Румъния, който напоследък се опитва да се представи като голям помощник за пострадалите от дунавското наводнение, бърза и този път да се представи близо до народа. Той бил готов да даде два до три милиона евро, с които да се организира допитване, за да се разбере веднъж завинаги, че хомосексуалистите нямат работа в Румъния.

Православната църква обявява официално, че исканията на accept са нападение срещу „морала и семейството“. През тази година по улиците се събират много повече религиозни хора, отколкото през миналата, за да крещят срещу демонстрантите „срамота“. Един свещеник протяга заклинателно кръста към „проклетите“.

Отнякъде летят яйца и пластмасови шишета. Един мъж на около 70 години крещи по мегафон, че Антонеску (румънският фашистки водач от началото на 40-те години) трябвало да ги избие всичките. И отново и отново: „срамота“.

Ако в началото някои демонстранти бяха гледали с критични очи на масивното полицейско присъствие, широките заграждения и контрола при сборния пункт, то много скоро на всички става ясно, че това е само за тяхната собствена защита. Спокойното настроение от началото скоро се променя на централния площад Piata Unirii, където са се насъбрали стотици анти-демонстранти. Такова множество не е очаквал никой.

Полицаите са все по-нервни, по загражденията се стига до побои и арести. Едва достигнали до края на маршрута, всички участници биват призовани веднага да напуснат мястото. Полицаите контролират близките станции на метрото и околните улици. Група участници в парада биват нападнати и ранени в метрото. Noua Dreapta обявява, че няма нищо общо с тези насилствени актове. В такъв случай младите мъже с изписани по фланелките пречупени кръстове или думата „Hitlerjugend“ вероятно са били с по-различни убеждения …

Няколко часа преди парада фашистката организация беше демонстрирала против хомосексуалните, които били „обида за християнско-православния народ“, както обясни водачът им Тудор Йонеску. Един доста злополучен съюз между вяра и политически екстремизъм.

Заключение

Медиите съобщиха за около 500 до 1000 участници в парада и – може би преувеличено – за десетократно по-голямо число анти-демонстранти.

Дали accept отива прекалено далеч със своето изискване за признаване на еднополовия брак? Бухучеану оправдава избора на сегашния момент с аргумента, че след влизането в ЕС вече никой няма да ги слуша, тъй като натискът отвън няма да съществува. Но дали сметката ще излезе права си остава неясно. Хомофобният протест от 3 юни 2006 може да е бил израз на едно радикално малцинство, защото „нормалните хора“ – съседи и продавачи на вестници – говорят по темата значително по-спокойно. Но и те смятат еднополовия брак за нещо прекалено. Дори и ако Елтън Джон има това право. За мнозина от тях Румъния се е обърнала с главата надолу от 1990 насам – вече няма ценности, само печелене на пари, заплашваща бедност, стрес и разпуснатост. А сега и това. При това от главите още не е излязла мисълта, че хомосексуалността е някаква болест и че до преди не чак толкова дълго време тя се идентифицираше с педофилията. Обективна информация липсваше в повечето медии, а и до днес тя все още не е нещо подразбиращо се от само себе си.

Трудно е да си представим, че тук само за няколко години ще се постигне промяна в съзнанието, която в западните страни е изисквала десетилетия. Теми като женитба и деца при еднополови връзки не са изяснени напълно и там. Ако в Румъния нещата протекат по-бързо, то толкова по-добре. Дали в такъв смисъл писмото на народния представител Богдан Олтеану може да се разглежда като стъпка в тази посока, или то е просто шоу за пред ЕС? В него Олтеану поздравява accept с нейната десетгодишнина и потвърждава важната роля на организацията в борбата за еднакви права за всички.

Букурещ, 2006

Източник

Хилке Гердес
Хилке Гердес е немска авторка и професионална редакторка. От 2003 до 2006 тя живее в Букурещ, в резултат на което се появява книгата й Румъния – нещо повече от Дракула и Влашко.
Посетители: 72

Последните най...


support

Библиотека

Коментари

  • Кунев писа Още
    Златко, не се ли срамуваш... преди 24 минути
  • Златко писа Още
    Добре направи, че... преди 10 часа
  • Рафаело Казаков писа Още
    Златко: за пръв път... преди 14 часа
  • Мария Касимова-Моасе писа Още
    Нямам проблем с тезата в... преди 22 часа
  • Златко Ангелов писа Още
    Този текст ме кара да... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Хората се поразпалиха,... преди 1 ден
  • Гост писа Още
    Разреших си да го постна... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Да, това е смислена... преди 1 ден
  • Внимателен читател писа Още
    Само че де факто тази... преди 2 дни
  • Екатерина Чамурлийска писа Още
    Браво! преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Това е вярно, де юре. Де... преди 2 дни
  • Внимателен читател писа Още
    Все пак - можете да... преди 2 дни
  • Емил Измирлиев писа Още
    Браво, Златко!!! Прави ти... преди 2 дни
  • Николай Василев, Гренобъл писа Още
    " Както казва... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Чудовищата са... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Както вече казах на... преди 3 дни
  • Юлиана Методиева писа Още
    Златко, за твоите... преди 3 дни
  • Надя Данова писа Още
    Поздравлявам Ви за... преди 3 дни
  • Гост писа Още
    Хора, не приемайте... преди 3 дни
  • Mustafa писа Още
    мария недева писа:
    Много обективен анализ...
    преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Трябва да призная, че... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    А тук – един по-стар... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Ето и текста на... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    А ето тук и най-точният... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    След около две седмици... преди 5 дни