Дискусии - Култура

1 1 1 1 1 Оценка 100% (1 гласуване)

Хомосексуалност и елитаризъм

Автор: Николай Гочев, в. „Гласове“

2014 11 Gochev

Притча за зебрите

Имало един еколог, който се интересувал от зебри. Посетил едно стадо в Африка и забелязал, че сред тях имало някои хомосексуални. Само че не всичко около тях било наред. Първо, не раждали зебърчета. И второ, другите се отнасяли с подозрение към тях – държали се настрана, и когато някоя хомосексуална се приближала, се случвало да я ритнат…

Поредица
„Мястото на гей-тематиката в съвременните общества“

1. „Бисексуалните видове“ – Емили Дрискол

2. „Как е, когато се сваляш с някого от същия пол?“ – Криста Бъртън

3. „Божественост и анално лепило“ – Диаманда Галас

4. „И отново за думите, дупките и някои неща, които остават след тях...“ – Златко Енев

5. „Медийната видимост на хомосексуалността като парадокс“ – Николай Атанасов

6. „Да заминават за Конго!“ – Хилке Гердес

7. „Последният мит: заклеймяването на хомосексуалността в Библията“ – Николай Атанасов

8. „Да бъдеш хомо в Истанбул“ – Мехмет Мурат Сомер

9. „Политиката и горделивата нетолерантност“ – Станимир Панайотов

10. „Новаторска терапия за лечение на хомосексуалност“ – Десислава Петрова

11. „Комунизъм и хомосексуализъм в България (1944–1989 г.)“ – Михаил Груев

12. „Рисковано предложение“ – Маргарет Талбот

13. „Когато „Ню Йорк Таймс" излезе от килера...“ – Чарлз Кайзер

14. „Отношението на студентите към хомосексуалността“ – Иван Евтимов

15. „Как хомосексуалността е станала нещо нормално“ – Дейвид Розен

16. „Идея“ или „ефект“? – Самолет 005

17. „Три мнения за хомосексуалността“ – Николай Гочев, Мария Иванова Фьон, Александър Мануилов

18. „Еволюционната мистерия на хомосексуалността“ – Дейвид П. Бараш

19. „Нито ти, нито аз. И двете“ – Мишел Тий

20. „Защо ,да си роден гей’ е опасна идея“ – Шеймъс Кан

21. „Защо авторитарните водачи се страхуват от LGBT-правата?“ – Маша Гисън

Екологът написал проект за подобряване живота на хомосексуалните зебри. Трябвало да им се помогне да се размножават – като разни зебърчета се прикрепят към тях и предполага се, усвояват техния начин на живот. Да им се осигури охрана по време на паша и пиене на вода, за да се разбере, че не са по-лоши от другите; и като компенсация за досегашното отношение. Ако някоя ги ритне или ухапе, да бъде отвеждана… И т.н. Защото хомосексуалните зебри не бива да живеят по-зле от останалите. Такъв бил проектът.

Какво мислите, че казали по-традиционно настроените еколози на своя колега? Те казали така: „Скъпи колега, не ни харесва вашият замисъл. И тези, които са го финансирали, също не ни харесват. Не се месете в делата на природата. Оставете зебрите да се оправят сами помежду си – те от хиляди години са си така и ако са пострадали нещо, то е от хора като вас… Сега ако зебрите в това стадо забележат, че е по-изгодно да си хомосексуален, тогава и те ще станат такива и цялото стадо ще измре – поради липса на зебърчета. Това ще наруши екологичното равновесие в региона. А екологът трябва да поддържа екологичното равновесие, а не да го нарушава. Затова се приберете вкъщи и се заемете с друго, иначе ще подадем жалба срещу вас еди-къде си…“.

Така казали. Но думите им били прибързани. Защото идеята на този еколог била по-дълбока. Той не искал да унищожава стадото, а да го преустрои и дори подобри. Защото по-красивите и здрави зебърчета щели да бъдат приобщавани към хомосексуалната част от стадото. И така тя постепенно щяла да става все по-здрава и по-красива. И да се появят други зебри – усъвършенствани. Защо не? Нима екологът не може да съдейства за подобряването на видовете?

Как да пристъпим към обсъждане на обществен въпрос

Аз изобщо смятам, че по въпросите от обществен интерес трябва да се говори обосновано и без много страсти. Ето, примерно, за политиката. Не е нужно непрестанно да се злослови срещу този и онзи политик. Нали и те са хора? Ако ние, пишещите, бяхме на тяхно място, по-добре ли щяхме да се справим? Не знам. По-добре да се поинтересуваме защо те взимат някои решения. Кое ги кара да постъпват така? И ако не взимат решения за нещо, защо? Само поради негодност? Съмнявам се. Сигурно има и други причини. Така трябва да се пристъпва към обсъждане на политически въпроси.

Или за Църквата. Доста съм слушал да се говори против монаси, свещеници и архиереи. Пак така – не били достойни. Ако вярваме на говорещия такива работи, веднага трябва да го направим патриарх. Само че много патриарси ще се явят отведнъж. А какво трябва да прави Църквата все пак? Да събира пари за бедните, както някои ни уверяват? Мисля, че не. Може и това, но то далеч не е първата ѝ задача. Това е казано даже в Евангелието. Аз, като християнин и апологет на християнството, твърдя, че задачата на Църквата е да говори за Бога и да свидетелства за истината. Ако това се приеме, може да се окаже, че монасите, свещениците и архиереите си вършат работата, и то не лошо. Ако някой мисли, че може по-добре, да се присъедини. Има си правила.

Ето сега за хомосексуализма. Ще си позволя да задам един въпрос – ама като го видите, не спирайте да четете, моля ви, а продължавайте нататък. Ще обясня.

И тъй, нужни ли са на едно общество хомосексуалисти? В смисъла, в който са нужни млади майки или електротехници? Не, не са нужни. Младите майки раждат деца (от мъже) и така поддържат обществото във времето – с хора. Това е необходимо. А електротехниците се грижат да ни е светло и каквото още става с електричество. А хомосексуалистът какво? За какво ни е нужен, това питам. Не е толкова страшен въпросът. Ако искате, питайте ме за какво е нужен класическият филолог – ще отговоря, без да се обиждам.

Един възможен диалог по темата (в три части)

– Не – ще каже някой, – ти поставяш лошо въпроса. Да си хомосексуалист не е професия. Вярно е, че не раждат деца. Но те просто са си такива. Нужни или не – трябва да живеем с тях.

– Добре, какво са тогава?

– Малцинство – ще каже.

– Както българите са малцинство в Сърбия ли?

– Не, това там е народност, то е по наследство в известна степен. Баща ти и майка ти са българи, затова и ти си такъв.

– А на хомосексуалиста баща му и майка му са хомосексуалисти?

– По-скоро не…

– Значи е друго…

***

– Е, какво е тогава? Религия?

– Ами по-скоро житейски избор, що се отнася до тези неща… Харесва ти, правиш го… Какво толкова?

– Ама това, че на някого нещо му харесва, значи ли, че то е добре за обществото?

– Е, не винаги… Но то си е частна работа.

– А това, че ще взима децата на другите, пак ли е частна работа?

– Ако са съгласни, защо не… Освен това той сигурно ще вземе сираче, изоставено.

– Сирачето може да го вземе друг, който се е опитал да има деца, но не е могъл. Това е по-справедливо. Хомосексуалистът не се е опитал.

***

– Но какво имаш против хомосексуалистите?

– Доколкото са хора, нищо. Просто не виждам полза от избора, който са направили. Нито за тях, нито за останалите.

– Това не е избор. Те са си такива. Като цвета на очите – понякога не знаеш защо е такъв…

– Ама ти не можеш да си смениш цвета на очите за една вечер само защото си изпил повече уиски или нещо друго… А да станеш хетеросексуален, можеш…

– Е, да, не е изключено. Но по принцип той не иска да е хетеросексуален.

– Значи е въпрос на избор…

Секта

Сега да разясня какъв е смисълът на този избор – според мен. Ако се уредят нещата така, че тези бракове да са законни и осиновяването на деца да е възможно, ситуацията ще е следната – едни хора, които са се отказали да раждат, придобиват децата на други, които не са се отказали. Просто на онези не им се занимава с това – зачеването понякога е трудно, раждането – рисковано, пък и не знаеш какво дете ще се роди.

Защото човек ражда и възпитава децата си, но не ги избира. Те са донякъде като него, но и не като него. Какъвто човек се роди, такъв. Докато хомосексуалната двойка избира децата. Няма съмнение, че те ще си търсят по-приятни на вид деца, ще проверяват какви са родителите, здравословно състояние, всичко…

В какъв дух ще бъде възпитавано това дете, няма съмнение. Значи тук вече имаме процес на укрепване на тази общност чрез извънредно важен фактор – възпитанието на детето. Защото каквото и да се говори в училище, влиянието там е несравнимо по-малко от това, което се вижда и чува у дома. И че връзките между такива хомосексуални семейства ще бъдат по-усилени, то си е естествено. Човек се събира с подобни.

А колкото до голямото общество, то никога няма да стане изцяло хомосексуално. Ако изобщо ще съществува, това значи, че хетеросексуалните ще бъдат мнозинство.

Значи – имаме проект за изграждане на стабилно, възпроизвеждащо се хомосексуално общество вътре в „голямото“ общество. Секта. За това става дума.

***

Сега – каква е целта на всяка една секта? По този въпрос може да има огромно обсъждане, трябва да се проясни понятието. Но ето какво предлагам (писал съм го и по друг повод): сектата съществува с цел власт. Това са хора, които се отделят от останалия свят по някакъв признак и се обявяват за по-добри от всички останали – благодарение на този признак. Обикновено – по-чисти. По-духовни, по-развити. Идете в кое да е общество, за което сте уверен, че е секта, и сигурно ще видите точно това. По това се познават.

Че хомосексуалистът е склонен да се представя за по-развит (примерно – по-културен) от „другите“, няма никакво съмнение. Мисля, че това е неизбежно. Причината пак е в основата – невъзможност за раждане на деца. Раждането заема огромно място в живота на човека – не само на жената, но и на мъжа. То завладява мислите му задълго. Ако пък не раждаш и нямаш намерение, значи твоята енергия ще е насочена другаде. А какво е раждането? Природен процес. Става чрез тела и в тяло. Значи онзи, който стои далеч от раждането, ще стои по този признак далеч и от природата. Поради това той, предполага се, ще изглежда по-духовен (или културен, както искате).

Но по-културният трябва да управлява, не сте ли съгласни? Да властва дори.

Сега вече някой ще се намеси и ще каже: „Е какво, като не раждат? Ами вашите православни монаси, те деца раждат ли? Нали и те се занимават с духовна дейност, както твърдите? Защо не ги упрекнеш и тях? В елитаризъм и сектантство?“.

Не мога да ги упрекна в сектантство, защото те са си част от Църквата, в която влизат и женени клирици – свещеници, дякони. И не се отделят от тях, а си сътрудничат. А Църквата не се стреми към власт в света – за православната говоря. Тя просто свидетелства за истината – независимо от условията.

Освен това има една съществена разлика между монашество и хомосексуализъм. Тя е в това, че монахът е длъжен да налага ограничения върху тялото си: да е независим от телесните си желания, доколкото е възможно. Не съм чул нищо подобно относно хомосексуализма. Там телесните удоволствия са си напълно разрешени и даже се препоръчват.

Привлекателността на хомосексуализма

И преди ми е правило впечатление, че сред хората, които се изказват енергично в полза на хомосексуалната кауза, има много съвсем обикновени хетеросексуални. Всъщност те – сред апологетите на хомосексуализма – вероятно са мнозинство. Аз не мога да си представя изявен апологет на християнството, който да не е християнин. Защо му е? Християнството изобщо не е много популярно сред нехристияните. А хомосексуализмът се подкрепя и от хетеросексуални.

Причината за тази симпатия е в елитарното умонастроение на хомосексуалиста. Казах защо – той е далеч от природата. Чрез тялото си се разграничава от нея. Това е много решително разграничение – то не е като това, просто да живееш в град. То е много повече.

Затова на хомосексуалиста му е много мила популярната обида на „селянин“. Той има важно основание да я харесва. Селянинът е човек земеделец – той се грижи за това, семето да проникне в почвата и тя да зачене. Поради това „селянинът“ в хомосексуалното съзнание символизира хетеросексуалността. Така че, скъпи читатели – обръщам се към хетеросексуалните от вас – не се обиждайте един друг на „селянин“, моля ви. Оставете този термин в това му значение („нецивилизованост“) на хомосексуалната общност.

И тъй, какво имаме – съзнание за елитарност, което настройва човек към желание за власт (той е „издигнат“, тя му се „полага“); реална общност, където има взаимодействие поради признака „хомосексуализъм“ (докато „другите“ не си сътрудничат на основа хетеросексуалност, тъй като не се идентифицират с нея – те просто не я забелязват); и безусловна разрешеност на телесните удоволствия – като при това пак запазваш претенцията за „духовен“. Е, малко ли е?

Ето защо е нормално честолюбивите и властолюбиви хора с претенция за културност да симпатизират на хомосексуалното движение. То се стреми да осъществи техните мечти.

Що е фашизъм

Човек, който дори веднъж е чувал да се говори по тази тема, ще се сети, че тези, които имат нещо против хомосексуализма, може да бъдат наречени „фашисти“. Така че е необходимо едно разяснение.

Европейските движения от първата половина на ХХ в., наричани „фашизъм“и „нацизъм“, официално бяха антихомосексуално настроени. Какво е било във вътрешните им елити и на практика – не знам, не съм се интересувал; но поне в рамките на общата пропаганда хомосексуализмът беше отричан. Но същността на тези движения няма защо да се търси в отричането на хомосексуализма или в преследването на евреите. Това са само следствия: тези хора бяха определени за изкупителни жертви, обекти на омраза. Както и комунистите.

Но онова, което обединява фашизма, нацизма и подобните им секти, е нещо общо – то е в отричането на единството на човешката природа. Хората трябва да бъдат разделени на „свръхчовеци“ и други. Или – на „човеци“ и „низши същества“. А „висшите“ са малцинство, как иначе.

Това е фашизмът в най-общ смисъл: власт на едно енергично малцинство, самообявило се за „елит“ („избрани“).

 

Николай Гочев е доцент, доктор в „Класическа филология“, преподавател по антична литература.

Материал на вестник „Гласове“

Източник

 

Хомосексуалност и софистика

Автор: Мария Иванова Фьон

2014 11 FoenИзпращам Ви текст, провокиран от статията „Хомосескуалност и елитаризъм“, публикувана във Вашето издание. Вярвам, че давате трибуна на различни гласове и се надявам да публикувате отгвора ми.
С уважение: Мария Иванова Фьон

Статията „Хомосексуалност и елитаризъм“ на доц. Николай Гочев, публикувана в „Гласове“ на 08.09.2014 г., ме убеждава в едно: колко прилежно умът ни играе ролята на обслужващ предубежденията ни, дори и когато сме хабилитирани преподаватели в Катедра „Класическа филология“.

Когато сме възпитани или пък сме избрали да вярваме в нещо, използваме разума си селективно. Караме го да подбира онези факти, предположения, идеи и т.н., които подхранват предварителните ни представи. Склонни сме дори да боравим с твърдения, които се основават по-скоро върху религиозни вярвания, отколкото върху факти. Твърдения от рода на Хомосексуалността е въпрос избор или Значи онзи, който стои далеч от раждането, ще стои по този признак далеч и от природата. (?!) Поради това той, предполага се, ще изглежда по-духовен (или културен, както искате). Но по-културният трябва да управлява, не сте ли съгласни? Да властва дори.

Толкова много от твърденията в тази статия почиват върху грешни презумпции и граничат с религиозни вярвания, че се питам дали има смисъл да отговарям. Очевидно е, че вяра и рациум стоят на различни плоскости, не се срещат и не могат да влязат в диалог.

И все пак…

Хомосексуалността е въпрос на избор. Единственият аргумент в подкрепа на това твърдение е: Ама ти не можеш да си смениш цвета на очите за една вечер само защото си изпил повече уиски или нещо друго… А да станеш хетеросексуален, можеш. Може ли авторът убедено да твърди, че всеки хомосексуален, когато прекали с уискито, става хетеросексуален? Има ли сериозна статистика за връзката между алкохол и промяна на сексуална ориентация, или аргументът е от типа „Чувал съм, че…“?

Не знам дали съществуват статистики на тази тема, но статистики на тема самоубийства сред хомосексуалните подрастващи със сигурност има. Ако авторът не се бои, че религиозната му вяра може да бъде разколебана, нека потърси такава статистика и се информира.

Изборът е обратим. Избирам да следвам класическа филология, но виждам, че не ми се удава, и се местя в друга специалност. Това е избор. Ако хомосексуалността също е избор, защо има подрастващи, които, след като се уверят, че изборът им е неприемлив, травматизиращ за семейството, предмет на подигравки от страна на приятели, общество, медии и на великомудри анализи от доценти по класическа филология, стигат до самоубийство, вместо да го променят?

Ако приемем за истина, че има хора, които в наше време избират хомосексуалността, защото е модерна или елитарна, защо са я избирали във времената на Инквизицията, когато за мъжеложство наказанието е било клада, или във времената на нацистките концлагери?

При животните хомосексуалността също ли е въпрос на избор?

Другото твърдение, което споменах, а именно, че хомосексуалните са секта от хора, които, тъй като са далеч от природата, се чувстват по-духовни и извисени и искат да управляват, е по-смехотворно и от първото. Докато убеждението, че хомосексуалността е избор, може да се дължи просто на липса на информация, за това второ твърдение е нужно твърде… богато въображение.

И така, Тъй като хомосексуалните са далеч от природата… Моля?! Всеки хомосексуален знае, че хомосексуалността съществува в природата. Хомосексуално поведение се наблюдава при много видове – от птиците до приматите. Нещо повече, всеки хомосексуален знае, че хомосексуалността е неговата природа, т.е., че така е създаден от природата.

А какво е раждането? Природен процес. Става чрез тела и в тяло. Значи онзи, който стои далеч от раждането, ще стои по този признак далеч и от природата. Мигар хомосексуалността, като всяка сексуалност, не се случва и чрез телата? Мигар хомосексуалният не разбира, че това, което го тласка към партньора му, е И нагон? Т.е. природа?

На всичкото отгоре много хомосексуални жени раждат, а пък някои хомосексуални мъже търсят сурогатни майки, които да ги направят бащи.

Така че за какво отдалечаване от природата изобщо говорим?! От тук нататък всякакви теории за претенции за възвишеност на тази база, че и за домогване до власт, са просто бла-бла. Преливане от пусто в празно.

Още едно твърдение, което не се покрива с моите наблюдения: Затова на хомосексуалиста му е много мила популярната обида на „селянин“. Заместваме „хомосексуалиста“ с „българина“ и получаваме вярно твърдение. Очевидно за един аграрен народ селските корени са в основата на сериозни комплекси. Аз лично намирам връзка на употребата на думата не със сексуалната ориентация, а с интелектуалното ниво.

Инсинуацията накрая за връзката хомосексуалност – фашизъм, говори не само за развинтено въображение, но и за откровена параноя. Фашизмът се случва тогава, когато някой реши, че има право да определи кой има и кой няма място в обществото/природата.

Така че цялата статия – от риторичния въпрос Нужни ли са на едно общество хомосексуалисти? (т.е. има ли право на съществуване нещо вече създадено от природата) до патетичната заключителна част, се основава на погрешни презумпции.

Чудя се само дали авторът е достатъчно силен, за да понесе отговорността, ако утре отново някоя спретната групичка неонацисти убие младеж, който прилича на гей, този път вдъхновена от упражненията му по софистика?

 

Мариа Иванова Фьон е българска писателка и поетеса.

Материал на в. „Гласове“

Източник

 

Хомосексуалност и академизъм

Автор: Александър Мануилов

2014 11 Manuiloff

В академичните среди най-голямата грешка е да не вземеш под внимание фактите и явленията, които противоречат на тезата ти. Така развива идеологията си всъщност псевдонауката.

За съжаление това прави в текста си „Хомосексуалност и елитаризъм“ Николай Гочев, който за статията си в „Гласове“ е представен като доцент, доктор в „Класическа филология“, преподавател по антична литература.

Вярно е, че текстът му не е научен, а е по-скоро плод на личното му усещане и виждане за това какво е хомосексуализъм. В много от позициите си авторът обаче стъпва на постулатите, които Българската православна църква изказва по въпроса, без да намира за нужно да ги обсъжда, обяснява или доказва. Нещо повече, говорейки за Църквата, г-н Гочев твърди, че тя не може да бъде критикувана отвън. Който искал да изрази неодобрение от нейни действия или политики, можел да се присъедини и да извърши промяната отвътре.

За съжаление това именно е сектантство и безпрекословна вяра в авторитет, която не допуска критическото мислене. Последното пък не подобава на никого, който представя себе си за принадлежащ на научното общество.

В същото време г-н Гочев пише: „Аз изобщо смятам, че по въпросите от обществен интерес трябва да се говори обосновано и без много страсти.“ Ами нека го направим – страстите не са само в епитетите, тропите и фигурите на текстовете, които пишем, страстите са най-вече в предпоставките, от които изхождаме.

А предпоставките в текста „Хомосексуалност и елитаризъм“ са преинтересни.

Всичко, което г-н Гочев твърди за хомосексуалистите и обществото се крепи на три основни, но недоказани от него аксиоми: 1. функцията на човешкото общество е да се възпроизвежда генетично; 2. хомосексуалността е избор и 3. хомосексуалните двойки са се отказали да раждат;

Последното очевидно не е вярно, понеже на света съществува такова явление като женски хомосексуални двойки, които никак не са се отказали да раждат.

По втората хипотеза има убийствено количество литература и документални материали – и ако г-н Гочев се беше запознал поне с част от тях – щеше да види, че се раждат достатъчно на брой хора (наистина не всички сред хомосексуалистите) които чисто физически не могат да извършат полов акт с човек от другия пол, не изпитват никаква възбуда и – ужас! – това е тяхната природа. Нека кажем и за феномена на хермафродитите – тези хора не са избрали да се родят с органи на двата пола, а сасъздадени така и който и път на сексуално развитие да изберат, те всъщност винаги ще бъдат отчасти хомосексуални в интимния си живот. Че сексуалността много често не е избор, ами даденост, всъщност се доказва и от съществуването на 100% хетеросексуални хора. Ако можем да твърдим, че има такива, както не се съмнавам, че Българската православна църква би потвърдила, тогава от самото определение за тях е очевидно, че те нямат избор в сексуалността си. Стопроцентовият хетеросексуален мъж не може да избере да бъде сексуално с друг мъж, защото няма да му се получи – той просто е лишен от тази опция.

И така – за да може авторът да твърди, че сексуалността е въпрос на решение – „имам два пътя, ще поема а) на ляво или б) на дясно“ значи явно е предпоставил дето всички хора са дълбоко в себе си бисексуални, дадено им е да се възбуждат и от двата пола и просто в един момент в живота си решават кой път да изберат. Тази имплицитна идея в текста на г-н Гочев е наистина изненадващо забавно споделяне, но дали е вярна може да се провери единствено на емпирично ниво. Съществуването дори на един човек, който не функционира така, е в състояние да направи подобна изходна позиция невалидна. Е, нека си помислим за познатите си и дали наистина всички от тях са бисексуални. Моят опит, г-н Гочев, показва, че не са.

Но тук има още нещо, скрито по-дълбоко. Защо му е на един учен да пренебрегне факта на съществуването на хермафродитите, както и на хомосексуалните хора, които чисто физиологически не могат да бъдат със срещуположния пол? Вероятно защото, ако този учен има религиозно съзнание, той ще трябва да приеме, че, което не е избор, е дадено. От кого е дадено? От Бог.

Сега тук идва малко отрезвяващият момент, че вероятно Бог обича разнообразието. Това може да се наблюдава в цялото изобилие, което Той – нали разсъждаваме по религиозному – е създал: хилядите начини за размножаване при различните видове, нескончаемият брой цветя, треви, дървета, животни, насекоми, планети, галактики, квантови частици и какво ли още не. Ако пък говорим за природа – тя не прави разлика между амебата и кита, между агнето и вълка, между дървото и птицата, паразита и мимозата – тя не казва кое е правилно или полезно, нито кое не – а просто създава безпристрастна възможност всички тези видове да съществуват заедно. Ако се опитаме да си представим поне малко в перспектива и мащаб Вселената – тогава вероятно единственото неестествено нещо, което ще остане, са човешките твърдения, че едни неща трябва да съществуват и са полезни, а други – не. Впрочем едни от последните, които твърдяха публично, че знаят кои неща са безполезни, са наистина фашистите, г-н Гочев. После разбира се и комунистите, които разстрелваха безполезните хора.

Зная, че в неразвитото общество, в което живеем, както и поради факта, че ние всички сме така несъвършени, всъщност ни е доста трудно да говорим за нещата от гледна точка, различна на тази, с която сме израстнали и в която битуваме. Обаче – доколкото живеем в социум, основаващ се именно на съгласуването на различни гледни точки, трябва да се научим да опитваме. Понеже г-н Гочев говори за природата и естественото, нека кажем, че основното свойство на природата е, че тя не дава оценки. Хомосексуализмът съществува и при жирафите, но хетеросексуалните жирафи не се присмиват на хомосексуалните, нито обратно. Бог също не ни се е обадил да ни каже кои жирафи са по-ценни за него – хетеросексуалните или хомосексуалните. Той просто е създал начин всичко това да го има. А ние имаме всички теологични основания да вярваме, че което Бог е създал, създал го е неслучайно, ами с с цел, и още нещо важно – което е създал, създал го е с любов, не с омраза. Отхвърлянето, неприемането, отказът от съчувствие са плод на омразата, може би на погнусата, но те и двете не идват от любовта.

Когато Българската православна църква обаче говори за хомосексуалистите, тя единствено ги заклеймява, порицава и осъжда. Тя никога не изтъква на преден план, че Бог е толкова всемогъщ и толкова обичащ, та вероятно би могъл да обича всички свои чеда, включително и педерастите и лесбийките. Наистина неведоми са промислите Божии. Аз не бих избрал заекващ убиец да поведе цял народ към Обетованата земя, обаче Бог го е направил. Моисей. Пише го в Библията. Очевидно Бог може да ни обича и да ни отрежда важни роли в обществото, независимо от нашите смъртни грехове и вродени несъвършенства.

Папа Франциск I например вече направи стъпка в посока спиране на разделението и омразата. В разговор с журналисти той наскоро каза „Ако някой човек е гей, кой съм аз, че да го съдя?“ Аз намирам това за далновидна позиция, защото тя е протегната ръка от представител на духовенството към една низвергната от хилядолетия група човеци. Мъдро е, защото взима под внимание Христовите думи, че както съдим, така ще ни се отсъди. А също и е политически вярно, защото наистина – откъде да вземеш арогантността да обвиняваш други в грехове, от които собствената ти институция вътрешно се раздира?

Тук именно е моето разбиране към Българската църквата – има нещо дълбоко човешки интимно и емоционално в желанието ѝ да се нахвърли именно срещу хомосексуализма в обществото, а не срещу някой от хилядите пороци, които провалят държавата ни. Обикновено човек се дразни най-вече от това, от което сам страда – съзнателно или не.

Но ако мислим за обществото – то няма да загине от това, че има хомосексуални хора, част от които не раждат, както сам г-н Гочев признава. Впрочем в различните култури от Древна Гърция до днес такива хора винаги е имало – само видимостта им е била различна – но цивилизацията не си е отишла, а се е развивала.

Обаче има едни други грехове, които могат много бързо да затрият всички нас и без да искам да твърдя, че те са чисто само плод на мъжката доминантна хетеросексуалност, все пак нека видим как нейните характерни черти, когато са необуздани, могат да са опасни за обществото.

Войнстващият милитаризъм например. Защо Църквата не говори против него, при положение, че военните действия по света все повече приближават границите на България? Русия наскоро тества ядрена ракета, способна да нанесе щети 100 пъти по-големи от тези над Хирошима, но Руската православна църква със сигурност ще благосрови бойните знамена на армията им и този път. Всъщност много политически коментатори вече намекват за реални опасения от глобална война, НАТО наскоро припомни за възможността чл. 5 от Пакта да бъде задействан. Но дори това да не стане, ние сме само 70 години отделени във времето от предишната ужасяващо кръвопролитна война и – както се вижда – все още сме в сянката ѝ. Ето обаче – войните не ни плашат – плаши ни, че някой е хомосексуален и може да иска права.

Аз продължавам да се чудя как така сме изградили общество, в което всяка вечер по телевизията можем да гледаме как мъже се убиват (дсетки пъти за 90-те минути на един пълнометражен екшън) но би било ужасно, противно и гнусно да гледаме как мъже се целуват? Ето това не е вродено, то е избор на културата и обществото, което си създаваме. Хората имат социоисторическите натрупвания да си представят, че синовете им могат един ден да се завърнат вкъщи в ковчези от бойното поле, но не могат и не искат да си въобразят свят, в който войни не са възможни. Ето тази негласна общоприета представа на средностатистическия българин аз наричам потресаваща. И тя е рудиментарно хетеросексуална, на нивото на онзи тип мислене, който постулира, че мъжът не е мъж, ако не е ходил в казарма. Мъжът като агресор. Мъжът – завоевател, унищожител на чуждото и другото и пазител на своето и познатото. Това съзнание, ако не бъде надживяно, е способно бързо да изтрие живота от планетата, като се има предвид с какви оръжия разполагаме вече. В тази връзка апелът към изграждане на съзнание, което иска и категорично защитава, гласно и действено, мирното съжителство на различията, не е толерастия, ами животоспасителна сламка, за която би трябвало всички да се хванем, ако имаме останала поне малко рационална мисъл.

Но понеже не агресорът или войнстващият диктатор, разполагащ с много оръжия, а хомосексуалистът е страшен, нека обсъдим психологията на алфа-мъжкаря, неговото отношение към стадото, което може да е вредно за самото стадо, дори без война.

Понеже г-н Гочев обича да говори за животни, ето една кратка притча за пауните:

Сред пауните мъжкият, за да е харесван от женските, има нужда от много, много шарени и много красиви пера.

Това е притчата. Преведено на днешен български – мъжкарите-управители на България, искат да се покажат пред жените и наложниците си, но за това имат нужда от коли, пари и имоти, които държавната заплата не може да им осигури. Водени от сексуалните си мотиви, както и от желание да задоволят други свои пороци, те трябва да пристъпят към заграбване на всичко, което успеят, безогледно, дори ако се наложи да оставят болни и възрастни хора без средства за лечение и препитание. Ръководено най-вече от подобни низки страсти през последните 25 години българското хетеросексуално общество демографски се срина, имаме отрицателен прираст и лош здравен статус на населението, ниска продължителност на живота, а също и огромна емиграция, при това най-вече сред най-образованите, млади и способни граждани. Оставаме без лекари, които да лекуват децата ни; а без добри учители, които да ги възпитават, вече отдавна сме останали. Размножават се доминантните мъжкари, а другите, по-ниско стоящи в йерархията мъжки хетеросексуални екземпляри, по-рядко се осмеляват да си възпроизведат гените, защото средставата да отгледат децата си са били заграбени от споменатите доминантни мъжкари.

Ето как вулгарният хетеросексуализъм може да съсипе едно обществото и неговата нравственост. В името на повече шарени пера през последните години имахме публични убийства, кражби в огромни размери, присвоявания, незачитане на волята на майка и баща, прелюбодейства – все смъртни грехове иначе казано, и е неприемливо, че авторите, които осъждат хомосексуалността, често подсъзнателно изхождат от предпоставката дето в хетеросексуалността никога нищо лошо не може да се открие. А дивият хетеросексуален модел у нас се възпроизвежда и самоподкрепя. Повечето млади мъже искат да приличат на доминантните сега мъжкари, а повечето млади жени – жадуват да са жени на доминантните мъжкари, нищо че те реално рушат обществото ни. Всичко това става сега – не след три поколения – резултатите са тук, пред очите ни.

Дали „висшите“ представители на селския хетеросексуализъм са елитарни – доколкото те управляват държавата ни, самоподкрепят се, независимо от политическа ориентация, и са си изградили ситуация, в която са недосегаеми от закона – да, напълно.

Когато в такъв момент църква и учени избират да говорят активно единствено срещу един измислен обществен проблем – хомосексуализма – и загатват, че той щял да срине обществото, те всъщност извършват политически акт – защото отказват да назоват реалните пороци на държавата. Те също така наливат масло в огъня на другия, стадно хетеросексуален модел, който никога не критикуват, а понякога и съвсем явно приветстват и следват: когато мутрите биват въздигнати в „архонти“ (защото имат много пера), архиереите се возят в мерцедеси (атрибут от арсенала на мъжкаря-лидер), а манастирите се превръщат в хотели и пивници (този път за да имат духовниците повече пера).

Мисля, че това донякъде отговаря на въпроса на доцента в Софийския университет, който през ХХI век в една светска, европейска и (надявам се) нефашистка държава пита за какво е нужен хомосексуалистът. Ами за това, г-н Гочев, за да внесе нужния баланс от различия в обществото, за да покаже една друга чувствителност и светоусещане, каквито хетеросексуалните хора нямат, чрез такива люде например като Шекспир, Микеланджело, Чайковски и Витгенщайн и вие вероятно добре се досещате, че списъкът тук може да бъде продължен изумително дълго. Само селянинът-земеделец, за когото целият живот се състои единствено в размножаване на растения, животни и на себе си, няма да види никаква стойност за обществото в Шекспир. Всички останали, за които социумът е нещо повече от ядене и размножаване, не биха имали нужда да поставят този въпрос изобщо. Историята показва, че хомосексуалисти са допринесли по безспорен начин за развитието на цивилизацията – във всички нейни сфери – и техните постижения са били именно такива, каквито са били, също и заради специфичната им сексуална ориентация, която им е давала различен поглед към проблемите на обществото.

Има обаче и един друг аспект, който няма да спестя на всички, които говорят срещу хомосексуалистите. В това говорене има нещо дълбоко неморално и не-мъжко, приятели. Именно защото, когато темата са педерасти, лесбийки и транссексуални, често става въпрос за слаби, отритнати хора, над които тегне социална стигма и хиляди ограничения. Хомосексуалистите не са единна общност и като отделни индивиди, израстнали в България, най-веротяно немалка част от тях са били подложени на сериозен тормоз на всички нива – от семейството, през училището, на улицата, та дори и на работното място. Това са хора, които често живеят в страх да не бъдат отритнати, включително и от приятели, но понякога – също и от родители. Някои от тези хора са били физически малтретирани единствено заради начина, по който изглеждат – заради това как са се родили, г-н Гочев, а не защото са избрали да имат пера в косите. В София имаме и случай на убито момче, понеже убийците му мислели, че е гей. Освен това, както всички знаем, хомосексуалистите нямат право по сегашното законодателство на институцинален партньор, а също и не могат да отглеждат деца.

Като казваме всичко това, за разлика от г-н Гочев, ще ни е твърде трудно да приемем, че хомосексуалистите са елитарна и много привлекателна секта. Манията за величие е възможна ответна психологическа реакция у някои хомосексуални индивиди и то след години потискане от страна на доминантната хетеросексуална група – но като цяло ние тук говорим за една дълбоко презирана, отхвърляна, малтретирана, унизена и оскърбена прослойка от хора. Към унизените и оскърбените Христос имал особен афинитет, казват. Той веднъж спрял хората от това да хвърлят камъни по една проститутка. Да се излиза от висотата на амвона или на университетската катедра и да се говори как е добре, дето тези хора нямат равни права с другите, е меко казано липса на състрадание. Отказ от съчувствие и вчустване. И освен това е много лесно и популистко – понеже това в момента е водещото светоусещане на повечето хора и всяко говорене против хомосексуалистите може лесно да бъде прието с овации от мнозинството.

Обратно, аз, например, когато защитавам принципа на многообразие и мирно и равнопоставено съжителство на различни светогледи и лайфстайл, лесно мога да бъда разбран превратно и да! – в нашето общество мога да очаквам тормоз и насилие над себе си заради думите, които пиша сега.

И ето – финалният въпрос интересуващ г-н Гочев: трябва ли хетеросексуалните да разрешат на хомосексуалните хора те да могат да отглеждат деца и да се женят или омъжват? Че проблемът на г-н Гочев с хомосексуализма е измислен, показва именно обсъждането на този казус. Това е така, защото еднополовият брак и възможноста за осиновяване на деца от такива двойки все още не е тема, сериозно поставена на масата дори от самата така наречена гей-общност в страната ни. Това може да е сериозна дискусия във Франция или в някои американски щати, но в България гей-активистите все още не са се осмелили да го повдигнат и направят в реален обществен дебат (което категорично си е тяхна грешка). Например последният гей прайд от 2014 г. в София не спомена дори и дума като послание в тази посока. Така че, всъщност, с кого спори г-н Гочев?

Какви обаче ще са ползите за българското общество, ако статутът на хомосекусалните хора се изравни с този на всички останали и, разбира се, ако това стане вследствие на евентуална промяна в нагласите на обществото по повод различията?

Първо това ще даде възможност на една немалка група хора да се чувства по-добре. Редица икономически теории защитават тезата, че когато хората се чувстват добре, те работят повече и по-качествено, съответно печелят повече, а това означава и повече данъци за държавата.

Можем да очакваме също частично да намалее емиграцията на хора, които са били потискани или са били направо жертва на дискриминация на основа сексуалност в родината си. Някои, които вече са избягали в чужбина именно по тези причини, може би ще обмислят завръщането си. Това със сигурност са хора в активна и трудоспособна възраст, които плащат данъци и произвеждат брутен вътрешен продукт. Обществото постъпва икономически неразумно като ги гони.

Като им се даде възможност за официално партньорство, обществото ще насърчи хомосексуалните двойки да изграждат стабилни и дълготрайни връзки помежду си, а семейните съюзи често са свързани с икономическа принадена стойност. Бракът може да е основа също и за съвместно изграждане на общ бизнес. Наличието му преодолява също някои административни трудности.

Ако пък им се даде възможност за отглеждане на деца, немалко изоставени от родителите си малки българчета, вместо да израстнат в убийствената атмосфера на сиропиталищата, ще имат истински дом. И не, ако се замислим все пак, ще видим, че сексуалността на детето не зависи от тази на родителите. Нали всички хомосексуални хора имат хетеросексуални родители? Така че осиновените от еднополови двойки деца няма да променят вродената си сексуалност заради тази на приемните си родители – напротив, най-вероятно ще я развият и укрепят, след като избягат от лесната опция да бъдат сексуално насилвани в домовете за сираци, където това е честа практика. Освен това – това ще са деца, които няма да дишат лепило по гарите и да проституират от ранна юношеска възраст като умират млади, а най-вероятно ще получат образование и възможност да създадат стабилен живот, кариера и – на свой ред – деца – което отново значи данъци и повече брутен вътрешен продукт за обществото в продължение на десетки години напред.

Още нещо – когато една държава изпревари съседите си в посока либерално законодателство, тя често става притегателен център за туризъм от тип, какъвто в момента България не може да развива. Говоря за примера на Холандия и Чехия. Това също носи благосъстояние на всички и категорично не означава, че средния холандец или чех е с по-лош морал от средния българин.

Има и други икономчически ползи от хомосексуалната популация, но важен е фактът, че законодателното отношение към хомосексуалните хора наистина може да бъде използвано от един мъдър държавник за създаване на благосъстояние и изгоди за цялото общество.

Преди да стигнем до отглеждането на такъв висш и далновиден държавник обаче, ние ще трябва да се замислим дали на младите хора в университетите преподават специалисти, които могат да ги научат рационално и критически да подхождат към проблемите, като загърбват вродените митологеми, религиозно мислене и мистиката – иначе казано – дали има кой да им преподаде научния подход към решаването на различни задачи.

По отношение на фашизма. Интересно ми е г-н Гочев дали се е замислил, какво ще стане, ако крайнодесните елементи в обществото ни прочетат все пак статията му и не намерят в себе си сили да открият концептуалните, теологическите, фактолочигечките и логическите ѝ проблеми. Николай Гочев пита „Нужни ли са на едно общество хомосексуалисти?“ И ето ние чуваме хиляди, хиляди гласове, които в хор и размахани юмруци почват да викат дадения от него отговор: „Не! Не са нужни!“

Какво следва от това?

Който може да се радва от поставянето на такъв въпрос, може и да продължи: нужни ли са на едно общество инвалидите, нужни ли са болните, нужни ли са възрастните хора, които не раждат вече, нужни ли са заекващите и какво ли още не. В Ирак беше необходимо само да се появи един хетеросексуален мъж с „твърда ръка“, който завзе властта (оръжието) и, използвайки подобна методология, тръгна да проповядва идеята за халифат. Питайки се „Нужни ли са християните в един халифат?“ той почна да убива малки деца на друговерци.

По тази причина: преди да задаваме въпроси започващи с: „Нужни ли са…?“ вероятно е по-добре първо много сериозно да се запознаем с контекста на страстите, в които живеем, и да се запитаме: на кого може да е нужно задаването на такъв въпрос?

 

Александър Мануилов е писател, сценарист и драматург, работил като журналист за Ройтерс и BusinessWeek България.

Материал от блога на г-н Александър Мануилов

Източник

Николай Гочев
Николай Гочев е доцент, доктор в „Класическа филология“, преподавател по антична литература. Завършил е класическата гимназия в София, а после и Атинския университет – специалност „Езикознание“, работил е по много проекти в областта на античната литература и философия, превеждал е Софокъл, Аристотел, Платон. От 18 години е преподавател по гръцка античност в Катедрата по класическа филология в Софийския университет.
Посетители: 141

Последните най...


support

Библиотека

Коментари

  • Гост писа Още
    "...Промяна на курса може... преди 1 ден
  • Penka Angelova писа Още
    "бомба, пълна с енергия"... преди 2 дни
  • Радомир Парпулов писа Още
    "Много често те продават... преди 2 дни
  • Румяна Станкова писа Още
    Г-н Стефан Дечев е... преди 5 дни
  • сухи писа Още
    Дилов е чистофайник. Все... преди 6 дни
  • Кунев писа Още
    Няма и капчица съмнение,... преди 6 дни
  • В. Панайотов писа Още
    Ама като вземем да сме... преди 1 седмица
  • Панайотов писа Още
    Изпускаме още една... преди 1 седмица
  • емил писа Още
    Под ръководството на... преди 1 седмица
  • емил писа Още
    Жалко е да чета подобни... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    "Не им сменили религията,... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Случайно открих тези... преди 2 седмици
  • Броди писа Още
    ПАК ЛИ... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Истинският политически... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Сухи, в какъв смисъл... преди 2 седмици
  • сухи писа Още
    Дайте ни права, защото...... преди 2 седмици
  • Златко писа Още

    Без опит за... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Подборът именно на един... преди 2 седмици
  • Кунев писа Още
    Когато гей роди, а... преди 2 седмици
  • Варя Ясникова писа Още
    Прекрасен... преди 2 седмици
  • Борислав Гърдев писа Още
    Моето скромно мнение е,... преди 2 седмици
  • Петър писа Още
    Въобще не е ясно какво... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Благодаря, важна... преди 2 седмици
  • Румяна Станкова писа Още
    Предлагам мой превод на... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Сега, в историята на... преди 2 седмици