1 1 1 1 1 Оценка 4.00 (1 гласуване)

Ако съдбата на хората е да посрещат смъртта, то съдбата на идеите – или поне на онези сред тях, които го заслужават – е да я избягват, тоест да търсят безсмъртие. Такава, или някаква подобна на тази, е надеждата, с която започвам това начинание, поредното в кариерата ми на човек, отказващ да спи прекалено спокойно, или „будител“, както това се нарича в някои от по-оптимистичните версии на българския национален разказ.

Идеята е проста, ако и не съвсем очевидна. За да намерят възможност за разпространение, идеите се нуждаят не само от представяне, но и от подходяща форма. Книгата, като едно от най-старите средства за духовен обмен, по мое мнение не е изгубила нищо от привлекателността и вечността си чрез последната си трансформация – онази на електронните носители. И така, воден от това убеждение, аз се заемам тук да ви представям плодовете на своята работа и под формата на книги. Електронни книги, тъй като това е формата, от която очаквам най-много в непосредственото и по-далечно бъдеще.

И още нещо (в което всъщност се състои неочевидността на собствената ми идея): времената се менят по-бързо, отколкото понякога сме в състояние да осъзнаем. В досегашната си история човечеството е познавало идеите най-вече под формата на техните материални носители: книги, филми, музикални дискове и т. н. Днес за пръв път те започват да добиват форма, повече или по-малко независима от онази на носителите си (една електронна книга, филм или музикален запис е по същество навсякъде и никъде). И, което е по-важно, никаква човешка сила не е в състояние да спре или ограничи разпространението им, щом само те са напуснали главите на създателите си. Едно от важните следствия от всичко това е, че идеите – някак автоматично, струва ми се – клонят към единствената цена, която вероятно може да им се даде, при условие, че вече не са замразени в някаква материална форма: нула. Именно това е и цената, на която аз, чрез издателския проект, който започвам в този акт на чиста, но и напълно въображаема, свободна воля, ще ви предлагам плодовете на труда си. Всички книги на издателство „Екстаз“ ще бъдат безплатни, нематериални и свободни за некомерсиално разпространение до момента, в който някакъв възможен развой на събитията не ме убеди или принуди да се откажа от това тъй ефимерно и тъй окрилящо начинание. Ако пък все още се почесвате по главата и се питате как така може да излезе сметката на нещо толкова очевидно не-пазарно, то може би ще намерите по-убедителни аргументи в ето този текст, писан преди няколко години.

Две думи за името на издателството. „Екстаз“ идва от великолепните мисли (и текст) на един от любимите ми американски автори, Джонатан Лийтъм, „Екстазът на влиянието“. Също като Лийтъм аз приемам, че истинската мисия на интелектуалеца – в неговите превъплъщения от времената на Сократ до наши дни – е не толкова да търси „успех“ и „обществено признание“, колкото да разравя и разбунва онези грижливо изградени мравуняци на човешка суета и (необходимо) заслепение, известни под името „обществени порядки“. За добро или зло, това означава и неизбежен отказ от сигурностите на едно удобно, мило и приятно (буржоазно) съществуване. Екстазът – доколкото го има – може следователно да бъде само и единствено екстаз на едно (може би въображаемо) влияние. Той никога не може – а сигурно и не трябва – да бъде екстаз на приемането и успеха, тоест някаква форма на èкстази.

И така, на добър час на всички ни. Нека силата бъде с нас, в този и всички възможни светове на свободата, въображението и вечното търсене…

Златко Енев
Берлин, началото на 21 век

Златко Енев
Златко Енев е български писател и издател на „Либерален Преглед“. Досега в България е публикувал шест книги (трилогията за деца „Гората на призраците“ (2001–2005), романите за възрастни „Една седмица в рая“ (2004) и „Реквием за никого“ (2011), както и есеистичния сборник „Жегата като въплъщение на българското“ (2010).Детските му книги са преведени на няколко езика, между които и китайски. Живее в Берлин заедно с двете си деца.
Други статии от този автор
Посетители: 116

Последните най...


Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

support

Библиотека

Коментари

  • Peter Petrov писа Още
    Много добър текст. За... преди 12 часа
  • Димитър писа Още
    И изведнъж политически... преди 12 часа
  • Гост писа Още
    На български "сказка" е... преди 1 ден
  • Юрий Проданов писа Още
    Напоследък все по често... преди 2 дни
  • броди писа Още
    От родната ни... преди 3 дни
  • TM писа Още
    Един сериозен текст.... преди 3 дни
  • Гост писа Още
    Г-н Карев, съгласен съм с... преди 3 дни
  • Гост писа Още
    Странно, не може ли някой... преди 4 дни
  • Николай Колев писа Още
    Статията е изключително... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Действително,... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Забравих да изпратя... преди 1 седмица
  • Свилен Гавазов писа Още
    Благодаря на автора за... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Мисля че уикипедия... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Имам трудности с... преди 1 седмица
  • калоян михайлов писа Още
    Господин Енев,вече трета... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Откога турският се брои... преди 1 седмица
  • Мина Ветренска писа Още
    С интерес прочетох... преди 1 седмица
  • Г Килифарев писа Още
    Един застаряващ философ... преди 1 седмица
  • Иван Младенов писа Още
    Уважаеми, г-н Енев,
    моля,... преди 1 седмица
  • Dimityr Kunev писа Още
    Отново искрено се смях,... преди 1 седмица
  • Евдокия писа Още
    Великолепен текст,... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Напълно съм съгласен с... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Обикновено е по-добре... преди 1 седмица
  • Георги Килифарев писа Още
    Поучителна, но нефелна... преди 1 седмица
  • ВС писа Още
    Страхотно есе. Вече от... преди 1 седмица