1 1 1 1 1 Оценка 93% (3 гласувания)
Pin It

Ако съдбата на хората е да посрещат смъртта, то съдбата на идеите – или поне на онези сред тях, които го заслужават – е да я избягват, тоест да търсят безсмъртие. Такава, или някаква подобна на тази, е надеждата, с която започвам това начинание, поредното в кариерата ми на човек, отказващ да спи прекалено спокойно, или „будител“, както това се нарича в някои от по-оптимистичните версии на българския национален разказ.

Идеята е проста, ако и не съвсем очевидна. За да намерят възможност за разпространение, идеите се нуждаят не само от представяне, но и от подходяща форма. Книгата, като едно от най-старите средства за духовен обмен, по мое мнение не е изгубила нищо от привлекателността и вечността си чрез последната си трансформация – онази на електронните носители. И така, воден от това убеждение, аз се заемам тук да ви представям плодовете на своята работа и под формата на книги. Електронни книги, тъй като това е формата, от която очаквам най-много в непосредственото и по-далечно бъдеще.

И още нещо (в което всъщност се състои неочевидността на собствената ми идея): времената се менят по-бързо, отколкото понякога сме в състояние да осъзнаем. В досегашната си история човечеството е познавало идеите най-вече под формата на техните материални носители: книги, филми, музикални дискове и т. н. Днес за пръв път те започват да добиват форма, повече или по-малко независима от онази на носителите си (една електронна книга, филм или музикален запис е по същество навсякъде и никъде). И, което е по-важно, никаква човешка сила не е в състояние да спре или ограничи разпространението им, щом само те са напуснали главите на създателите си. Едно от важните следствия от всичко това е, че разпространението на идеите – някак автоматично, струва ми се – клони към единствената цена, която вероятно може да му се даде, при условие, че вече не е замразено в някаква материална форма: нула. Именно това е и цената, на която аз, чрез издателския проект, който започвам в този акт на чиста, но и напълно въображаема, свободна воля, ще ви предлагам плодовете на труда си. Всички книги на издателство „Екстаз“ ще бъдат безплатни, нематериални и свободни за некомерсиално разпространение до момента, в който някакъв възможен развой на събитията не ме убеди или принуди да се откажа от това тъй ефимерно и тъй окрилящо начинание. Ако пък все още се почесвате по главата и се питате как така може да излезе сметката на нещо толкова очевидно не-пазарно, то може би ще намерите по-убедителни аргументи в ето този текст, писан преди няколко години.

Две думи за името на издателството. „Екстаз“ идва от великолепните мисли (и текст) на един от любимите ми американски автори, Джонатан Лийтъм, „Екстазът на влиянието“. Също като Лийтъм аз приемам, че истинската мисия на интелектуалеца – в неговите превъплъщения от времената на Сократ до наши дни – е не толкова да търси „успех“ и „обществено признание“, колкото да разравя и разбунва онези грижливо изградени мравуняци на човешка суета и (необходимо) заслепение, известни под името „обществени порядки“. За добро или зло, това означава и неизбежен отказ от сигурностите на едно удобно, мило и приятно (буржоазно) съществуване. Екстазът – доколкото го има – може следователно да бъде само и единствено екстаз на едно (може би въображаемо) влияние. Той никога не може – а сигурно и не трябва – да бъде екстаз на приемането и успеха, тоест някаква форма на èкстази.

И така, на добър час на всички ни. Нека силата бъде с нас, в този и всички възможни светове на свободата, въображението и вечното търсене…

Златко Енев
Берлин, началото на 21 век

 
Pin It
Златко Енев
Златко Енев е български писател и издател на „Либерален Преглед“. Досега в България е публикувал шест книги (трилогията за деца „Гората на призраците“ (2001–2005), романите за възрастни „Една седмица в рая“ (2004) и „Реквием за никого“ (2011), както и есеистичния сборник „Жегата като въплъщение на българското“ (2010). Детските му книги са преведени на няколко езика, между които и китайски. Живее в Берлин от 1990 г.

Други статии от този автор

Посетители

65

support

Последните най...


Библиотека

Коментари

  • Мария Пипева писа Още
    Много е радостно, че... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Питам се дали... преди 2 дни
  • Кунев писа Още
    Същата "Европа", която... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Тук още нещичко по... преди 5 дни
  • Кунев писа Още
    Моят учител за... преди 1 седмица
  • Пендо писа Още
    За младежките... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Един напълно... преди 1 седмица
  • Марина Московкина писа Още
    Наслада бе за мене да... преди 2 седмици
  • Стефан писа Още
    Приемането на исляма... преди 2 седмици
  • Кунев писа Още
    Г-н Енев, толкова... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Развълнува ме, бате... преди 2 седмици
  • Д-р Георги КАРЕВ, д.... писа Още
    Аплодисменти от... преди 2 седмици
  • Милена Бончева, Кава... писа Още
    Не искам да обиждам... преди 2 седмици
  • драган събев,търгови... писа Още
    Кво не дадах от... преди 2 седмици
  • Белия капитан писа Още
    Защо сте забравили да... преди 3 седмици
  • Пенка Ангелова писа Още
    Златко, все пак съм... преди 3 седмици
  • Песимист писа Още
    "Компирите", като и ако... преди 3 седмици
  • Кунев писа Още
    Защо Бай Тошо реши 99 %... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Из днешния „Ню Йорк... преди 4 седмици
  • Пендо писа Още
    Опитах търсачката на... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Ха стига толкова, от... преди 4 седмици
  • Пендо писа Още
    За Златко, който ни... преди 4 седмици
  • цвятко цеков писа Още
    Абе оставете най... преди 4 седмици
  • Пендо писа Още
    Още две думи:
    Не... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Във фразата „В... преди 4 седмици