Видрица

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)
Преди около час се върнах от кварталното кино, където най-после гледах „Животът на другите“ – дълго време след като тоя филм буквално овърша екраните на Германия. Признавам, че не обичам немското кино. Много рядко ми се случва да видя нещо, което да ме докосне истински – повечето неща, които те правят, ми се виждат безнадеждно обременени, möchtegern-овски, недодялани, поучителни ... Но тоя път е различно. Филмът е силен, а освен това успява да представи типично немската трагедия (която за мен се състои в непосилността на тяхното вечно търсене на сигурност, най-вече под формата на „ред“), без да я прави непоносима за гледане или съпреживяване. Историята сигурно ви е позната, тъй че няма да я разправям. Онова, което ме впечатли най-силно в тоя филм, е усещането за цивилизованост, което пък от своя страна звучи толкова шаблонно, особено отнесено към немците, че тая фраза се нуждае от малко обяснения.

Та, какво имам пред вид? В тоя случай – способността за раздяла с миналото, нищо повече и нищо по-малко. Именно раздяла. Не зачеркване, не вечно предъвкване, най-малко от всичко пък злоупотреба с него – като един вид подръчно обяснение за всяка, включително и най-дребната, несгода на нещата, през които минаваме (обикновено ги наричат „настояще“). Миналото като нещо, с което се разделяме. Не мога да ви опиша с какво огромно възхищение се отнасям към всеки удачен опит за едно такова представяне. Може би точно защото толкова много ми липсва усещането за нещо подобно у нас, където миналото ми прилича на безплатна проститутка ... Противоречие в определението, но не и в реалността, която то се опитва да представи.

Та така, филмът е силен. Силен както с откритото, така и с множеството си прикрити послания. Сигурно е вярно, че идеята за „добрия човек“, който се пробужда вътре в ченгето, е наивна. Немците ще си изпокъсат главите тук по въпроса за това дали филмът предава една „реалистична“ или „наивна“ картина на източногерманската реалност. Нека си се карат, това не ме интересува. За мен много по-важни от всякакви такива въпроси са картините, с които го запомням – безумната, клинична подреденост на повечето жилища, които той показва (все едно, че виждам новия апартамент на бившата си съпруга), после тоя абсурден човек, разкъсван между идеи-идеали и проста жажда за някакви, каквито и да са, хора наоколо; походката му – без да клати ръце при ходене; цялата тая непоносима вдървеност, непрекъснато разяждана и подяждана от копнежа по обикновени човешки неща като красота и топлота ... Уф, направо ми иде да се развикам: „Хей, хей, хей, това не е само Гедерето, това сте всички вие, че и аз с вас, дървета такива!“ Погледнете се само – държавната сигурност я няма, но без сигурност и минутка не можете да преживеете, затова непрекъснато се осигурявате, душици дребни, изплашени!

И все пак, Господи, колко е хубаво! Колко е хубаво когато не можеш да удържиш оная хлъзгава сълза, която потича по някое време (добре, че кино се гледа на тъмно). Колко е хубаво, когато видиш как добрият човек не само съществува, но дори и получава нещо като награда за добротата си. Колко е хубаво, когато не ти се налага да се убеждаваш, че добротата и глупостта не са едно и също нещо. Ех, колко е хубаво!

Добре, че го има изкуството. Инак закъде сме, в един свят на реалности, от които нямаме нужда?

Златко Енев
Златко Енев е български писател и издател на „Либерален Преглед“. Досега в България е публикувал шест книги (трилогията за деца „Гората на призраците“ (2001–2005), романите за възрастни „Една седмица в рая“ (2004) и „Реквием за никого“ (2011), както и есеистичния сборник „Жегата като въплъщение на българското“ (2010). Детските му книги са преведени на няколко езика, между които и китайски. Живее в Берлин от 1990 г.

Други статии от този автор

Посетители

10
Online

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Гост писа Още
    Седим безмълвни... преди 1 минута
  • Гост писа Още
    "Tempora mutantur, nosque mutamur in... преди 3 часа
  • Петър Петров писа Още
    Четейки текста... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Всъщност, защо да не... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Както казваше... преди 3 дни
  • Юрий Проданов писа Още
    Катя, какво търсите на... преди 3 дни
  • Катя Георгиева писа Още
    Златко Енев е пълен... преди 3 дни
  • Катя Георгиева писа Още
    Златко Енев е пълен... преди 3 дни
  • Катя Георгиева писа Още
    Златко Енев е пълен... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    В съвременния... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    А за мюждето разбрах... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    LOL (също без превод)... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    "Радке, дай мюждето!" -... преди 1 седмица
  • Мария писа Още
    Въпросът е в калпавия... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    За мен важна е липсата... преди 1 седмица
  • Серкан писа Още
    Магия, жива магия...
    ...... преди 2 седмици
  • Пенчо. писа Още
    Тя работата ясна.... преди 2 седмици
  • Цончо писа Още
    Ако ще се заменят... преди 2 седмици
  • Valpet писа Още
    Хайде и вие, г-н... преди 2 седмици
  • Станой Станоев писа Още
    Само не ми стана ясно... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:

    George...
    преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Хората винаги... преди 2 седмици
  • Иванка Петрова писа Още
    Прочетох последната... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Харесва ми това... преди 2 седмици
  • Дарина писа Още
    този неграмотен човек... преди 2 седмици