От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2017 03 RT
Главната лондонска зала на телевизионната мрежа РТ гледа директно към централната част на града.

Фото: Sergey Ponomarev for The New York Times

 

Лондонската новинарска зала и студиата на РТ – телевизионният канал и уебсайт, познати по-рано под името Russia Today – са ултрамодерни и просторни, с импозантни изгледи от 16-я етаж на модерна сграда, директно към Темза и Лондонското колело. И, както се шегува шефът на лондонското бюро Николай А. Богачихин, „Ние наблюдаваме MI5 и сме близо до MI6“ (британските служби за вътрешно и външно разузнаване).

Г-н Богачихин се надсмива на обвиненията от страна на западни правителства, американски и европейски, че РТ е лост за прокарване на кремълската политика и средство, директно използвано от президента Владимир Путин за подкопаване на западните демокрации – примерно чрез намеса в скорошните американски президентски избори и, както твърдят европейските служители по сигурността, чрез опити да се прави същото в Холандия, Франция и Германия, във всички от които през тази година ще се провеждат избори.

Но Западът не се смее. Колкото и Русия да настоява, че РТ е просто още една глобална телевизионна мрежа – като BBC или France 24, макар и предлагаща „алтернативни гледища“ на онези на доминираните от Запада новинарски медии – много западни страни разглеждат РТ като лъскаво направеното ядро на една широка, често потайна, кампания за дезинформация, предназначена да сее съмнения относно демократичните институции и да дестабилизира Запада.

Западното внимание се съсредоточи върху РТ когато администрацията на Обама и разузнавателните служби на Съединените щати отсъдиха с „висока достоверност“ през януари, че Владимир Путин е разпоредил провеждането на кампания за „подкопаване на общественото доверие в демократичния процес в САЩ“, за дискредитиране на Хилари Клинтън чрез проникване в сървъра за вътрешна електронна поща на Демократичната партия, а също и предоставяне на подкрепа за Доналд Тръмп, който беше заявил в кандидатската си кампания, че желае да подобри отношенията с Русия.


Small Ad GF 1

Агенциите бяха използвали таен доклад, в който се казва, че атаката е била проведена чрез целево използване на реална информация, част от нея достъпна свободно, а друга част хекната [открадната по електронен път – hacked], и създаване на фалшиви репортажи или „фейк нюз“, разпространявани чрез правителствено-финансирани новинарски медии като РТ и подобната на нея интернетска новинарска агенция Спутник. Тези репортажи след това са били разпространявани по социалните медии, понякога от автоматизирани компютърни програми [bots], които изпращат хиляди съобщения до Фейсбук и Туитър.

За мнозина американци впечатлението, че РТ е инструмент за руска намеса беше подсилено когато през януари неговата програма внезапно прекъсна онлайн-предаванията на [американската кабелна телевизия] C-Span директно от Камарата на Конгреса (по-късно C-Span го обяви за техническа грешка, а не хекване).

Да се гледа РТ понякога може да се окаже доста зашеметяващо преживяване. Твърди новини и графики от екстра класа се смесват с интервюта на всевъзможни хора: добре познати или тъмни, леви или десни. Сред тях са фаворити като Джулиан Асандж от WikiLeaks и Ноам Чомски, известният критик на западните политики; странни гласове като актрисата Памела Андерсън, но и откровено болни хора, които смятат, че Вашингтон е източник на всяко зло по света.

Но ако има нещо обединяващо в характера на РТ, то е дълбокият скептицизъм по отношение на западните и американските наративи за света, както и фундаменталната защита на Русия и Владимир Путин.

Анализаторите са рязко разделени при оценките за влиянието на РТ. Посочвайки микроскопичните му рейтинги, мнозина предупреждават да не се надценява въздействието му. Но гледането само към рейтингите може да се окаже подвеждащо, казва Питър Померанцев, който преди три години написа книга, в която [от първа ръка] се описват начините, по които телевизията в Русия се използва за пропагандни цели. „Рейтингите не са най-важното за тях“, казва той. „Това са кампании за финансово, политическо и медийно въздействие“.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

РТ и Спутник осъществяват тези кампании като подпомагат създаването на хиляди автоматизирани програми за разпространяване на фалшиви новини и предоставят още един канал за хекнати материали, които могат да обслужват руските интереси, казва Бен Нимо, който следи работата на РТ за Атлантическия съвет.

Каквото и да е въздействието му, РТ несъмнено е специален случай при комплексността на модерната пропаганда. Той е едновременно и лъскаво-модерна телевизионна мрежа, облечена във великолепни визуални премени, и ферма за създаване на съдържания, подхранващи крайната десница в Европа. Зрителите му намират изключително трудно да различават какво точно тук е реална журналистика и какво – пропаганда; какво може да е „фейк нюз“ и какво реалност, макар и представена силно едностранчиво.

Една скорошна вечер включваше репортажи за това, че Великобритания отказва да осъди нарушенията на човешките права в Бахрейн, както и „буря откъм главните световни медии“ за [премълчаните] разговори на Главния прокурор на САЩ, Джеф Сешънс, с руския посланик в Съединените щати. Други репортажи включваха „освобождението“ на Палмира от сирийската армия с „подкрепата на руските военновъздушни сили“; интервю с бившия британски посланик в Сирия и критик на Съединените щати, Питър Форд; накрая, репортаж за лондонски професор, който оплаква западането на стандартите на живот в Обединеното кралство.

На сайта на РТ има видеоклипове от вида „рибарска стръв“ [clickbait], но и по-странни неща, като например една петиция за прогонване на финансиста Джордж Сорос от Америка, заради това, че се бил опитвал да „дестабилизира“ страната и да я „удави“ с имигранти за някаква „глобалистка цел“.

Богачихин и Ана Белкина, шефката по комуникациите в Москва, настояват, че било абсурдно да се поставят усилията на РТ за предоставяне на „алтернативни гледни точки“ редом с феномените на фалшивите новини и пропагандата по социалните медии.

„Около РТ се вихри истерия“, казва госпожа Белкина. „РТ е съкращение за всичко“.

Например, казва тя, макар че РТ е присъствал масивно в американския разузнавателен доклад, това е било направено най-вече въз основа на едно седем-странично допълнение (от общо 13 страници), писано преди повече от четири години, през декември 2012 – факт, който се разкривал едва в бележка под линия на страница 6.

Тя директно отрича каквито и да е твърдения, че РТ се опитва да се намесва в демократичните избори навсякъде. „[Ако само бихте имали представа от] вида наблюдение, под което се намираме! Ние проверяваме всичко“.

За РТ и зрителите му каналът е просто свежа алтернатива на онова, в което те виждат един самодоволен западен елитизъм и неолиберализъм – нещо, което по думите на руския външен министър Сергей Лавров представлявало „пост-западния световен ред“.

С лозунга си, създаден от западна рекламна агенция – „поставяйте повече [неща] под въпрос“ – РТ се опитва да запълни специфична ниша, казва госпожа Белкина. „Ние искаме да допълваме картината, а не само да добавяме някакво ехо към основните новини; това е начинът, по който си намираме публика“.

Почти всички главни медии са били настроени против Доналд Тръмп по време на кампанията и голяма част от медийното му представяне е била негативна, казва тя.

„Затова ни има нас“, продължава тя. „Важно е да се гледа РТ, за да се чуват алтернативни гласове. Може и да не се съгласите с тях, но е важно да се опитвате да разбирате откъде и защо идват те“.

Един френски законодател, Никола Дуик, който се е появявал по РТ и отиде в окупирания от руснаците Крим през 2015 като член на делегацията от френски законодатели, казва, че целта на РТ е „да се чуе гласът на Русия, да се представи на света руската гледна точка“.

Въпреки това, казва г-н Дуик, „влиянието на РТ е много ниско по мое мнение“. Той добавя: „Налице е гигантска параноя, когато си представяме, че РТ може да промени лицето на света, да оказва влияние върху националните и други избори“.

Афшин Ратанси, който има тук собствено токшоу три пъти седмично, на име „Минаваме в нелегалност“, е дошъл в РТ през 2013, след като е работил за BBC, CNN, Bloomberg, Al Jazeera и иранската Press TV. „За разлика от BBC и CNN, никой не ми е казвал какво да говоря в РТ“, казва той. Имало е два случая на напускане от страна на говорители по РТ, поради онова, което са говорили за Украйна, но не в Лондон, казва г-­­н Ратанси.

Майкъл Макфаул, станфордски професор, който е бил посланик на САЩ в Русия през годините на Обама, казва, че РТ не трябва да се отхвърля с лека ръка. „В някои страни е налице определено търсене на алтернативни гледища, определен апетити – и ние, арогантните американци, не трябва да мислим, че на никого не му пука“.

Но има и едно значително по-мрачно виждане. За някои критици РТ и Спутник са просто инструменти на една изтънчена руска пропагандна машина, създадена от Кремъл, за да разпространява външната му политика, да защитава агресията в Украйна и да подкопава доверието към демокрацията, НАТО и света такъв, какъвто го познаваме.

Роберт Пшчел, който е бил шеф на информационната служба на НАТО в Москва и наблюдава Русия и западните Балкани за НАТО, казва, че РТ и Спутник не са предназначени за вътрешна консумация, за разлика от BBC или CNN. В хода на времето, казва той, „Те са неща, в които става дума за твърда власт и дезинформация“.

Кремъл не се интересува от това „дали сте съгласни с руската политика или намирате Путин чудесен, докато се свършва работа – докато започнете да изпитвате съмнения и от десетте крайни гледни точки възприемете една или две“, казва той. „Поне малко кал винаги ще се залепи“.

Може би по-важни от РТ са Спутник и медийните канали на местни езици, спонсорирани от Русия, като словашкото списание Zem a Vek, известно с конспиративните си теории. Спутник е най-големият източник на сурови новини на Балканите, казва той, „защото е безплатен продукт, издаван на местни езици. А след това „те създават някаква приятелска връзка, обикновено в някой малък университет, който изнася семинари, а после определен брой странни уебсайтове започват да промотират продукта, също като индустриална пазарна операция“.

Но РТ подпомага и едно друго традиционно московско усилие: да се създават приятелства с полезни хора, и то не само от вида на Асандж, казва Померанцев. „РТ направи така, че Майк Флин [бившият национален съветник по отбраната в администрацията на Тръмп, принуден да напусне поради непризнати връзки с руски служби, Бел. пр] да изглежда добре след като си изгуби работата“, като са му платили 40,000 долара за да дойде на годишното празненство на РТ в Москва и да седи редом с господин Путин.

Г-н Нимо от Атлантическия съвет отбелязва, че РТ има много слабо влияние в Германия, където Ангела Меркел, критичка на Путин, е изправена пред трудна предизборна борба, и където има около 3,5 милиона говорещи руски език жители. „Уверен съм силно, че ефектът на RT Deutsch е тривиален в сравнение с онзи, който упражнява руската телевизия върху говорещите руски германци“, казва той.

Щефан Майстер, който изследва Русия и Централна Европа за Германския съвет по външна политика, се съгласява, че „не трябва да се надценява РТ. Основният успех на руснаците е връзката със социалните медии чрез автоматизирани програми и мрежа от различни източници“. Тази мрежа, казва той, е „все по-добре организирана, с повече стратегически и експлицитни връзки между действащите страни – местните руски медии, трол-фабриките [специални сайтове за разпространяване на фалшиви новини], РТ, някои хора по социалните мрежи, а може би и службите по сигурност“.

„Отворените общества са много уязвими“, казва г-н Майстер, „И това е по-евтино от закупуването на нови ракети“.

РТ е част от реалността на 21 век, казва Померанцев. „Скоро ще го правят всички. Това е светът, в който ще трябва да живеем.“ Хековете и изтичането на информация са много по-разрушителни неща, казва той. „Да сте в състояние да изключвате електрическата мрежа в Украйна, това е нещо плашещо. Трудно е човек да се уплаши толкова много то Лари Кинг по РТ“.

Померанцев се съгласява с Белкина, че РТ не е измислил масовото недоверие към западната демокрация. „Руснаците просто подхранват едно недоверие в институциите, което вече е налице, те го подхранват“, казва той. Въпросът тук е „Как да направим институциите си по-надеждни?“

Източник

Стивън Ерлангер е американски журналист с дългогодишна практика и настоящ шеф на лондонското бюро на New York Times, след повече от пет години работа на същия пост в парижкото бюро на вестника.

Pin It

Прочетете още...