Затворен в студена бетонна килия и често сам с книгите си, Алексей Навални търси утеха в писмата. На един от познатите си той пише през юли, че никой не може да разбере руския затворнически живот, „без да е бил тук“, и добавя със своя мъртвешки хумор: „Но няма нужда да бъдеш тук“.
„Ако утре им кажат да те нахранят с хайвер, ще те нахранят с хайвер“, пише Навални на същия познат, Иля Красилщик, през август. „Ако им кажат да те удушат в килията ти, ще те удушат.“
Много подробности за последните месеци от живота му – както и за обстоятелствата на смъртта му, за която руските власти съобщиха в петък – остават неизвестни; дори местонахождението на тялото му е неясно.
Помощниците на Навални не казват почти нищо, тъй като все още не са успели да се справят със загубата. Но последните месеци от живота му са описани подробно в предишни изявления на него и помощниците му, в изявленията му в съда, в интервюта с близки хора и в откъси от лични писма, които няколко приятели, включително Красилщик, споделиха с The New York Times.
Част от писмо от август, което Навални е изпратил от затвора на своя познат Илия Красилшчик. Съдебните заседания „те разсейват и помагат на времето да минава по-бързо“, пише той.
Писмата разкриват дълбочината на амбицията, решителността и любопитството на лидера, който активизира опозицията срещу президента Владимир Путин и който, както се надяват поддръжниците му, ще продължи да живее като обединяващ символ на тяхната съпротива. Те показват и как Навални – със здраво его и непрестанна увереност, че това, което върши, е правилно – се е борил да запази връзка с външния свят.
Дори когато бруталните условия в затвора се отразяват на тялото му – често му е отказвано медицинско и стоматологично лечение – няма и намек, че Навални е загубил яснотата на ума си, както показват неговите текстове.
Той се хвали, че за една година е прочел 44 книги на английски език и методично се подготвя за бъдещето: уточнява програмата си, изучава политически мемоари, спори с журналисти, раздава съвети на приятели и изразява мнение по вирусни публикации в социалните мрежи, които екипът му изпраща.
В публичните си послания Навални, който беше на 47 години, когато почина, нарича престоя си в затвора свое „космическо пътешествие“. До миналата есен той е бил по-самотен от всякога, принуден да прекарва голяма част от времето си в карцер и останал без трима от адвокатите си, които бяха арестувани за участие в „екстремистка група“.
Въпреки това той е в крак с актуалните събития. На своя приятел, руския фотограф Евгений Фелдман, Навални доверява, че предизборната програма на бившия президент на САЩ Доналд Тръмп изглежда „наистина плашеща“.
„Тръмп ще стане президент“, ако здравето на президента Байдън пострада, пише Навални от килията си в затвора с повишена сигурност. „Не засяга ли демократите това очевидно нещо?“
Публичен живот
Навални успява да изпрати стотици ръкописни писма благодарение на любопитната дигитализация на руската затворническа система, останала от краткия изблик на либерални реформи в средата на 24-годишното управление на Путин. Хората могат да му пишат чрез специален уебсайт срещу 40 цента на страница и да получават сканирани отговори, обикновено седмица или две след като ги е изпратил и са преминали през цензурата.
Навални общува с външния свят и чрез адвокатите си, които държат документи срещу прозореца, който ги разделя [в помещението за срещи], след като им е било забранено да предават документи. В един момент, както съобщава Навални през 2022 г., служителите на затвора покрили прозореца с фолио.
След това има чести съдебни изслушвания по нови наказателни дела, заведени от държавата за удължаване на срока на лишаването му от свобода, или по жалби, които Навални подава относно отношението към него. Навални каза на Красилщик, медиен предприемач, който сега е в изгнание в Берлин, че тези изслушвания му харесват, въпреки че руската съдебна система е „гумен печат“ [тоест просто инструмент за изпълняване на нареждания].
„Те ме разсейват и помагат времето да мине по-бързо“, пише той. „Освен това носят вълнение и усещане за борба и преследване.“
Освен това съдебните изяви му дават възможност да покаже презрението си към системата. През юли тази година, в края на съдебен процес, който доведе до още една 19-годишна присъда, Навални казва на съдията и служителите в съдебната зала, че са „луди“.
„Имате един-единствен живот, даден ви от Бога, и решавате да го похарчите за това?“ – казва той според текста на речта, публикуван от екипа му.
В едно от последните си изслушвания, чрез видеовръзка през януари, Навални настоява за правото на по-дълги почивки за хранене, за да консумира „две чаши вряла вода и две парчета отвратителен хляб“, на които има право.
Жалбата е отхвърлена; според интервюта, по време на целия си престой в затвора Навални сякаш се е наслаждава на храната чрез другите. Той разказва на Красилщик, че в Берлин предпочитал дюнер кебап пред фалафел, и проявил интерес към индийската храна, която Фелдман опитал в Ню Йорк.
Съдът отхвърля и жалбата му относно единичните „наказателни“ килии в затвора, в които Навални е прекарал около 300 дни.
Обикновено килиите са студени, влажни и лошо проветрявани бетонни помещения с размери 7 на 10 фута. Но Навални протестира срещу нещо друго: на затворниците, на които е наредено да прекарат времето си в тези килии, се разрешава само една книга.
„Искам да имам 10 книги в килията си“, казва той пред съда.
Книгите го подкрепят
Книгите се оказват в центъра на затворническия живот на Навални чак до смъртта му.
В писмо до Красилщик от април миналата година Навални обяснява, че предпочита да чете 10 книги едновременно и „да превключва между тях“. Той казва, че е обикнал мемоарите: „По някаква причина винаги съм ги презирал. Но всъщност те са невероятни.“
Той често търси препоръки за четене, но и ги раздава. Описвайки затворническия живот на Красилщик в писмо от юли, той му препоръчва девет книги по темата, включително тритомния сборник от 1012 страници на съветския дисидент Анатолий Марченко.
Навални добавя в писмото, че е препрочел Един ден от живота на Иван Денисович, разтърсващия роман на Александър Солженицин за сталинския ГУЛАГ. След като е преживял гладна стачка и месеци наред е бил в състояние „умирам от глад“, Навални казва, че едва сега е започнал да осъзнава покварата на трудовите лагери от съветската епоха.
„Започваш да осъзнаваш степента на ужаса“, пише той.
Приблизително по същото време Навални чете и за съвременна Русия. Михаил Фишман, либерален руски журналист и телевизионен водещ, който понастоящем работи в изгнание от Амстердам, чул от помощник на Навални, че опозиционният лидер е прочел новата му книга за убития опозиционер Борис Немцов.
Според Фишман Навални е харесал книгата, но я е възприел като твърде благосклонна към бившия руски президент Борис Елцин.
Фишман пише на Навални, за да се аргументира, като твърди, наред с други неща, че Елцин е мразел КГБ – страховитата съветска тайна полиция, която потушаваше инакомислието. Навални отговаря, че е „особено възмутен“ от това твърдение.
„Затворът, разследването и съдебният процес сега са същите като в книгите“ на съветските дисиденти, пише Навални и настоява, че предшественикът на Путин не е успял да промени съветската система. „Това е нещото, което не мога да простя на Елцин.“
Но заедно с това Навални благодари на Фишман, че е предложил някои подробности за живота му в Амстердам.
„Обикновено всички си мислят, че наистина се нуждая от патетични и сърцераздирателни думи“, пише той в откъса, който Фишман споделя с The Times. „Но на мен наистина ми липсва ежедневието – новини за живота, храната, заплатите, клюките“.
Кери Кенеди, активистка за правата на човека и дъщеря на убития през 1968 г. политик от Демократическата партия Робърт Ф. Кенеди, също разменя писма с Навални. Той ѝ казва, че е плакал „два или три пъти“, докато е чел книга за баща ѝ, препоръчана от приятел, според копие на писмо, написано на ръка на английски език, което г-жа Кенеди публикува в Instagram след смъртта на Навални.
Навални благодари на г-жа Кенеди за това, че му е изпратила плакат с цитат от речта на баща ѝ за това как „вълната на надеждата“, умножена милион пъти, „може да помете и най-мощните стени на потисничеството и съпротивата“.
„Надявам се, че един ден ще мога да го окача на стената в кабинета си“, пише Навални.
Оставаме във връзка
Приятелят, който препоръчва книгата на Кенеди е Фелдман, руският фотограф, който отразяваше опита на Навални да се кандидатира за президент през 2018 г. Фелдман, който сега е в изгнание в Латвия, казва, че е изпратил поне 37 писма на Навални след ареста му през 2021 г. и е получил отговори на почти всички.
„Наистина харесвам писмата Ви“, пише Навални в последното съобщение, което Фелдман е получил, с дата 3 декември, откъси от което той споделя с The Times. „В тях има всичко, което обичам да обсъждам: храна, политика, избори, скандални теми и етнически въпроси.“
Последното, казва Фелдман, е препратка към размяната им на мнения за антисемитизма и войната в Газа. Навални разказва и за новооткритата си признателност към актьора Матю Пери, който почина през октомври; въпреки че никога не е гледал [сериала] Приятели, Навални се трогнал от некролога, който прочел в The Economist.
Декемврийското писмо завършва с размисли на Навални за заниманието, което той споделя с Фелдман – американската политика. След като предупреждава за опасностите от потенциалното президентство на Тръмп, Навални завършва с молба: „Моля, посочете един настоящ политик, на когото се възхищавате.“
Три дни след като Навални изпраща това писмо, той изчезва.
По време на трескавото 20-дневно издирване съюзниците на Навални в изгнание заявиха, че са изпратили повече от 600 запитвания до затвори и други правителствени агенции.
На 25 декември говорителката на Навални обяви, че той е открит в отдалечен арктически затвор, известен като „Полярен вълк“.
„Аз съм вашият нов Дядо Коледа“, пише Навални в социалните мрежи на следващия ден, след като адвокатът му го посещава. „Не казвам „Хо-хо-хо“, а казвам „О-о-о-о“, когато гледам през прозореца, където е нощ, после вечер и после пак нощ.“
В Арктика
Навални казва в съобщението си, че е бил отведен по обиколен маршрут през планината Урал до новия си затвор, който е класифициран като по-строг обект със „специален режим“.
Дори по време на това пътуване Навални е чел книги. Той пише на журналиста Сергей Пархоменко, че докато пристигне в „Полярен вълк“, е прочел всичко, което е успял да вземе със себе си, и е бил принуден да избира от класическите произведения в новата си затворническа библиотека: Толстой, Достоевски или Чехов.
„Кой можеше да ми каже, че Чехов е най-депресиращият руски писател?“ пише Навални в писмо, което Пархоменко споделя във Facebook.
Пархоменко казва, че е получил писмото на 13 февруари. За разлика от предишните писма на Навални, то е написано на ръка на обикновена, квадратна хартия в тетрадка и му е изпратено като снимка от Юлия Навалная, съпругата на Навални. В „Полярен вълк“ не се допуска услугата за електронно писане на писма, предлагана от предишния му затвор.
Става напълно ясно, че Кремъл има намерение да запуши устата на Навални. Адвокатите, които го представляват през по-голямата част от времето му зад решетките, са в затвора, а писмата и посещенията ще да отнемат повече време, за да стигнат в новия му затвор.
Майката на Навални, Людмила Навалная, отлетя за Арктика след съобщението за смъртта му и в събота получи официално известие, че той е починал в 14:17 ч. предишния ден.
Според приятели и съюзници наследството на Навални ще продължи да живее, отчасти чрез писанията му в затвора. Фелдман, фотографът, казва, че юридическият екип на Навални му е казал, че опозиционният лидер е отговорил поне на някои от писмата, които Фелдман е изпратил през последните седмици.
„Честно казано, мисля за това с ужас“, казва Фелдман. „Ако цензурата ги пропусне, ще получавам писма от него през следващите няколко месеца“.
Красилщик, медийният предприемач, казва, че продължава да размишлява върху последното писмо, което е получил през септември. Навални го завършва с твърдението, че щом Южна Корея и Тайван са успели да преминат от диктатура към демокрация, то може би и Русия би могла.
„Надежда. Нямам никакъв проблем с нея“, пише Навални.
И завършва с думите: „Продължавайте да пишете! A.“
