Дискусии – Политика

1 1 1 1 1 Оценка 100% (4 гласувания)

 

2018 01 Gulag

 

Текстът, който следва, застъпва тезата, че комунистическите режими не могат да бъдат определяни като геноцид. Той е писан заради натрупването на изказвания в дясноориентираните елити, според които комунизмът е геноцид и следва да бъде публично определян като такъв. Този текст споделя тежките оценки за комунистическите режими, но твърди, че те не отговарят на дефиницията за геноцид и не бива насила да бъдат напъхвани в нея. Последната част от текста разглежда въпроса за това дали комунизмът има някаква друга дефиниция, взета от международното хуманитарно право, и ако има, какво следва от това.

Онази част от Конвенцията за геноцида, която е дискутирана в текста, има следния действителен текст: под „геноцид“ се разбират определени „действия, извършени с цел да се унищожи, отчасти или изцяло, една национална, етническа, расова или религиозна група като такава“.

(Това изследване беше замислено като поредица публикации, но бял свят видяха само две части от него. Преди да е готова третата, БХК преустанови публикуването на Бюлетина. Статиите са писани през 2010 година.)

Въпросът в заглавието, разбира се, е подвеждащ. Идеологиите не могат да бъдат квалифицирани като правни понятия и е абсурдно да дискутираме това. Ако нещо ще е „геноцидно“ или „не-геноцидно“, то би следвало да е конкретно престъпление, извършено от конкретни хора. Нацизмът не е геноцид сам по себе си; геноцид е актът на замисляне и осъществяване на Холокоста.

Затова и примерът, разглеждан тук, не е комунизмът по принцип, нито комунизмът на теория, а възможно най-яркото, най-познатото и най-масовото му престъпление: ГУЛАГ. Въпросът е дали изпращането на смърт на повече от 20 милиона съветски и чуждестранни граждани представлява геноцид. При това нека уточним, че престъплението, за което говорим, е извършено в условията на ежедневен рецидив в продължение на /поне/ 36 години, и е запазило за историята имената на хиляди преки извършители плюс два вагона идеолози, последователи, вдъхновители и организатори.

Отговорът на този въпрос е отрицателен. Дори и най-пристрастният съдия-противник на комунизма не би посмял да каже, че престъплението ГУЛАГ отговаря на дефиницията за геноцида. По ирония на съдбата ние дължим това положение на самите създатели на ГУЛАГ – тъкмо те са тези, които навремето префасонират черновата на Конвенцията на геноцида и с това отменят възможността политическите престъпления да могат да се квалифицират като геноцид. От самото влизане в сила на тази конвенция преди повече от половин век геноцидът е престъпление, което може да бъде етническо, религиозно, расово или национално, но не и политическо. И както това често се случва в законотворчеството, този радикален цивилизационен завой е извършен благодарение на премахването на една единствена дума от текста.

Когато Конвенцията за геноцида е внесена за първи път в Общото събрание на ООН през декември 1946 година, тя изброява хората, които биха могли да се признават за жертви на геноцид. Това са хора, на които е отказано самото право на съществуване и които са членове на „расови, религиозни, политически и други групи“. Когато конвенцията излиза от Общото събрание на ООН две години по-късно вече гласувана, тя не съдържа думата политически. И макар промените в текста да са много повече от цитираното, това е най-съществената политическа промяна, която Конвенцията претърпява.

Между внасянето на проекта за конвенция и окончателното му гласуване той е преработван на няколко пъти от работни комисии на ООН. Прегледът на тези проекти посочва интересна еволюция на думата политически. След като думата е присъствала във всички първоначални проекти, тя някак си изведнъж изпада от текста.

Ето хронологията:

  1. На 11 декември 1946 Общото събрание гласува резолюция № 96, в която заявява своето намерение да превърне геноцида в престъпление, наказуемо в международното право. Тогава в дефиницията е посочено, че геноцидът е престъпление, в хода на което се унищожават „расови, религиозни, политически и други групи“. Общият използван израз е „цели групи хора“;
  2. На 26 юни 1947 създателят на термина геноцид Рафаел Лемкин, заедно с френския съдия в Нюрнберг Анри Дондьо дьо Фабр и румънския юрист и дипломат Веспасиен Пела предават на ООН своите предложения за текст на конвенцията. В тях отново става дума за „расови, религиозни и политически групи“, като е премахнат коварният израз „и други“;
  3. На 6 август 1947 Секретариатът на ООН предава на Общото събрание своето предложение за текст на конвенцията, който е изработен през май същата година. В този текст жертвите на геноцид са дефинирани по следния начин: „расови, национални, езикови, религиозни или политически групи човешки същества“.
  4. На 3 март 1948 Икономическият и социален съвет на ООН излъчва специална група, съставена от членовете му, която да изработи текст на конвенцията. В тази група влизат представителите на САЩ, СССР, Ливан, Китай, Венецуела, Полша и Франция.
  5. На 5 април 1948 групата започва своята работа, като стъпва върху проекта, който първоначално ѝ е предложен. В него жертвите на геноцид са изброени като членове на: „национална, расова, религиозна или политическа група“. Текстът в този проект е подсилва допълнително политическия аспект, тъй като посочва, че посочените групи, на които е отказано самото право на съществуване, се унищожават заради техния „национален или расов произход, религиозна принадлежност или политическо убеждение“.
  6. На 10 май 1948 година групата завършва своята работа с дълъг списък от забележки по първоначалния текст. Разминаванията в групата са толкова силни, че тя излиза не с предложение за текст, а с доклад за тезите, застъпени по време на обсъжданията.
  7. След преглед на доклада в Правната комисия на ООН, на 9 декември 1948 година Общото събрание на ООН гласува действащата и до днес конвенция, в която жертвите на потенциален геноцид са дефинирани така: „национална, етническа, расова или религиозна група“.

Изследователите са установили, че СССР още тогава е започнал да прилага един механизъм, който в бъдещето само ще се усъвършенства: когато трябва да се вземат колективни решения, в чието обсъждане участват и демократични държави, предложенията за това какво да влезе и да не влезе в един текст се правят не от СССР, а от някоя васална държава. В случая с геноцида формалното предложение за премахване на думата „политически“ от текста не е било направено от съветската, а от полската делегация. Освен това е отработен и друг механизъм: предложението е направено така, че не дискутира реалностите в света, заради които изобщо се пише конвенцията, а се позовава на юридически аргумент. Полският представител твърди, че изразът „политически групи“ е твърде мъглив и че „липсата на отличителни характеристики [на тази група] не позволяват тя да се дефинира“.

Нека напомним, че през 1948 година конвенцията за геноцида сама по себе си представлява революционно дефиниране на нещо, недефинирано дотогава. Ако не всичките, то повечето норми, които тя съдържа, тогава са „мъгливи“, начело с набързо добавената категория на „етническата“ група, която не се споменава в нито един от старите проекти, включително и в този на самия Лемкин.

Премахването на думата „политически“ от целия текст поставя два фундаментални въпроса. Първият от тях има обидно лесен отговор, но той е такъв само от висините на 2010 година: защо е внесена тази промяна?

Причината е ГУЛАГ, който съществува още петилетка и половина след влизането в сила на тази конвенция, за разлика от лагерите на смъртта на нацистка Германия, които по това време вече не съществуват. Нюрнберг и Токио са в минало време, повечето извънредни поствоенни съдилища вече са на път да приключат работата си. И макар конвенцията да е писана, за да формулира именно германското варварство и да предотврати прераждането му за в бъдеще в друга държава, към декември 1948 има само една страна, която да е пряко наказуема за систематично унищожаване „на своите граждани“ /това е друг израз от проектите на конвенцията, който отпада накрая/, и това е СССР. И, разбира се, наскоро образуваните комунистически страни от Източна Европа.

Всъщност проектите на конвенцията за геноцида съдържат още един елемент, който има отношение към премахването на думата „политически“. Те съдържат две предложения, които тогава също отпадат, но близо половин век по късно са въведени като революционен елемент. Едното предвижда създаването на постоянно действащ международен съд, който да разглежда престъплението геноцид. /Първото заседание на този съд се състоя едва през юни 2003 година./ Второто предвижда възможността престъплението геноцид да бъде разследвано от която и да било трета страна, нямаща отношение нито към страната, в която е извършен геноцидът, нито към жертвите на този предполагаем геноцид. /Това уточнение също отпада от окончателния текст, а на негово място влиза точно обратната норма – че престъплението геноцид ще бъде съдено само в съдилищата на страната, в която е извършено престъплението. Допуска се също то да се разглежда и в специализиран съд, ако такъв бъде създаден./

Двете теми – за политическия характер на геноцида и за възможността този политически геноцид да се разследва извън страната, в която е извършен – трябва да са били много тежко предизвикателство за СССР от онези години /тогавашният представител на Москва в ООН е Андрей Громико, а членовете на съветската делегация, тоест, стоящите в сянка юристи, които участват в дебатите и писането на проектите, се избират от една от най-мрачните фигури в историята на Коминтерна – Дмитри Мануилски/. За това свидетелства един прелюбопитен документ, писан от външния министър Молотов. В циркулярно писмо от февруари 1949 Молотов представя на своето министерство най-важните елементи от изтеклата вече Трета сесия на Общото събрание. В онази част от писмото, която засяга конвенцията за геноцида, няма нито дума за двата основни пункта, срещу които се е сражавала съветската делегация /съденето в чужбина на геноцида срещу политически групи/. Пише съвсем други неща. Например за това колко е „несъвършена“ конвенцията, тъй като в нея не са залегнали изискванията на съветската страна, а те били следните:

– да се посочи, че геноцидът е органически свързан с фашизма;

– да се разпространи действието на конвенцията върху западните колонии;

– да се формулира допълнително явлението „национално-културен геноцид“.

В традицията на съветското документотворчество циркулярните писма съдържат онези елементи, които пропагандата следва да развива публично. Истинските проблеми се пишат на друго място, например, в указания или в грами.

Вторият фундаментален въпрос, поставен от изтриването на думата „политически“ в конвенцията за геноцида, е защо тази промяна бива приета. Защо устойчивите демокрации тогава се съгласяват с толкова фундаментално и напълно прозрачно с целите си изменение?

Първоначална публикация в бюлетина „Правата на човека във фокус“
(Издание на БХК, Брой 23, 2010 г.)

Следва продължение

 

Татяна Ваксберг
Татяна Ваксберг е известна българска журналистика, която пише предимно на правозащитни теми. Освен на огромно количество текстове, публикувани в пресата, тя е авторка и на документалния филм „Технология на злото“, посветен на „Възродителния процес“, както и на книгата „Милошевич и Трибуналът. Личен поглед към един незавършил процес“.
Други статии от този автор
Посетители: 94

Последните най...


Бюлетин абонамент

Please register to the site before you can sign for a list.
No account yet? Register

support

Библиотека

Коментари

  • Петров писа Още
    Стотици години... преди 21 часа
  • Гост писа Още
    Не знам как да приема... преди 3 дни
  • Zapitaika писа Още
    Има една война между... преди 3 дни
  • Броди писа Още
    Филм на Кшищоф Зануси... преди 4 дни
  • Valpet писа Още
    Добре дошъл, Златко!... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Без работа просто не... преди 4 дни
  • Ангел Николов писа Още
    Историята е наука. Тя... преди 1 седмица
  • Ангел Николов писа Още
    Толкова много усилия... преди 1 седмица
  • Valpet писа Още
    Наистина... преди 2 седмици
  • Венцислав Кръстев писа Още
    Къде изчезват... преди 2 седмици
  • Броди писа Още
                             ... преди 3 седмици
  • Гост писа Още
    Никак не е хубаво за... преди 4 седмици
  • Гост писа Още
    "Колега" не е от гръцки... преди 4 седмици
  • Янкова писа Още
    Добре е и да се владее... преди 4 седмици
  • гост писа Още
     За неуспешната... преди 4 седмици
  • Владо писа Още
    Тук, в тази... преди 4 седмици
  • крокотак писа Още
    Виктор Суворов -... Събота, 18 Август 2018
  • Ивелина Ръцева писа Още
    Потъвам в Морето на... Четвъртък, 16 Август 2018
  • Петров писа Още
    Мисля, че Златко прави... Вторник, 14 Август 2018
  • Dessi писа Още
    Je vais te traduire! En français, s'il... Понеделник, 13 Август 2018
  • Нина Пенева, филолог писа Още
         Забележителна... Понеделник, 13 Август 2018
  • Златко писа Още
    Благодаря за... Понеделник, 13 Август 2018
  • Климент писа Още
     Към Златко.
    Ще си... Понеделник, 13 Август 2018
  • Милчо Данчев писа Още
    Очевидно ни се... Понеделник, 13 Август 2018
  • Стефан Дечев писа Още
    Има една статия на... Неделя, 12 Август 2018