Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2023 01 Diana Harry

 

„Резерва“, спомени на принц Хари. Random House, 2023

Принц Хари, херцогът на Съсекс и мъжът от Монтесито [в Калифорния], не е от хората, които учат от книги, напомня той на читателите на новите си мемоари, „Резерва“. И все пак страниците му са изпъстрени с литературни препратки – от Джон Стайнбек („Той държи здраво [разказа си]“, пише принцът с възхищение за „За мишките и хората“); до Уилям Фокнър, чийто редове от „Реквием за една светица“ за миналото, което никога не е мъртво, нито дори минало, той открива в BrainyQuote.com; до Уърдсуърт и други поети. „Хамлет“ на Шекспир обаче попада твърде близо до дома. „Самотен принц, обсебен от мъртъв родител, наблюдава как останалият родител се влюбва в узурпатора на мъртвия родител…“? пише Хари. „Не, благодаря.“

Той предпочита да потъне в телевизионни комедии като „Family Guy“, където се възхищава на Стюи, дразнещо-зрялото бебе, и „Приятели“, където се идентифицира с измъчения Чандлър Бинг. Четейки „Резерва“ обаче, на човек му се иска да изтръгне дистанционното управление от ръцете му и да набута между тях копие на „Параграф 22“ на Джоузеф Хелър. Не заради военните начинания на Хари (за разлика от Йосарян той изглежда се чувства здравомислещ само в активна бойна дейност), а заради привидно неизбежния парадокс на положението му.

С пълно гърло принцът се отказа от славата и кралската власт с всичките им посегателства върху личния живот, но само стана по-известен, ако не и по-кралски, като размени близостта си до трона за място номер 1 на възглавниците срещу Опра и Андерсън Купър. С „Хари и Меган“, лъскавия сериал на Netflix, предшестващ тази книга, той и херцогинята сега може би са преекспонирани. (А може би точно това е част от големия план – да отблъснат любопитните умове, като ги отегчат докрай?)

Интересът ми към английското кралско семейство започва да намалява след запознаването с времето на предишните хора, които са се отказвали от него, като [принц] Едуард и [съпругата му] Уолис, както и динамично нефункционалната принцеса Маргарет, която „можеше да убие стайно растение с едно намръщване“, пише Хари. Те не са били близки; Маргарет веднъж му подарява за Коледа евтина химикалка, обвита с гумена рибка. Поглъщах с нетърпение първите епизоди на [сериала] „Короната“, но петият сезон, с фокуса му върху брачните проблеми на Чарлз и Даяна, ме остави деликатно зяпнала.

Все пак очаквах да се насладя на „Резерва“, като се има предвид, че е написана с помощта на талантливия автор Джей Ар Моерингер, чиито собствени мемоари, „Нежният бар“, обожавах още преди да бяха забелязани от Бен Афлек и който помогна на автобиографията на тенис звездата Андре Агаси, „Открито“, да се издигне над съблекалнята. И го направих. Донякъде.


Small Ad GF 1

„Резерва“ – заглавието е минималистично като това на Агаси, а корицата е с подобен портрет – е нещо, съставено от много части, от парченца и кръпки, от горчиви закачки (особено с по-големия брат на Хари, Уилям, „наследникът“ на когото той е „резерва“, и когото нарича „Уили“), както и продължителна екзистенциална криза. Основната структура е издържана в три акта – детство, служба в армията, съпружеско щастие – и е разделена като калифорнийски парцел на по-кратки епизоди и параграфи, много от които са дълги само по едно изречение.

Ясно изразеният английски глас на Хари (например той не харесва килтовете [шотландските поли за мъже], заради „онзи обезпокоителен нож в чорапа и постоянния вятър в задника ти“), а на моменти води странна битка в стил на частен детектив, който говори зад кадър във филм ноар. Описвайки своята „Ган-Ган“ в Балморал [баба му, кралицата Елизабет II]: „Тя носеше синьо, спомням си, изцяло синьо… Синьото беше любимият ѝ цвят“. След това, подобно на гангстерска метреса, кралицата майка си поръчва мартини.

Ако има убийство, което Хари се опитва да разкрие, то, разбира се, е онова на собствената му майка, принцеса Даяна, чиято смърт в тунела Pont de l'Alma през 1997 г., преследвана от папараци, е определящата трагедия в живота му, а оттам и в тази книга. За по-малкия ѝ син, който по това време е едва 12-годишен, щракането на фотоапаратите на „папсовете“, както той с насмешка нарича папараците, звучи „като изстрел на пистолет или отваряне на острие“. (Ако може да се съди по сериала „Хари и Меган“, в който има много снимки от ухажването на двойката и малките им деца, той се бори срещу това със собствения си iPhone). Даяна се е защитавала от постоянната атака на фотографите, като е хвърляла балони с вода и, по-зловещо, като се е криела в багажниците на колите за бягство – трик, който Хари в крайна сметка е усвоил. „Чувствах се като в ковчег“, пише той. „Беше ми все едно.“

Потънал в „червена мъгла“ от скръб и гняв, принцът се самолекува отначало с бонбони, а след това, както съобщават с различна степен на точност омразните таблоиди, с алкохол, трева, кокаин, гъби и аяуаска. (В по-мека форма той опитва добавки с магнезий и не съм съвсем сигурна дали някой е трябвало да узнае, че това разхлабило червата му на сватбата на един приятел).

Покрай изпращането на Хари в Афганистан – където, както отбелязва той, „не можеш да убиваш хора, ако ги смяташ за хора“ – той бяга многократно в Африка, чиито лъвове изглеждат по-малко заплашителни от журналистическите хищници у дома. В един от най-неприятните моменти в книгата той пише, че Уили, който го нарича Харолд, въпреки че собственото му име е Хенри, се е възпротивил срещу избора на този континент като кауза. „Африка беше негова работа [тоест място за лов]“, обяснява Хари, имитирайки раздразнителния тон на брат си. „Позволих ти да имаш ветерани, защо да не можеш да ми позволиш да имам африкански слонове и носорози?

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Той отбелязва с котешка нотка „обезпокоителното оплешивяване на Уили, по-напреднало от моето“, като в същото време упреква принцесата на Уелс, че се е забавила да сподели гланца си за устни. Откровено показва как тогавашният принц Чарлз е правел стойки на глава в боксерките си и как семейството му е правело годишен преглед на работата си: „Циркулярът на дворцовото обкръжение“.

Подобно на своя автор, „Резерва“ е много раздвижен – както емоционално, така и физически. С други думи, книгата не се държи стегнато. Хари е откровен и забавен, когато разказва как пенисът му измръзнал след пътуване до Северния полюс – „моят собствен Южен полюс беше доста вледенен“ – превръщайки го в „евнух“ точно преди Уилям да се ожени за Кейт Мидълтън. В странна проекция, по време на сватбеното тържество той подарява на младоженеца кожен камшик, след което нанася върху собствените си нежни части крем Elizabeth Arden, който майка му използвала като гланц за устни – „думата ‚странно‘ едва ли може да опише усещането“ – и се притеснява, че „оная ми работа сигурно ще бъде по всички първи страници“, преди да намери дискретен дерматолог.

Терапията, в която според него Уилям е отказал да участва, и полъхът на парфюма „First“ от Van Cleef & Arpels помагат на Хари да се научи да плаче, отключвайки поток от потиснати спомени за Даяна, и може би на това място дори и най-закоравелият читател ще се разплаче. Собственият парфюм на Чарлз, „Eau Sauvage“ на Dior, както и бракът му с Камила, го оставят сравнително хладен.

И все пак, когато баща му го съветва по повод непрестанното и често расистко отразяване в пресата на съюза на Хари с Меган – „Не го чети, скъпо момче“ – е трудно човек да не се съгласи. Принцът твърди, че има рехава памет – „защитен механизъм, най-вероятно“ – но не изглежда да е забравил нито един ред, отпечатан някога за него и съпругата му, а последната част от разказа му се превръща в досадна задочна разправия за това кой какво и защо е изпуснал. Може би малко повече Фокнър и по-малко Флийт Стрийт биха били полезни тук?

Все още огорчен от покойната писателка Хилари Мантел, неназована тук, която сравнява кралското семейство с мечки-панда – нещо „уникално варварско“ и нечовешко, пише той, макар да признава, че „ние наистина живеем в зоологическа градина“ – Хари се преобръща веднага и сам нарича трима придворни с названията Пчелата, Мухата и Осата. Изглежда, че е полудял от „бръмченето“, както би го нарекла неизчерпаемата хроникьорка на кралските особи Тина Браун, и че не е в състояние да спре да го натрапва.

 

Източник

 

Александра Джейкъбс е литературна критичка във вестник Ню Йорк Таймс и авторка на книгата „Still Here: The Madcap, Nervy, Singular Life of Elaine Stritch“.


Pin It

Прочетете още...