Те търсят хокейния стик.
„Хокейни стикове“ се наричат кривите, чиято форма всички технологически фирми биха искали да видят в диаграмите на продажбите си: скромно покачваща се линия, последвана от внезапно обръщане в почти отвесна и много по-дълга „дръжка на стика“. Хората, които се събраха в Сан Хозе в късния октомври на 2008 за „срещата по особеността“ очакват момента, при който машинният интелект ще задмине човешкия и ще поеме в почти вертикална посока нагоре в една крива на безкрайно самоусъвършенстване.
Ключът, казва Рей Кързуил, изобретател на първата машина за четене и автор на книгата Особеността е близо (2005), е в експоненциалния растеж на компютърната мощ – „законът за ускоряващото се възвръщане“. В неговия любим пример, при първоначалната скорост на проекта за човешкия геном, изчисляването на генома би трябвало да отнеме хиляди години, а не петнадесетте, които бяха предвидени. След седем години беше изчислен само 1 % от генома. Експоненциалното ускорение на компютърните технологии позволи проектът да бъде завършен по план. По аналогия, достатъчно много удвоявания на компютърната мощ ще затворят днешната пропаст между машинния и човешкия интелект.
Това може би е вярно. Или то може да се окаже един непроверим въпрос на вяра, което е и причината, поради която особеността понякога бива саркастично наричана „екстазът на откачалките“. Оценяването на прогреса е нещо трудно. Джастин Ратнър, главен технологически ръководител на Интел, говори на срещата по един ключов въпрос: възможно ли е законът на Мор, според който броят на транзисторите, които могат да се поберат върху един микрочип, се удвоява в течение на всеки 18 месеца, да се развива в съответствие с диаграмите на Кързуил? Краят е бил предсказван много пъти, но, казва Ратнър, макар определени чипови технологии да са достигнали границите си, във всеки от случаите се е появявало ново решение (и парадигма), което винаги е позволявало да се продължава със същата скорост.
„В един определен смисъл – при силиконовите полупроводници (CMOS) – законът на Мор приключи миналата година“, казва Ратнър. „Един от основополагащите закони за ускоряващите се процеси завърши. Но в Интел има множество умни хора и те бяха в състояние да изобретят отново CMOS-транзистора, използвайки нови материали.“ Интел вече гледа във времето отвъд 2020 г., към фотонните и квантови ефекти като например спин. „Кривата на закона на Мор приближава момента на особеността все повече и повече.“
Второто пришествие
Вярата в една приближаваща се особеност не е единствено американска. Питър Коучрейн, бившият ръководител на изследователските лаборатории на Бритиш Телеком казва, че това дали машините ще задминат хората „зависи от почти само един-единствен фактор – броят на свързаните в мрежа сензори. Интелектът има повече общи неща със сензорната способност, отколкото с паметта или компютърната мощ.“ Интернет, прибавя той, застигна капацитета на един човешки мозък през 2006. „Предполагам, че някъде около 2020 година ще се появи значителен машинен интелект.“ И, казва той: „Някъде през 2030 играта би трябвало да е приключила.“
Предсказания като тези просто хвърчаха по време на срещата. Представете си момента, в който един мозък с размерите на човешкия ще струва един долар – бихте могли да си купите цял куп от тях. Мрежата ще се пробуди, като Гея. Нова Спивак, основателка на EarthWeb и, в по-скоро време, Radar Networks, цитира Фриймън Дайсън: „Бог е онова, в което разумът се превръща, когато е надхвърлил мащабите на нашето разбиране.“
Слушайки всичко това, вие навярно не бихте допуснали, че изкуственият интелект се намира „на около двадесет години разстояние“ вече от доста дълго време насам. Джон Маккарти, един от бащите на изкуствения интелект, смяташе през 1956, когато свика първата конференция по тази тема, че те ще бъдат в състояние да свършат цялата работа в разстояние на около шест месеца. Макарти безцеремонно наричаше странността „глупост“.
Дори и така, вече има множество настоящи технологии, като например разпознаването на речта, машинните преводи и побеждаващият шахматните гросмайстори компютър на IBM, които в началото биха изглеждали като изкуствен интелект. „Невероятно е колко интелигентно е едно човешко същество, стоящо пред един свързан в мрежа компютър“, каза репортерът на CNBC Боб Пизани, възхищавайки се на това колко умен го прави да изглежда Гугъл пред зрителите, които звънят по телефона. Такива развития ни напомнят, че може би има открития, които правят опитите за реализация дори и на най-лудешките идеи да заслужават внимание.
Дармендра Мода, шеф на когнитивната изчислителна група в лабораторията Алмаден на IBM, ръководи един опит за „разбиране и построяване на мозък, колкото се може по-бързо и по-евтино.“ Миналата година неговата група успя да симулира един кортиков модел с размерите на мозък на плъх – 55 милиона неврони, 442 милиарда синапси – в осем терабайтовата памет на един компютър от типа Blue Gene на IBM, с 32,768 процесора. Ключът, казва той, не е в невроните, а в синапсите, в електрически-химико-електрическите връзки между тези неврони. Биологическите микроелектронни схеми са, грубо казано, по същество едни и същи при всички млекопитаещи. „Едно индивидуално човешко същество е записано в силата на синапсите.“
По-умни от умните
Мода не твърди, че неговият екип е създал мозък на плъх. „Погледнато философски“, пише той по темата, „всяка симулация е винаги само едно приближение (един вид „карикатура“), основаваща се на определени предположения. Една биофизически реалистична симулация не е целта на нашата работа.“ Неговият екип използва симулацията, за да се опита да разбере висшите изчислителни принципи на човешкия мозък.
Но изчислителната сила е нищо без софтуер. „Дали нервният код, който захранва човешкото мислене, би функционирал и върху една по-различна основа?“, запита скептично настроеният научнофантастичен писател Джон Хорган, на което Кързуил отговори: „Ключът към особеността е увеличаването на интелигентността. Предсказанието е, че една единица, която може да издържи теста на Тюринг[1] и притежава емоционална интелигентност … ще ни убеди, че е съзнателна. Но това не е философска демонстрация.“
За да бъде интелектът ефективен, той трябва да е в състояние да променя физическия свят. Физикът от MIT Нийл Гършънфелд също присъстваше на срещата, за да говори за програмируемата материя. Това е изящен трик: компютърната наука говори в единици и нули, но това са абстракции, представляващи протичането или прекъсването на електричество, един физически феномен. Гършънфелд, отбелязвайки, че поддържането на тази абстракция изисква все по-увеличаващи се количества от мощности и сложно програмиране, иска да преобърне нещата с главата надолу. Какво ще кажете, пита той, ако бихте могли да си купите компютърни клетки на килограм, да покриете с тях дадена повърхност и да включите програми, които ги подреждат като протеини, за да решават проблеми?
Гършънфелд винаги е много труден за разбиране от страна на не-физици – и неговият видео клип, представящ подреждащи се клетки, не беше изключение. Две неща, каза той, са ясни. Първо: „Ние имаме за цел да създадем живот.“ Второ: „Ние разполагаме с пътна карта за 20 години, в които да създадем дупликатора от Стар Трек.“
Двадесет години: 2028. Върнър Виндж започна да говори за особеността през ранните 80 години (избирайки името според гравитационния феномен около една черна дупка) – и винаги е определял датата като 2030. Кързуил харесва 2045: Ратнър, преди 2050.
Връщайки времето обратно
Тези дати може би са персонално важни. Ратнър е на 59; Виндж е на 64. Кързуил е на 60 и гълта всеки ден по 250 хапчета с витамини и други помощни средства, вярвайки, че някои от тях могат да забавят процеса на стареенето. Ако излекуването на всички човешки нещастия би било детска игра за един свръхчовешки интелект, то тогава особеността носи със себе си обещанието за безсмъртие – но само ако сте още жив когато това се случи.
Именно тази връзка между особеността и безсмъртието, заедно с идеята, че една достатъчно напреднала технология може да реши всеки проблем от промяната на климата до изтощаването на природните ресурси, придаде на срещата усещането за някакъв вид религиозно движение. Разбира се, Джеймс Милър, асистент по икономика в Смит Колидж, звучеше някак евангелски, когато говореше по въпроса как човек да се подготви най-добре финансово. Той беше оптимист, разглеждайки инвестиционни стратегии и допускайки, че няма да има нужда от пенсионни фондове.
Основателят на сайта HowStuffWorks Маршал Брейн, напротив, обясни защо 50 милиона души ще загубят работата си когато бъдат заместени от роботи. „В цялата вселена има само един разумен биологически вид“, каза той. „Ние се намираме в процеса на създаването на втория такъв вид.“
Антроположката Джейн Гудал не е съгласна. Тя вижда един друг тип особеност – разрастващото се екологическо опустошение на Африка – и се безпокои от раздалечаването на човешките разуми и сърца. „Ако ние сме най-интелигентното животно на тази планета“, каза тя, „то защо тогава разрушаваме собствения си дом?“
Ако особеността на Гудал дойде първа, то другата може изобщо да не се случи – една от онези катастрофи, за които Виндж признава, че са единственото нещо, за което той може да си представи да спрат целия този процес.
[1] Тестът на Тюринг, наречен така по името на английския математик Алан Тюринг, който го предлага през 1950 г., се състои в следното: един човек разговаря с двама събеседници, които не вижда. Единият от тях е човек, а другият – машина. Ако разговарящият не може да различи кой от двамата му събеседници е човек и кой – машина, то тестът е издържан. За да се избегне простото идентифициране на интелекта със способността за автентично произнасяне на човешка реч, тестът обикновено се провежда в писмен вид. Бел. пр.
