Юрген Нефе има множество лудешки идеи. Някои от тях вече са бестселъри. Например книгата, която той написа в резултат от пътешествието си по следите на Чарлз Дарвин. В продължение на седем месеца бившият редактор на Шпигел е пътувал по местата, които Дарвин е посетил с кораба Бийгл преди век и половина, в опита си да разкрие тайнствата на живота.
Новата идея на Нефе е свързана с много по-малко пътуване. Той отдавна е мислил за електронна книга, която да позволи на читателя да се съсредоточи върху текста без да бъде разсейван, и въпреки това да му предлага допълнителните възможности, скрити в електронните таблети от рода на iPad (снимки, допълнителни информации, видеоклипове, коментари, аудиоклипове и допълнителни източници на информация). Според Нефе тези екстри трябва да допълват текста, а не да се конкурират с него.
Новият формат, който Нефе в края на краищата е изобретил сам, се нарича Либроид. Той е много подобен на електронна книга, но се отдалечава от традиционния книжен формат, който изисква ръчно „разгръщане на страници“ чрез докосване на екрана. Само след няколко седмици програмата – която е струвала шестцифрена сума, за да бъде създадена – ще бъде достъпна като апликация за iPad. Преди няколко седмици Нефе за пръв път я представи на широката публика.
Концепцията на Либроида е лесна за схващане: ако държите таблета във вертикална позиция, виждате само текст. Ако го обърнете хоризонтално, от двете страни на текста се появяват две допълнителни колонки. В примера с книгата на Нефе за Дарвин, лявата колонка съдържа фотографии, а дясната – карта на света, показваща настоящото местоположение [на разказа] в света, плюс допълнителни справочни източници и – което е много важно при тази книга – линкове към съответните места от собствените записки на Дарвин от околосветското му пътешествие.
Нови разказни форми
Уникалната черта на формата Либроид е в това, че колонките отляво и отдясно се движат заедно с текста когато се движите из него надолу и нагоре. Същото се случва и с текста, ако се движите из тези две колонки. По този начин потребителят винаги има възможност да ползва допълнителна информация, отнасяща се точно до текстовите пасажи, които чете в момента. Звучи просто, но един толкова елегантен начин на съчетаване на различни наративни елементи просто не е бил измислян досега. Фотографиите, оригиналните пасажи и позовавания на допълнителна информация не прекъсват хода на четенето, както това става при повечето iPad програми.
Накратко, Либроидът открива една нова разказна форма – и позволява на писателите да вършат онова, което умеят най-добре: да разказват истории.
Сигурно не е маловажно това, че идеята за Либроида е открита от писател, а не от издателска къща. Всъщност Нефе е платил за програмирането от собствения си джоб. Може и да е вярно това, че всички хора в издателския бизнес днес говорят за електронни книги, но почти никой не оглежда по-отблизо творческите възможности, които този нов формат предлага.
Интернет като канал за продажби
И наистина, немските издатели едва сега започват да експериментират с използването на Интернет като канал за продажби – години след като първите удачни електронни четци се появиха на пазара. Крайно време е, разбира се. В този юли, само 26 от 50-те бестселъри с твърди корици от списъка на Шпигел можеха да се намерят под формата на електронни книги в Германия. Според цифрите, посочвани от консултантската къща PriceWaterhouseCoopers, в списъка на бестселърите с меки корици съответната цифра е била 29 от 50. В Съединените щати, по времето на пускането на пазара на електронния четец Kindle, 102 от 112-те заглавия от списъка с бестселъри на Ню Йорк Таймс вече са били предлагани в съответния електронен формат.
Какви са резултатите от това оскъдно предлагане? В Германия вече има десетки хиляди електронни четци за книги (около 80.000 според преценката на PriceWaterhouseCoopers) и повече от 100.000 iPads (според слухове в бизнеса – Apple не желае да потвърди тази цифра). Но почти никой не купува дигитални книги. За сравнение, PriceWaterhouseCoopers посочва цифрите от Америка – през 2009 издателите там са спечелили повече от 550 милиона долара, около 3,3 процента от целия обем продажби на книги в САЩ. В Германия пазарният дял на електронните книги е толкова нисък, че PriceWaterhouseCoopers го оценява на около 0,5 процента – с резерви. Цифрата от 3,3 процента се очаква да бъде достигната в Германия около 2015 г.
Но защо изобщо да се създават нови формати?
Освен това, онези немски публикации, които се предлагат в електронен формат, са доста бедни откъм идеи – патетични имитации на оригинала. Разбира се, не всеки роман или документална книга се нуждае от фотографии и мултимедийни екстри. Но понякога историята се обогатява от това, че човек може да прочете нещо от оригиналните източници, да следи едновременно няколко разказни перспективи, или просто да разглежда снимки и видеоклипове, както го демонстрира първата книга за Либроида, собствената книга на Нефе за Дарвин.
Колко чужд е за издателите новият медиум се демонстрира от старото електронно издание на книгата на Нефе. Когато погледнете книгата за Дарвин в електронния магазин на Apple, iTunes (€9.49 или $13), първото нещо, което забелязвате, е един от читателските коментари: „Със сигурност добра книга, но ми липсва фото-раздела от 32 страници (или може би съм прекалено глупав, за да го открия?).“ Очевидно издателят – или неговият провайдър – е забравил да прехвърли фотографиите от печатното към дигиталното издание на книгата. По-късно те се появили под формата на допълнителен файл, както отбелязва един друг читател.
В надпреварата за Франкфуртския панаир на книгата, две издателства – Роволт и Любе – обявиха първоначални опити за издаване на така наречени „обогатени електронни книги“. Те ще струват 2-3 евро повече от „нормалните“ електронни книги, но ще съдържат допълнителен материал. Историческият роман Битката на титаните например, съдържа интервю с автора Кен Фолет, както и карти, родословни дървета и линкове към Уикипедия. И все пак, както изглежда повечето издатели виждат обогатените електронни книги като един вид факсимиле на печатното издание, с няколко цветни добавки – няколко снимки, видеоклипове, и готово, електронна книга.
Нефе вижда нещата по-различно. Той иска да изследва възможностите за откриване на нови разказни форми, които форматът Либроид предлага. В момента той разговаря с авторката Катарина Хакер за създаване на либроидна версия на романа й Аликс, Антон и другите. Текстът ще тече в две колони. Когато двама от героите се срещнат, ние ще можем да четем мислите на единия от тях отдясно, а на другия – отляво. Съществуват удивително много романи с подобни разказни експерименти. В Дневник на една лоша година от Дж. М. Кутси, например, читателят следи три наративни нишки едновременно – и всички те са отпечатани паралелно. Във формата на Либроид това ще се получава много по-гладко.
Надеждите все пак са свързани с дигиталния бизнес
Нефе се надява да възстанови развойните разходи по Либроида с продажбите на книгата за Дарвин като програма за iPad. Тя ще струва €7.99 ($11) и ще може да бъде купена на немски, английски, испански и италиански езици. Той ще започне да прави печалби след първите 25.000 екземпляра. Нефе се надява, че издателите ще използват формата Либроид в бъдеще, или че авторите ще работят директно с него по собствени либроидни версии. Една от идеите му за финансиране: Либроид създава някакво заглавие, в замяна на което получава 12.5 процента от авторките приходи, без да се плаща някаква предплата.
Ако се получат достатъчно пари, Нефе би желал да създаде Либроид-версия и за платформата Андроид, както и софтуер, който авторите да могат да ползват сами.
И все пак, налице е една трудност, която ще бъде трудна за преодоляване. Немското законодателство изисква 7 процента ДДС върху всички печатни книги, но пълните 19 процента върху електронните им варианти. Ако издателите прехвърлят фиксираните развойни разходи върху сравнително малкия брой продадени електронни книги, но същевременно се опитват да поддържат цените ниски, границите на печалбата автоматично се стесняват. PriceWaterhouseCoopers предсказва, че електронните книги ще продължават да губят пари, докато пазарният им дял си остава под 1.8 процента от обема на пазара на печатни книги.
Самият Нефе не гледа на нещата от икономическа гледна точка. „Ние трябва да запазим колкото се може по-голяма част от характера и достойнството на книгата“, казва той. Може би това е причината, поради която именно той, а не някой издател, е финансирал създаването на Либроида. Той гледа на книгата като на културен обект, а не просто като на купчина подвързани страници.
