Че медиите са кучето-пазач на обществото е популярна дефиниция за журналистика. Сложете намордник на това куче и оттам нататък можете да представяте на обществото, че положението е каквото ви се иска – стабилно, демократично, борещо се с корупцията, вярващо в КПКОНПИ, фактор за мир на Балканския полуостров, застрашено от Норвегия и т.н.
И сега ще ви изненадам – смятам, че едно от най-добрите неща, които ни се случиха напоследък е, че СЕМ посочи за генерален директор на телевизията Емил Кошлуков. Вие може и да си въобразявате, че всеки друг от кандидатите е по-подходящ от Емил Кошлуков по причина, че Емил Кошлуков е изцяло неподходящ, но не сте прави. Какво щеше да стане ако бяха избрали който и да е друг от кандидатиралите се за шеф на БНТ? Щяхме да си помислим, че все пак в СЕМ хората не са се простили с морала си. Че може би обществена телевизия все пак имаме, като все повече нямаме частни телевизии кучета-пазачи. Щяхме да се зарадваме на тази малка победа, да си кажем, че тази малка крачка на СЕМ е голяма крачка за демокрацията. С други думи фабриката за илюзии щеше да завърти машините си за производство на надежда, че вървим към нормалността.
А така всичко е ясно. Сега фабриката за илюзии, от доста време обявила фалит, се и самовзриви. Вече е ясно, че СЕМ не е професионален и обществен орган, а нечий инструмент. Вече е ясно, че издържаме СЕМ не за обществена, а за частна полза. Вече няма никакви илюзии, че Българската национална телевизия е обществена. И там парите, които са от нашите данъци, отиват не за обществена, а за частни ползи. Даже не едно, а две добри неща ни се случиха напоследък. Не само СЕМ изсветли положението, същото направи и КПКОНПИ, като оневини замесените в апартаментгейт. Я си представете, че ги беше обвинило – щяха пак да се проточат един надежди, едни илюзии…А така – всичко е ясно.
Колко ясно ли? Ами да речем назначаването на Кошлуков и решението на КПКОНПИ е като да отвориш вратата на спалнята и да видиш как там съпругът се въргаля с някаква уличница. А ти си се чудил – можеш ли да му вярваш, не можеш ли? И – край на чуденето вече. Винаги е по-добре да си наясно. Така можеш да се разведеш без колебание.
Това правим ние – развеждаме се с държавата, но на нея не й пука. Тъпа е, не осъзнава, че е държава, докато е в брак с нас. А на нас все пак ни остава нещо добро – радостта, че не сме гьонсурати, като тези, за които стана дума.
