Тази година София Прайд се проведе на 10 юни от 18 до 22 ч. пред Паметника на съветската армия.
Снимка: БНТ
Смятах да подмина с мълчание поредната доза хомофобия, която очаквано се излива всяка година около провеждането на София Прайд[1]. Въпреки че тя се ожесточава и все по-дивашки озверява, смятах, че недискутирането на нейното присъствие ще я накара някак да се погледне отстрани и да разбере своята нелепост.
Днес обаче прочетох един откровено мразещ и дискриминиращ призив от страна на собственик на голяма (макар и неуважавана) медия към политиците ни, и по-специално към отявлено хомофобската част от тях в лицето на групата националисти, призоваващ ги да спрат София Прайд, който следва да се проведе на 10 юни тази година. Да го спрат, въпреки липсата на законово основание за това. Да го спрат, както пише във въпросния текст, въпреки политиката на Брюксел (явно се има предвид европейската политика срещу дискриминацията от всякакъв вид, включително на сексуална основа), в защита на „традиционните ни ценности“ и българската православна църква.
Няма нужда да преразказвам това писание, което може да бъде сравнено само със средновековни трактати, изобличаващи вещици и призоваващи изгарянето им на клада. Нещо, което впрочем се е правело през Средновековието именно с хората с хомосексуална ориентация – били са убивани, мъчени и изгаряни на клада. Няма да придавам по-голямо значение на това безплодно и злобливо нещо, претендиращо за гражданска позиция, защото то не е такава – то е дълбоко дискриминиращо, неаргументирано, ядно и, което е най-лошо, просто невежо. Най-големият проблем в него дори не е средновековният начин на мислене и просташката лексика – най-опасното е, че то е плод на абсолютно незнание, което си позволява да се афишира като „правилно“.
Отне ми време, за да успокоя темперамента си и да не реагирам така първосигнално, както емоционалността на тази „позиция“ предизвиква моята собствена. Няма да изпадна нито в езика на омразата, нито в грозната лексика, нито в ядността на автора. Ще приема просто, че наистина става дума за дълбоко неразбиране на смисъла на Прайда и хомосексуалността като такава – затова в следващите редове ще се опитам съвсем добронамерено да изясня това.
Нека първо започна с това дали сексуалното влечение към другия пол е „нормално“. Да, уважаеми хора, в него не се възпитава и то не се вменява, с него се раждаме. Ако някои от вас си мислят, че става дума за генетично „увреждане“, също грешат. Няма такъв ген, който да ни прави хомосексуални – ако имаше, тъй като гей хората не могат да се репродуцират, той щеше просто да отмре, тъй като нямаше как да се мултиплицира. Според изследванията на белгийския учен биолог, специалист по поведенческа невроендокринология Жак Балтазар гей ориентацията се случва на емрионално ниво. Най-просто казано, при мъжките ембриони по време на развитието на фетуса има момент, в който тестостеронът има своя пик. Точно в този определен момент в мозъка на бъдещия човек се образува нещо като ядро, което започва да нараства и благодарение на което впоследствие роденото момче има хетеросексуална ориентация – сексуално се интересува от другия пол, от жени. При женските ембриони е обратното – обикновено такъв пик при тях няма и естествено те развиват хетеросексуална ориентация.
С гей хората се случва друго – при мъжките ембриони този пик на тестостерон не се случва и подобно ядро в мозъка не се развива. Това е причината те да НЕ развият сексуален интерес към противоположния пол, а към своя собствен. При женските ембриони пък причината за последващ интерес именно към жени е точно появата на такъв тестостеронен пик по време на развитието на плода през бременността. Процесът е напълно естествен и нормален, това е природа! Така че да бъдеш гей, първо на първо не е избор – то е твоя природа точно толкова, колкото са сините ти очи, по-големия ти апетит или артистичността ти например.
В подкрепа на тези световноизвестни изследвания на Жак Балтазар са направени опити с ембриони на мишки, на които изкуствено е създаден подобен тестостеронен пик. И познайте какво – родените мишки след това са били с хомосексуална ориентация. Смятам да приключим тук с невежите обяснения за „неестествения“ произход на хомосексуалността, като хвърля на масата за обмисляне и още един факт – хомосесексуалността в Античността, хомосексуалността, която присъства в абсолютно всички етноси, племена, народности и раси, хомосексуалността сред животните също ли е „неестествена“? И като е „неестествена“, къде се произвежда – в някакви високотехнологични антични лаборатории, където древни гърци бъркат хормони и произвеждат „такива“ хора? В джунглата, прерията или африканската пустиня? Или може би в мечите дупки, птичите гнезда и леговищата на лъвовете? Да добавим към това и научния факт, че процента на гей хората от векове е постоянен (около 10% от населението) и не зависи нито от възпитанието (стига то насилствено да не подтиска изявата на гей идентичност), нито от манталитета, нито от религията, храната, медицината и каквото и да е друго.
Второто важно нещо, което е добре всички хора да знаят, е че хомосексуалността може да е избор (когато не става дума за насилственост от страна на обществото и манталитета) само толкова, колкото и проституцията е. Т.е. ако ти „избереш“ да си гей, а всъщност не си, това е твой морален избор, защото ти пренебрегваш истинската си природа заради някакви други твои представи за ценности, каквито и да са те. Хетеросексуалният човек, решил да има хомосексуален секс, има морални проблеми, не физически. Точно както насила създаден морален проблем за гей хората през вековете е бил именно да не могат да изразят своята сексуална идентичност и да се налага да се „правят“ на хетеросексуални. С тази разлика, че те не са имали избор да се заявят, тъй като просто са били избивани. Казано накратко, със забраняването на изявата на една идентичност – хетеро- или хомосексуална, без значение – се създава много по-дълбок и по-сериозен проблем с морала на хората в общността, защото на една част от тях им се налага да мамят и да се преструват, за да оцелеят. Е, това нормално и нужно ли е? Особено в двадесет и първи век, когато следва отдавна да сме забравили за различия, свързани с цвета на кожата, пола, физическите несъвършенства и подобни? Или, както е тръгнало, да вземем да забраним и хората със сини очи, защото е по-нормално да си с кафяви или пък да приемем отново жената за дявол, защото един път в месеца от тялото ѝ тече кръв?
Третото много сериозно заблуждение, в което влиза особено закостенялата част от обществото, е че гей хората са някакви перверзници, които не бива да отглеждат деца. Тук ми е особено трудно да си спра емоциите, защото челно съм се сблъсквала с достатъчно много случаи на хетеросексуални бащи, биещи и малтретиращи жените и децата си с такова настървение, че мозъкът ти не може да го побере. Веднъж един млад човек ми каза, че не понасял гейовете, защото ги бил виждал по горичките и тоалетните на гарата да се „отъркват“ в разни други мъже. Чакай малко – казах аз, – а да ти кажа ли колко пъти в мен са се отърквали разни хетеросексуални по автобусите? И колко пъти съм минавала край мъже, развяли мъжките си достойнства предизвикателно по тъмните кьошета, за да впечатляват жени? А за изнасилвачите, педофилите и мъжете, ползващи услугите на малолетни азиатски проститутки да говоря ли? Така че нека да не бъркаме нещата: перверзникът си е перверзник от която и страна на сексуалността да е! Който е педофил, ще си е педофил и ако е хетеро и ако е гей и толкова. Затова и проблемът тук не е ни най-малко неговата сексуалност, защото нали не ни се вижда „по-нормално“ чичко да изнасили малко момиченце, вместо малко момченце, извинете ме за нагледния пример?! Ако сексуалната ориентация формираше морални ценности, щяхме да се водим единствено и само от нещата, които имаме или нямаме в гащите си, не е ли така?! И всяка поява на рационално мислене, в което участват човешкият ни опит, способността ни за съждения, логичното и абстрактно обмисляне на нещата, щяха да са абсолютно ненужни и вероятно с времето и еволюцията щяха просто да изчезнат. Ама не са. Гей хората не са престанали да са хора. На какво основание се смята, че тяхната сексуалност някак изменя ценностната им система, но не и нашата – на хетеросексуалните хора?! И каква е логиката един човек, който има сексуално влечение към хора от собствения си пол, да не може да съгради ценностна система, чрез която и в която да възпита деца?
Вероятно тук някой ще се опита да оспори този факт, като ми излезе с обичайния „аргумент“, че от гей хората нямало полза в природата, защото те не се репродуцират. По този повод ще кажа следното: първо, това исторически не е вярно. В много племена някога гей мъжете са оставали в селото, за да пазят жените и децата, докато другите са ловували. Използвали са мъжката си сила за това. Викингите, на които българските мачо мъже толкова се възхищават, никога не са имали проблем с хомосексуално ориентираните, точно така, както са нямали сексистки проблем. Вероятно са се чувствали достатъчно комфортно със себе си и удобно в телата и умовете си, за да превръщат сексуалността си в какъвто и да е проблем за решаване. И още нещо – ако се приеме, че единственият природен смисъл на човека е собственото му репродуциране, можем спокойно да спрем да се цивилизоваме изобщо и да се отдадем на чифтосване, за да сме природно адекватни. Пък който родил – родил – останалите, дето по една или друга причина не могат, да ги изтрепем. Правено е, да – преди около осем-девет века.
Сега, ако поне малко е станало ясно защо хомосексуалната ориентация е естествена, не е заболяване и не противоречи на изграждането на ценностна система, да обърнем внимание на самия гей прайд и какъв точно е неговият смисъл. За първи път той се е провел под формата на шествие през 1969 година в Ню Йорк, като идеята е била да се даде право на хората именно да изявяват идентичността си, в която се включва и сексуалната ориентация, без да се притесняват от оценката на обществото и евентуалните последствия след нея. Идеята на гей парадите в нормалния цивилизован свят, към който се числим и ние, е да защитава правото на изява на ВСЯКА идентичност, не само на хомосексуалната такава. В този смисъл подобен парад би изгубил значението си тогава, когато за обществото изобщо не е определящо каква е нечия сексуалност.
В момента сме много, ама много далеч от това разбиране. Гей прайдът не е сборище на хора, които „подтикват“ към някакъв вид сексуалност – то е демонстрация на свободния човешки дух и правото на човека да бъде себе си и да бъде приет такъв, какъвто е. Гей прайдът е весело събитие, на което се празнува човешката природа. Там никой не ходи с пера в задника, както се е изразил онзи автор на призива за забрана на шествието, и никой не „възпитава децата да бъдат гейове“. А се възпитава чувството за свобода. Защото само като признаеш правото на другия да прави с личния си, свой собствен живот това, което го прави щастлив, можеш да контактуваш с него отвъд тези определености и съответно да отвориш съзнанието си за много повече и по-смислени човешки неща. И за каква „обратна дискриминация“ тук става дума, след като обществото все още приема дори самото провеждане на гей прайда за „ненормално“?! Ненормалното в него е само едно – тежката обсесия на определени хора, че точно гей прайдът и неговото провеждане обърквали моралните ценности на обществото. Ми да ви имам ценностите тогава, след като едни цветно облечени и танцуващи, усмихнати хора могат да ги сменят основно в рамките на два часа!
Ще завърша с нещо лично. Имам много прекрасни приятели гейове – и мъже, и жени. Някои от тях просто напуснаха страната и сега живеят в общества, където никой не ги съди за това, което са. Други останаха в България и правят неща за нея и хората ѝ, въпреки начина, по който често им се налага да живеят. Те са образовани, умни, прекрасни човеци с морални ценности, идеи и желания. Нито един от тях не е крадец, педофил, убиец, изнасилвач. Ако беше, без значение с кого дели постеля, просто нямаше да ми е приятел. Заради общата стигма в обществото, някои от тях крият или поне не говорят за сексуалността си дори с родителите си. Най-често родителите им просто предпочитат да не знаят нищо за нея и да пропуснат тази част от живота на собствените си деца, наказвайки ги жестоко с безразличие. Така никога не стават свидетели на техния истински живот. Пропускат влюбванията им. Нехаят за общите им планове. Лишават се от малките семейни радости да прекарат заедно в любов и спокойствие домашните празници. Умишлено и необяснимо жестоко си причиняват огромната загуба никога да не видят как някой обича тяхното собствено дете така, както те го обичат. Само защото този някой е от същия пол. Каква душевна самокастрация е това! Какво емоционално лишение и отказ от щастие е!
Да нападнеш толкова злостно едно мирно шествие, провеждащо се веднъж в годината, в защита на ВСИЧКИ човешки права, е проява на дълбоко неразбиране, на инатливо нежелание за познаване на ситуацията и разговор за нея. Силно се надявам причината за появата на този зъл текст да е само тази, защото тогава не е изчерпана възможността за образоване, разговор и конструктивна дискусия. В противен случай проблемът с тази агресивна лична реакция по повод нечия хомоориентация и най-вече провеждането на едно събитие, свързано с нея, може да се корени доста по-дълбоко. Например в неспособността да признаеш пред себе си ти точно с каква сексуалност си. Ако имаш ТАКЪВ проблем, със сигурност имаш и много други. И те, уви, не се решават нито с призиви до политиците, нито с уличен език, нито със забрана на София Прайд!
Публикация на сайта „Площад Славейков“
[1] Приложено представям официалните идеи и цели на София Прайд, чрез които ЛГБТИ общността легитимира провеждането му. Лично заставам зад всяка една от тях.
– Прайд е мирно шествие и най-голямото събитие в подкрепа на човешките права в България;
– ЛГБТИ общността не се бори за специални, а за равни права, в това число правото на родителство върху отглеждано съвместно дете, правото на унаследяване, правото на свиждане и информация в болница и др.;
– Прайд не е демонстрация на разврата, а апел срещу дискриминацията към ЛГБТИ хората и липсата на равни права;
– В Обединена Европа, от която сме част, няма място за омраза към малцинствата и това се видя на последните избори в Холандия и Франция;
– Правителството на Сърбия преди две години забрани анти-прайд шествието в Белград, а множество министри и депутати се включват всяка година. Сърбия дори не е в ЕС, но подкрепя ценностите на многообразието;
– В България липсва всякаква политическа подкрепа от страна на парламентарно представени партии и институции, президентство и други. Това легитимира хомофобията;
– Прайд не струва скъпо на общината и данъкоплатците, но хомофобията – да;
– Общината и кмета Фандъкова никога не се подкрепили открито Прайд за разлика от всички свои колеги кметове на столици от страните членки;
– Тази година, освен 10 години София Прайд, страната ни отбелязва и 10 години от присъединяването си към европейската общност. Десетилетие по-късно много повече хора днес се осмеляват да бъдат открити за своята сексуалност и полова идентичност, но дискриминацията продължава да е факт и тема, за която не се говори или се отрича;
– Организаторите на София Прайд вярват, че е по силите ни да премахнем несправедливото отношение, на което ставаме свидетели, и можем с общи усилия да изкореним предразсъдъците, които са пуснали корени в обществото. Крайно време e в България да започне да се води смислен и продуктивен дебат за човешките права и предубежденията.
