Тази вечер, минавайки край Ректората, видях две момчета, които разпъваха лозунг „Не ви ли е срам?“ на прозорците. Отдолу техните приятели стояха и ги напътстваха, а една възмутена жена, чакаща автобус на спирката, им каза, че ако се хванат да изметат улицата до спирката, ще са по-полезни. Спрях се и я питах дали наистина мисли, че ако студентите започнат да метат улиците вместо да окупират собствените си учебни зали, биха били по-полезни за обществото. Питах я и защо тя не измете улиците вместо да седи и да чака автобуса. Така и така нищо не прави, само седи, мърмори и чака цял живот някой да почисти мръсотията, в която живее. Като си търпял толкова години тази мръсотия, ти си станал част от нея. Казах й, че боклук има в една сграда на 200 метра, а не в Ректората. Тя не разбра. Не я ли е срам?
Искаше ми се да кажа на студентите, че общество, което само себе си е окупирало, не заслужава техните усилия. Хора, които не осъзнават простата истина, че общината е длъжна да чисти улиците им всеки ден, защото ние й плащаме за това, нямат право да карат децата си да бъдат чистачи. Бригадирското движение не е актуално. Студентите заслужават да бъдат поощрявани и дори аплодирани за това, което правят. Те са по-достойни и от жената, която чака последния автобус, и от онези в сградата на 200 метра от Ректората.
Днес четох някакви опити да компрометират студентите. Писаха, че били използвани от приближени до президента. Не им излизайте с вашите тъпи номера, нито ги подценявайте. Студентите юристи са по-умни от вас. Няма да станат чистачи на мръсотия и няма да се продадат така, както вие се продавате всеки ден. Днес няма да обърнете внимание на окупацията им, но след няколко години, когато сте изхвърлени и забравени в боклука на историята, те ще са на вашите места. И ще бъдат държавници, каквито сега няма. Не ви ли е срам?
Няма как хора, домогнали се по някакво стечение на обстоятелствата до властта, поставени случайно от някого, за да изпълняват каквото им се каже, да бъдат победители. Хората без чест, без култура, без чувство за дълг и желание за промяна, без знание за това какво е да си свободен, са истинските окупатори. Окупирали са страната преди 70 години и сменят лицата си от тогава насам, подкрепяни от няколко поколения поддръжници с промити мозъци. Всеки от тях е заменим и еднакво незначителен. Не ги ли е срам?
Питам се какъв е смисълът да имаш власт, ако не я използваш съзидателно. Ако обичаш поста заради самия пост без да се ползваш от възможностите за промяна, които той ти дава, значи си директор на водопад. Разликата е, че имаш малко повече пари в джоба си, докато подскачаш като маймунка и изпълняваш всеки номер, който ти кажат. Това не е власт, а робство. „Властимащите са голи“. Някой ги е облякъл в измислена власт и ги е снимал в списание. Не ви ли е срам?
Защо студентите ще победят? Защото след 20 години робите няма да ги има. Ще са остарели и пенсионирани. Автобусът ще е прибрал жената от спирката заедно с цялото й робско поколение чистачи. Няма да има кой да кара юристите да чистят улиците, защото това време, в което образованието и свободата не са стрували повече от простия работнически труд и произход, ще е забравено. Ние сме нови. Не го помним и няма как да му се подчиним.