Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

2010 02 Info weaponГосподин Боудън, вие се занимавате с много сложна разследваща журналистика. Понякога сте на път цели месеци, отчасти дори години, за да напишете една история. Направи ли медийната криза по-трудно практикуването на този вид журналистика?


Не, поради успеха на книгите си аз съм в една много щастлива ситуация. Търсенето на работите ми все още е огромно. За щастие в Америка все още има няколко вестници и списания, които са готови да дават пари за сериозна, задълбочена журналистика. Но аз принадлежа към един много елитен клуб.

Значи в САЩ има само още малцина журналисти, които могат да работят по същия начин като вас?

Тъкмо се връщам от едно пътуване с вицепрезидента Джо Байдън. По-рано при едно такова пътуване заедно с него би имало цял корпус от репортери. Този път бяхме трима – аз, един репортер от Ню Йорк Таймс и още един от Уошингтън Поуст. Имаше време, в което всеки важен вестник и повечето големи списания занимаваха цял щаб репортери, които практикуваха сериозна, задълбочена журналистика. Но те стават все по-малко.

Основният аргумент във вашата статия в „Атлантик” е, че упадъкът на сериозната журналистика води до едно политически безнадеждно поляризирано медийно пространство. Дали това е отражение на факта, че американската общественост и без това е силно поляризирана или тя е така разцепена поради поляризацията на медиите?

Според мен и двете неща се подсилват взаимно, но все пак аз отдавам голяма част от вината за общественото разцепление на упадъка на разследващата журналистика. Вместо обективни репортажи ние получаваме и от двете страни единствено полемики. По телевизията, в основното медийно време, по принцип вече няма новини в истинския смисъл на думата. Онова, което бива представяно като новини, всъщност е само пропаганда. Според мен това е един много сериозен проблем. В гнева, с който тази пропаганда бива поднасяна, има много силна тенденция към насилие.

Смятате ли, че медийната криза и свързаната с нея поляризация на обществото е направила невъзможен какъвто и да е консенсус в САЩ?

Независимата журналистика винаги играе много важна посредническа роля между отделните части на обществото. Една критична маса от независими публикации е нещо много съществено за цивилизования и интелигентен обществен дискурс. Без една жива, сериозна журналистика, вероятността за разбирателство на политическото ниво става много ниска.

Значи за Барак Обама, с неговото послание за консенсус, е особено трудно в сегашното медийно обкръжение.

Със сигурност. Един талантлив политик като него може, разбира се, да се издигне до известна степен над глупостта, която ни се предлага по кабелната телевизия. Но това е трудна борба, преди всичко защото политическите му противници правят всичко възможно, за да играят по свирката на тези медии.

Как се стигна до там, че по всички предаватели се излъчва пропаганда?

В текста си в Атлантик аз описвам тези механизми въз основа на един конкретен пример: една консервативна организация за пропаганда успя да изрови видеоклип, отнасящ се до върховната съдийка Соня Сотомайор, и да го представи по случай въвеждането й в служба по всички канали, а не само по консервативните като Фокс. Изглежда така, сякаш в този клип Сотомайор казва нещо, което потвърждава консервативните конспиративни теории: тя казва, че от съдийския подиум може и да се управлява. Разбира се, клипът целенасочено беше откъснат от какъвто и да е контекст. В речта, от която е взет клипа, Сотомайор описва много предпазливо съществуващите юридически механизми, без обаче да ги подкрепя. Всеки, който си даде труда да проследи цялата реч, веднага забелязва това. Предполагаемите сериозни канали използваха клипа не по политически причини, а просто от мързел или защото нямат достатъчно средства, за да направят собствен репортаж. И така те просто си вземат от Интернет тези материали, които изглеждат като журналистика, но всъщност са само пропаганда. Колкото по-малко големите информационни агентури плащат за своите разследвания, толкова по-уязвими те стават за подобни неща.

Фокс Нюз, с неговите изпълнени с омраза предавания, стои на първо място по брой на зрителите. В какво се състои привлекателността на подобни предавания, защо хората гледат такива неща?

Те са пълни с конфликт и драма. А това е развлекателно. В нашата страна ние размиваме границата между журналистика и развлечение до такава степен, че хората вече не могат да правят разлика между тях. Това се отнася и до множество журналисти. Когато бяхме в Източна Европа заедно с Джо Байдън, репортерите от региона задаваха въпроси за неща, които наистина са важни за тях, като например газопроводите или ракетния щит, тоест реални, съществени въпроси. За нас това беше истинско преживяване, тъй като ние напълно сме отвикнали от такива неща. Цирковият директор П. Т. Барнъм е казал веднъж, че още никой не е фалирал в резултат на подценяване интелигентността на американския народ.

Значи вие не вярвате, че все още има пазар за сериозната журналистика?

В краткосрочен план – едва ли. В дългосрочен план аз вярвам, че сериозната журналистика ще си пробие път и в дигиталната ера. Вестниците са оцелели като сериозни организации за събиране на новини в продължение на почти сто години. Техният бизнес-модел изглежда е разрушен в момента, но той ще се възстанови под друга форма. За съжаление това не става толкова бързо, колкото вестниците изчезват сега. Ние се намираме в един пост-журналистически период и аз не знам колко време ще продължи той. Сигурен съм обаче, че той ще отмине.

Смятате ли, че правителствата трябва да се опитат да спасяват независимата журналистика?

В никакъв случай. Обществеността никога не би се доверила на една субсидирана журналистика, дори и ако възможното влияние на правителството би било регламентирано. В този бранш доверието стои над всичко. Журналистиката трябва да остане независима, в противен случай тя ще изгуби легитимността си.

Изглежда само малцина осъзнават какво би било изгубено, ако не бихме имали утвърдена журналистика. Защо оставащите сериозни медии не успяват да предадат това послание?

Когато стари репортери като мен изискват спасяването на журналистиката, за младото поколение е много лесно да отхвърли това като огорчение или носталгия. А всъщност много журналисти на моя възраст приветстват най-ентусиазирано новите медии. Аз съм твърдо убеден, че новата медия далеч превъзхожда старите. Разбира се, при това тя разрушава на първо място институциите, които поддържаха жива сериозната журналистика. Но само малцина потребители гледат толкова надалеч. А това е трагично.

Как обяснявате на студентите си защо имаме нужда от традиционна журналистика?

Младите хора обичат независимостта на новите медии, където информацията не е филтрирана. Аз пък вземам в ръце Ню Йорк Таймс и съм благодарен за това, че там работят редактори, които всеки ден преглеждат и оценяват новините от цял свят – кое е важно, кое трябва да бъде представено. Младите хора, напротив, изглежда не се доверяват на този процес на подбор. Те предпочитат да си подберат свой собствен пакет. Реалността обаче е, че повечето хора не притежават нито времето, нито пък компетентността да извършат подбор на нивото, което предлага един добър вестник.

Какво влияние има упадъкът на качествената журналистика върху политиката и обществения живот?

Най-важното, което губим, е основата, въз основа на която можем да постигнем разбирателство въпреки различията си. Гражданинът вече не може да се довери на нито един източник на информация, защото всяка информация е превърната в пропаганда. А освен това зад нея стои цяла една култура. Аз не вярвам, че хората идват на този свят вече с етиката и мотивацията, която задвижва професионалната журналистика. Това е нещо, което трябва да бъде научено, човек постепенно израства до него. Когато на 21 години започнах да работя като репортер, още никога не бях се замислял дали е правилно да се приемат услуги от някой, за когото някой ден може би ще пиша. Не бях се замислял никога защо е важно да се разказват и двете страни на една история. Тези неща могат да се научат само ако човек работи за организация, която полага грижи за подобни неща. Младите хора, които правят блогове от някое мазе, нямат ни най-малка представа за тази култура. За тях е безразлично дали правят грешки или пишат неистини. Това не е свързано с никакви последствия. Все някой ще оправи нещата. А това вече е една напълно различна философия. Зад нея стои мисълта, че рано или късно всичко така или иначе се нивелира.

Вие не вярвате, че свободният разговор в Интернет може да се регулира сам?

Не, аз не вярвам в това. Онова което имаме, е обществен разговор, който се превръща в наказателен процес. Задачата на адвокатите – тоест на журналистите – вече не е да следват истината, а само и единствено да спечелят процеса и да притеглят съдебните заседатели – тоест читателите – с всички възможни средства на своя страна. Информацията се превръща в оръжие, разбирателството и компромисът стават невъзможни. Но тези неща са абсолютно съществени за функционирането на една демокрация. Моделът на обществения дебат като война на полемиките според мен е напълно погрешен.

Тоест не може да има демокрация без сериозна журналистика?

Тя би била като минимум сериозно фрагментирана и би било все по-трудно да се изпълняват почтени обществени задачи. Най-лошото обаче би било, че обществото все повече и повече би клонило към насилие.
Интервю: Себастиан Мол

 

Марк Боудън преподава журналистика в университета Лойола, Чикаго. Репортажите му за битката за Могадишу, Black Hawk Down, са основата, върху която е изграден едноименният филм от режисьора Ридли Скот.

Pin It

Прочетете още...

Произвол и свобода

Илия Троянов 04 Окт, 2013 Hits: 8328
Скандалът с недопускането на Илия Троянов в…