От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

 2023 02 Great Chief

 

Дали се зора довърши, или се две нощи смесиха?

Христо Ботев („Политическа зима“)

Какво следва след времето на постмодерния декаданс, или края на епохата на Вожда Спасител? – този въпрос ме вълнува особено много и ще се опитам да гадая. Понеже не мога да гледам на боб, ще се опитам да тръгна по друг път – а именно – какво е наследството на тази епоха и какво може да породи то. Пределно ясно е, че тежката политическа криза, основана на всички други кризи – икономическа, социална, психологическа и т.н. не може да бъде решена без идентифицирането на всички фактори, които я формират и които активно работят върху психиката на всеки един от нас. Така че да тръгнем от тях:

1.   1. Тотален нихилизъм. Времето е в застой, мъртво време, или аз бих казал постсакрално време. Идолите, които сакрализираха времето са мъртви, нови няма, а реалното прагматично време все още не е осъзнат факт. Това време не ражда нищо, не обещава нищо и за това движението в него е брауново, движение на знаещите какво не искат, но не знаещите какво искат. Това обяснява честите смени на идолите – само за  21 месеца – от април 2021 г. до януари 2022 г. четири различни парламентарни избора с три различни победителя – първо ГЕРБ (старият Герой-Спасител), след три месеца ИТН – чисто нов Вожд (шоумен-чалгаджия),  след четири месеца – ПП – най-нов Вожд-Спасител (по мнението на президента – шарлатанин), през октомври 2022 г. пак на-стария Шаман – ГЕРБ, и през април  2023 г. – ще видим кой. Това е нихилизъм при спадащ вот на избирателите от 50.6% до 39 през октомври 2022 година? Това не е недоверие, а реален нихилизъм към цялата политическата  система в страната. И доказателство, че наистина знаем какво не искаме, но не знаем какво искаме.

2.   2. Абсолютна ликвидност. В опита си системните политически сили да бъда така харизматични като шарлатано-чалгаджийските (аз предпочитам термина трикстери), те започнаха да копират поведението на тези формации и така идейната убеденост (вяра) стана непотребна и неудобна, апендикс, който повече вреди без да носи полза, рудиментален остатък от миналото, ненужен във времето на постмодерния декаданс. Резултатите от четирите най-мащабни социологически проучвания (изборите), цитирани по-горе, доказват това. Така втечняването стана принцип, начин на социален дискурс, модел на поведение. И в резултат:

3.   3. Втечнена идентичност – социална, политическа, лична, културна и психологическа – чрез модерните форми на комуникация – в интернет – туитър, фейсбук, инстаграм и т.н. Там можеш да се показваш с различни идентичности и да останеш неидентифицируем. Много удобно за политиците и за ликвидността на Спасителите. Те са те, ама са различни, всеки ден, всеки миг. Спомняте ли си как Борисов три пъти за един ден си смени мнението за стойността на ДДС – само за 12 часа – преди срещата с израелския премиер Натаняху, бе твърдо за 20%, веднага след нея – за намаляване на ДДС на 12%, а след разговора с финансовия си министър – за повишаване на 22%. – не само ликвидност, а тотална загуба на политическа идентичност. Ако  ги нямаше социалните мрежи как щеше да се скрие подобна икономическа неграмотност и да мине за висша форма на идентифициране с  Бога. На Господ му е трябвал цял ден на раздели светлината от тъмнината, а на Борисов – само 12 часа. Ако искате по-пресен пример – историята с газовите доставки на Кирил Петков. Географски от Азербайджан, през втечнен газ от САЩ и пътуващи танкери край Южна Америка – още по-впечатляващо – само в рамките на три интервюта за 2 часа.

Small Ad GF 1

4.   4. Загубен реален дискурс, заменен от безкрайна нарация. Дискурсът пречи на Вожда, той е Бог и си говори само с  Него, диалогичността се обезпредметява, изчезва и инфомационният поток е само и единствено еднопосочен, защото времето е сакрално.  Когато говори Бог, всички мълчат. Сега вече не е така, няма нов Спасител (мачо, шарлатанин, чалгаджия или какъвто и да е), но двойствеността на реалния прагматичен диалог още не е възстановена.

5.   5. Загубена вяра в спасението у хората, създаваща условие за тотална алиенация, чувство за отстраненост и отделеност от нечия среда или дори себе си.  Идеята за алиенацията е безсилие по отношение на собствената съдба, или чувство за безсмислие, отнасящо се или до липса на истински смисъл за каквото и да е било действие, или общо чувство за липса на цел е доминираща по отношение на политическата идентификация на индивида или колектива. Това е онова състояние на декаданс и нихилизъм, които пораждат среда за бунт. Това „атомизиране“ е изключително удобно за възпроизвеждане на все по-нови трикстери и загуба на влиянието на системните политически партии,  заедно с това създава солидна преграда на възприемане на чуждата уникалност. Нещо повече – тя става особено опасна – ерго – продукт и измама на врага. Нетърпимостта между политическите сили, между институциите, между власт и управлявани става основна движеща сила в такова общество. Зараждането на социални чудовища не е просто факт, а остра необходимост и съзнателна предизвикана неизбежност.

Имаме пет ключови фактора, които оформят социалната реалност на държавата ни в момента – нихилизъм, ликвидност, втечнена идентичност, липса на диалог, загубена вяра. Те определят и състоянието на социума в момента. А то е такова: разпадаща се държавност, национален декаданс и социален регрес.

Спасението, за съжаление, търсено чрез Спасителите не доведе до позитивен резултат. Логично би трябвало, щом не може отгоре да се спусне, да се намери отдолу. За съжаление, отдолу може да дойде само вълна на активна деструктивност, която да помете и онова, което все още е оцеляло. Това предполага спасението да е с действия „отгоре“, т.е. – от структурите на властта, но не от една политическа сила, а от всички все още системни политически формации. И в момента съотношението им в парламента е 50 на 50% (системност – антисистемност), така че все още има някакъв шанс. Имаше и една предварителна среща на системните партии, която дава някакви надежди, че това може да се случи, така  че системните политически партии да си върнат властта.

Все пак какво трябва да се направи след края на поредните безсмислени пети парламентарни избори? Мисля, че ще е най-подходящо обединение под тази или по-добра формулировка, звучаща примерно така: „Възстановяване на държавността, връщане към нормите на Конституцията, уважение към институциите и законите на страната, толерантност и прагматичност при правенето на политика чрез системен и активен диалог между парламент, изпълнителна власт, съдебна власт“. Това би обединило системните партии, без да засяга тяхната идейна същност, политически различия и намерения.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Срещу тях обаче не стоят просто група набързо формирани сдружения, а значително по-влиятелни финансово мощни сили, целящи подмяната на властовата система на страната из основи, такова преобръщане на пирамидата, което да подмени целия демократичен конструкт на конституцията. Как е възможно това? Да вземем един пример от тези дни. В последните дни на 48-мо Народно събрание беше вкаран проект за промяна в Закона за съдебната власт, така че главният прокурор да не бъде  безконтролен. Абсолютно съм съгласен с това. Не харесвам г-н Гешев поради липсата му на хуманитарно образование (задължително за главен прокурор, той е възпитаник на полицейска академия), наглите му изпълнения в началото на кариерата му, показните арести, влизането в други институции (например президентството), от които не последваха реални резултати – няма внесени обвинителни актове в съда.

Но това е отделен въпрос. В законопроекта повече личеше опит за унижаване на институцията, а не за реален контрол. Президентът, на когото това не е работа, горещо подкрепяше делата на трикстерите и като лично отмъщение (за онова нахлуване в президентството) и като опит за посягане и върху съдебната власт, която все още не е прибрал под шапката си. Да припомним, че от 2 години той фактически е единствен управник в държавата, въпреки че няма такива конституционни функции – изпълнителната власт е негова, парламентарна (законодателна и контролна) няма. Така че без да има сформиране на стабилен и работещ парламент приемането на такава поправка е опасно.

Какво всъщност дава силата на президента за самочувствието на единствен Спасител на нацията? Не е Конституцията – по нея има чисто представителни и никакви властови функции. Тя идва от нежните нашепвания на ушенце, че той може да е същинския Вожд, Баща на нацията,  равният на Бога. Опасно самочувствие, внушавано му от финансово икономически кръгове, в обсега на интересите на прокуратурата – случаят КТБ, случаят Черепа, случаят братя Бобокови, случаят НЕКСО. Не случайно те активно финансират генното инженерство, което после, чрез президента, покарват като нови и модерни политически сили. Как  беше създадена ИТН, ами ПП, ДБ, а кой реанимира ДСБ, кой създаде „Мутри вън“ – това малко ли е само за последните 3 години?

Съзнавам, че президентът също няма  хуманитарно образование и това е осезаема липса, но е време за отрезвяване. Време е  да смени посоката и поведението си. Инак работи срещу собствената си институция и срещу самия себе си. Работа на системните политически сили е са убедят президента, че той е просто г-н Радев, а не богоизбрания Спасител и че спасението е общо дело, а не  негово, на неговите съветници, богати приятели или чужди посланици.  

Още по-важно е другото – да убедят избирателите си че спасяването е дело колективно, че атомизацията не спасява, а улеснява само диктаторите. И да предложат реална обединяваща идея на избирателите, като изтрият разделителните линии. Звучи като „социализмът“ у Маркс – абстрактно и празнословно. Но без да се покаже истинско реално и достижимо „морковче“, състезанието няма да започне. Трябва такова на всяка цена.

Необходима е и относителна координация на посланията на системните партии на тези избори, така че те да внушават необходимост от единение на всички около идеята за спасение, но без героизация на определени личности. Което ще рече активно течащ диалог между тях по време на цялата предизборна кампания.

Още преди началото й започват да излизат напред признаци за сатанизиране на опонента от страна па партиите трикстери. Тук следва да отворим скоба – трикстерите не са продукт на обикновена „шарлатания“ (речник на президента). Те са строго научно обоснован замисъл, базиращ се на сериозно изследване на социалните нагласи, базирани на много внимателен анализ на проследяване на социалните настроения и то не на социологически проучвания с 1000 респонденти, а на цялостен анализ на социалните мрежи – фейсбук, туитър, инстаграм, линкедин, месинджър, уотсап, линкедин и т.н.

С други думи – прогнозата на Оруел – за тотално проследяване по модела „Биг Брадър“ се сбъдна при доброволно участие на личностите – извличането на тази информация дава стабилна основа за проектиране на трикстерите на базата на най-общите и първично действащи нагласи на потребителите. Те за това са ликвидни, мобилни, бързи и екстрено въздействащи. Те знаят какво не искаме и ни карат да вярваме, че само те знаят какво искаме – типичния модел на Спасителя. Модерността не винаги е демократична, въпреки че винаги е технологична. Тази специфика е основата върху която се градят политическите илюзии в съвременния свят, представени под формата на супер нови продукти за бърза консумация. Лъскави опаковки, шумна реклама и съдържание с отровен вкус.

Те - трикстерите – най-често се опитват, на базата на извлечената информация от съвременните средства за комуникация (главно социалните мрежи), да сведат противопоставянето до най-първично (най-общо и въздействено) ниво – до битка между доброто и злото, до противостоене между Бога и Дявола. Такава дихотомия е силно въздействаща и на подсъзнателно ниво и ефективна като внушение, което не изисква особена доказателствена тежест. Това би покрило проблеми като ролята на НЕКСО, участието на мръсни финансови потоци, или хора с неизяснено минало. Системните партии би следвало да са наясно – срещу тях няма случайно възникнали на базата на стихийни нагласи формации, а добре предварително замислени като политически партии клонинги, много адаптивни, приспособими и работещи главно на първично утилитарно ниво. Това са високотехнологични научни разработки, а не случайно възникнали сдружения, плод на брауновото движение на атомизираното общество. При това чудесно финансово обезпечени и при успех –мощно кредитирани.

Налага се системните партии (които не разполагат с такива финансови ресурси) да имат решение за такава кампания, която сатанизира, уличава чуждото като враг, оневинява „нашето“ като жертва на „чуждото“ внушение. От особена важност е в случая е системните партии да си съдействат на принципа „единомислие в многообразието“ (чиста перифраза на понятието „заедност“), която е в абсолютен дисонанс на самото понятие за трикстер. По принцип диалогичността, системният дискурс са отровна среда за съществуване на този тип формации. В такива условия не могат да виреят, защото основният постулат за върховната Божествена дума не работи.

Последиците от трикстеризирането (или ликвидността) на политическата система са двустранни – влизат във властта с измама (trickster – английски, превод – хитрец, измамник), а от друга страна разкапват политическата система на сраната, а чрез нея и дъжавността й. Т.е. -  възстановяването на държавността, която очакваме, може да стане след намаляване влиянието на трикстерите във властта под 20%. Тогава те не биха могли да имат важна роля при приемането на законите. На тези избори това е малко възможно да се реализира. Но е важно да започне процеса. Израз на положителна посока – изход от безвремието и първи стъпки към възвръщането на държавността би било ако това се реализира.

И още един въпрос, за т.н. „гражданско общество“, което трябва да е гарант за демокрацията и държавността. Твърдя категорично, че такова в България няма, не е имало и не е било допускано никога да се създаде. Спасителите нямат нужда от него. Атомизирането на обществото спомага за това. Така твърдението, че трикстерите са еманация на будното гражданско съзнание е чиста проба измама. Съществуването на гражданско общество е възможно само при наличие на реална демокрация, а не при относителна, каквато ние постигнахме. Но това не е само български проблем, а е и друга тема.

У нас под формата на „гражданско общество“ известно време се изявяваха „умните и красивите“ (нито бяха умни, защото ги направляваха други, нито бяха красиви, защото деструкцията няма как да е красив акт). Те бяха острието на олигархията, която подготвяше чрез тях и лансираше чрез тях новите си политически продукти, тестваше ги преди  да ги пусне на политическия пазар. Нещо като таргет група или опитни свинчета. Техните и въобще политическите реакции усъвършенстваха модела на новия трикстер. Спомняте ли си историята на „Мутри вън“, а неговите вариации (мутации) до днес? Под каква форма и етикет ще се явят през април, като ляво обединение, като либерал-консерватори, като национал шовинисти или друго? Те могат да бъдат  и всичко това заедно. Единствения непроменлив интерес е повече властови ресурс за техните създатели – финансово икономическите корпорации.

Следва да бъдем особено внимателни – времето е много подходящо за нова „гражданска“ активност, която да тества нов политически продукт, нов шеметно впечатляващ трикстер, който да ни отвлече вниманието от същностния проблем: Възстановяване на държавността, връщане към нормите на Конституцията, уважение към институциите и законите, толерантност и прагматичност при правенето на политика чрез системен и активен диалог между парламент, изпълнителна власт, съдебна власт и граждани.

И в края най-важното. Трикстерите желаят цялата власт в държавата, защото само така могат да така обслужват интересите на своите създатели, които искат политическата власт като средство за постигане на тотален икономически монопол. Трикстерите не са политически формации, въпреки че придобиват тази форма и боравят с този инструментариум, те са средството за постигане на тотално държавно политическо и икономическо господство на техните създатели –  корпорациите.

Трябва ли да мислим, че това може да се случи? Според една испанска поговорка, която знам от баба ми: „Cuando oscurece mucho esta apunto de amanecer“ (Когато много се стъмни, скоро ще се разсъмне). У нас е тъмно. Може ли да стане по-тъмно?

 

Самуел Леви е бъллгарски автор и журналист. Създател и заместник-главен редактор на вестник „Век 21”. Занимава се с политически анализи. Автор е на две книги: „Съвременният политически мит“ и „Да чакаш Вожда Спасител“.

Pin It

Прочетете още...