Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

Ноел Малкълм е известен с противоречивите си мнения относно Балканите и тяхната история, един пример за които ви даваме тук.

Сърбия ли е Косово?

„Косово е Сърбия, попитайте всеки историк“, гласят плакатите, развявани от сърдити сръбски демонстранти в Брюксел. Това звучи доста ласкателно за нас историците: ние не биваме питани често да отсъждаме в някакви спорове. От това обаче не следва, че всеки историк би се съгласил, не на последно място и защото ние не използваме този вид вечно сегашно време.

За сърбите историята започва през ранния 7-ми век, когато те се установяват в Балканите. Тяхната база се намира извън Косово, което те завладяват напълно през ранния 13-ти век, така че твърдението, „Косово е люлката на сърбите“ е невярно.

Вярно е, че те управляват Косово в течение на около 250 години, до окончателното Отоманско превземане на областта в средата на 15-ти век. От този период са останали църкви и манастири, но между средновековната сръбска държава и днешна Сърбия съществува не повече приемственост, отколкото между Византия и Гърция.

Косово остава отоманска територия докато отново е завзето от сръбски сили през 1912. Сърбите биха казали „освободено“, но дори техните собствени преценки определят сръбското население от онова време на по-малко от 25 %. Мнозинството от населението е албанско и то не приветства сръбското управление, така че „завзето“ изглежда е вярната дума.

Но юридически Косово не е включено в Сръбското кралство през 1912; то си остава окупирана територия до 1918. Тогава, най-после, то е включено, но не в една сръбска, а в югославската държава. И с едно голямо прекъсване (Втората Световна Война), то остава част от някакъв вид югославска държава до юни 2006.

До разрушаването на стара федерална Югославия от Милошевич, Косово има двоен статус. То бива наричано част от Сърбия, но също и част от федерацията. Вторият смисъл е решаващ от практическа гледна точка: Косово имаше собствен парламент и правителство и беше директно представено на федерално ниво, заедно със Сърбия. По същество това беше една от осемте единици на федералната система.

Почти всички останали единици сега са станали независими държави. Исторически, независимостта на Косово само довършва този процес. Следователно Косово е станало една бивша югославска държава, както всеки историк може да ви каже.

Източник

Бедният господин Горбачов! Всеки път, когато се срещаше с Роналд Рейгън, американският президент го заливаше с потоци от руски вицове. Или, за да бъдем по-точни, съветски вицове, смисълът на които винаги беше да осмеят някой аспект от живота при комунизма. Най-лошото беше, че някои от тях наистина бяха много смешни.

Аз особено харесвам онзи за човека, който отива в Москва да си купи кола, плаща я, след което продавачът му обяснява, че щя е я получи на тази и тази дата след десет години. Купувачът се замисля за момент и след това пита: „Преди или след обяд?“. Продавачът, удивен от въпроса, пита на свой ред: „Какво значение има това?“ Отговор: „Ами водопроводчикът ще дойде преди обяд“.

Както Горбачов знаеше много добре, тези вицове не бяха измислени от някакъв злокобен отдел на ЦРУ; те бяха реални вицове, разказвани от реални руснаци. Той сигурно знаеше и че, макар хората на Запад също да разказваха вицове за ядовете не ежедневието, там не съществуваше нещо такова като цяла категория вицове за капиталистическата система като такава.

Но ако ги беше имало, неговите сътрудници със сигурност щяха да му ги донасят, допринасяйки за една все по-ескалираща надпревара във вицове между двете суперсили.

За някои коментатори от 80-те години съществуването на този вид хумор в комунистическия свят придоби дълбоко значение. То демонстрираше несломимата природа на човешкия дух, живеещ в потисничество; фактът, че комунизмът създаде такова огромно количество вицове показваше колко страшно потиснически беше той, а упоритата съпротива на този хумор изигра важна роля в подкопаването на съветското владичество. В края на краищата то се оказа надсмивано до смърт.


Small Ad GF 1

Бен Луис, режисьор на документални телевизионни филми и човек, притежаващ добри познания по руски и немски езици, както и любопитна, но скептична мисъл, си поставя за задача да провери тези твърдения.

Той е пътувал из бившия Съветски Съюз, събирайки вицове, разследвайки полицейски архиви, интервюирайки карикатуристи, дисиденти, политици и заклети комунисти. Резултатът е една увлекателна книга, която, макар и написана в решително не-академичен стил (ние може би узнаваме прекалено много за разговорите в леглото с неговата източногерманска приятелка), се ангажира със съществуващите теории и твърди, че повечето от тях са грешни. Междувременно тя успява да разкаже и множество вицове.

Породил ли е комунизмът едно безпрецедентно количество хумор? Луис изследва наличните свидетелства за хумора по време на фашизма и заключава, че комунизмът при всички случаи се е справил по-добре. Но какво всъщност означава „да се създаде“ един виц? Точните източници на повечето вицове са неизвестни; в някои случаи обаче става ясно, че някои от вицовете са се появили далеч преди раждането на Съветския Съюз.

Луис дава един поразителен пример: историята на овцете, които се опитват да напуснат страната, обяснявайки на граничарите, че искат да излязат, защото тайната полиция е получила заповед да арестува всички слонове. „Но вие не сте слонове“. „Опитай се да обясниш това на тайната полиция“. Този виц, оказва се, може да бъде открит в една персийска поема от 12-ти век.

(Бих могъл да добавя още няколко примера. Един от неговите вицове, „вярно ли е, че половината от Централния Комитет са идиоти?“ „Глупости, половината от Централния Комитет не са идиоти“ е версия на една история, която се приписва на Дизраели: „Господин Председателю, оттеглям думите си. Половината от членовете на Кабинета не са гъзове“. А що се отнася до вица за руснаците, които обявяват, че скоро човек ще кацне на слънцето – „Но господин Брежнев, космонавтите ще изгорят!“ „Вие да не ме мислите за глупак? Те ще кацнат през нощта!“ – то аз ясно си спомням, че съм го слушал в училищния двор, преди 40 години, само че отнасящ се до ирландската космическа програма).

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Едно от откритията на Луис звучи малко очевидно, но въпреки това е доста интересно: той твърди, че златното време на съветските вицове е дошло след „размразяването“ на Хрушчов, когато, общо взето, вицовете престанаха да бъдат повод за попадане в затвора.

Едно друго заключение е също интересно, но по-малко очевидно: той твърди, че самият режим е използвал хумора и че войните на вицовете са били водени „между две страни, които са решили да водят война на територията на смеха“.

Кои са доказателствата за това? Луис започва, предлагайки примери за садистичния хумор на Сталин, заиграващ се с идеята, че той е тиран или бюрократ – и изискващ от събеседника да се смее над такива комични представи. Това едва ли е било някаква равностойна битка.

По-убедително е изследването, което Луис прави на „сатиричните“ списания, публикувани от режима, където той открива дребни шеги за неща като опашки, недоимък и подкупи. Означава ли това (както допуска той), че и двете страни са окупирала една и съща „територия на смеха“?

Бен Луис не поддържа тезата си до горчивия край; той отбелязва, че самият Горбачов, спорейки с колегите си, е използвал съществуването на вицовете за комунистическата система като доказателство за това, че тя трябва да бъде реформирана.

Но според мен той подценява значението на централната категория от тези вицове – ядрото, най-добрите от тях. Онова, на което разчитаха те, беше вътрешната абсурдност на официалната Съветска доктрина, реторика и пропаганда – не само защото тя беше абсурдна, а защото беше официална (по начин, по който никоя капиталистическа доктрина не би могла да бъде).

„Каква е разликата между комунизма и капитализма?“ „Капитализмът е експлоатация на човек от човека. Комунизмът е точно обратното“.

„Капитализъм стои на ръба на пропастта. Той скоро ще бъде задминат от комунизма“.

„Научен ли е Марксизмът-Ленинизмът?“ „Не, без съмнение. Ако беше научен, първо щяха да го изпробват върху животни“.

Тук може би ние най-после откриваме вицовете, които единствено комунизмът можеше да създаде. И макар че може би не са го свалили, те все още могат да ни кажат нещо важно за това защо той падна.

 

Източник
 

Ноел Малкълм е английски историк, писател и журналист, бивш външен редактор на The Spectator и настоящ колумнист за Daily Telegraph.

Pin It

Прочетете още...