Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

След като поотмина първоначалния ми шок, започнах да търся обяснение на интуитивното си усещане, че не съм Шарли.
Докато търсех, изчетох множество текстове, посветени на трагедията, изгледах филма, разказващ за процеса срещу издателите, дори успях да се докопам до сюблимния брой на самото списание с многомилионното „всичко е простено“. Изобщо – внимателно проследих случващото се „след Шарли“.
Усещането оставаше. А обясненията, които сама си давах, ми изглеждаха недостатъчни.

Автор: Евгения Иванова

Но атаката срещу Шарли Ебдо е нещо много повече от атака срещу републиката, както я определи френския президент, много повече от нападение срещу демокрацията, светскостта, свободата на словото, плурализма, срещу свободата въобще във всичките ѝ измерения. Това беше атака срещу фигуративността; иначе казано беше покушение срещу интерпретативния характер на мисленето в полето на човешките отношения. Което ще рече, че става дума за терористичен акт срещу човешкото, срещу същността на човека като мислещо същество да прави разлика между знак и предмет, между „буквалност“ и образност.

Автор: Димитър Камбуров

Убийствата на невинни хора в Париж ме смутиха. Но аз – човек, който не съм квалифициран да тълкувам изкуствотото на карикатурата или да анализирам причините за религиозния фанатизъм – не съм нито уплашен, нито обезкуражен. Компетентността ми ме прави свободен да призная, че не притежавам ключ за обяснение на посоката, в която ще се развиват социалните взаимодействия между европейците, възпитани в духа на Волтер и Кант, и икономическите имигранти, възпитани от Корана.

Обаче Разумът и Еволюцията ми дават сериозни доказателства, че нито европейският начин на живот е упадъчен, нито мюсюлманските общности ще се радикализират до степен да обявят война на християнството. Те ми дават доказателства и за това, че свободата на словото е неунищожима, каквито и спорадични опити да се правят да я премахнат. А свободата на словото, както казва и Дайнов, е средството, чрез което моят критичен ум отстоява моето достойнство на човек, който избира как да живее.

Автор: Златко Ангелов

Едно компетентно и интересно представяне на основните специфики на Третия Райх. Вероятно ще бъде от интерес за неспециализираната публика, неразглезена откъм подобни текстове в обичайното българско медийно пространство...

Автор: Антон Гицов

Трябва да призная нещо, за което не съм сигурен, че всъщност мога да го кажа тук: ужасно мразех двата небостъргача на световния търговски център. Те бяха пример за архитектура, зад която няма идеи.

Автор: Вацлав Хавел

Нацията е общност, породена от модерната епоха и национализмът е идеологията на националната идентичност. Тази идеология може да се променя и насочва в зависимост от стратегията за национално развитие, която е отговорност на политическите и интелектуалните елити на една нация.

Автори: Огнян Минчев, Цветана Георгиева

И така, нека да уточним каква е философията на това издание. За да го направя, ще започна с едно кратко двустишие на Валери Петров, което формулира проблема (но не и решението му)...

Автор: Златко Енев

Отдавна се каня да напиша подобен материал. Материал относно личното ми, непретенциозно и непрофесионално наблюдение  за българския книжен пазар. И ето, че съвсем скоро преминалият Пролетен базар на книгата ми се стори прекрасна възможност да запретна ръкави и да напиша един по-обзорен репортаж-коментар.

Автор: Димитър Панайотов

Османският и съветският тип номенклатура показват удивително сходство. Втората определено не е ползвала опита на първата и това говори, че сме изправени пред нещо повторяемо при определени условия.

Автор: Веселин Кандимиров

Не харесвам Марио Варгас Льоса... Много съм му гневна не защото е лош писател, а защото в книгите му, въпреки големия потенциал и много интересни находки, той ги пропуска по най-глупавия начин.

Автор: Ели Иванова

Първата родина, Югославия, изискваше всеотдайност; втората, Хърватска, искаше изтриването на първата; третата, Холандия, не изисква любов – нито пък обещава някаква.

Автор: Дубравка Угрешич

Младите жени слушат отвсякъде: раждайте деца, и то по-бързо! За последствията от това не се говори много. Тук няколко неудобни истини.

Автор: Ирис Радиш

Измерването на интелигентността остава нещо оспорвано от самото си начало, та чак до наши дни.

Автор: Сам Найт

Сексуалната злоупотреба с едно 13-годишно момиче очевидно е тежко престъпление.
След като това е казано – и виждайки вълната от лудост, която в момента разпалва духовете, ние би трябвало да си припомним следното …

Автор: Бернар-Анри Леви

В течение на последното столетие, картините на насилие от Втората световна война, Камбоджа, Руанда, Дарфур, Ирак и много други места и времена бяха буквално пирографирани в нашето колективно съзнание.

Автор: Стивън Пинкър 

Поговорката е Дума дупка не прави, но както всички поговорки, и тя си има противоположен абсолютен двойник: Лоша рана зараства, лоша дума не се забравя.

Автор: Ели Иванова

Американските либерали се борят за всякакви свободи, но имат болезнено трудни отношения със свободата на словото.

Автор: Никола Пенев


Много малко хора в България са в някакво малцинство, или поне така ни се струва отстрани: като някаква хомогенна маса, в която повечето хора изглеждат и се смятат еднакви, или поне подобни. Това е илюзията на националността.

Автор: Ели Иванова


Пет години преди публикуването в „Култура“ на части от дискутираното днес изследване Македония на кръстопът вестникът помести един до друг два интересни експертни анализа на актуалната ситуация в Македония – от Антонина Желязкова и от Чавдар Маринов.

Автор: Лиляна Деянова


Авторите на Македония на кръстопът са прави, ако се изхожда от научната теория на примордиалистическо или „изконническо“ разбиране за нацията, което доминираше в европейското историческо мислене през XIX век и голяма част от XX век

Автор: Раймон Детре


Македонската нация днес е реалност. Проблемът е, че по отношение на нея няма единомислие и оттук възникват много недоразумения и противоречиви настроения. Спорни са вижданията за произхода й, за процесите на формирането й, за времето на възникването й, за границите й, а за някои спорно е и самото й съществуване.

Автор: Тодор Абазов


Спорът по повод изданието Македония на кръстопът е автентична поколенческа колизия, каквато не се наблюдава много често. Едно ново поколение образовани на Запад хуманитарни учени заявява твърдо и без колебания, с критика и аргументи, че не желае да приема или мълчаливо да подминава стандартите на социална антропология, наложили се у нас през 90-те години на миналия век.

Автор: Стефан Попов


Скандалът около книгата Македония на кръстопът показва огромната дупка между разбиранията на някогашната номенклатура и днешните учени.

Автор: Петър Добрев


Тъкмо си бях изрязал извадките от книгата на Антонина Желязкова, Петър-Емил Митев и Горан Стойковски Македония на кръстопът и бях раздал копия на познати и приятели, за да разберат какво е всъщност Македония днес, когато с удивление прочетох агресивната реакция на Чавдар Маринов „Как се прави спешна антропология“.

Автор: Бойко Василев


Преди няколко дни имах удоволствието да представя една книга – Македония на кръстопът на Петър-Емил Митев, Антонина Желязкова и Горан Стойковски. Прочетох книгата от кора до кора. Убедих се, че тя е резултат на едно очевидно задълбочено, продължило дълго време изследване, което ни представя съвременна Македония.

Автор: Антоний Тодоров


Отзивът на г-н Чавдар Маринов по повод на публикувана във в. „Култура“ част от книгата „Македония на кръстопът“ беше повод да се върна към времето на моята младост. Бях на 25 години, когато публичен донос (в сп. „Философска мисъл“) ме уличи в смъртния грях „ревизионизъм“.

Автор: Петър-Емил Митев


По повод книгата на Петър-Емил Митев, Антонина Желязкова и Горан Стойковски Македония на кръстопът. 

Автор: Чавдар Маринов


Сигурно ще ви бъде простено ако, след като сте прочели някои заглавия и статии от последните дни, си помислите, че сте се пробудили в 1978. По време на протести срещу лондонския конкурс за красота „Госпожица Университет“ се дочуваха крясъци на морално възмущение, по входовете на нощните клубове имаше женски патрули, а по улиците се носеха викове за „превръщане в обекти“


Манхатън е столицата на хората, живеещи сами. Но означава ли това, че нюйоркчани са по-самотни от останалите хора? Нищо подобно, казва едно ново поколение от изследователи на самотата, според които градската самота е мит.

Автор: Дженифър Синиър 

Милан Кундера, студент, роден на 1 април 1929 в Бърно, жител на Прага VII, студентски общежития, Крал Иржих VI, дойде днес в местното полицейско управление и направи твърдение по отношение на Ива Милитка, студентка живееща в същата сграда …

С тези сухи и безлични редове, „случайно“ изпаднали от едно полицейско досие, започва поредната източноевропейска сага, разказваща за предателство, унижение и позор. Както всички подозираме дълбоко в себе си, няма хора, родени преди 1980 г., които да са напълно сигурни пред обвинението в сътрудничество с тайните служби. Големите имена се сриват едно след друго, а ония, които още си стоят неопетнени, сигурно треперят вътре в себе си – техният случай вероятно ще бъде следващият.

Автор: Златко Енев


Разобличавайки сексуалните малцинства за пореден път, митрополит Кирил (Гундяев) заяви, че от тяхната легализация логически произтича и легализацията на педофилията. В доказателство на което той се позовава на това, че в Холандия е регистрирана партия на защитниците на педофилите.

Автор: Яков Кротов


Почти всички погрешни митове за хомосексуалното желание (по Ги Окенгем) вече са опровергани. През 1990 г. Световната здравна организация премахва хомосексуалността от списъка на човешките заболявания, обявявайки, че не е болест, а вариация, обусловена от генетични, невробиологични, ендокринни, психологически и др. фактори ...

Автор:Николай Атанасов


Студентските бунтове в Париж и Лондон от преди четиридесет години изпълват автора с отвращение. Протестиращите се наслаждаваха на завидна свобода и нямаха представа за това колко много късмет имат …



Защо бедните хора не могат да пестят? Отговорът може би изглежда заслепяващо очевиден: защото не печелят достатъчно. Но това обяснение не било достатъчно за Стивън Бробек – то му се струвало прекалено лесно, прекалено пораженческо ...

Автор: Рашел Снайдър


През последния половин век една все по-голяма част от нашите преживявания, или онова, което четем, гледаме и слушаме, започна да се състои от псевдо-събития. Ние искаме от тях повече – и получаваме повече. Те заливат нашето съзнание.


Автор: Даниел Бърстин


„Свободно!“ – историята на две филмови прожекции, изпълнени с технически произшествия – в кръга на кремълските властимущи.

Автор: Борис Шумяцки

Прочетете още...