Големият Джордж Форман казва: „Боксът е като джаза – колкото по-хубав е, толкова по-малко го ценят и разбират хората“. Но боксът е като джаза и в друг смисъл – най-великите до един са блестящи импровизатори.
Съветската спортна школа е много фино разработена система. Тя е изключително ефективна до момента, в който се сблъска с креативен, адаптивен, по-динамичен и достатъчно силен противник. Такъв, който може и да импровизира.
Това например се случи в шахмата с появата на Боби Фишер навремето и с появата на Магнус Карлсен в наши дни. Такива чешити не могат да бъдат победени от системата, защото са по-творчески, по-флуидни от нея.
В бокса съветската школа и досега доминира аматьорския бокс (кубинската е до голяма степен неин дериват). Но за да стигнат най-високо ниво в профи бокса, нейните възпитаници започват да променят стила си, да го правят по-разнообразен – иначе просто не става. Преди години и Владимир Кличко отиде да тренира с легендарния Еманюел Стюърт в Детройт, за да се адаптира. И царуваше, докато не срещна друг такъв чешит – креативен и непредсказуем. Чешитът се казваше Тайсън Фюри.
Снощи нашият боксьор, продукт на същата тази съветска школа, игра в нейните традиции. И не беше достатъчно.
Намирам за евтино това многогласие на подигравчийския хор, който се е разпял сега из социалните мрежи. Тези хора не си дават сметка, че няма изгледи в близко бъдеще друг българин да се бие за световна титла в тежка категория. Все тая харесваме ли го, или не – той стигна дотам.
Никой трезвомислещ човек не би отрекъл спортните качества на Кубрат Пулев – той е силен, включително психически, има воля в излишък, здрава брада, добър ляв прав… Но трезвомислещият човек не би отрекъл и очевидните дефицити.
Кубрат Пулев не е достатъчно креативен, за да бъде световен шампион. Не опита нищо по-различно от ляв-ляв-десен прав цяла нощ. А то не стига срещу най-добрите в света. Особено ако са по-високи и по-грамотни от теб, далечната дистанция няма как да ти донесе полза. На средна – никакви опити за нищо интересно. А близък бой при Пулев просто не съществува – клинч и удари зад главата (това, впрочем, са фалове).
Пулев не бе и достатъчно адаптивен, за да стане световен шампион. Може би точно защото си стои през цялото време в конструкта на тази школа, която го е възпитала от детинство. Най-големите обаче се адаптират към менящата се ситуация на ринга, към новите проблеми, които противникът им поставя. Какво имам предвид? През 2014-а Кличко свали Пулев няколко пъти с едно и също ляво кроше. Снощи Джошуа събори Пулев няколко пъти с един и същ десен ъперкът. Какви са били тактическите съвети в ъгъла на нашия спортист между рундовете?
Всичко това не са хейтърщини на диванен експерт. Това са очевидни неща. Кубрат Пулев все пак извлече максимума от възможностите си, никой не може да го обвини, че не е дал „най-доброто от себе си“. Той ни даде каквото можа. Стигна до най-високия ешелон на два пъти, видя се, че му липсват някои неща, за да остане там, но те липсват и на 99,9 процента от световното население. Името върху гащетата „PULEV“ се опита да стане глобален бранд. И „PULEV“ полетя – но Кубрат беше приземен. На земята винаги си с малкото си име и в това няма нищо недостойно, лошо или грешно – такава е реалността.
Въпросът дали сме фенове на човека извън ринга е второстепенен и, честно казано, ми е безразличен. Освен това не е възпитано да се броят чужди пари. Хора като Джошуа и Пулев заслужават всеки лев (в случая паунд), който печелят, защото буквално, без никакво преувеличение, рискуват живота си за нашето забавление в събота вечер. И беше вълнуваща събота вечер, за което им благодаря.
Първоначална публикация във Фейсбук