След като години наред бях започвал деня с голямо сутрешно кафе, последвано от няколко чаши зелен чай и от време на време капучино след обяд, спрях кофеина рязко. Не беше нещо, което желаех особено много, но стигнах до неохотното заключение, че историята, която пишех, го изисква. Няколко от експертите, с които разговарях, бяха предположили, че не бих могъл да разбера истински ролята на кофеина в живота си – неговата невидима, но всепроникваща сила – без да го откажа и после, вероятно, да се върна към него.
Роланд Грифитс, един от водещите световни изследователи на стимуланти, променящи настроението, и човекът, който е най-отговорен за включването на диагнозата „кофеинова абстиненция“ в Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства (DSM-5), ми каза, че не е разбирал в достатъчна степен собствената си връзка с кофеина, докато не спрял да го употребява и не провел серия от експерименти със себе си. Той ме насърчи да направя същото.
За повечето от нас употребата на кофеин в една или друга степен просто се е превърнала в основна характеристика на човешкото съзнание. Около 90% от хората консумират кофеин редовно, което го прави най-широко използваното психоактивно вещество в света и единственото, което рутинно даваме на децата (обикновено под формата на газирани напитки).
Малцина от нас дори мислят за него като за наркотик, а още по-малко за ежедневната му употреба като за пристрастяване. Тя е толкова широко разпространена, че е лесно да пренебрегнем факта, че да бъдеш под въздействието на кофеин не е базисно, а всъщност променено състояние на съзнанието. Просто е състояние, което почти всички споделяме, и това го прави невидимо.
Учените са изложили, а аз надлежно бях отбелязал, предвидимите симптоми на кофеиновата абстиненция: главоболие, умора, летаргия, затруднена концентрация, намалена мотивация, раздразнителност, силен стрес, загуба на увереност и дисфория. Но под тази уж безобидна категория „затруднено концентриране“ се крие нe по-малко от екзистенциална заплаха за работата на писателя. Как можете да очаквате да напишете нещо, когато не можете да се концентрирате?
Отлагах го, колкото можех, но накрая мрачният ден настъпи. Според изследователите, които бях интервюирал, процесът на абстиненция всъщност започва през нощта, докато спим, по време на „спада“ в графиката на дневните ефекти на кофеина. Първата чаша чай или кафе за деня придобива по-голямата част от силата си – радостта! – не толкова от еуфоричните и стимулиращи свойства, колкото от факта, че потиска появяващите се симптоми на абстиненция. Първата чаша чай или кафе за деня придобива по-голямата част от силата си – радостта! – не толкова от еуфоричните и стимулиращи свойства, колкото от факта, че потиска появяващите се симптоми на абстиненция.
Това е част от коварството на кофеина. Начинът му на действие или „фармакодинамика“ съвпада толкова перфектно с ритмите на човешкото тяло, че сутрешната чаша кафе пристига точно навреме, за да предотврати надвисналия умствен дискомфорт, предизвикан от вчерашната чаша кафе. Ежедневно кофеинът се предлага като оптималното решение на проблема, който създава сам.
В кафенето, вместо обичайното „половин кафе“, си поръчах чаша ментов чай. Тази сутрин онова прекрасно разсейване на умствения мрак, което първата доза кофеин внася в съзнанието, така и не дойде. Мракът се спусна над мен и не се разсейваше. Не че се чувствах ужасно – не получих силно главоболие – но през целия ден усещах известна замътеност, сякаш воал беше спуснат между мен и реалността, вид филтър, който поглъщаше определени дължини на светлината и звука.
Успях да свърша малко работа, но разсеяно. „Чувствам се като незаострен молив“, записах в тетрадката си. „Неща от периферията нахлуват и не могат да бъдат пренебрегнати. Не мога да се съсредоточа повече от минута.“
През следващите няколко дни започнах да се чувствам по-добре, воалът се вдигна, но все още не бях съвсем на себе си, а и светът не беше съвсем наред. В тази нова нормалност светът ми изглеждаше по-скучен. Аз също изглеждах по-скучен.
Най-тежки бяха сутрините. Осъзнах колко неразделна част е кофеинът за ежедневния процес на събиране на себе си след разпадането на съзнанието по време на сън. Това възстановяване на себе си отнемаше много повече време от обичайното и никога не се чувстваше напълно завършено.
***
Човечеството се е запознало с кофеина учудващо скоро. Но едва ли е пресилено да се каже, че тази молекула е преобразила света. Промените, предизвикани от кафето и чая, са настъпили на фундаментално ниво – нивото на човешкия ум. Кафето и чаят са поставили началото на промяна в умственото време, изостряйки замъглените от алкохола умове, освобождавайки хората от естествените ритми на тялото и слънцето, като по този начин са направили възможни съвсем нови видове работа, а вероятно и нови видове мисъл.
До 15-ти век кафето се е отглеждало в Източна Африка и се търгувало през Арабския полуостров. Първоначално новата напитка била разглеждана като помощник за концентрацията и се използвала от суфите в Йемен, за да не заспиват по време на религиозните си обреди. (Чаят също започнал като помощник на будистките монаси, които се стремели да останат будни по време на дългите си медитации.)
В рамките на един век кафенета започнали да се появяват в градовете на арабския свят. През 1570 г. в Константинопол имало повече от 600 кафенета, а те се разпространили на север и запад с Османската империя.
По това време ислямският свят е бил по-напреднал от Европа в много отношения – в науката и технологиите, както и в ученето. Дали този умствен разцвет е имал нещо общо с разпространението на кафето (и забраната на алкохола) е трудно да се докаже, но както отбелязва германският историк Волфганг Шивелбуш, напитката „сякаш е създадена за култура, която забранява консумацията на алкохол и е дала живот на модерната математика“.
През 1629 г. първите кафенета в Европа, по модел на арабските и турските, се появили във Венеция, а първото подобно заведение в Англия било отворено в Оксфорд през 1650 г. от еврейски имигрант. Малко след това се появили и в Лондон, и започнали да се множат: в рамките на няколко десетилетия в Лондон имало хиляди кафенета; в най-големия им разцвет – по едно на всеки 200 лондончани.
Да наречем английското кафене нов вид обществено пространство не би било съвсем справедливо. За кафето се плащало едно пени, но информацията – под формата на вестници, книги, списания и разговори – била безплатна. (Кафенетата често били наричани „университети за едно пени“.)
След посещение в лондонските кафенета, френският писател Максимилиан Мисон пише: „Тук имате всякакви новини; имате хубав огън, край който можете да седите, колкото дълго пожелаете; имате чаша кафе; срещате приятели за делови срещи – и всичко това за едно пени, ако не искате да харчите повече.“
Лондонските кафенета се различавали едно от друго според професионалните или интелектуалните интереси на своите посетители, което с времето им придавало специфична институционална идентичност. Например, търговците и хората, занимаващи се с корабоплаване, се събирали в кафенето на Лойд. Там можело да научите кои кораби пристигат и отплават, както и да сключите застраховка на товара си. Кафенето на Лойд в крайна сметка се превърнало в застрахователната брокерска къща Lloyd’s of London.
Научните и интелектуалните личности – известни тогава като „естествоизпитатели“ – се събирали в „Грек“, който станал тясно свързан с Кралското дружество; Исак Нютон и Едмънд Халей обсъждали тук физика и математика, а веднъж дори препарирали делфин в едно от помещенията.
Разговорите в лондонските кафенета често се насочвали към политика, под формата на оживени упражнения на свободата на словото, които предизвиквали гнева на правителството, особено след възстановяването на монархията през 1660 г. Чарлз II, притеснен, че в кафенетата се кроят заговори, решил, че тези места са опасни разсадници на бунтове, които короната трябва да потуши.
През 1675 г. кралят наредил затварянето на кафенетата, под претекст, че „фалшивите, злонамерени и скандални съобщения“, излизащи от тях, нарушават „спокойствието и мира на кралството“. Както много други вещества, които променят качествата на съзнанието у хората, кофеинът бил възприет като заплаха за институционалната власт, което довело до опит за потискането му – предвестник на бъдещите войни срещу наркотиците.
Но войната на краля срещу кафето продължила само 11 дни. Чарлз открил, че е твърде късно да спре прилива на кофеин. По това време кафенето вече било неразделна част от английската култура и ежедневие – и толкова много видни лондончани били станали зависими от кофеина, че всички просто игнорирали заповедта на краля и продължили да пият кафе.
Уплашен да не подложи авторитета си на изпитание и да го види подкопан, кралят тихомълком отстъпил, като издал втори указ, отменящ първия „от принцово съобразяване и кралско състрадание“.
Трудно е да си представим, че видът политическа, културна и интелектуална ферментация, която процъфтявала в кафенетата на Франция и Англия през 17-ти век, би могла да се развие в кръчма. Видът магическо мислене, което алкохолът насърчавал в средновековния ум, започнало да отстъпва пред нов дух на рационалност и, малко по-късно, на Просвещението.
Френският историк Жул Мишле пише: „Кафето, трезвата напитка, мощната храна за мозъка, която, за разлика от спиртните напитки, засилва чистотата и яснотата; кафето, което разчиства облаците на въображението и мрачната им тежест; което изведнъж осветява реалността на нещата със светкавицата на истината.“
Да се види ясно „реалността на нещата“: това е накратко проектът на рационалистите. Наред с микроскопа, телескопа и перото кафето се превръща в един от незаменимите му инструменти.
***
След няколко седмици умствените затруднения, свързани с абстиненцията, започнаха да отшумяват и отново можех да мисля в права линия, да задържам абстракции в ума си повече от две минути и да изключвам периферните мисли от полето си на внимание. Но въпреки това продължавах да усещам, че изоставам умствено, особено в компанията на хора, които пият кафе или чай, което, разбира се, беше постоянно и навсякъде.
Ето какво ми липсваше: липсваше ми начинът, по който кофеинът и неговите ритуали структурираха деня ми, особено сутрин. Билковите чайове – които почти не са психоактивни, ако изобщо са – нямат силата на кафето и чая да организират деня в ритъм от енергийни върхове и спадове, докато умствената вълна на кофеина се надига и оттегля. Сутрешният прилив е благословия, разбира се, но има и нещо успокояващо в следобедния отлив, който чаша чай може леко да обърне.
В даден момент започнах да се чудя дали всичко това не е само в главата ми – усещането, че съм загубил част от умствената си острота, след като се отказах от кафето и чая. Затова реших да се обърна към науката, за да разбера какво, ако изобщо, когнитивно подобрение може да се припише на кофеина.
Открих множество проучвания, проведени през годините, които съобщават, че кофеинът подобрява представянето по редица когнитивни мерки – памет, фокус, бдителност, внимание и учене. Едно изследване от 30-те години на миналия век е установило, че шахматисти, които консумират кофеин, играят значително по-добре от тези, които го избягват. В друго проучване потребителите на кофеин изпълнявали различни умствени задачи по-бързо, макар и с повече грешки; както се казва в заглавието на една статия, хората на кофеин са „по-бързи, но не по-умни“.
В едно изследване от 2014 г. участници, получили кофеин веднага след като научили нов материал, го запомняли по-добре от тези, които получили плацебо. Тестове на психомоторните способности също показват, че кофеинът ни дава предимство: в симулирани упражнения за шофиране, кофеинът подобрява представянето, особено когато субектът е уморен. Той също така подобрява физическата издръжливост в такива показатели като изпитания за време, мускулна сила и издръжливост.
Разбира се, има причина да се гледа на тези открития с известна доза скептицизъм, ако не за друго, то защото са трудни за провеждане. Проблемът е намирането на добра контролна група в общество, в което почти всеки е зависим от кофеина. Но консенсусът изглежда е, че кофеинът наистина подобрява умственото (и физическо) представяне до известна степен.
Дали обаче кофеинът подобрява и креативността, е друг въпрос и има някои причини да се съмняваме, че това е така. Кофеинът подобрява фокуса и способността ни да се концентрираме, което със сигурност подпомага линейното и абстрактно мислене, но креативността функционира по различен начин. Тя може да зависи от загубата на определен вид фокус и свободата да позволим на ума да се отклонява от линейното мислене.
Когнитивните психолози понякога говорят за два различни вида съзнание: „прожекторно съзнание“, което осветява една-единствена фокусна точка на вниманието, правейки го много подходящо за разсъждения, и „фенерно съзнание“, при което вниманието е по-разсеяно, но осветява по-широко поле. Малките деца обикновено проявяват фенерно съзнание; същото правят и много хора под влиянието на психеделици. Тази по-разсеяна форма на внимание благоприятства блуждаенето на ума, свободните асоциации и създаването на нови връзки – всички те подпомагат креативността.
За сравнение, големият принос на кофеина за човешкия прогрес е да засили прожекторното съзнание – фокусираното, линейно, абстрактно и ефективно когнитивно обработване, което е по-близо до умствената работа, отколкото до играта. Това, повече от всичко друго, е превърнало кофеина в перфектния наркотик не само за епохата на разума и Просвещението, но и за възхода на капитализма.
Силата на кофеина да ни държи будни и бдителни, да спира естествения прилив на умора, ни освободи от циркадните ритми на биологията ни и така, заедно с навлизането на изкуствената светлина, е отворил предела на нощта за възможностите на работата.
Това, което кафето е направило за писарите и интелектуалците, чаят скоро е направил за английската работническа класа. Всъщност именно чаят от Източна Индия – силно подсладен със захар от Западна Индия – подхранва индустриалната революция. Смятаме Англия за чаена култура, но първоначално доминира кафето, което е далеч по-евтината напитка.
Скоро след като Британската източноиндийска компания започва да търгува с Китай, евтиният чай залива Англия. Напитката, която през 1700 г. са можели да си позволят само заможните хора, през 1800 г. вече се консумира от почти всички – от дамата в обществото до фабричния работник.
За да се задоволи това търсене, е било необходимо империалистическо начинание с огромен мащаб и бруталност, особено след като англичаните решават, че ще е по-изгодно да превърнат Индия, своя колония, в производител на чай, отколкото да купуват чай от китайците. За целта е било необходимо първо да се откраднат тайните на производството на чай от китайците (мисия, изпълнена от известния шотландски ботаник и изследовател Робърт Форчън, преоблечен като мандарин); да се заграби земята на селяните в Асам (където чаят расте диво) и след това да се принудят селяните да работят като роби, за да събират чаени листа от сутрин до вечер. Въвеждането на чая на Запад е свързано с експлоатация – извличане на свръхстойност от труда не само при производството му в Индия, но и при потреблението му от британците.
Чаят е позволявал на британската работническа класа да издържа на дълги смени, жестоки условия на труд и повече или по-малко постоянен глад; кофеинът е помагал да се успокоят пристъпите на глад, а захарта в него се е превърнала в основен източник на калории. (От чисто хранителна гледна точка за работниците би било по-добре да се придържат към бирата.) Кофеинът в чая помогнал за създаването на нов вид работници, които са по-добре приспособени към управлението на машината. Трудно е да си представим индустриалната революция без него.
***
И така, как точно кафето и кофеинът като цяло ни правят по-енергични, по-ефективни и по-бързи? Как тази малка молекула би могла да достави енергия на човешкото тяло без калории? Възможно ли е кофеинът да е прословутият безплатен обяд или все пак плащаме цена за умствената и физическата енергия – бдителност, съсредоточеност и издръжливост – която кофеинът ни дава?
Уви, безплатен обяд не съществува. Оказва се, че кофеинът ни дава енергия само на ужким. Всъщност той действа, като блокира действието на аденозина – молекула, която постепенно се натрупва в мозъка през деня, подготвяйки тялото за почивка. Молекулите на кофеина пречат на този процес, като не позволяват на аденозина да си свърши работата – и ни карат да се чувстваме бодри. Но нивата на аденозин продължават да се повишават, така че когато кофеинът се метаболизира, аденозинът залива рецепторите на тялото и умората се връща. Така че енергията, която ни дава кофеинът, на практика е взета назаем и в крайна сметка дългът трябва да бъде изплатен.
Откакто хората пият кафе и чай, медицинските власти предупреждават за опасностите от кофеина. Но досега кофеинът беше освободен от най-сериозните обвинения срещу него. Сегашният научен консенсус е повече от успокояващ – всъщност изследванията показват, че кафето и чаят далеч не са вредни за здравето ни, а могат да ни донесат някои важни ползи, стига да не се прекалява с консумацията им. Редовната консумация на кафе се свързва с намален риск от няколко вида рак (включително на гърдата, простатата, дебелото черво и матката), сърдечносъдови заболявания, диабет тип 2, болест на Паркинсон, деменция и евентуално депресия и самоубийство. (Въпреки че високите дози могат да предизвикат нервност и тревожност, а процентът на самоубийствата се покачва сред тези, които пият по осем или повече чаши на ден).
Прегледът на медицинската литература за кафето и чая ме накара да се замисля дали въздържанието не застрашава не само умствените ми функции, но и физическото ми здраве. Това обаче беше преди да говоря с Мат Уокър.
Английски невролог от факултета на Калифорнийския университет в Бъркли, Уокър, автор на книгата „Защо спим“, има една-единствена мисия: да предупреди света за невидимата криза в общественото здраве, а именно, че не спим достатъчно, че сънят, който получаваме, е с лошо качество и че главният виновник за това престъпление срещу тялото и ума е кофеинът. Самият кофеин може да не е вреден за вас, но сънят, който ви краде, има определена цена. Според Уокър изследванията показват, че недостатъчният сън може да е ключов фактор за развитието на болестта на Алцхаймер, артериосклероза, инсулт, сърдечна недостатъчност, депресия, тревожност, самоубийство и затлъстяване. „Колкото по-кратко спите“, заключава той, „толкова по-кратък е животът ви“.
Уокър е израснал в Англия, където сутрин, обед и вечер е пиел огромни количества черен чай. Той вече не консумира кофеин, с изключение на малките количества в чашата безкофеиново кафе, и то само от време на време. Всъщност нито един от изследователите на съня или експертите по циркадните ритми, които интервюирах за този материал, не употребява кофеин.
Уокър обясни, че за повечето хора „четвърт животът“ на кофеина обикновено е около 12 часа, което означава, че 25% от кофеина в чаша кафе, изпита по обяд, все още циркулира в мозъка ви, когато си легнете в полунощ. Това може да е достатъчно, за да разруши напълно дълбокия ви сън.
Преди да срещна Уокър, се смятах за доста добър сънливец. По време на обяда той ме попита за навиците ми за сън. Казах му, че обикновено спя по седем часа, заспивам лесно и сънувам през повечето нощи.
„Колко пъти на нощ се събуждате?“ – попита той. Ставам по три-четири пъти на нощ (обикновено за да пишкам), но почти винаги заспивам отново.
Той кимна мрачно. „Това наистина не е добре, всички тези прекъсвания. Качеството на съня е също толкова важно, колкото и количеството му“. Прекъсванията подкопават количеството на „дълбокия“ или „бавновълновия“ сън, който получаваме – нещо повече от REM съня, за който винаги бях смятал, че е мерило за добра нощна почивка. Но изглежда, че дълбокият сън е също толкова важен за здравето ни, а количеството му намалява с възрастта.
Кофеинът не е единствената причина за кризата на съня ни; екраните, алкохолът (който се отразява също толкова тежко на REM съня, колкото и кофеинът на дълбокия сън), фармацевтичните продукти, работният график, шумовото и светлинното замърсяване и тревожността – всички те могат да изиграят роля за намаляване на продължителността и качеството на съня ни. Но ето какво е уникално коварно за кофеина: наркотикът е не само основната причина за недоспиването, но и основното средство, на което разчитаме, за да се справим с проблема. По-голямата част от кофеина, консумиран днес, се използва за компенсиране на лошия сън, който кофеинът сам причинява – което означава, че кофеинът помага да се скрие от съзнанието ни самият проблем, който създава.
Дойде време да приключа експеримента си с лишаването от кофеин. Бях нетърпелив да видя какво ще преживее организмът ми, който три месеца не е приемал кофеин, когато му се поднесат няколко шота еспресо. Дълго и упорито обмислях какво кафе да си взема и откъде. Избрах „специално“ – терминът на моето местно кафене за двойно еспресо, направено с по-малко мляко, отколкото типичното капучино; по-известно е като flat white.
Специалното ми кафе беше невероятно добро, звънко напомняне за това каква лоша фалшификация е безкофеиновото кафе; тук имаше цели измерения и дълбочини на вкуса, за които бях напълно забравил. Всичко в зрителното ми поле изглеждаше приятно курсивно, филмово, и се запитах дали всички тези хора с чашите си от картон, имат представа какъв силен наркотик отпиват. Но как биха могли?
Но как биха могли? Те отдавна бяха привикнали към кофеина и сега го използваха за съвсем различна цел – за поддържане на базовото си състояние, плюс приятен малък стимул. Чувствах се късметлия, че тази по-силна преживяване беше достъпна за мен. Това – заедно със звездните сънища – беше прекрасният дивидент от инвестицията ми във въздържанието.
И все пак след няколко дни щях да бъда като тях – толерантен към кофеина и отново зависим. Чудех се: има ли начин да запазя силата на този наркотик? Можех ли да създам нова връзка с кофеина? Може би да го третирам повече като психеделик – нещо, което да приемам само от време на време и с по-голямо внимание и церемония. Може би просто да пия кафе само в събота? Само една чаша.
Когато се прибрах вкъщи, се заех със списъка си със задачи с непривичен плам, използвайки прилива на енергия – и фокус! – и я използвах добре. Натрапчиво почиствах и разчиствах – на компютъра, в гардероба, в градината и в бараката. Гребях, плевях, подреждах нещата, сякаш бях обладан. Върху каквото и да фокусирах вниманието си, го правех ревностно и целенасочено.
Около обяд натрапчивостта ми започна да намалява и се почувствах готов за промяна на обстановката. Бях извадил няколко растения от зеленчуковата градина, които не си струваха работата, и реших да отида до градинския център, за да купя някои заместители.
Именно по време на шофирането осъзнах истинската причина, поради която се насочвах към този конкретен градински център: отпред имаше каравана тип Airstream, която сервираше наистина добро еспресо.
