През 1998 г., когато Джилиан Андерсън позира за корицата на вече несъществуващото феминистко списание Jane, тя вече е избрана за „най-сексапилната жена в света“ от читателите на списание FHM. Тя е спечелила и „Златен глобус“ и две награди на Гилдията на актьорите за ролята си на специален агент д-р Дейна Скъли в „Досиетата Х“.
Но в деня на фотосесията тя мисли единствено за това колко дебела се чувства.
„Толкова голяма част от младостта ми, в която можех – и трябваше – да бъда толкова щастлива, беше изразходвана в мания по измислени недостатъци“, каза тя. Тя сподели този опит в своето временно жилище в Калгари, където снима историческия уестърн The Abandons за Netflix.
„Знам от опит, че когато човек е затворен в срам, е много трудно да изпита удоволствие“, добави тя. „В тази врата няма пролука, през която то да премине.“
Сега, след десетилетия работа по преодоляване на собственото отвращение към себе си, Андерсън, на 56 години, казва, че иска да помогне на другите да се освободят от натиска да се съобразяват с културните очаквания за това как една жена трябва да изглежда, мисли и се държи. Особено когато става дума за секс.
„Защото дори да сте най-сексапилният човек в света, можете да се чувствате напълно несекси, ако сте неуверени или изпълнени със срам“, каза тя. Освен това тя е убедена, че дискомфортът, който много жени изпитват към телата и желанията си, ги възпира – както в спалнята, така и в живота.
През последните няколко години Андерсън се заема с няколко странични проекта, насочени към удоволствието на жените, включително публикуването на нова книга, Want: Sexual Fantasies by Anonymous [Желая: Сексуални фантазии на анонимни хора], на 17 септември. Книгата има за цел да помогне на жените да се чувстват по-удобно, изразявайки най-интимните си желания и приемат това, което им доставя удоволствие.
За феновете на широко аплодирания сериал на Netflix „Сексуално образование“, който приключи миналата есен, подходът на Андерсън към доброто самувствие чрез секс вероятно ще изглежда познат.
В награждавания сериал тя играе д-р Джийн Милбърн, сексоложка и майка на тийнейджър в уелската провинция. Героинята ѝ, чийто дом е изпълнен с изкуство в стил Джорджия О’Кийф и дървени фалоси, започва като карикатура, но с времето се превръща в достойна за обич, пред-менопаузална самотна майка на новородено, която се бори да се свърже със собствената си сексуалност и желания в мъглата на следродилната депресия.
„Цялата етика зад Джийн като героиня е, че няма странни въпроси и никакви фантазии не са прекалено необичайни“, казва Бен Тейлър, режисьор на голяма част от първите два сезона.
От времето на „Сексуално образование“ Андерсън играе донякъде груба версия на Джийн и в реалния живот. По-рано тази година, на церемонията по връчване на наградите „Златен глобус“, тя носеше рокля на Габриела Хърст, украсена с изображения на вулви. (В едно видео с роклята тя се преструва, че яде наденица.) Миналата година тя стартира линия от газирани напитки, наречена G Spot. В Instagram редовно споделя, с намигване и усмивка, изображения на обекти, които приличат на вулви и пениси – ту скален процеп, ту ледник във формата на пенис – в опит, казва тя, да нормализира разговора за интимните части.
Когато дошло време да събира анонимни фантазии за книгата, връзката на Андерсън с нейните 3.3 милиона последователи – изградена чрез години интимни видеа директно към камерата и, разбира се, всичките тези намекващи изображения – била от решаващо значение. Проектът първоначално се казвал Dear Gillian, а нейните призиви за споделяния звучали лично.
„Събирам книга с вашите анонимни писма до мен“, казва тя в едно от посланията си в Instagram. „Откъдето и да сте, независимо дали сте на 18 или на 80 години, спите с мъже, жени, небинарни хора, или никой, искам да знам най-личните ви желания. Нека отворим този разговор заедно и създадем нещо разкриващо.“
Книгата е замислена няколко сезона след началото на „Сексуално образование“, след като издатели са настоявали тя да напише книга за секса. Тя не се чувствала готова да пише наръчник или книга за вулвата, както предлагал един издател. Но когато нейната литературна агентка Клер Конрад предложила да съберат колекция от анонимни сексуални фантазии, тя се заинтригувала.
За да се подготви за ролята на д-р Милбърн, Андерсън прегледала бестселъра от 1973 г. My Secret Garden („Моята тайна градина“), в която журналистката Нанси Фрайдей събира анонимни сексуални фантазии на жени във време, когато е било табу да се признае, че жените фантазират за някого извън брачните си партньори. Андерсън я прочела, за да „влезе в умовете на други жени освен себе си“, споделя тя, с надеждата, че това ще ѝ помогне да изгради персонажа си, сексуална терапевтка.
През 2022 г. Конрад предложила да се създаде съвременна версия на книгата, и Андерсън веднага се съгласила – това била книга, която самата тя искала да прочете. „Някак си заедно се сетихме за идеята: какво би станало, ако направим това отново – какво би се променило?“ казва Конрад.
Издателството на Андерсън създало затворен портал, където жените можели да изпращат своите фантазии. Получили 1118 писма, споделя Конрад, и използвали 174 от тях в книгата – включително една фантазия, написана от самата Андерсън. (Тя няма да разкрие коя е.)
За разлика от My Secret Garden, повечето фантазии в Want са от жени, които се идентифицират като бисексуални или пансексуални (самата Андерсън е имала връзки както с жени, така и с мъже). Те представят разнообразни житейски обстоятелства, религии и нива на доходи. Фантазиите са групирани по теми в глави със заглавия като „Забранено“, „Грубо и готово“, „Непознати“ и „Кинк“.
Авторките на писмата мечтаят за секс в църква („На скамейките, под витражите, гледайки Исус на кръста“); за секс с наследници на художествено състояние; за секс с Хари Стайлс. Те разказват за желанията си да правят секс с жена терапевт и с най-добра приятелка. Няколко жени фантазират за секс с роботи, които ще изпълнят всяко тяхно желание.
И все пак, Андерсън отбелязва: „Бях поразена от количеството срам днес.“
Много от писмата изразяват същите чувства на амбивалентност, които жените са изразявали пред Фрайдей преди половин век. И тогава и сега, жените пишат за смущение от възприеманите физически несъвършенства или чувство за вина заради сексуалния си апетит или желания, особено когато включват нещо извън хетеросексуален секс в брака. Те пишат за „страха или нежеланието да говорят с партньор за това, което наистина мислят, когато правят секс с него, или често, когато мастурбират сами“, пише Андерсън в книгата.
„Чудя се дали има връзка между страха да поискаш това, което желаеш, в най-интимните си отношения, и способността да поискаш това, което желаеш, в други области на живота си“, казва тя в интервюто.
В книгата Андерсън споделя, че и тя самата все още открива какво наистина иска. „Ако трябва да съм честна, мисля, че има две страни в мен, както вероятно в много жени: една, която е добра в това да иска онова, което иска, и друга, която ще се съгласи с желанията на партньора си, която е щастлива да сподели най-съкровените си импулси, но само ако партньорът започне разговора (и дори тогава не всички от тях),“ пише тя в увода.
Андерсън израства както в Лондон, така и в Гранд Рапидс, Мичиган, а акцентът ѝ се променя в зависимост от това с кого разговаря. (В този случай използва американския си акцент.) Тя говори бавно и обмислено, с дълги паузи между думите, често поглеждайки в далечината.
В гимназията тя се присъединява към малка, но ексцентрична пънк сцена в Гранд Рапидс, носейки прическа тип „мохавк“. Съучениците ѝ я смятат за „най-вероятната да бъде арестувана“. През целия си живот тя се противопоставя на това някой да ѝ казва какво да прави, но това, казва тя, не я е направило имунизирана срещу натиска, на който са подложени жените в Холивуд.
В продължение на години феновете я възприемали като модел за подражание, виждайки я като продължение на безстрашните герои, които често играе. Но до скоро тя отказвала много покани да говори публично по социални въпроси като равнопоставено заплащане или права на жените. Също така не се чувствала уверена, че би могла да бъде ефективен говорител.
В своите 20 години тя непрекъснато се тревожела, че ще бъде уволнена от „Досиетата Х“ и страдала от панически атаки. Дори след като печелила награди за роли, определяни от самоувереност, тя се чувствала недостойна и изпълнена със съмнения. „Все още чувах в главата си своя писклив глас“, спомня си тя, особено когато героинята ѝ трябвало да дава заповеди на актьори мъже с повече опит.
С годините обаче пропастта между дързостта на героите, които играе, и нейната истинска същност започнала да се стеснява. В своите 40 тя решила да се откаже от саморазрушителните мисли, а това било освобождаващо преживяване.
Андерсън казва, че вдъхновението да се застъпва за позитивно отношение към секса идва през 2010-те години, когато играе Стела Гибсън, детектив, разследващ сериен убиец, в криминалната драма на Netflix The Fall, заснета в Северна Ирландия. Героинята, която е физически, интелектуално и сексуално уверена, я провокирала да преразгледа собствените си възгледи. „Стела отвори нещо в мен по отношение на сексуалната увереност и пробуждането на усещане за женственост и чувственост“, казва тя.
Но ако Стела Гибсън открехнала вратата към нейната сексуалност, то героинята ѝ в Сексуално образование я отворила още по-широко.
Участието в този сериал я убедило, че самият разговор може да помогне за разрушаването на табутата около секса, желанията и „всичко свързано с личното удоволствие“, казва тя.
Досега ролята на Андерсън като реална говорителка за сексуална позитивност е била ограничена до нейните лични проекти. Нейният акцент върху секса – включително шегите и провокативните жестове – бързо се превръща в нейна лична марка. Все още е рано да се каже дали това ще се развие в сериозна активност или ще остане просто дръзка маркетингова стратегия.
И въпреки цялата си откровеност и просветеност, Андерсън остава дискретна по отношение на собствения си сексуален живот. Тя няма намерение да говори публично за своите предпочитания или дългогодишната си връзка с партньора си Питър Морган, създателя на телевизионния сериал Короната.
„Изборите, които правя в публичната сфера, вече оказват голямо влияние върху моя много личен партньор и трите ми деца,“ казва тя. „Подлагането им на още по-голямо внимание или таблоидни заглавия би било несправедливо и жестоко.“
След 30 години на публичната сцена, Андерсън е умела в това да разкрива достатъчно от себе си, за да убеди феновете, че ги разбира. Че може дори да е една от тях. Те искат да ѝ вярват.