От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2023 01 Dutch Golden Age

Рембранд ван Рейн: „Старица чете“, 1631 г.

 

Обикновено мислим за книгите като за контейнери на идеи или опаковки за литература, но те могат да се разбират и по друг начин – сякаш са кръвни клетки, които пренасят кислород през политическото тяло, или точки с данни, безкрайни като звездите на небето. Книгите водят свой собствен живот и имат пресечни точки с нашите животи по начини, които едва сега започваме да разбираме.

Когато президентът поема властта, той полага клетва върху книга. Дамите са издълбавали книги, за да крият бижутата си. Книгите се връчват като награди, носят се като спътници в битка, държат се до леглото, за да предизвикат сън, разменят се като подаръци, за да се затвърди приятелството. Един приятел германец ми подари изтъркания екземпляр на дядо си от Hymnen an die Ideale der Menschheit на Фридрих Хьолдерлин, с надпис „Nord-Frankreich 1916“ [Северна Франция, 1916] на заглавната страница. Немски войник чете химни за идеалите на човечеството в окоп по време на Първата световна война: подаръкът има значение, което отива далеч отвъд думите на текста.

След Втората световна война се създава нова дисциплина, концентрирана около опита да се разбере силата на книгите. Нейната поява може да се свърже с публикуването през 1958 г. на Появата на книгата (L'apparition du livre) от Люсиен Февр и Анри-Жан Мартен – труд, който предизвиква читателите да мислят за ранните печатни книги по непознат начин – като за обекти на занаятчийски труд, предмети на търговски обмен, катализатори на икономическото развитие и двигатели на политически конфликти. Със сигурност историците и литературоведите са изследвали тези теми от поколения насам. Но Февр и Мартин твърдят, че темите трябва да бъдат обединени в усилията да се разбере цялата екология на света на печата. Скоро след това французите започват да наричат тази област на изследване „l'histoire du livre“ – термин, който се превежда на английски език, донякъде неловко, като „история на книгата“, „история на книгите“ или „книж[ов]на история“.

Сега, шест десетилетия по-късно, тази дисциплина се е разпространила по целия свят и в много съседни области. В Англия тя се пресича с традицията на дескриптивната библиография, която се развива около опита да се реконструират оригиналните текстове на Шекспир чрез анализ на най-ранните печатни версии на пиесите му. В Германия тя се слива с науката за търговията с книги, измерена чрез каталозите от панаирите във Франкфурт и Лайпциг, датиращи от XVI век. В САЩ тя се основава на изследванията на колониалното книгопечатане и се разширява, като включва разновидности на популярната култура чак до наши дни: Бенджамин Франклин гледа през вековете към Рупърт Мърдок.

Вече имаме многотомни колективни истории на книгата във Франция, Великобритания, САЩ, Канада и Австралия. Имаме списания за история на книгата, асоциации, конференции, курсове за обучение, поредици от монографии, изследователски центрове, речници, справочници и енциклопедии. Историята на книгата води началото си от времена много преди печатането. Тя заема важно място в научните изследвания на античността и Средновековието и се простира до Китай и Корея, където за първи път са разработени хартията и печатането с подвижни букви. Тя се разпростира и в свързани области като историята на библиотеките, колекционерството и ценителството.


Small Ad GF 1

Четенето се е превърнало в основна подобласт на историята на книгата, тъй като начините, по които хората са тълкували знаците, отпечатани върху хартия, пергамент, папирус или глина, могат да ни подскажат как те са осмисляли света като цяло. Изживяването от четенето се е променило, когато хората са започнали да обръщат страници, вместо да развиват листове, когато думите са били отделени с интервали, вместо да се събират заедно, и когато са били дешифрирани в тишина и индивидуално, вместо на глас и на групи. Реакциите на читателите към книгите могат да бъдат реконструирани от бележки по полетата, записи в дневници и препратки в писма, въпреки че доказателствата са разпръснати и непълни.

Безкрайна по своите разклонения и неизчерпаема по своя иновационен потенциал, историята на книгата се е превърнала в една от най-жизненоважните дисциплини в хуманитарните науки – всъщност в плодородна територия, където се сливат хуманитарните и социалните науки. Нейната привлекателност може да се обясни отчасти като реакция срещу дигиталната революция. И все пак тя показва много малко симптоми на носталгия; печатните книги продължават да се издават в по-голям брой от всякога, докато продажбите на електронни книги са достигнали плато на засищане. Един от уроците на Историята на книгата е, че новите медии не изместват непременно старите, поне не в краткосрочен план. Издаването на ръкописи се разраства след Гутенберг и продължава да процъфтява през следващите два века. Дигиталните медии далеч не са заличили печатната комуникация, по-скоро те са изострили съзнанието за това как печатът задоволява сетивата и запълва определено културно пространство.

Няма по-добро време и място за оценяване на значението на книгите от Нидерландската република в края на XVI и XVII век. Темата би трябвало да се хареса на английските [и български] читатели, защото съчетава познатото с чуждото и е скрита буквално под носовете ни. Погледнете която и да е жанрова картина на майстор от XVII в. (например Рембранд, който е направил редица портрети на четящи възрастни жени) и вероятно ще видите книга. Вгледайте се по-внимателно и ще забележите, че хартията има вид на плат – по-скоро дебела и извита, отколкото хрупкава и плоска. Хартията, изработена на ръка от целулозни парцали, има различна текстура от машинно произведената хартия, направена от дървесна маса. Обикновено хартията е съставлявала поне половината от производствените разходи на една книга (без подвързването; до XIX век издателите обикновено са продавали книгите без подвързия) и е заемала важно място в рекламите на книги, тъй като читателите са се интересували от материалната основа на литературата – нейния цвят, плътност и усещане между пръстите. Книгите отпреди четири века са се различавали значително от тези, които имаме днес. Те са съществували навсякъде в материалната и интелектуалната култура на Нидерландския златен век, но повечето от нас трудно биха споменали дори и едно-единствено художествено произведение от тази епоха. Кой от нас може да назове холандски поет или романист от XVII век? Ако бихме могли да се сетим за някого, това вероятно ще е Йост ван ден Вондел, но повечето чужденци вероятно свързват името му само с един парк в Амстердам.

Познаваме културата на [холандския] Златен век най-вече чрез нейните картини. Те със сигурност са били ценени от новите богаташи на процъфтяващата държава, формирана се по време на Осемдесетгодишната война срещу Испания (1568-1648 г.). И все пак, както посочват Андрю Петегри и Артур дер Ведувен в своя отличен принос към историята на книгата – Книжарницата на света: Изработване и търговия с книги в Нидерландския златен век – през това време холандците са създали около три милиона картини и гравюри и 300 милиона книги. Производството на книги на глава от населението е десет пъти по-голямо от това във Франция и Испания. За разлика от нисшите класи в останала Европа, които никога не са притежавали книги, обикновените холандци – занаятчии и собственици на магазини, ако не и работници – са купували по три или четири книги годишно. Заплатите са били сравнително високи, а книгите – евтини. Една брошура или книга често е струвала една пета от дневната заплата, което се равнява на чаша бира.

Седемте автономни провинции, които са съставлявали Холандската република, са имали население от по-малко от два милиона души, около една десета от това на Франция, но то е било много гъсто, особено в силно урбанизираната провинция Холандия. Училищата са били навсякъде – не безплатни, не задължителни и не ръководени единствено от Холандската реформирана църква, но толкова многобройни и евтини, че повечето деца са посещавали училище достатъчно дълго, за да се научат да четат, а често и да пишат и да се справят с някои аритметични действия. През 1650 г. две трети от мъжете в Амстердам могат да се подписват с имената си. Тъй като писането се е изучавало след четенето, може да се заключи, че към края на века мъжкото население на града е било до голяма степен грамотно. Жените и селяните в отдалечените провинции са имали по-ниски нива на грамотност, но холандците са били в състояние да поддържат оживена вътрешна търговия с книги.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Експанзията на холандската икономика, която поддържа издателската индустрия, включва много фактори – подобрена агрономия, оживен пазар на текстил и херинга, отвъдморска търговия, предприемачество и калвинистка трудова дисциплина (книгата на Макс Вебер Протестантската етика и духът на капитализма е предизвикала толкова много опровержения, че според мен е издържала проверката на времето). Но важна съставка, според Ян де Врис, водещ експерт по темата, са каналите – каналите като евтин начин на транспорт и интегрираща сила на информационното общество. Каналите и шлеповете по тях свързват всички градове в Холандия. Те се движат по график, който е също толкова натоварен, но по-надежден от този на някои днешни автобуси, превозват поща, пътници и стоки – и са евтини: можело е да стигнете от Амстердам до Харлем за два часа срещу пет стюивера (малка част от дневната заплата). Транспортът винаги е бил тежко бреме в търговията с книги. По холандските канали книгите са се превозвали на изгодни цени в сравнение с разходите за сухопътни пратки от Лайпциг, Париж и Женева. В складовете на Амстердам са се съхранявали огромни бали с неподвързани листове, които холандските кораби разнасяли по целия свят – до Индонезия, Бразилия и Нови Амстердам [днес Ню Йорк], както и до европейските пристанища. Към 1700 г. търговският флот на Холандия е по-голям от онези на Франция и Англия, взети заедно, а холандските издатели превъзхождат конкурентите си в Париж и Лондон.

Условията се променят през XVIII в., но упадъкът на Нидерландия е преувеличаван. Той трябва да се разбира във връзка с възраждането на великите сили през XVIII в., които през XVII в. са страдали от войни, бунтове, глад и болести, докато холандците са се носели на вълните на просперитета. Тридесетгодишната война (1618-1648 г.) опустошава Германия до такава степен, че производството на книги, измерено чрез каталозите на панаирите във Франкфурт и Лайпциг, не достига нивото от 1618 г. чак до 1768 г. Следователно Златният век на Нидерландската република заслужава да бъде изучаван като връхна точка в ранната модерна история на книгите, а опитът от него повдига важни въпроси. Какъв точно е бил нидерландският „книжен свят“, както го наричат Петегри и Ведувен, през тази необикновена епоха? Как е функционирал и как е докосвал живота на хората от всички слоеве на обществото?

Холандските историци се занимават с тези въпроси от десетилетия насам. Петегри и Ведувен обединяват тази наука с техни собствени изследвания в авторитетен синтез, който прави този ключов период в историята на книгата достъпен за англоезичните читатели. Работата им представя историята на книгата в най-добрия ѝ вид – и го прави пред лицето на огромни трудности. Въпреки повсеместното разпространение на книгите, източниците, които разкриват начините на тяхното производство, разпространение и потребление, са разочароващо малко.

Издателите, печатарите и книготърговците могат да бъдат идентифицирани, но не е запазена нито една от техните кореспонденции и счетоводни книги. Можем да наблюдаваме читатели в картини, но нямаме много данни за това кои са били те и как са чели. Учените не са открили много обичайни за времето книги, от които читателите да са преписвали интересуващите ги пасажи. В Книжарницата на света е разгледан само един читателски дневник. Той е принадлежал на Давид Бек, учител в Хага през 1624 г. Той е научавал за световните събития от вестниците, но е трудно да се разграничи собствената му представа за света, а повечето си информации е получавал от клюките и пощата.

Самите книги съдържат улики за начина, по който са били използвани, особено когато имат бележки в полетата. И все онези, които са стигнали до наше време, са най-малко представителни за някогашните читателски навици, защото са величествени фолианти и тежки томове с изящни подвързии, каквито богатият елит е събирал по-скоро за да им се възхищава, отколкото да ги чете, и които днес стоят по рафтовете на отделите за редки книги в съвременните библиотеки. Обикновените хора са четели евтини творби в малки формати – богослужебни трактати, брошури и всякакви ефимерни издания, които никога не са попадали в библиотеките, отчасти защото са били презирани от колекционерите, отчасти защото са били изчетени докрай и захвърляни. Петегри и Ведувен твърдят, че съществува обратна зависимост между фондовете на днешните библиотеки и читателските предпочитания на холандците преди три-четири века.

В Нидерландската република от XVII в. са съществували много библиотеки, но и те са разочароващ източник за историците на книгата. Университетските библиотеки често са съдържали по-малко книги от частните колекции, натрупани от професорите. Те не са били предназначени за ползване от студенти, които обикновено са били допускани само за няколко часа един или два дни в седмицата. Библиотеките са съхранявали предимно латински дисертации и са предоставяли справочници за случайни консултации от страна на преподавателите. Студентите е трябвало да представят отпечатани дисертации, за да получат диплома, а за да практикуват право и медицина, от тях се е изисквало да имат диплома. Като печатница на Лайденския университет известната фирма „Елзевиер“ е монополизирала печатарските поръчки. Тя е взимала високи цени за изготвянето на дисертациите, които, доколкото може да се каже, почти никой не е четял.

Холандците са имали достъп до общинските библиотеки, но и те не са били използвани достатъчно. Създадени, за да съхраняват книгите, конфискувани от католическите институции по време на религиозните конфликти през XVI в., техните томове с католическа теология, всички на латински език, са били слабо привлекателни за протестантския човек от улицата.

Но къде тогава, ако не в библиотеките, дневниците или кореспонденцията на издателите, историкът на книгата може да проникне в света на печата, такъв какъвто той е бил за холандците през XVII век? Като пример за разкриващ източник Петегри и Ведувен цитират списък на книгите, използвани от екипажа на търговски кораб по време на пътуване до Нидерландска Източна Индия през 1622 г. Всички са на нидерландски език и всички са богослужебни. Една от тях, Christelijcke Zee-vaert („Християнско морско пътешествие“), съдържа проповеди, молитви и химни, които да се ползват от мъжете по време на редовните служби на кораба, при които неграмотните получават помощ от такива, които могат да четат. Бидейки бестселър за времето си, книгата претърпява поне дванадесет издания, от които са оцелели само два екземпляра.

Следователно, за да разберем влиянието на печата, е важно да си съставим представа за това, което не е оцеляло. Авторите постоянно напомнят на читателя за значението на „еднодневките“. Те изчисляват, че административните органи, включително седемдесет и девет общини, са издали толкова много наредби и прокламации, че общият им брой е над тридесет милиона печатни листа, почти всички от които вече са изгубени. Памфлети заливат улиците, особено по време на политически кризи. Навсякъде по стените се намират плакати. Вестниците излизат пет дни в седмицата. Преди всичко книги с псалми, катехизиси и богослужебни трактати се носят в църквата, разказват се вкъщи и се прелистват до разпадане.

Макар че малко от тези артефакти са оцелели, те съставляват по-голямата част от печатните издания, с които холандците са се сблъсквали в ежедневието си. Петегри и Ведувен се опитват да възстановят тази изгубена типографска среда. В предишните си изследвания те вече са взели под внимание вестниците, които се разпространяват в Нидерландската република както никъде другаде в Европа. Освен това Петегри ръководи Универсалния каталог на кратките заглавия (USTC) – база данни, достъпна от уебсайт със свободен достъп, поддържан от Университета Сейнт Андрюс в Шотландия, където той е професор, а Ведувен – научен сътрудник. USTC обхваща 740 000 отделни издания на произведения, отпечатани между 1450 и 1650 г. Основавайки се на книги, намиращи се в 8500 библиотеки и архиви, тя заслужава да бъде отбелязана като триумф в областта на дигитализираните големи масиви от данни. И все пак 30% от споменатите в каталога книги съществуват само в един екземпляр. Много други трябва да са изчезнали напълно. Какви са били те?

Петегри и Ведувен успяват да си съставят приблизителна представа за измеренията на печатната култура през Златния век, като преглеждат реклами във вестници, аукционни каталози и каталози на книжарници. Холандците изобретяват книжния търг като начин да се разпореждат с излишните запаси на книжарниците, както и с колекциите на отделни хора. Аукционите, които през XVII в. са около четири хиляди, се провеждат почти всеки ден и на тях се рециклират около четири милиона книги.

През 1674 г. Даниел Елзевиер публикува каталог на наличностите в амстердамския си магазин. Той съдържа 770 страници и изброява 18 000 издания, нито едно от които не е на нидерландски език. Елзевиер е начело на нидерландското завладяване на международната търговия с научна литература, която тогава се печата почти изключително на латински. Малките, красиво отпечатани издания на класиците на Елзевиер се превръщат в основна част от библиотеките на образования елит навсякъде в Европа. Понякога те се появяват на картини на нидерландски олигарси – изящно томче, стиснато в ръката на бургомайстор [кмет] или богат търговец.

За да се открие какви книги са попадали в ръцете на по-скромни читатели, е необходимо да се направи справка в представителните каталози на вътрешната търговия. Един от тях, публикуван през 1647 г. от амстердамския книжар Хендрик Лауренц, съдържа 8300 заглавия заедно с техните цени. Петегри и Ведувен ги разделят на четири категории по цена и след това правят хипотези за купувачите. Най-евтините са богослужебните брошури като „Християнска азбука“, псалтири, катехизиси, песнопойки и наръчници по аритметика. Те са стрували еквивалента на една дневна заплата или дори по-малко, например за опитен занаятчия. Купували ли са ги занаятчиите и собствениците на магазини? Вероятно, но Книжарницата на света може да прави само предположения.

Аукционните каталози на лични библиотеки подсказват някои идеи за читателските навици на министри, адвокати, лекари и професори. Тези високообразовани колекционери са предпочитали латинската класика, историята и пътеписната литература, както може да се очаква в една държава, която е разширявала търговската си империя навсякъде по света. Въпреки това по-голямата част от книгите са се отнасяли до религията: Библии, разбира се, както и благочестиви трактати – от теология до молитвеници. Никъде сред хилядите заглавия няма доказателства за това, което историците и литературоведите толкова често търсят в миналото: възход на романа, секуларизация, демистификация на света.

Няколко каталога съдържат в края си отделен раздел, обозначен като „libri prohibiti“, или забранени книги. В тях открито се рекламират произведенията на Спиноза, Хобс, ремонстрантите (тези, които отричат предопределението и други доктрини на Холандската реформирана църква), както и социнианците (отричащи съществуването на Троицата и божествеността на Христос). В Нидерландската република не съществува цензура преди публикуването. Реформаторската църква често е изисквала книгите да бъдат забранени, а авторите – наказани, но е имала ограничена власт и ако даден книжар е бил заплашен в някой град, е можел лесно да натовари лодка с обидните произведения и да ги продава в друг.

Седемте северни провинции на Ниската земя са били наводнени от толкова много имигранти от различни вероизповедания, че толерантността се е превърнала в норма – не по принцип (не е имало декларации, които да провъзгласяват свободата на словото и богослужението, а проповедниците не са спирали да се обявяват срещу еретиците и разколниците), а по-скоро на практика, тъй като разнообразните политически власти не са имали интерес да преследват малцинствата. През 1650 г. почти половината от населението на Нидерландската република е католическо, а еврейската общност в Амстердам е достатъчно голяма, за да поддържа първия вестник на идиш. Издателите с удоволствие са продавали книги на всеки, който плаща. За учудване на останалата част от Европа холандците публикуват трите най-големи предизвикателства към догматизма през този период: Tractatus Theologico-Politicus [Теологично-политическият трактат] на Спиноза, разсъждение върху метода на Декарт и Discorsi e Dimostrazioni Matematiche [Математически дискурси и демонстрации] на Галилей.

Тези революционни произведения са привличали вниманието и на предишни учени. Онова, което отличава работата на Петегри и Ведувен, е опитът им да картографират целия нидерландски книжен свят. Под „книга“ те разбират свободно всичко, което е било отпечатано – от Библията до лотарийните билети. Това определение изглежда съмнително, въпреки че е използвано и от други историци на книгата. Но предимството му е, че оставя място за всички разновидности на печатното слово.

Като събират информация за всичко, което излиза от нидерландските печатници, авторите показват, че печатът е проникнал в нидерландското общество, като се е променял в зависимост от приливите и отливите на събитията. По време на испанската обсада на Лайден през 1573 и 1574 г. местните власти направляват съпротивата с печатни наредби, издавани почти всеки ден. „Катастрофалната година“ през 1672 г., когато половината от страната пада под ударите на нахлуващите от Франция войски, а Йохан де Вит, великият магистрат, който доминира в политиката в продължение на деветнадесет години, е свален и линчуван, довежда до друг подобен подем; броят на памфлетите достига повече от един милион екземпляра, по един за всеки възрастен в републиката.

По-голямата част от печатните издания се разпространяват извън търговските канали. Административните декрети проникват навсякъде и обхващат всичко – от цената на сиренето до Декларацията на Уилям III от 1688 г., отпечатана в тираж от петдесет хиляди екземпляра, която обосновава претенциите му за английския престол, когато завзема властта по време на Славната революция. Не се продават академични дисертации, нито безбройните стихотворения и орации, отпечатани за увековечаване на паметта за специални случаи като погребения и сватби.

Печатът е бил силно картинен. Гравюри отбелязват морските победи, офорти украсяват стените, карти илюстрират колониалните завоевания, а атласи разкриват хегемонията на Нидерландската източноиндийска компания. В същото време печатът взаимодейства с устните комуникационни вериги. След като градският глашатай обявява нова наредба, местният афиксатор разлепва брошури на определени места. Вестниците избягват репортажи за вътрешната политика, които биха могли да предизвикат неприятности от страна на местните власти, така че политическите новини се разпространяват чрез клюки, подсилени от памфлети. Слуховете от уста на уста също са двигател на оживената Амстердамска борса. Цените на стоките се определят чрез директни сделки на определени места около четиридесет и двете колони на борсата. Въпреки че списъците с цените се отпечатват веднъж седмично, холандците така и не създават бизнес преса. Известната мания по лалетата през 1636-1637 г. предизвиква поток от памфлети, но борсата се отървава от нея без нито един фалит.

Липсващият елемент в потока от печатни издания е литературата, т.е. творческото писане и белетристиката, които са най-значими в историята на други страни. Петегри и Ведвен се концентрират върху печатни издания, които тези истории не споменават, особено върху „еднодневки“, но не отбелязват никакви шедьоври. Нидерландският Златен век съответства на епохата на Шекспир и Милтън в Англия и на Расин и Молиер във Франция. Тук тя е изключително прозаична. И все пак в нидерландското изкуство, нидерландското самоуправление и способността на нидерландците да се преборят с испанците и французите и да „нахлуят“ успешно в Англия през 1688 г. няма нищо ефимерно. Те са малка нация, която се превръща във велика сила. Силата на печата им помага да станат велики. За пръв път в историята печатът се превръща в част от ежедневието на цялото население. Книжарницата на света показва как всъщност се е случила тази промяна.

 

Източник

 

Робърт Дарнтън е професор по история и почетен библиотекар на университета Харвард, САЩ. Специалист е по френска история от 18 век. Носител е на множество награди като например Leo Gershoy Award за книгата The Business of Enlightenment (1979), а също и National Book Critics Circle Award за книгата The Forbidden Best-Sellers of Pre-Revolutionary France (New York: W.W. Norton, 1996).


Pin It

Прочетете още...