Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2022 04 Musk Twitter

 

На 14 март Елон Мъск закупи малко повече от 9% от акциите на Туитър, с което стана най-големият външен акционер на публичната компания. За кратко време изглеждаше, че той ще стане член на борда на директорите – ход, който дори беше обявен от главния изпълнителен директор на Туитър Параг Агравал, но към 10 април тази възможност вече се разсея. След това, на 14 април, Мъск предложи да закупи останалата част от Туитър и да направи компанията частна – срещу 54 долара и 20 цента за акция. Офертата оценяваше компанията на около четиридесет и три милиарда долара, което е доста над сегашната ѝ пазарна капитализация от почти тридесет и шест милиарда долара. Усилията на Мъск поставиха началото на корпоративна драма, достойна за телевизионния сериал Наследници, като предизвикаха дискусии за враждебни [фирмени] поглъщания, битки с пълномощници и смяна на борда на директорите, за да се прокара сделката. В момента Самият Мъск струва около двеста и осемдесет милиарда долара, до голяма степен благодарение на пазарната капитализация на Tesla, която е повече от трилион [американското обозначение на един милиард милиарда, тоест билион] долара, и е резервирал двадесет и един милиарда долара от личния си капитал, за да направи Туитър частен. За него купуването на социалната мрежа е дребна работа. Ако Мъск успее да събере финансирането, изглежда, че ще се стигне до някаква сделка [междувременно беше обявено, че акционерите на Туитър са се съгласили да продадат фирмата за 44 милиарда, бел. пр.]. По-малко ясен е мотивът му да се заеме с Туитър на първо място.

Туитър е известен с това, че не функционира добре. Той не успява да върви в крак с конкурентите си, като Facebook и TikTok, а актуализациите и новите му функции се появяват с прекъсвания и по объркващи начини, което често разгневява потребителите. Бизнес моделът, базиран на реклами, почти не се е променил от стартирането му през 2006 г. Въпреки това Туитър все още е в центъра на дебатите около културните войни и си остава амвон, от който се тролва обществения дискурс, дори и след забраната на Доналд Тръмп да участва, през 2021 г. Статутът на Туитър като едновременно пълна бъркотия и изключително влиятелен го прави вечна мишена: той вдъхновява силни мнения, включително стратегии за поправянето му, както и призиви просто да бъде закрит напълно.

Понякога Туитър прилича на горещия картоф на интернет, а може би по-скоро на зона с ядрена радиация. Никой не иска да поеме твърде голяма отговорност за него – години наред Джак Дорси беше негов главен изпълнителен директор само на половин работен ден – и все пак някой трябва да ограничи потенциала му да причинява вреда. Напротив, Мъск изглежда има намерение да отприщи този потенциал. Неговият стремеж към придобиване изглежда не е толкова свързан с увеличаване на печалбите на компанията – „Това не е начин за правене на пари“, каза той – колкото със запазване на способността на Туитър да предизвиква хаос като инструмент, с който той и други хора да продължат да влияят върху огромната си аудитория без чужда намеса. „Смятам, че е много важно да има всеобхватна арена за свобода на словото“, каза Мъск по време на интервю на конференцията TED във Ванкувър на 14 април. „Наличието на публична платформа, която е максимално надеждна и широкообхватна, е изключително важно за бъдещето на цивилизацията.“ Още преди покупката на акциите му да бъде оповестена публично, Мъск пишеше в Туитър, за да постави под въпрос дали Туитър действително се придържа към принципите за свобода на словото, и се оплакваше от непрозрачността на алгоритмичния канал, липсата на бутон за редактиране и от това, че някои от най-популярните акаунти, включително и този на Барак Обама, публикуват все по-малко.

Мъск изглежда решен да възстанови една предишна епоха, когато от туитването [на всевъзможни съдържания] имаше имало по-малко последствия – тоест да направи Туитър отново велик. Самият той неведнъж е понасял последствия от това, че Туитър е приеман сериозно като публична платформа. През 2018 г. S.E.C. [Комисията по ценните книжа и фондовите борси на САЩ] повдигна обвинения в измама срещу Мъск за това, че е написал в Туитър, че разполага със средства, за да направи Tesla частна на цена от четиристотин и двадесет долара за акция – ход, който доведе до оттеглянето му от поста председател на компанията за три години и заплащането на глоба от двадесет милиона долара. (Посочената от него цена на акциите, която е шегаджийска работа, е постоянна тема в младежкото му чувство за хумор). Неотдавна съдия постанови, че тези туитове за Тесла наистина са били неверни и подвеждащи. Сегашната заплаха за закупуване на Туитър може да се разглежда и като акт на отмъщение, проект за възстановяване на самочувствието на обиден фен. Най-преданите потребители на Туитър често обичат и мразят платформата с еднаква страст – две чувства, които могат да съществуват едновременно без особен когнитивен дисонанс. Платформата е ужасна, но предоставянето на незабавна обратна връзка за всяка мисъл е и пристрастяващо. Тя е експлоататорска, но способността ѝ да усилва всяко послание е неизбежно силна. Използват я всевъзможни „неправилни хора“, но човек не би искал да бъде неволно откъснат от нея.

Туитър все още изпълнява много от функциите, които направиха социалните медии привлекателни на първо място. Това е канал за информация в реално време, независимо дали става дума за новини, култура, история или наука. Всяка тема, която можете да си представите, има в Туитър своите експерти, които прекарват времето си без заплащане в съставяне на теми за това как тяхната любима тема е свързана с дискусията на деня. За разлика от Facebook, Туитър запазва усещането за опростена възможност за щастливи находки, в която все още може да се намери случайно, перфектно наблюдение, което не е прекалено претъпкано от реклами и спам. Туитър е и крайният акт на потока на съзнанието; няма преграда между вътрешния монолог и публичния дебат. Неговият чар се крие в грубата му простота като механизъм за излъчване от един към много.


Small Ad GF 1

Всички парадокси на Туитър бяха показани в неотдавнашната реплика на „Таймс“ към онези журналисти, които са пристрастени към платформата. Във вътрешна бележка на изпълнителния редактор Дийн Бакет от април се твърди, че е „необходимо да променим позицията си по отношение на Туитър“. Основната тема като че ли беше, че никой не трябва да изпитва нужда да туитва – принуда, която по-често води до журналистически проблеми, отколкото до постижения. „Насърчаваме ви да намалите по смислен начин времето, което прекарвате в платформата, туитвайки или скролвайки, във връзка с други части от работата си“, написа Бакет. В бележката се изтъкват две неща едновременно: първо, че „Таймс“ ще защитава журналистите от тормоза на онлайн тълпите (масата от осемдесет и два милиона последователи на Мъск в Туитър може да се брои за такава); и второ, че публични критики към други колеги от „Таймс“ няма да се толерират. И двете точки изглежда са пряк отговор на опита на вестника с журналистката Тейлър Лоренц, бивша репортерка на „Таймс“, която през февруари беше наета от „Вашингтон пост“. Лоренц често пишеше в Туитър за липсата на подкрепа от страна на „Таймс“, когато се сблъскваше с нападки заради репортажите си за известни в интернет личности. Но самата тя използваше собствените си многобройни последователи в социалните мрежи, за да критикува работата на журналиста от „Таймс“ Дейвид Леонхардт по въпросите на COVID и мандатите на маските.

Повече от упражняването на свободата на словото, смисълът на Туитър напоследък изглежда е продължаването на дебата за самото слово: абстрактният въпрос кой и къде може да каже какво на кого. Целта на сайта се промени през последното десетилетие. Смесицата от публични и частни настроения отпреди 2016 г. – непринуден поток от причудливи мисли, снимки от закуска и линкове към статии – отстъпи място на свръхсъзнанието, че всеки туит е публично изявление, което може да ви доведе до уволнение, съдебен процес или остракизъм. Този вид излагане на риск може да бъде силен за онези, които се опитват да привлекат идеологическа аудитория – тип потребители, на които Мъск симпатизира, тъй като е идеолог на една от тях – но има смразяващ ефект върху обикновените потребители, които не тролят агресивно. Възможностите, които Туитър предлага – като например неалгоритмичен канал и сравнително небрежен подход към модерирането на съдържанието в сравнение с други социални мрежи, го правят по-непосредствено рисков за използване, нещо като боравене със зареден пистолет. Усещането е за открито използване на оръжие. Концентрацията и всеобщата лудост на онлайн-живота в периода на пандемията само увеличиха възможностите за бързи удари. Мъск иска един Туитър, в който всеки може да каже каквото и да било, но този вид меле всъщност е част от проблема, който води до застой в услугата. Фактът, че той ще бъде притежаван от един от най-големите манипулатори, няма да реши тези проблеми.

В момента Туитър се опитва да се предпази от усилията на Мъск. Компанията е приела политика на „отровно хапче“, която разводнява акциите и предоставя транш от нови акции на настоящите притежатели, ако някое лице или група – вероятно начело с Мъск – придобие повече от 15%. Това би увеличило разходите за изкупуване на компанията. Все пак има и други начини за поглъщане, включително убеждаване на съществуващите членове на борда, че придобиването би било в най-добрия интерес на бизнеса, както и търгово предложение директно към акционерите. На 21 април регулаторните органи потвърдиха, че Мъск е осигурил пълното финансиране. Един Туитър, управляван от Мъск, едва ли ще бъде по-функционален от сегашния си вид. По-рано, на 19 април, Мъск написа в Туитър: „Политиките на една социална медийна платформа са добри, ако най-крайните 10% отляво и отдясно са еднакво недоволни“. Вместо общо благополучие, това е уравнение за по-нататъшна радикализация и възмущение, а онези от нас, които са в средата на осемдесетте процента, ще се опитват да водят онлайн живота си, както и доколкото могат.

 

Източник

 

Кайл Чайка е сътрудник на The New Yorker, който пише за технологиите и културата в интернет. Работите му се появяват и в The New Republic, New York Times Magazine и Harper's, както и в други водещи американски издания.

Pin It

Прочетете още...