Млади хипстъри в Берлин
Снимка: Тимо Луге.
Джеймс Браун е известен с това, че в началото на 1960-те години Лукас „Фатс“ Гондър го представя в театър „Аполо“ като „Най-яко бачкащия човек в шоубизнеса“ – епитет, който остава с Браун през целия му живот. Това е подходящ термин за думата „хип“ – най-яко бачкащата дума в лексикона на американския жаргон. Вече повече от 110 години думата hip заема важно място в американския жаргон, като на всеки няколко десетилетия се променя, за да продължи напред – от хип в началото на ХХ в. до днешното движение на хипстърите.
Hep или hip
Години наред хеп и хип се използват като взаимозаменяеми. Хеп е регистриран за първи път на 9 май 1903 г. в Cincinnati Enquirer. Първият записан пример за това значение на hip (означаващо „много модерен“) се намира в богатия на жаргон кратък роман на Джордж В. Хобарт Джим Хики: История на еднодневните връзки от 1904 г: „Хей, Дани, с това темпо ще ни трябват около 629 представления, за да стигнем до Джърси Сити, ти хип ли си?“ Година по-рано карикатуристът Т.А. Дорган използва имената „Джо Хип“ и „старецът Хип“, но първият пълноценен хип ще трябва да почака до 1904 г. „Осъзнатият“ смисъл на думата „хип“ тук бързо се разраства, за да включи значения като „световноизвестен“, „изтънчен“ и „в крак с тенденциите в музиката, модата и речта“. През 1920 г. значението се разраства до прилагателното hipped, а през 1932 г. – до глагола hip, който означава „правя осведомен“.
Хип може да е проста трибуквена дума, но етимологията ѝ (когато се използва по този начин) е загадка. Това е учебникарски пример за лексикална полигенеза; има много недоказани обяснения за етимологията му. Някои от тях са свързани с част от тялото (дамски ботуши с вързалки до хълбока; борец, чийто противник се е вкопчил в хълбока му; плоско шише с алкохол, носено в джоба на хълбока; пушач на опиум, облегнат на хълбок), или апокрифен герой на име Хип или Хеп (чикагски салонист, детектив от Синсинати, човек от цирка), или провикването на орача „Хеп!“ Ако би могло да се говори за „най-вярно“ обяснение, то вероятно е предложението на Холоуей и Вас в „Африканското наследство на американския английски“, че хип произлиза от сенегалските роби, за които xipi на родния им език волоф е означавало „да имаш отворени очи, да си наясно“.
Hepcats [хеп-котки] и хипстъри
Hep отстъпва място на hepcat, което означава запознат и модерен почитател на джаза. В септемврийския брой на Downbeat от 1937 г. надписът над снимка, на която са изобразени трима мъже музиканти и певица, гласи „3 хеп котки и едно хеп канарче“. Ако има някаква неяснота по отношение на статута на тази употреба, то първото недвусмислено съчетание се среща в San Francisco Chronicle от 13 март 1938 г. Едва през 1940 г. се появява хипкат, което означава същото.
Такъв е случаят и с думите хепстър и хипстър – хепстър се появява за първи път в заглавието на „Hepster‘s Dictionary“ на Каб Калоуей, което несъмнено е игра на думи заради римата с „Webster“. Въпреки че речникът съдържа думата hep cat, в него няма запис за хепстър, което предполага, че Калоуей просто си е играл на думи, а не е използвал термин, който тогава е бил в обща употреба. Хипстър се появява едва през 1940 г., въпреки че скоро изпреварва по популярност хепстър. И двата термина се отнасят за бял фен на джаза, обикновено на онзи, изпълняван от чернокожи музиканти.
Хипи
След това се появява ранният смисъл на думата хипи. През 1950-те години hippy или hippie придобива донякъде подигравателен смисъл, като се прилага към онези, които се представят за хипстъри, но всъщност не са истински. В своя „Джаз лексикон“ Робърт Голд определя тази употреба като „актуална от 1945 г. насам“, въпреки че първият му цитат е от „Нощна светлина“ на Дъглас Уолъп (1953 г.); ако би потърсил малко по-внимателно, той би открил, че думата е използвана още в „Бягство от сърдитите непознати“ на Джордж Мандел от 1952 г. Това е смисълът, в който Шел Силвърстайн използва хипи в Playboy през септември 1960 г.: „Тогава хипитата, те идват готино – те ще ми позволят да го направя, ако ми харесва! Ха!!!!“ И именно в този смисъл групата Orlons пеят „Where do all the hippies meet?“ (Къде се срещат всички хипита?) в техния номер три в Билборд хит от 1963 г. „South Street“.
Първата употреба на „хипи“ в новия контракултурен смисъл на 1960-те години е в поредица от статии на Майкъл Фалън за развиващия се [тогава] квартал Хайт-Ашбъри в Сан Франциско, които започват да излизат в San Francisco Examiner на 5 септември 1965 г. В заглавието на статията Фалън все още използва думата „битник“, а в основната част на статията използва hippies, heads, and beatniks като взаимозаменяеми понятия.
Хип-хоп
Малко повече от десетилетие по-късно хип се появява в [словосъчетанието] hip-hop, като обозначава субкултура, възникнала сред чернокожата и латиноамериканската младеж в централните части на американските градове, особено в квартал Южен Бронкс в Ню Йорк в края на 1970-те години. Думата хип-хоп, подобно на много от сленговите си връстници, има няколко претенденти за родители, но няма солидни доказателства в подкрепа на нито едно от твърденията. Твърди се, че то е измислено от диджея на клуб Disco Fever, Lovebug Starski, от вокалиста Afrika Bambaataa на групата Universal Zulu Nation, от диджея на клуб 371 DJ Hollywood или Keith „Cowboy“ Wiggins от Grandmaster Flash and the Furious Five, но доказателствата са оскъдни. Най-ранната записана употреба, открита досега, се появява цели девет години след като DJ Kool Herc започва експериментите, довели до създаването на тази форма на изкуство, в парчето Rapper's Delight от 1979 г.: „Said a hip hop the hibbit the hippidibby hip hip hoppa you don't stop“. Извън контекста на скат най-ранната употреба е от 24 февруари 1979 г. в New Pittsburgh Courier, където се съобщава, че D. J. Starksy е „отговорен за извеждането на хип-хоп“.
Хипстър
Почти цял век след пътуването си из американския жаргон, хип има поне още един ас в ръкава си, под формата на новото движение хипстър, отнасящо се до сравнително заможни млади бохеми, живеещи в обновени градски квартали. Това е непрозрачен термин, който обикновено не се използва от никого, когото другите смятат за хипстър. През 2000 г. се появяват два профила на [квартала] Уилямсбърг, Бруклин – нулевата точка на съвременното хипстърско движение – и в нито един от тях не се използва терминът хипстър. The New York Times използва термина „бохеми“, а Time Out New York – „артистични типове от Ийст Вилидж“. Когато през 2003 г. излиза „Наръчник на хипстъра“ на Робърт Ланъм, думата отново навлиза в лексиката.
Като цяло думата „хипстър“ е имала забележителен и необичаен жаргонен живот. С няколко изключения сленгът е нетраен. Въпреки че има примери за други подобни думи, които са се появявали, изчезвали и отново са се появявали (например groovy, sweet и tasty), хип е уникален със способността си да преминава 110 години, добавяйки суфикси на всеки няколко десетилетия, за да се появи отново и отново, все така нов и свеж. Това е дълго и странно пътуване – и нищо не подсказва, че не може да се очаква нов вариант на хип.