Историята е тъжната любовница на владетелите на света. Тя се увива около неосъществените им мечти, закрива с тялото си техните неуспехи и се прави, че е забравила лъжите на пълководците.
Според моята ученическа представа, съветските филми, литература, публицистика и историография, на 22 юни 1941г. е започнала най-великата битка между Доброто и Злото. Нарича се „Великата Отечествена Война на Съветския народ против немско-фашистките завоеватели“. Тази битка е завършила на 9 май 1945г. с победа над Германия. Затова всяка година има Парад на победата.
В останалите страни по света най-голямата трагедия в човешката история, в която са участвали 72 държави с 1.7 млрд население и са загинали над 60 млн. души (24 млн. от тях от СССР), се нарича Втора световна война.
Войната избухва три години по-рано – на 1 септември 1939г. с нападението на Третия райх над Полша. Франция и Великобритания обявяват война на Германия. Създава се антихитлеристката коалиция. Единствената държава, която от първия да последния ден воюва срещу Хитлер е Великобритания. През 1939г. Британската империя с над 480 млн. население заема една четвърт от територията на земята. В нейните граници влизат Канада, Австралия, Нова Зеландия, Индия, една четвърт от Африка и Близкия изток. Най-голямата държава в цялата история на човечеството с огромна икономическа и военна мощ.
Защо ли не е пожелала да победи малкия агресивен ефрейтор Адолф? Този период е наречен „странната война“. Войските заели позиции на немската граница и търпеливо изчакали Германия да превземе Белгия, Холандия и Люксембург.
Срамежливо-неудобната част от историята е, че почти три години Съветският съюз е от неправилната страна. С Германия вече са разделили Европа. Първото разпределение. На Сталин се падат Литва, Латвия, Естония, Румъния (Молдова и северна Буковина) и Финландия.
Червената армия влиза в Полша, окупира източната ѝ част и заедно с немските войски прави друг, по-малък „парад на победата“ в гр. Брест на 22 септември 1939г. Полша е разделена между Хитлер и Сталин. Декларация, подписана от двете страни призовава Франция и Англия да признаят „разпадането на полската държава“ и да прекратят войната срещу Германия. Попадналите в съветски плен полски офицери, професори, инженери, учители, писатели, журналисти и свещеници са избити и заровени в горите край Смоленск и Харков. 25 000 души. Цветът на полската нация… Заради нападението си над Финландия, СССР е изключен от Обществото на народите. Епизод от войната…
Втората световна война има много имена. Всяка държава нарича своята част от нея различно. Война за Атлантика. Япония срещу Америка. Италия окупира Албания и Гърция. Страните от Северна Африка, Азия, Китай имат своите истории. Най-дълго трае войната между Китай и Япония – от окупирането на Манджурия през 1931г. до 1945г. В Гърция гражданската война е чак до 1949г. Помним ли, че за нас войната е „сбъдване на националния идеал“ и „обединение на българските територии“?
В Атлантика са потопени стотици кораби, загиват над 180 хил. британски и американски моряци. Едва ли майките на убитите канадци и новозеландци си мислят, че са защитавали СССР. Да се разказва, че тази война е победа на една страна срещу друга е най-малкото некоректно. Войниците от антихитлеристката коалиция са загивали еднакво – на земята, във въздуха или в океана. Както се пее във филма „На Белоруската гара“ – „Победа – одна на всех“.
Най-жестокият сблъсък е между Германия и Съветския съюз. Немската моторизирана машина срещу зле въоръжената съветска армия. Само две години преди това Сталин избива най-способните маршали, армейски генерали, висши офицери и командири на Червената армия. Превъоръжаването е закъсняло. Отстъплението е паническо…
Останалото е разказано в книгите, спомените и филмите. В тях победители са генералните щабове, командващите дивизии, армии, фронтове и стоящият над всички Генералисимус Сталин.
Пред Сталинград е имало оръжие само за половината войници. Една винтовка на двама. Когато първият падне убит, друг взема оръжието и продължава в атака…
Тяхна е победата – на тичащите без пушка. Обикновените съветски солдати.
Във всяка война има срамни страници. Човекът озверява и върши неща, за които после не иска да си спомня.
Треблинка и Аушвиц. Трябва ли да мислим, че всички немски войници са били есесовци и зверове?
„Заград-отряди“ и „щраф-батальони“. Кой руснак би разказвал с гордост, че е стрелял срещу отстъпващите си другари?
Снимки на японски войници, които погребват живи китайски селяни.
Един милион съветски граждани в армията на Германия срещу Сталин. Предатели ли ги наричат техните потомци от Украйна, Литва, Беларус и Финландия?
Безмислената бомбардировка над Дрезден. Не съм чувал някой летец да опише в книга колко бомби е хвърлил над мирни жители, музеи и галерии.
Хирошима. Жестокото отмъщение за Пърл Харбър и най-голямото престъпление в човешката история.
Втората световна война в Европа завършва с подписването на пълната и безусловна капитулация на Германия на 7 май 1945г. в гр. Реймс. От страна на Съветския съюз подписва ген. Суслопаров. На следващия ден Уинстън Чърчил и Хари Труман обявяват края на войната в Европа. Народите на Великобритания, Франция и Америка излизат по улиците да празнуват. Документът е повторно подписан още веднъж на 9 май по искане на Съветската страна. Второто разпределение на Европа. Сталин получава повече, отколкото се беше разбрал с Хитлер – всичко на изток от Берлин.
Краят на Втората световна война настъпва едва с капитулацията на Япония, което се случва на 2 септември 1945 г. Ден, който не е празник в нито една държава.
Парадите са гордото извинение на победителите. Показване на извадени от спомените униформи и медали. Те са упражнение в маршировка на млади мъже, които не помнят причините за предишната война и си мислят, че ще победят в следващата.
Този текст е безсмислен за тези, които четат и знаят история. Нямаше и да е написан, ако не бях попитал две момчета от немската гимназия за Втората световна война. Те имаха известно колебание, но накрая решиха, че Русия е победена от Америка и Германия заради сибирския студ. Опитах се да прочета учебника по история за 11 клас. Мисля, че там беше написано почти същото.
Бъдещите паради трябва да имат своите участници.