От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2009 06 Bulg literature

 

Публикувам следната размяна на мнения с минимален коментар от моя страна (З. Е.). Намирам я истински важна, защото говори за (все пак) някакво реално движение в сферите на родната литература. И то движение отдолу нагоре – докато литературната критика у нас е сравнително рядко явление, то феновете очевидно не си поплюват особено, когато става дума за любимците им. Което, ако все пак ми бъде позволена някаква оценка, в края на краищата е нещо хубаво. Хубаво е, че хората се вълнуват от литературата, че искат да бъдат чути и взети на сериозно. (А това, че критиката ИМА право да критикува, според мен стои извън всякаква дискусия).

 

И така,
Рунд първи: литературният критик Ангел Игов, вестник „Култура“, 11 ноември 2011:

 

Разтърсващо. Без натоварване 

Автор: Ангел Игов

Интересното на Калин Терзийски са не толкова самите му книги; интересното е успехът му – бърз, шумен и безкомпромисен. „Кайо“ е навсякъде, по всички канали, всички вестници, всички разговори, независимо дали става дума за литература, психиатрия, алкохол или извънземни цивилизации. И се продава. И се чете. Вездесъщото му присъствие изкарва различни реакции в спектъра от тънка завист през умерен скептицизъм до нескрит възторг (сред второкурсничките). С една дума: Калин Терзийски е звезда.

Никой няма право да си криви душата: не старателната медийна експозиция, колкото и да е силна, доведе до успеха му. Най-много да го поддържа. Просто писането на Калин Терзийски се оказа онова писане, което харесва българският читател и което пустите му български писатели някак все не щат да му предлагат. У нас се харесва патосът, харесват се силните страсти: някой да си раздира ризата, да се бие в гърдите и да крещи как се напил вчера, как изневерил на жена си, как животът му се влачи сив по сивите софийски улици като раздърпана опашка на бездомно псе. Харесва се писане семпло, ударно, нахъсено; писане за живот на бързи обороти; писане, което хем те хваща и разтърсва, хем не те натоварва. Това, последното, е изключително ценна комбинация, ако търсиш комерсиален успех; и удържането й е въпрос на талант и умение, които определено трябва да бъдат признати.

Нещо повече: писането на Терзийски има всички предпоставки и за международен успех, защото напълно отговаря на онова, което оттатък Будапеща очакват, като разтворят книга, писана отсам Будапеща. Алкохолици, луди, бездомни кучета, социални низини, черен хумор. Истинска Източна Европа. Само тоталитаризъм няма.


Small Ad GF 1

„Лудост“ („Сиела“) е нова порция от същото, макар и вече позагубило енергията на „Алкохол“ („Сиела“) или някои от разказите. (Впрочем, тъкмо в разказа би следвало Терзийски да е най-силен: там, където ситуацията прави свят сама по себе си, а кратката форма възпира многословието). Романът разказва за преживяванията на автора (естествено) като психиатър в конкретна психиатрична болница. Тези преживявания са разказани във фрагментарни истории, които като цяло нямат особена връзка помежду си: мяркат се някакви персонажи, някакви случки, които после нямат развитие, те са си просто така, за илюстрация, не служат на някаква фабула, тъй като, разбира се, истинският живот не следва предварително замислени параметри. Ясно, че такова преднамерено отъждествяване на разказвача-протагонист от едно литературно произведение с живия и крачещ по улиците автор на произведението по никакъв начин не е безпроблемно. Но тъкмо това е един от козовете на Калин Терзийски, с които печели: той претендира, че пише за себе си и само за себе си. За много хора това е интересно, вълнуващо. Сигурно се вълнуват и от приложените към романа есемеси, които авторът изпращал до Елена Братиславова (не я познавам), докато пишел книгата си. Без майтап, струва си да бъде анализиран по-внимателно този тип литературен вкус: всъщност, антилитературен, защото иска от литературата да не бъде фикция, да бъде „истинска“. На практика, това е абсолютно точен книжен аналог на телевизионното риалити-шоу. Жанр, който по българските телевизии измести филмите от най-гледаното време.

С риск да вбеся сърдитите литератори и особено онези, които пишат учебници, българската публика е възпитавана да харесва писане а ла Калин Терзийски от десетилетия. Това става в училище: чрез насаждания култ към изповедната поезия, големите страсти, силното любене и мразене. Много български читатели смятат, че ако поетът – или белетристът – не си „излее душата“, то няма въобще какво да се чете в писанията му. Е, Терзийски си излива душата и още как... Трябва обаче да се отчете, че го прави с умение: неговите книги стават за четене, което не може да се каже за всеки бестселър. Това все пак е нещо.

http://www.kultura.bg/bg/article/view/18969

 

Рунд втори: Калин Терзийски и фенове, „Фейсбук“, 11 ноември 2011:

 

Kalin Terziyski 

във вестник култура ангел Игов обвинява българското образование, че е възпитало българския читател с годините да харесва повърхностна литература, като тая която пише калин терзийски; то е объркало българския читател, като го е научило да чете с удоволствие само: изповедната поезия, за силните страсти и силното любене и мразене. най-вероятно ангел Игов съжалява, че образованието не е създало вкус у българския читател (за да вземе да престане да харесва глупости като терзийски) към: лицемерната проза, слабото безстрастие и безсилното безразличие. а всъщност, странното е, че професионалните литературни онанисти в българия имат вкус именно към това

Vania Hinkova, Zornitsa Sophia Popgantcheva, Zlatna Kostova и 63 други харесват това.

* * *

Миглена Герчева А какво трябват да четат, слагаческа поезия и проза в ретро стил?

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Миглена Герчева Уважавам Калин Терзийски заради неговата позиция и поведение на един много достоен човек!

Stanislava Georgieva ахахаха ангел Игов да ходи да се гръмне и/или да продължава да си чете румен леонидов

Gergana May Това е силното творчество – то не оставя никого безпристрастен – или се влюбваш в него, или много те дразни! :)) Глътка чист и свеж въздух са за мен творбите на Калин Терзийски.

Maria Filipova Творбите на Калин Терзийски са страхотни!

Krasi Kolev Калине, не се коси, ти нали си знаеш ,че можеш, какво ти пука от тоя и оня....ти си пиши „повърхностната“ си литература ,пък те кучетата нека си лаят.

Емилия Истаткова Под Игото на Ангела ще трябва да сложим етикети на книгите,които той харсва и който не ги чете ..... в затвора, моля!!Не го знам аз тоз человечец, ама бих му казала

Dragomira Ivanova „Способният войн не се гневи“...

Емилия Истаткова по-точно бих цитирала Чичовото. А КАЙО Е ЕДИН ОТ НАЙ-ЧОВЕЧНИТЕ, НАЙ-ЧИСТИТЕ И ТАЛАНТЛИВИ СЪВРЕМЕННИ ТВОРЦИ

Ivaila Tzankova не е трябвало да се ядосва – всъщност българското образование от години се сили да вменява точно скованото импотентно мислене, така любимо на г-н Игов. слава богу, понякога не успява. а понеже скоро преживях приключението да прочета цяла статия на Игов (борбата беше бясна, но аз съм упорита девойка), мисля, че да си недолюбван от него автор е гигантски комплимент :)

Ioanna Ivanova-Vasileva Кайо, факт е, че господинът Игов много от нас сега за първи път го чуват ... а завистниците в този свят са най-разпространения тип ....

Manol Glishev А има писатели, които са по-интересни на живо, отколкото на четено. Хвала на такъви! Това наричам аз професионализъм – шалче, отнесен поглед, мълчалива мъдрост...

Vanko Filibeto Калине..кучетата си лаят а кервана си върви..Ти си един керван който показа накъде да тръгнат много хора не само в тази страна...Ти си жив BLUES братко и твойте душевни дълбини не са за хора ,които се возят на надуваеми лодки..техния мозък е една акустика..толкова празни ,и именно те направиха Чалга културата в БГ..а не ти...Когато прочетох малко от теб...ти направо ме разкърти душевно като Би Би Кинг с китарата си...а това досега са го правили много малко хора...Респект към теб и твоята душа Огромна и измъчена..

Angel Igov Не е точно така, ама айде. Който се интересува от рецензията – да я прочете. А на Калин предлагам да се научи да приема критика. Не всеки е длъжен да припада от възторг пред книгите му.

Vanko Filibeto Е не всеки е длъжен да слуша Би Би кинг,Арета Франклин,Дженис Джоплин,Тина Търнър и т.н...Но Калин е в тази дъга..а не всеки я достига..иначе пиано баровете ,чалга клубовете като и киоските където се продава жълти книги са пълни..

Dara Nelkova ‎6to se nervi6...nedej

Elisaveta Blagoeva Ne se gnevi Kalinche – i hvalebstviata i ohulvaneto sa ednakvo bezpolezni – nali ne ochakvash da si vseharesvan

Mariana Alexieva Ха, та нима направи някому впечатление как един пожарникар щеше да стане член на съюза на художниците, а футболист (добър, но... ) вече стана доктор хонорис кауза ???? Това не е ли чалга?

Donka Doneva Много ми допада стилът на К.Терзийски.Изящен,спокоен изказ.

Нели Захариева Вестник „Култура“ няма допирни точки с българското образование!Къде ти култура,къде ти образование!Толкова са високо и далеко...

Nataliya Radeva Ако г-н Игов беше прав и нашето образование наистина беше възпитало вкус към книги като тези на Калин Терзийски, то щеше да бъде голям плюс за него (за нашето образование)! Бих се радвала, ако е така!

Neli Ruseva Калине, продължавай да пишеш! Нали не пишеш за онези, които не разбират какво пишеш, а за онези които очакват следващите ти книги?! Моля те, продължавай да пишеш за повърхностни хора като мен!

Pétja Heinrich Калин, подминавай, подминавай!!! Намирам, че горното е малко преднамерено грубичко.

Стефка Милева Кой е този Ангел Игов?

Ваня Ангелова Е, като си излязъл на мегдана и си се хванал на хорото, може и да те поощипят...

Иван Златилов Съмнявам се, че съвременното българско образование „СЪЗДАВА“ читатели!..

Стефка Милева Терзийски, нали знаеш,че ние те четем, обичаме и успешно продаваме в най-голямата книжарница в Бургас? Това е по-важно... А за Ангел Игов чувам за първи път...Нищо, че е племенник на Светлозар Игов...Макар че преди време май продавахме неговия сборник с разкази „К“...

Nina Georgieva Dimitrova Аз харесвам и чета книгите на Калин Терзийски

Tatiana Parzulova Не си ли надживял т. нар. литературна критика, Калин?

Stanimira Jneva Харесвам и чета книгите на Калин Терзийски!

Стефка Милева Ами нали знаете, че критиците се надигат тогава, когато един автор спечели обичта на читателите...И книгите му започнат да се продават...А пък ако спечели и някоя награда...

Kalin Terziyski аз наистина мразя гнева; най-вече собствения гняв. така че не искам да си позволявам да се разгневя. но мисля, че писателят трябва да пише така, както смята, че е честно и истински. аз съм професионален писател от много години и мога да пиша и изключително заплетена и витиевата философска проза, както и причудлив и неразгадаем сюрреализъм. но не го правя. пиша както изискват от мене съвестта ми и разума ми. тоест – както човека, който може и да пълзи, може и да ходи по най-изкълчен и странен начин – но предпочита – ако е смел и разумен човек – да ходи по обичайния за него, смислен и естествен начин. така аз правя с моето писане. и наистина -не се гневя. но казаното: че пиша комерсиално и така, че да се харесвам на второкурсничките – ме натъжава. пиша естествено. както дишам. и това е зрелия подход към словото – другият е инфантилен. поне според мен. благодаря от все сърце, на всички, които ме подкрепят!

Стефка Милева Продължавай да пишеш както досега,Кайо...Ние ще те четем напук на новоизлюпените критици...Успех! И спри да четеш вестници. За твое добро е...

Стефка Милева И знаеш ли колко добре се почувствах като второкурсничка!

марияна какватосиискам Да припомня:

марияна какватосиискам Хората са неразумни, нелогични и егоистични,
въпреки това, обичай ги.
Когато вършиш добро, ще ти припишат егоистични мотиви и задни мисли,
въпреки това, прави добро.
Когато имаш успехи, печелиш фалшиви приятели и истински врагове,
въпреки това, имай успехи.
Доброто, което правиш, утре ще бъде забравено,
въпреки това прави добро.
Честността и откритостта те правят уязвим,
въпреки това, бъди честен и открит.
Това, което си построил с дългогодишна работа, може да бъде разрушено за една нощ,
въпреки това продължавай.
Твоята помощ наистина е нужна, но хората може би те нападат, защото им помагаш,
помогни им въпреки това.
Дай на света най-доброто от себе си, и те ще извадят зъбите ти,
въпреки това, дай на света най-доброто от себе си.

Manol Glishev Калине, ако второкурсничките случайно харесват един честно и естествено пишещ автор, това говори добре за тях, а не зле за автора. Пък и не познавам човек с всичкия си, който не би искал да го харесват второкурснички.

Dragomira Ivanova всичко, което пише Калин Терзийски, сякаш извира от душата ми. аз те подкрепям.

Georgi Angeloff В много неща може да бъде обвинено българското образование. Например за невероятната здравна култура на подрастващите. За това, дето го говори (кой е този Ангел Игов изобщо?) обаче не може да бъде обвинена. За огромно мое съжаление, Калин Терзийски не се преподава в училище. Не се преподаваше и аз като бях ученик.

Manol Glishev Чакайте бе, не бива така – живи автори в училище, това е забранено у нас :) Още десетилетия да не го преподават! Пък и вижте, другари, гражданинът Терзийски е още млад, неукрепнал талант, у него има благородство, полет, но още го няма размахът, дълбочината... Друго си е да върнем в читанките, например, заслужилия наш автор Георги Караславов. А?

магдалена николова Аз винаги съм мразила да ми казват какъв „стил“ е тази проза или поезия, тази картина, тази музика! В изкуството нещата или те „трогват“, „пробождат отляво“, „карат да настръхнеш“... или не са за теб и точка! Не харесвам Хемингуей, но обожавам Фицджералд, не понасям Пикасо, но настръхвам от Ван Гог и изобщо не се притеснявам от мнението на критици,изкуствоведи и др. подобни, които ще ме заклеймят като невежа ! Терзийски, твоята поезия ме просълзява! Благодаря!

петър михайлов Калине, простете, че така фамилиарно... Ангел Игов е племенника на стария ветропоказател проф. Светлозар Игов, който е обсебил темата за История на родната литература през последните 3 десетилетия... Слаб литературовед, неспособен да направи професионален анализ. Неспособен е и за исторически дълбок поглед върху литературата и събитията в нея... Изобщо родната литература е под игото на фамилия Игов. Вие сте сред най-силните автори в момента. Създавате четивни книги, в които водещото е историята, случката. Продаван автор сте. И Ви завижда литературоведското недоносче, понеже никой не би дал 40 кинта за няква кратка гадка квази история, която твърди, че последният голям писател е Ивайло Петров... Дръжте се, пишете!!! Навремето знаете, не са приемали и Синият залез на Павел Вежинов, а се оказва шедьовър... А какво да кажа за Вутимски, Емили Дикинсън... Пишете! Бъдете Калин Терзийски Лекарят и Писателят. Навремето такъв беше авторът на Порутчик Бенц, Осъдени души и Тютюн, нали ;)

Manol Glishev Как хубаво са го казали народните критици: Докторът да си гледа докторлъка.

петър михайлов А вестник „Култура“ доста западна и неотговаря отдавна на шапката, която носи. Именно заради присъствието на Иговци, Бодаковци и прочее. Мемоар Ликов, Пръдлин Лигаков и Посран Ефтинов – това е съвременната литературоведска конюнктурна сила.

Georgi Angeloff Абе това литературоведът не е ли като евнуха... знае как, ама не може?
Прочее, толкова по-лошо, че не се преподават живи автори. Като че ли от тях младите имаме какво да научим... осемдесет хиляди левги под женския пазар.

Manol Glishev Аз понякога се кефя на „Култура“. Често са скучни и мудни, но понякога там излиза и по нещо читаво. Да не ги съдим строго – все пак старият Копринариум не може да одобри другиго освен Юлия Кръстева... колкото по-нечетивно, толкова по-елитарно.

петър михайлов Георги, литературоведът не е евнух. Просто има истински – като Никола Георгиев, Симеон Янев, Мая Горчева. И мними – като Игов. Литературоведите все пак 5-6 години сме учили в академични заведения именно как се ч е т е и п р е п о д а в а литературата. Просто не всеки се е учил от Майстор и не всеки е попил....

Angel Igov Обещавам при следващата отрицателна критика срещу мен и аз да се оплача публично във фейсбук :)

петър михайлов Г-н Глишев, Юлия Кръстева е доста стара и като стил и като годинки. в момента има много смели и способни литературни специалисти. Които умеят да говорят и човешки. Абе вземете старият мъдрец Петър Увалиев – ясно, елитарно и съвършено... Така хортува все още белокосият Никола Георгиев, обиколил катедрите из Немско, Руско, Чешко и отвъд Атлантика...

Dragomira Ivanova засрамете се и се преборете със завистта!

петър михайлов Ти, Ангеле небесни , си имаш Културката – плачи, стени, каквото си искаш прави в оная литературна газетарийка.

Georgi Angeloff Петър, не исках да прозвучи обидно. Всяко занимание си има място под слънцето. Шегувам се на гърба на неизвестния ми г-н Игов. Извинявам се, ако съм накърнил нечия професионална чест. Аз, като прост консуматор, не съм (а и не желая да бъда, честно казано) учен как се чете литература. Не вярвам д-р Терзийски да пише литературата си за литературоведи така или иначе.

Angel Igov Това със завистта е интересно. Ако човек не харесва писането на Терзийски – значи завижда. Така навремето разни хора се опитваха да ме убедят, че ако не харесвам чалга – значи съм сноб: „Ама не може да не ти харесва“. Това не е най-добрата аргументация от страна на феновете. Но така или иначе с фенове не се спори, по принцип: няма смисъл.

петър михайлов Георги, Калин я пише, щото е целунат от Бога и може. Пише добре и е четен. Просто литературоведът може да изследва професионално неговия текст и да покаже, че това е едно значимо произведение. Лека от мене засега.

петър михайлов Да бе, на фамилия Игови все некой завижда и все некой им пречи...диситенти... но колко са книгите на другаря Игов, издадени преди 1989????

Manol Glishev Прекрасно: Фейсбук е родината на българския скандал „Ернани“. Г-н Игов, ако не друго, то поне заради Вас дивите зайци сами се преброяват. Имам предвид феновете на г-н Терзийски.

Georgi Angeloff Не оспорвам. Аз не мога да го направя професионално, но не ми пречи. Лека и успехи.
Г-н Игов, фенщината е друго нещо. Именно Вашата квалификация би трябвало да Ви даде възможност да отговорите на въпроса „Защо?“. „Повърхностна“ е донякъде силна дума...

Angel Igov Г-н Ангелов, тъкмо това съм се постарал да направя: да отговоря защо. Тъй като въпросът определено е интересен. Апропо, не съм употребявал думата „повърхностна“; и изобщо г-н Терзийски в своя публичен поплак избра да се съсредоточи върху една малка част от моята рецензия. Но не му се сърдя, даже е симпатично по някакъв начин. Аз по принцип не се занимавам с войни и охулвания. Казвам си мнението ясно и без да увъртам. Ако някой не може да го приеме, това не е мой проблем.

магдалена николова Аууу, колко гнусни и необразовани сме това феновете – така ли ?! Ами за кого, питам тогава, изобщо се създава някакво изкуство!? Само и единствено „консуматорите“ на изкуството са истинския критерий за стойностност!

Angel Igov Аз лично не съм ФЕН на никого... Дори на Достоевски, ако щете. Да си фен означава сам да поставяш юзди на вкуса си. Не смятам, че е гнусно и съвсем не твърдя, че сте гнусни и необразовани, просто е ограничаващо. Разграничението между фенство и консуматорство не ми стана ясно: според мен по-скоро са едно и също. Виж, да си читател е нещо по-различно.

магдалена николова Аз съм математик и икономист, по две университетски образования, и както се досещате не си играя на словесни „еквилибристики“ и не вкарвам толкова „фини“ нюанси в речника си . Но все пак смятам, че нещата стоят много по-простичко и тогава са по- силни!

петър михайлов това е въпросната статия на А. И., публикувамо в литературнат агазета Култура.

Georgi Angeloff Г-н Игов, аз (а вероятно и много други) не чета Хемингуей, Достоевски, Терзийски или когото и да било, за да го анализирам. Чета го, за да си доставя удоволствие. Това консуматорство ли е или читателство? Вие не бихте могъл да си позволите да не четете неща, които не харесвате, предполагам. Аз мога. Там ли минава границата?

петър михайлов сарказъм, някога второкурснички лудееха и по жоро господинов....хахахахах, и той ли не удовлетворява господина игова????? всъщност какво стана с вторият роман на чичо Жоро? нещо май не се издаде? а?

Angel Igov Първо, анализирането и удоволствието не са взаимно изключващи се неща. Второ, в някои книги има повече за анализ, а в други – по-малко. Трето, и на мен много книги ми доставят удоволствие, за съжаление „Лудост“ не е между тях и не разбирам защо това докарва някакви хора тук до истерия. Четвърто, част от работата ми е и да чета неща, които не харесвам, защото един критик не може да си позволи да рецензира само онова, което харесва. Въпрос на професионализъм. Аз никого не убеждавам да не харесва Терзийски. Просто споделям своите причини да не го харесвам. А вие се опитвате да ме убедите, че ТРЯБВА да го харесвам; че ако не го харесвам – значи завиждам, заяждам се, снобея, онанирам и пр. и пр. Какво повече да коментирам...

петър михайлов да, наистина, какво търсиш тук? нежелан си... оплачи се в газетата си, ще прочетем тирадата ти – как не ме разбраха у фесабука, како.

петър михайлов апропо, научил си се да анализарш точно колкото и старият Игов...

Georgi Angeloff Категорично не карам никого да харесва каквото и да било. Не одобрявам обвиняването на образованието в проповядване на четене на Терзийски. Достатъчно ни е скапано образованието, за да му придаваме и други абсурдни „заслуги“. Не знам кога сте преминал през системата на средното образование, но моето преминаване беше достатъчно скоро, за да е относително актуално и да си го спомням.

Georgi Angeloff По точки: първо, анализирането вероятно Ви носи удоволствие, след като го работите. Второ – вероятно, не смея да се нагърбвам с мнение. А и не искам, да си кажа честно. Трето, не се съмнявам, това не ми влиза в работата. Четвърто, това се опитах да кажа – професионализмът си е професионализъм.
Не ми отговорихте на въпроса.

петър михайлов в 12 клас последният класик е Далчев и сетне следва Багряна. Има някакви поменавания на Блага Димитрова, Христо Фотев, Константин Павлов и Радичков... и дотук... Изобщо автори като: Владимир Зарев, Христо Калчев, Георги Господинов, Калин Терзийски, Захари Карабашлиев – не са споменавани. Може Учителят по литература да поговори за тях, ако има ученици в клас, все пак 12 клас е това...

Tsvetelina-tsvu Stoyanova ОБИЧАМ ТВОРЧЕСТВОТО НА КАЛИН ТЕРЗИЙСКИ!!! И ми е някак нелепо да се критикува така, но в България /за жалост/ това е нормално... Днес ми беше много депресивно, излязох и намерих с много търсене „Нови стихове съвсем в началото“ /книгата е изчерпана/, зачетох я и се зарадвах!!! Поздравления сърдечни, Калине!!!

петър михайлов понеже постоянно изтрива – предлагам статията на д-р А. Игов, свързана с романа „Лудост“ на Калин Терзийски.

Десислава Недялкова Паднал Ангел .....много лошо паднал !!! Едва ли ще полети .....

магдалена николова Не знам защо, се сетих за брутално смачканата, чувствителна и поетично- ранима Петя Дубарова... Защо си го позволяваме? Толкова ли много таланти ли ни се раждат... Аз изпитвам респект към дарбата свише !

Ina Taneva На всичко това ще отговоря с цитат от едно много любимо мое стихотворение на Кайо-“Големите майстори“ , „...Останаха последни Големите майстори
Недоспали заради напрегнатото наблюдение
Все още способни да страдат и плачат умно
За да расте напоено от сълзите
Огромното им скромно вълнение
Загледани седят Големите майстори
Останали последни живи и треперещи
Сравнително чисти, почти неизцапани
От сивата тиня, от мръсната пяна на дните
И не се интересуват от всичките Други
Големите майстори
От всичките Други
Които злобно говорят и мислят за тях само най-Лошото
Без дори да имат представа какво е Добро.
Примижават от мъдрост
И се усмихват учудено Големите майстори…
Само те останали – птици кацнали на самотно дърво.“

Nevena Mitropolitska Чела съм романа „Алкохол“ на Калин Терзийски и до голяма степен ми хареса. Обаче с тази негова агресивна реакция на критика абсолютно ми падна в очите (като човек, не като писател). Всеки има право да не ти харесва творбите и да те критикува, но да го наричаш „онанист“ заради това... е абсолютно принизяване.

петър михайлов Невенке, Невенкеееееееееееее! Оди пишкай с великият критик, под чието иго страдаме....

Ina Taneva Angel Igov, не знам кой те е нарекъл литературен критик, може би ти самият, но всъщност наистина си просто един онанист. Невена, калта в България е като хляба-необходимост и традиция. Едно е да не харесваш някого, а съвсем друго да го обиждаш с подобни изказвания. Заради калта, в която сме, малко трудно бихме достигнали нивото на критиката,такава каквато би трябвало да бъде, така че е хубаво понякога и да мълчим-просто за да не се излагаме!

Ivaila Tzankova ‎“Падането“ по Невена Митрополистка – обективен не-фен на писателя Терцийски (който и да е той). аз иначе мислех да си трая, ама на, трогнах се. понеже съм от наивните фенове, предполагам не е проблем да си кажа, че ми е през онази работа какво харесва и какво не харесва Игов, далеч по-силно ме впечатлява нелепата претенциозност, с която пише за книгите, които аз харесвам. тъжно е, когато хубави книги се обсъждат по такъв недодялан начин.

Mimi Georgieva Пфу, днешните второкурсници (повечето) не умеят да пишат и четат, пък вие, Игов, им приписвате и литературен вкус, някакъв!!! Наистина ли мислите, че образователната ни система, която се мени като мартенско слънце и от години се лута като раздърпана клошарка привечер, е способна да възпита вкус и усет към доброто четиво? Или да насади култ към нещо?

петър михайлов Инче, за жалост А. И. преподава в Софийския университет.... доктор на филологическите науки е, за огромно съжаление. понеже сещаш се с какво пълни главиците на бедните бъдещи филолози...

магдалена николова Ха ха ха , добре, че съм учила само точни науки !

петър михайлов Поздравления! Опитах се да кача въпросния пасквил на А.И., ное неуспях... вижте, чичо Игов е професор в Пловдивския и БАН, заяви преди 7 години, че нямало българска литература, а е написал обемиста и скучновата История на българската литература. Този светъл пример следва и малкото Иговче – кръвта вода не става... убедете се, че литературата ни е под игото на фамилия Игови...

Dilqna Kaloqnova Mnogo se radvam, 4e se spori kakvi knigi 4etat horata i za6to, 6tot dosta vreme ni6to ne 4etqha i sporove nqma6e :)

Manol Glishev И аз се кефя на Калин, но завалията Игов го направихте на трътка. Ей, това бригадният инстинкт е кофти нещо.

Stella Ivanova Много обичам „възвишените“ забележки върху чуждото творчество. Благодаря Ви, Калин, че пишет толкова искрено, силно и докосващо. И вярвам, че като истински творец нямате време и желание нито да анализирате и хулите чуждото творчество, нито да обръщате внимание на завистта.

Gergana May Сега най-накрая успях да прочета статията на г-н Игов, така както той искаше, и виждам в нея много дълбоки проблеми (Терзийски настрана). Най-големият всъщност е, че е публикувана във в-к Култура. Наистина ли вестникът застава зад това мнение? 1. Пренебрежително отношение към „българския читател“, „българските писатели“, „българската публика“ – не трябва ли да бъдем наречени поне „част от българската публика“ и т.н.? Г-н Игов не е ли българин? 2. Изповедалната литература, според автора, няма стойност. А каква да е тя? Какво да е изкуството? Един литературен критик би трябвало да е прочел и разбрал нещо от Поетиката на Аристотел (например)... Трябва да му е ясно защо и как се прави ИЗКУСТВО, нали? Мимезис и катарзис. 3. И трябва да му е ясно защо и как се консумира то, нали? Какво означава „разтърсващо“ и „без натоварване“?? Кога последно ни разтърси книга? Защо това да е признак на лош вкус? И в какъв смисъл натоварващо? Ще вземе ли някой да чете нещо, което го натоварва? Да, разтоварвам с книгите на К. Терзийски. Свалят товар от гърба ми. Карат ме да мисля и чувствам. Променят ме. Това една „анти-литература“ не може да го постигне. Тя не ПРАВИ това. КАК И ЗАЩО ГО ПРАВИ ЛИТЕРАТУРАТА НА ТЕРЗИЙСКИ – ето на този въпрос трябва да даде отговор един критик. А не да ни обясни, че всички сме лошо образовани и не разбираме, че всъщност това изобщо не е литература. Много елитарно и обиждащо. 4. Твърдението, че Терзийски цели международен комерсиален успех ми се струва шокиращо! Творбите на Терзийски са толкова конкретни, толкова свързани с конкретната българска действителност – и преди, и сега, с имена на конкретни автори, на конкретни политици и т.н., че аз по-скоро бих го упрекнала, че ги прави непродаваеми на чужд пазар!

http://www.facebook.com/profile.php?id=100000358295959

Ангел Игов е роден на 3 юли 1981 г. в София. Завършва І АЕГ в София. Бакалавър по Английска филология и магистър по Литературознание от СУ „Св. Кл. Охридски“. През 2003 специализира в Университета на Роухемптън, Лондон. Автор е на два сборника с разкази: „Срещи на пътя“ (2002, изд. „Лодос“) и „К.“ (2006, изд. „Адрона“); с първия печели голямата награда за дебютна книга в категория „Проза“ от националния преглед-конкурс „Южна пролет“ (2003), а вторият е номиниран за наградата „Елиас Канети“ (2007). Носител и на награди за проза от конкурса „Рашко Сугарев“ и за критика от конкурса „Боян Пенев“. Публикува свои разкази, статии и рецензии в „Култура“ (където е постоянен наблюдател за книги от началото на 2006 г.), „Литературен вестник“, „Капитал Light“, „Алтера“, „Сега“ и др. Води културното предаване „Всяка събота“ по радио „Нет“ от април 2004 до закриването на радиото през октомври 2005. От ноември 2005 представя нови книги в предаването „5 по Рихтер“ по TV 7. Член на журито на конкурса за роман на годината „Вик“ за 2007. Превел е на български по един роман от Пол Остър, Мартин Еймис и Дъглас Кенеди.

Pin It

Прочетете още...