Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Дискусии – България

Детайли
Посещения: 16623

С апостолска себежертвеност тръгват Ботевите четници за отечеството си, когато там догарят главните на априлския бунт. Подвигът на четата е трагично и гордо увенчан с гибелта на войводата. Гибел – апотеоз на един недостижим живот, цялостен и целеустремен в Святата кауза. С годините тази гибел престана да бъде това, което всъщност е – формално прекъсване на революционното дело и се превърна в своеобразно възвишение на това дело. Досущ като Христовата голгота! Веднъж предаден и разпнат, во веки символ-верую на хуманната човешка мисъл. Удивително наистина, но такава съдба е отредена на малцина.

Автор: Стефан Станев

Детайли
Посещения: 21213

Донесенията на българското агентство в Атина с нескрито заинтересован поглед подробно следят местните реакции. Отраженията върху гръцката икономика са типични за държава, която не притежава дадености за спонтанно усвояване на „гранични територии“ (frontier country) както двете Америки, но въпреки това се държи така, като че ли ги има. Увеличението на държавния дълг в тези условия е неминуемо. Първото бреме пада върху бюджета, доколкото правителството трябва да посрещне непосредствените нужди на пристигащите и да осигури обещаните им земи.

Автор: Румен Аврамов

Детайли
Посещения: 43215

Широко прието е, че напреженията между различни етнически общности в националната държава са подхранвани от (и потопени в) икономически съперничества между тях. Балканите са архетип в това отношение, а първата половина на XX век е период, през който ферментацията на идентичности в рамките на утвърждаващите се на полуострова държавни структури достига пределна интензивност. Конфликтните пресечни точки между тези процеси отразяват преди всичко враждебните цели на местните елити във външната политика и религиозните борби, възникването, разграждането, потискането и манипулирането на народностно самосъзнание. Но прокарването на етнически разломи през началните десетилетия на столетието предопределя и редица от едрите контури в развитието на всяка една Балканска страна. То оказва силно влияние върху демографията и масовите миграционни вълни, рефлектира върху фискалните и външните не/равновесия, предопределя дълговата политика (особено чрез междувоенните бежански заеми), оформя съществени търговски потоци и пътища…

Автор: Румен Аврамов

Детайли
Посещения: 12614

Има ли някаква смислена причина, поради която лявото (у нас) трябва да е русофилско и путинофилско? Дори повърхностен размисъл е достатъчен човек да се убеди, че Путинова Русия е всичко, срещу което една модерна, а дори и не толкова модерна левица трябва да се бори: олигархичен модел със силен авторитарен уклон. Да, българите в голямото си мнозинство имат силни симпатии към руския народ и са му признателни за освобождението от Османската империя. Това са безспорни факти, но те са безполезни в градежа на смислена лява платформа. Те са съвместими и с десни, и с центристки, и с фашизоидни, а и направо с налудничави политически идеи.

Автор: Даниел Смилов

Детайли
Посещения: 19159

Аз – и никой друг – съм отговорен както за миналото, така и за настоящето, а значи и за бъдещето. Както моето собствено, така и онова на страната, в която живея, а значи и онова на света и планетата, които обитавам.

Ето това е лозунгът на нова Германия и нова Европа.

Автор: Златко Енев

Детайли
Посещения: 45506

Не мога да се освободя от усещането, че в днешна България някак напълно неоспоримо се е утвърдило едно, ще го нарека така, „андрешковско“ отношение към историята. Какво имам пред вид? Ами просто това, че, докато можем да живеем с усещането, че сме надхитрили и измамили всички, включително и самите себе си, то значи историята е на наша страна. Едва ли може да се намери по-показателен в това отношение пример от въпроса за участието на България във Втората световна война на страната на нацистка Германия.

Автор: Златко Енев

Детайли
Посещения: 58934

Големият проблем е тенденцията исторически личности от изключително сложния период около Втората световна война да се представят изцяло еднопластово в публичния дискурс, което автоматично подхранва немалобройните неофашистки групи у нас. Богдан Филов, цар Борис III, ген. Христо Луков са все подобен род личности, които освен заслуги, имат и еднакво толкова безспорни „тъмни страни“, за които обаче е някак непатриотично да се говори. А често се говори просто наизуст, от хора, които вместо да прочетат какво самите исторически фигури са писали, смятат, че знаят „истината“ по-добре и от самите автори. И така всяка година си имаме Луковмарш, който между другото, не пропуска да отдаде почит и на паметника на Илия Минев. Както изглежда – с право.

Автори: Петър Добрев, Жана Цонева

Детайли
Посещения: 15414

Въпросът за ролята на „историята“ в българската история не престава да вълнува всички ни. Безкрайно интересен феномен, който според мен говори за огромната нужда от някакъв вид изясняване, някакъв вид постигане на консенсус относно базисните положения на онова, което бихме искали да знаем и приемем като меродавно относно миналото си, далечно и не чак толкова. Както и за принципната, безкрайно болезнена и дразнеща липса дори на някакви зачатъци от такъв консенсус, която прави невъзможен почти всеки разговор за „историята“ в днешна България. Казано възможно най-просто: общоприета версия на някаква българска история днес ние просто не притежаваме. В замяна на това пък имаме широко поле за спорове, дрязги и откровени караници, в което авторитети няма и всяка историческа версия е свободна плячка за опонентите и противниците си. В един много интуитивно разбираем аспект на нещата, днес всички ние живеем в някаква версия на „завладяване на дивия Запад“. Българският див Запад, имам пред вид. И то точно дивия Запад на българската история.

Автор: Златко Енев

Детайли
Посещения: 15760

Падането под османска власт заема ключово място в историческата памет на балканските нации и в това отношение българите не правят изключение. Както навсякъде, така и тук събитието се възприема като повратен епизод с катастрофални и трайни последици, които забавят с няколко столетия настъпването на модерността. В други отношения обаче начинът, по който българите помнят османското нашествие, се различава от паметта на балканските съседи. Преди всичко образът на събитието в колективното въображение е значително по-смътен, отколкото би могло да се очаква. Основната причина е, че той не е свързан с никакво конкретно място – нито крепост, нито манастир, нито връх, нито поле. Знае се, че са се водили сражения и то в течение на десетилетия, тъй като държавата губи териториите си постепенно, но къде точно са се състояли тези боеве, е въпрос без ясен отговор. Българският исторически разказ не произвежда образа на голям, решителен и съдбоносен сблъсък от мащаба на битката на Косово поле или превземането на Константинопол и това е особеност, която заслужава внимание

Автор: Десислава Лилова

Детайли
Посещения: 8801

За моето поколение това не е било поредната смяна на върха, а първият случай, който сме преживели. Така че неизбежно ни е изглеждало като голяма промяна. Но имам ясен спомен, че всичко това сме осмисляли през призмата на информациите за промените в другите страни в Източна Европа. Особено след като през лятото на 1989 г. „Солидарност“ се представи убедително на изборите в Полша и се стигна до това некомунист да стане премиер – тогава вече усетихме, че нещата се променят много радикално. Но не знаехме докъде ще стигнат и най-вече – не знаехме доколко промяната ще обхване и България. Явно обаче сме вярвали, защото се промени и собственото ни поведение. Преди това, в гимназията, докъм 1987-ма, донякъде и 1988-ма включително, ние не сме споделяли открито със съучениците си какво мислим по политически въпроси, продължавахме да си говорим едно в къщи, друго навън...

(Разговор на вестник „Култура“ с Александър Везенков)

Автори: Александър Везенков, Копринка Червенкова, Христо Буцев

Детайли
Посещения: 10955

Два реда и нула факти. Това е всичко, което учениците в България могат да прочетат за насилственото преименуване на българските турци – престъплението, наречено „Възродителен процес“. Татяна Ваксберг припомня фактите…

Автор: Татяна Ваксберг

Детайли
Посещения: 16133

Цeли две години се разстилаше организационната мрежа, куриери сновeха с кореспонденция и революционна литература, револвери, пушки и бомби се пренасяха без властьта да заподозре съществуването на такъв повсемeстен заговор против държавата. Разкрития не липсваха, но не отиваха далеко. Първото разкритие стана не в Скопския санджак, където има вече усилен превоз и складове на оръжие, а в Битоля...

Автор: Христо Силянов

Детайли
Посещения: 17301

Географската близост, сходната историческа съдба, източноправославната религия, културните и икономическите връзки, както и общите борби за национално освобождение определят до голяма степен преобладаването на позитивните черти в образа на гърците през началните векове на османското владичество. През XVIII век постепенно гъркът, сърбинът, румънецът се отделят в съзнанието на българина от общността на източноправославните християни, оглавявани от общия духовен глава, и паралелно с формирането на българската национална идентичност добива облик и образът на Другия, идентичността на когото се изгражда на критерии различни от религиозните. Преобладаващото до този момент религиозно съзнание отстъпва на втори план и Другият е вече не само мюсюлманинът, евреинът или принадлежащият към западната църква християни, но и говорещият друг език, свързаният с друга историческа традиция грък, сърбин и румънец.

Автор: Надя Данова

Детайли
Посещения: 8306

Този разговор бе провокиран от шумно рекламираната акция на ДАНС и прокуратурата в Пазарджик срещу това, което те наричат „проповядване на радикален ислям". Те предизвикват много голям обществен интерес. Но в същото време такива действия често балансират на ръба на нарушенията на фундаментални права. Как е заплашена националната сигурност от проповеди? Могат ли единствено снимки и профили в Интернет да обосноват мярка за неотклонение „задържане под стража"? Какво в края на краищата е този „радикален ислям", който предизвиква толкова емоции, можем ли да го определим по законосъобразен начин? Това бяха само част от въпросите, които обсъждаха поканените от „Маргиналия" експерти – професорът по антропология от Нов български университет (НБУ) Евгения Иванова, бившият секретар на МВР и настоящ преподавател в НБУ доц. д-р Николай Радулов, експертът от Центъра за изследване на демокрацията Тихомир Безлов и д-р Антонина Желязкова, директор на Международния център за малцинствата и културните взаимодействия.

Детайли
Посещения: 16519

Цeли шест години след основаването на първия „Таен централен комитет“ в Букурещ, българскитe революционери градeха своитe надежди за освобождение на България върху войнственитe планове на Русия и други християнски държави спрямо империята на султанитe. През това време тe изпитаха горчиви разочарования както от румънскитe си насърдчители, детронаторитe на княз Куза, така и от пиемонтскитe аспирации на сръбското княжество след убиството на Михаил III Обренович. Не по-малко бe тeхното разочарование и от безрезултатностьта на походитe, които Филип Тотю, Панайот Хитов и други войводи предприемаха с четитe си отвъд Дунава. Но всички тия опити бeха като че ли необходими за да узрeе у Любен Каравелов идеята, че „не хайдушки чети ще ни освободят нас, но общо народно Въстание“, че „комитетитe в странство са гнила работа, осъдена да умре сама по себе си, а досегашнитe чети – вeтър: какво направиха, та и какво можеха да направят тe? – Ето тая мисъл висeше в въздуха, нея улавя Каравелов, хваща я твърдо, за да я хвърли за семе на бъдещето“.

Автор: Христо Силянов

Детайли
Посещения: 19761

Македонският въпрос получи своето зачатие на 1878 година в Берлин. До тогава той не съществува като отделен въпрос, понеже и за Западна Европа и за Русия съдбата на Македония е неразделно свързана с еволюцията на българския въпрос, който е пък част от големия Източен въпрос. Берлинският конгрес събра българитe от Мизия в отдeлно княжество България, а населението между Балкана и Родопитe – в отдeлна автономна провинция, наречена Източна Румелия. „Българитe, които поселяват Македония и Тракия – казва голeмият познавач на Източния въпрос Адолф д’Аврил – остават, прочее, в същото положение, както и преди, освен евентуалната и проблематична полза, която биха могли да извлeкат от член 23 на Берлинския трактат“.

Автор: Христо Силянов

Детайли
Посещения: 19695

Това не е персонална атака към Пулев или спорта като цяло, а критика от гледна точка на манталитет. Трябва сериозно да се запитаме оправдано ли е идеализирането на спортисти до пределите на национални герои? Оправдано ли е използването на имена като Левски и Ботев в такъв контекст? Нима такъв вид бойци са били личности като Христо Ботев и Иван Вазов? Те не са били спортисти, а писатели и мислители, и въпреки това учители, учени и писатели са далече от подобна почит. Докато това е така личности като Кубрат Пулев винаги ще са в правото, независимо от своето поведение. България над всичко!

Автори: Богдан Маринов и Деян Стоилков

Детайли
Посещения: 33514

В поздравителната еуфория на честванията „25 години свобода", под егидата на президента Росен Плевнелиев, постоянно се натяква на мнозинствата, че „нямали памет", че трябвало да се помни. Самият Плевнелиев си „припомни", че е „посрещнал" 10-ти ноември с плакат в ръце на „прословутия митинг", макар и тогава точно „прословут митинг" да е нямало. Освен чисто комичната страна на нещата, а при президента тя вече е баналност, в това „спомняне" има и нещо симптоматично. Десните антикомунисти, борещи се за „правилна" памет, са принудени постоянно да я изфабрикуват за настоящи свои политически цели. Това производство на памет обаче може да функционира само чрез кухи идеологически лозунги, като „25 години свобода", а вглеждането в конкретиката на всяко отделно измерение на припомняното разтваря куп противоречия и несъстоятелности. Употребата на фигурата на Георги Марков е добър пример за този процес.

Автори: Жана Цонева и Георги Медаров

Детайли
Посещения: 21271

Образованието, казват още първите уроци по педагогика, включва два компонента – обучение и възпитание. Казано опростено, обучението включва овладяването на учебния материал, придобиването на познания за определени факти от заобикалящия свят, а възпитанието – създаването на определена ценностна система. С други думи няма да е преувеличено, ако кажем, че двата стълба, на които стои образованието, са истината (познанието) и моралът. Когато към истината и морала прибавим и патриотизма, получаваме тройката вълк, коза и зелка, която лодкарите на патриотичното образование се опитват да прекарат през реката на нашето училище и от която накрая все някой бива изяден.

Автор: Петър Къдрев

Детайли
Посещения: 11910

Какво се случва в държавата? Кой разделя България? Тези и други въпроси с подобен смисъл се задават всекидневно. Обобщаващият отговор вече бе даден: средната класа протестира срещу олигархията. Някой реши да пренесе механично на българска почва израза „революция на средна класа“, употребен от Фукуяма за протестите в Бразилия, Турция и т. н. – и уж стана ясно какво се случва в държавата. Но тревогата остава. Защото не е ясно кой срещу коя олигархия протестира. И кой е Големият враг на България – Путин или Сорос.

Автор: Александър Кертин

Детайли
Посещения: 17546

Книгата на Р. Даскалов „Как се мисли Българското възраждане. Историографско проучване“ (ЛИК, 2002) е много особена – не толкова като авторско откритие, колкото като въздействие върху адресатите и потенциално върху … предмета на изследване. Тя дава ново знание, което пробужда, освестява, но и променя читателя; променя го като му поставя цел – след прочита на тази книга става недвусмислено ясно, че има нещо много съществено за вършене, което е и лично значимо, и обществено важно.

Автор: Георги Д. Димитров

Детайли
Посещения: 20900

Няма на света страна, в която населението да е 100% доволно от здравната си система. Дори и в най-социалната – Дания. Но всяка държава има определена здравна политика, здравен модел, който последователно осъществява. Някъде са възприели финансирането да става централизирано, чрез данък (системата Беверидж), другаде – чрез осигурителни вноски управлявани от здравни фондове (системата Бисмарк). И при двете системи има възможност за допълнително застраховане. Неосъщественият български модел има либерални принципи със стремеж за централизиран контрол и управление. Двете неща не могат да съществуват заедно. Това е управленски оксиморон.

Автор: Любомир Калудов

Детайли
Посещения: 15737

Точно преди година, на 26 юли 2013-та, бе представен двутомникът „Депортирането на евреите от Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Пирот. Март 1943. Документи от българските архиви“. Издаден с помощта на Български Хелзинкски комитет, под редакцията и с коментарите на Надя Данова и Румен Аврамов, сборникът целеше да внесе нотка отрезвяване сред оглушителните мажорни тонове на самовеличаещото честване на 70-годишнината от онова, което стана прието да се нарича „спасяване на българските евреи“. Да предложи фактологична балансираност в представянето на сложни и многопластови събития, които академични историци, културтрегери, политици и професионални патриотари продължават да четат и експлоатират просто и еднопланово .

Автори: Надя Данова, Юлиана Методиева

Детайли
Посещения: 17858

Стана дума вчера, във Фейсбук, за поредната статия от „Прегледа“, човъркаща темата за „спасяването“ или липсата му, в най-новата българска история. Прощавайте, ако ви припомням неща, дето инак са ви преизвестни, но по тази тема в моето списание по всяко време са се водели доста разпалени дискусии (искам да кажа, докато хората имаха желание да дискутират).

Автор: Златко Енев

Детайли
Посещения: 26304

Трагичната съдба на евреите от новите земи обикновено не се пропуска от изследователите, но някак остава на втори план зад щастливото оцеляване на евреите от старите предели на царството. Дори комунистическите власти, които иначе имали интерес да експлоатират темата за престъпленията на режима отпреди 9 септември 1944 г., избягвали да се задълбочават във въпроса за репресиите на територията на съседните страни: в началото, заради предстоящото подписване на мирен договор и предвидените в него репарации, а после, от съображения за национален престиж.

Автор: Александър Везенков

Детайли
Посещения: 13578

В последно време писаното от Фани Попова-Мутафова и особено романът ѝ „Дъщерята на Калояна“ (1936) е актуализирано през въпроса за женската идентичност в литературата, за литературата, писана от жени, и нейното разположение спрямо канона. В тази перспектива писането на Фани Попова-Мутафова се чете днес и в по-общия режим за мястото и ролята на жените в историята, историографията и учебниците по история както преди, така и сега, т.е. то – и в този ракурс – активно участва в „спора на факултетите“. Специално текстовете на Фани Попова-Мутафова днес изглеждат като едновременно опазващи патриархалното статукво и даващи място на женския глас в историята, особено чрез романа „Дъщерята на Калояна“.

Автор: Албена Хранова

Детайли
Посещения: 13828

Наскоро се разшумя около поредния амбициозен проект на американската телевизионна компания Ен Би Си да започне снимки на телевизионен сериал за живота на легендите от „Бийтълс“. Симптоматично е, че с осъществяването му се заема творческият екип (М. Хърст, Б. Силвърман, Т. Уайнбърг) на канадско-ирландския исторически сериал „Династията на Тюдорите“, преминал с шумен успех по екраните през 2007 година.

Автор: Евдокия Борисова

Детайли
Посещения: 17289

Помаците са трудна тема за българската етнодемографска статистика. По време на преброяванията и в статистическите публикации в продължение на нейната 130-годишна история сме свидетели на три взаимно изключващи се подхода:

– помаците, макар и мюсюлмани, са етнически българи и, следователно, те не трябва да бъдат наблюдавани самостоятелно;

– помаците са етнически българи, но представляват специфична група и затова трябва да бъдат наблюдавани самостоятелно;

– помаците образуват етнически обособена група, която трябва да бъде наблюдавана като такава.

Автор: Михаил И. Иванов

Детайли
Посещения: 10988

На 9 май1950 г. френският външен министър Робéр Шумáн предлага обединението на производството на въглища и стомана между Франция и Германия. Тази дата се смята за рожден ден на ЕС, а от 1985 г. се празнува като „Ден на Европа“. Днес в ЕС членуват 28 държави, една от които е България. И това съвсем не е някаква случайна флуктуация в процеса на европейска интеграция. Никой не дава такова членство като специален подарък, за това бе нужно да бъдат изпълнени сериозни политически и икономически критерии (от Копенхаген 1993 и Мадрид 1995). И ние все пак ги изпълнихме, макар и с някои дефицити. Поне по време на подписването на договора за присъединяване към ЕС през април 2005 г. изглеждаше, че имаме капацитета да наваксаме закъснението.

Автор: Аспарух Панов

Детайли
Посещения: 19930

Преди да заговорим за национализма и неговите проявления, както и за практическите му измерения, добре би било още веднъж да си припомним понятията за нация и национална идентичност. Това е необходимо, защото „реалната стойност на всеки национализъм се измерва със съдържанието на самото разбиране на нация, което лежи в основата му. Има граждански и етнически национализъм“. Според Петър-Емил Митев в условията на нашата страна, при нашата традиция и манталитет приемането на национализма като престижна и държавна идеология дори с най-добри намерения, с акцент върху гражданското понятие неизбежно ще разширява територията на етнонационализма. Въпросът се свежда до това кой е „истинският“ национализъм.

Автор: Мюмюн Тахир

Детайли
Посещения: 10421

През летните протести, освен да надуват вувузели и свирки, хората скандираха много. Старателни социолози записваха виковете и плакатите им, след което отиваха в работилниците си за изследване на площадния говор и правеха социо-лингвистични графики. Графиките изобразяваха сложната динамика на протестния говор. Политическите викове срещу кабинета на Пламен Орешарски се смесваха с устойчивото словосъчетание още от 1990 г. „червени боклуци“, а либералните журналисти не знаеха как да позитивират гражданските искания „оставка“ с виковете „Геят, беят и злодеят“ или „Недадения Сер-гей“. През 2013 г. политическият, сексуален и етнически дискриминиращ говор легитимно се настани на площада пред Министерския съвет.

Автор: Юлиана Методиева

Детайли
Посещения: 20545

„Да се забрани исляма в България! Ние сме страна на православието! Бесни тълпи от неграмотни и уродливи хора ни обграждат!“.

Този призив прозвуча откъм митинга на 29 октомври 2012 г. пред сградата на съда в Пазарджик, където се гледа Дело № 330/2012 на Окръжна прокуратура по гл. І от НК „Престъпления против републиката“ (популярно като „Процес срещу радикални ислямисти“). Освен самите митингуващи от „Атака“, ВМРО и НФСБ (скупчени отделно), в градинката пред съда нямаше никаква друга тълпа. Ораторите обаче размахваха ръце и сипеха закани срещу невидими плашила.

Автор: Ев­ге­ния Ива­но­ва

Детайли
Посещения: 16338

Преди повече от година в лекцията си на един политически семинар зададох ироничния въпрос: „Не преживяваме ли отново края на осемдесет и девета?“ Доста от слушателите, особено младите ме погледнаха учудено и неразбиращо. А според мен такова връщане във времето съвсем не е случайно. Въпросът напира да бъде зададен, колкото и абсурдно да звучи в една страна член на ЕС и НАТО. Във въздуха около нас отново се нагнетява огромно напрежение, заредено с разнопосочни енергии и очаквания за промяна. Никой не може да предвиди какво точно ще се случи и то, както в България, така и в „политически земетръсния“ регион в който живеем, и в Европа като цяло...

Автор: Аспарух Панов

Детайли
Посещения: 13558

На 25 октомври 1989 г. се провежда ново заседание на Политбюро, на което идеите от заседанието на 1 септември се доразвиват, като се прави и равносметка на постигнатото за изминалите близо два месеца…

 

Автор: Михаил Иванов

Детайли
Посещения: 20162

От забраната да се говори на турски в предизборните кампании до нападението над джамия стъпката не е особено голяма. И двете носят следното послание: че българските мюсюлмани са чужди на страната хора…

Автор: Татяна Ваксберг

Прочетете още...