Уважаеми колеги и представители на българските медии,
Добрата новина е, че на 27 и 28 април голямата мексиканска писателка Лаура Ескивел пристига в България по покана на Мтел и със съдействието и активното участие на издателство „Колибри“, за да връчи награди на конкурса Мtel Media Masters и да се срещне с българските си читатели. Лошата новина е, че издателство „Бард“ вече седем години пиратства нейна книга.
От 2011 г. издателство „Колибри“ притежава правата на всички книги на Лаура Ескивел, включително и на първоначално издадената от „Бард“ под заглавие „Раздавачът на щастие“, договорът за която е сключен през 2001 г. с тригодишна давност и е изтекъл през 2004 г. Независимо от това, в нарушение на законовите и морални норми, през 2006 г. „Бард“ пускат на пазара ново издание на книгата, при това с нова корица, а през февруари 2011 г. – нов тираж. Явно научили за посещението на г-жа Ескивел от преводачката на въпросната книга (от чийто превод по-късно се отказахме), от „Бард“ веднага решават да се възползват от това посещение, организирано с чужди усилия и чужди средства, и разпространяват нов тираж от книгата. Информирахме Casanovas & Lynch, агенцията, която представлява правата, и ето какво ни отговориха:
„Относно изданието на „Бард“: През 2008 г. получихме информация, че през ноември 2001 г. са отпечатани 1500 екземпляра от книгата и оттогава не е имало нови издания. Договорът е изтекъл през 2004 г., така че тази книга не трябва да бъде на пазара. Тъй като вие („Колибри“) сте носителите на правата за България, имате право да ги съдите за това, че продават книгата, за която вече нямат права. Нещо повече – нито веднъж досега не сме получили от тях отчет за продажбите.“ Отскоро подагент на Casanovas & Lynch за България е агенция „Ана“, откъдето могат да потвърдят случая.“
На 4 април 2011 г. се обадих на управителя на „Бард“ г-н Йордан Антов и колегиално го помолих да изтегли книгата от пазара. Той се съгласи да „провери случая“ и предложи „да се разберем с добро“. Приех, за да спестя резила за „Бард“ и неприятностите за двете издателства. Два часа по-късно г-н Антов ми се обади и съобщи, че изтегля книгата от пазара. Сметнах случая за приключен. Ето обаче какъв ведър текст се появи по-късно на сайта на издателство „Бард“:
|
Остроумно, нали? И трогателно. И нагло. Вдъхновени от обич и пролетни настроения „Бард“ си позволяват да подаряват книга, върху която нямат права и която „Колибри“ тепърва ще пуска на пазара и ще се опитва да продава. Няма да спечелят кой знае какво (е, не е без далаверка - подаръкът е обвързан с други поръчки), но защо пък да не навредят на колегата, който е имал глупостта да си купи правата?
Колеги, толкова крещящо нарушение на правилата в нашия бизнес не е имало от години. Надявам се да вземете отношение и да реагирате, тъй като подобно поведение нарушава самите устои на този бизнес. Защо да се купуват авторски права, като може да се издават книги незаконно, пък дори и да се подаряват? С подобни кокошкарски шмекерии ли ще посрещнем Лаура Ескивел в България? Ето заради такива балкански (и бакалски) хитрости вече близо двайсет години в България не може да бъде издаван Габриел Гарсия Маркес.
Раймонд Вагенщайн
Управител на издателство „Колибри“
P.S. След като изпратихме това писмо до членовете на Асоциация „Българска книга“, в сайта на „Бард“ заглавието „Раздавачът на щастие“ бе заменено просто с „книга“, но установихме, че от издателството продължават да подаряват същото заглавие.