Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2023 12 Taylor Swift

 

От 1927 г. насам TIME избира „Личност на годината“ – оценката на редакторите за човека, който най-много е повлиял на заглавията на вестниците през предходните 12 месеца, за добро или за лошо.

Като традиция „Личност на годината“ произлиза от теорията за великия човек в историята – убеждението, че отделните личности имат силата да променят обществото. Изборът през годините е следвал определени модели. Избраният човек обикновено е бил владетел на традиционни властови сфери. Той – и да, обикновено това е „той“ – много често е политик или индустриален титан. Като такива са били признати четиринадесет американски президенти, петима лидери на Русия или Съветския съюз и трима папи.

 

Тейлър Суифт ми разказва история, а когато Тейлър Суифт ви разказва история, вие слушате, защото знаете, че тя ще бъде добра – не само защото е имала необикновен живот, но и защото е необикновена разказвачка. Тази е за времето, когато сърцето ѝ е било разбито, макар и не по начина, по който бихте очаквали.

Казва, че е била на 17 години и е получила най-голямата възможност в живота си дотогава – много желано място за откриване на турнето на кънтри звездата Кени Чесни. „Това щеше да промени кариерата ми“, спомня си тя. „Бях толкова развълнувана.“ Но няколко седмици по-късно Суифт се прибира вкъщи и открива майка си Андреа да седи на стълбите пред къщата. „Тя плачеше“, казва Суифт. „Беше хванала глава в ръцете си, сякаш в семейството е имало нещастен случай“. През сълзи Андреа разказва на дъщеря си, че турнето на Чесни е било спонсорирано от бирена компания. Тейлър е твърде малка, за да може да участва. „Бях съсипана“, казва Суифт.

Но няколко месеца по-късно, на партито за 18-ия ѝ рожден ден, тя вижда промоутъра на Чесни. Той ѝ подава картичка от Чесни, на която, както си спомня Суифт, пише: „Съжалявам, че не можа да дойдеш на турнето, затова исках да те компенсирам“. Към бележката имало и чек. „Беше за повече пари, отколкото някога бях виждала през живота си“, казва Суифт. „Успях да платя бонусите на групата си. Успях да платя за автобусите за турнето. Можех да подхранвам мечтите си.“

Small Ad GF 1

Слушайки Суифт да разказва това в един ясен есенен следобед в апартамента ѝ в Ню Йорк, аз съм поразен от това колко удовлетворяваща е тази история. В началото има високи залози; има детайли, ярки и сетивни; има обрат, който преобръща действието на 180 градуса; има и щастлив за героинята край. Разказът ѝ отнема само около 30 секунди, но те съдържат цял повествователен свят.

Не съм изненадан. Суифт притежава изключително умение да разказва истории. Анекдотът за Чесни символизира един по-голям разказ в живота ѝ, разказ за изкуплението – когато нашата героиня открива ново щастие не въпреки предизвикателствата, а благодарение на тях. Суифт, както ще говорим, е изтърпяла немалко удари, преди да стигне дотук. „През последните 20 години бях издигана и сваляна толкова много пъти от мачтата на общественото мнение“, казва тя, докато се настаняваме в уютната бърлога до кухнята, а тя събува обувките си и се свива на дивана. „Давали са ми диадеми, а после са ми ги отнемали.“ В разговора тя изглежда някак незащитена, докато размишлява за това къде е била и къде е сега. В края на краищата, макар отдавна да е една от най-големите звезди в света, тази година е различна. „Преживявам всичко това като преломен момент в кариерата си, който се случва точно на 33 години“, казва тя. „И за пръв път в живота си съм достатъчно психически издръжлива, за да приема това, което идва с него.“ Това е нейната история – дори и ако сега тя е толкова високо, че е трудно да се повярва, че някога е била ниско.

Постиженията на Суифт като артистка – в културно, критическо и търговско отношение – са толкова многобройни, че изброяването им изглежда почти безпредметно. Като поп звезда тя е в рядка компания, редом с Елвис Пресли, Майкъл Джексън и Мадона; като авторка на песни е сравнявана с Боб Дилън, Пол Маккартни и Джони Мичъл. Като бизнес дама е изградила империя, чиято стойност според някои оценки надхвърля един милиард долара. А като знаменитост – която поради факта, че е жена, е внимателно наблюдавана за всичко – тя отдавна се радва на постоянно внимание и знае как да го използва. („Не давам съвети на Тейлър как да бъде известна“, казва ми Стиви Никс. „Тя няма нужда от това.“) Но тази година нещо се промени. Обсъждането на движенията ѝ прилича на обсъждане на политиката или времето – език, който се говори толкова широко, че не се нуждае от контекст. Тя се превърна в главна героиня на света.

Ако сте скептично настроени, помислете за следното: Колко разговора за Тейлър Суифт проведохте тази година? Колко пъти видяхте нейна снимка, докато ровехте в телефона си? Бяхте ли един от хората, които направиха поклонение до града, в който тя има концерт? Купихте ли си билет за филма ѝ? Харесвахте ли публикация в Instagram, смеехте ли се на туит или щракнахте върху заглавие за нея? Открихте ли, че си припявате Cruel Summer, докато чакате на опашка в магазина за хранителни стоки? Призна ли ви някой приятел, че гледа клипове от турнето „Eras Tour“ вечер след вечер в TikTok? Или самите вие?

Прогнозите са, че нейното грандиозно турне, разказващо за артистичните ѝ „епохи“, ще стане най-голямото за всички времена и първото, което ще донесе приходи от над един милиард долара (само тази година тя изнесе 66 концерта в Северна и Южна Америка). Анализаторите говорят за „ефекта Тейлър“, а политици от Канада, Тайланд, Унгария и Чили я молят да проведе концерти в техните страни. Градове, стадиони и улици са преименувани на нейно име. Всеки път, когато тя идва на ново място, настъпва мини икономически бум, тъй като хотелите и ресторантите се радват на извънреден брой посетители. При пускането на филма за концерта си Суифт заобиколи студиата и разпространителите, като вместо това сключи необичаен договор с AMC, благодарение на който веригата кина получи най-високите продажби на билети за един ден в историята си. На нея са посветени поне 10 лекции в колежи, включително и една в Харвард; професорката Стефани Бърт казва пред TIME, че планира да сравни творчеството на Суифт с това на поета Уилям Уърдсуърт. Гривните за приятелство, които феновете ѝ търгуват по време на концертите, се превръщат в горещ аксесоар, а един ред от нейна песен предизвиква 500% увеличение на продажбите в магазините за занаятчийски стоки. Когато Суифт започна да се среща с Травис Келси, играчът на Канзас Сити и двукратен шампион на Супербоул [по американски футбол], мачовете му отбелязаха огромно увеличение на зрителския интерес. (Да, тя някак си направи едно от най-популярните неща в Америка – футбола – още по-популярно.) А освен това я има и нейната възхвалявана от критиката песнопойка – каталог, който е толкова обичан, че когато го преиздава, тя често чупи рекорди в класациите, които сама е поставила. Тя е последната монокултура, останала в нашия стратифициран свят.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Трудно е да човек да види историята, когато се намира в нейния център, а още по-трудно е да се разграничи влиянието на Суифт върху културата от нейната известност, която излъчва толкова много светлина, че може да бъде заслепяваща. Но със Суифт се случва нещо необичайно, без съвременен прецедент. За да разкаже историята си, тя използва най-ефикасното средство на деня – поп песента. Но с течение на времето тя използва и силата на медиите – както традиционните, така и новите, за да създаде нещо напълно уникално – свят на разкази, в който музиката ѝ е само една част от интерактивна, променяща се история. Суифт е архитектката на тази история, нейна главна героиня и разказвачка.

Това е годината, в която тя усъвършенства занаята си – не само с музиката, но и в позицията си на майстор разказвач на съвременната епоха. Светът, от своя страна, гледаше, плачеше, танцуваше, пееше заедно с нея, примираше, караше се на стадиони и в киносалони, позволяваше на творчеството ѝ да озвучава живота. За Суифт това е върхът. „Това е най-гордото и най-щастливото нещо, което някога съм изпитвала, и най-свободното и творчески изпълненото, което някога съм имала“, казва ми тя. „В крайна сметка можем да го усукваме колкото си искаме или да се опитваме да го усложняваме, но има само един въпрос.“ Тук тя използва стилен глас. „Не се ли забавлявате?“

 

Няколко месеца преди да седна със Суифт в Ню Йорк, в една лятна нощ в Санта Клара, Калифорния, която в нейна чест временно беше преименувана на „Суифти Клара“, бях на стадион с близо 70 000 други хора, които имаха нещо като религиозно преживяване. Тълпата беше възторжена, а Суифт – блажена, докато гледаше към нас, всички дрогирани от един и същи наркотик. Феновете ѝ са изключително страстни, не само на мястото на събитието, но и онлайн, тъй като анализират подсказвания, намеци и тайни послания във всичко – от хореографията до костюмите ѝ. Някои от тях са умишлено подсказващи, други – не. („Феновете на Тейлър Суифт са съвременният еквивалент на онези секти, които по веднъж месечно правят неточни прогнози за възнесението“, както отбеляза един популярен туит.)

Докато тя е на арената, не е трудно да разберем защо това е най-голямото нещо в света. „Бийтълманията и Трилър [на Майкъл Джексън] нямат нищо общо с тези шоута“, казва приятелката и сътрудничка на Суифт Фийби Бриджърс. Феновете в Аржентина разпъваха палатки пред залата в продължение на месеци, за да получат най-добрите места, а някои напускаха работата си, за да се отдадат на фенството на пълен работен ден. В САЩ други се редяха на опашки в продължение на дни, а тези, които не успяха да влязат, направиха „Тейлър-къмпинги“ на близките паркинги, за да могат да слушат. Когато билетите бяха пуснати в продажба миналата година, [сайтът за онлайн-продажби на билети] Ticketmaster се срина. Въпреки че за концертите през 2023 г. бяха продадени 4,1 млн. билета – включително над 2 млн. през първия ден, което е нов рекорд – прекупвачите вдигнаха цените на вторичния пазар до над 22 000 долара. Множество фенове подадоха съдебни искове. Министерството на правосъдието започна разследване. Сенатът проведе изслушване. Имайки предвид всичко това, Суифт трябваше да постигне изключителни резултати.

„Знаех, че това турне ще е по-трудно от всичко, което съм правила досега, и то много“, казва тя. Всяко шоу продължава повече от 180 минути, включвайки над 40 песни от поне девет албума; има 16 смени на костюми, пиротехника, оптически илюзии, в които тя сякаш се гмурка на сцената и плува, и не един, а два свята на къщички, в които има изобилие от мъх.

В миналото, шегува се Суифт, тя е обикаляла по турнета „като хлапачка“. Но не и този път. Започнала е да репетира шест месеца преди първото шоу. „Всеки ден тичах на бягащата пътека, като пеех на глас целия набор от песни“, казва тя. „Бързо за бързите и джогинг или бързо ходене за бавните песни.“ Нейната фитнес зала, Dogpound, е създала за нея специална програма, включваща упражнения за сила, кондиция и работа с тежести. „След това имах три месеца тренировки по танци, защото исках буквално да ги запечатам в костите си“, казва тя. „Исках да бъда толкова много тренирана, че да мога да се държа глупаво с феновете и да не губя мисълта си.“ Тя работи с хореографката Манди Мур – препоръчана от приятелката ѝ Ема Стоун, която е работила с Мур по La La Land – тъй като, както казва Суифт, „ученето на хореография не е моята силна страна“. С изключение на вечерта на Грами – която е била „забавна“, казва тя – е престанала да пие. „Да правя това шоу с махмурлук?“, казва тя зловещо. „Не бих искала да познавам такъв свят.“

Пристиганията на Суифт в някой град по принцип активират местната икономика. Когато „Ерас“ стартира в Глендейл, Аризона, концертът генерира повече приходи за бизнеса му, отколкото Супербоул 2023, който се провежда в същия град. Феновете идваха от цялата страна, отсядаха в хотели, хранеха се навън и харчеха за всичко – от потници до лимитирани издания на плочи, като според съобщенията средният посетител на концерт е похарчил близо 1300 долара. Суифт смята, че разходите и усилията, положени от феновете, трябва да бъдат съответно възнаградени: „Те са се потрудили наистина много, за да се сдобият с билети“, казва тя. „Исках да изпълня концерт, който е по-дълъг от всичко, което някога са си представяли, защото това ме кара да се чувствам добре, когато напускам стадиона.“ „Ефектът на Тейлър“ е забелязан на най-високите нива в правителството. „Когато Федералният резерв те спомене като причина за икономическия растеж, това е голямо нещо“, казва Ед Тирякян, професор по финанси в университета Дюк.

Да носиш икономиката на гърба си е много за един човек. След като изнесè няколко концерта, Суифт си взима един ден за почивка и възстановяване. „Не напускам леглото, освен да си взема храна, да я занеса обратно в леглото и да я изям там“, казва тя. „Това е сценарий на мечтите. Едва мога да говоря, защото съм пяла три концерта подред. Всеки път, когато направя крачка, краката ми хрущят от танцуването на токчета“. Поддържането на силата ѝ чрез тренировки между представленията е от ключово значение. „Знам, че ще изляза на сцената, независимо дали съм болна, контузена, с разбито сърце, некомфортно или стресирана“, казва тя. „Това вече е част от моята идентичност. Ако някой си купи билет за моя концерт, аз ще го изпълня, освен ако нямаме някакво форсмажорно обстоятелство.“ (За съжаление това се случи тази година в Рио де Жанейро, тъй като една от фенките, Ана Клара Беневидес Мачадо, припадна от жегата по време на шоуто и по-късно почина).

На сцената Суифт е много неща – уязвима и триумфираща, игрива и тъжна, но интимността на песенното ѝ творчество винаги е на преден план. „Нейната работа като авторка на песни е това, което ми говори най-ясно“, казва режисьорката Грета Гервиг, чиято феминистка версия на Барби беше своеобразно свидетелство за идеята, че жените могат да бъдат всичко, което си поискат. „Тя пише музика, която идва от най-дълбоката част на душата ѝ, и я влива директно в душите на други хора.“ Докато Суифт преминава през епохите си, тя не се опитва да осъвремени старите песни, независимо дали става дума за искрената романтика на You Belong With Me [от първия ѝ албум, създаден на 16 години] или за опустошението на 22, а ги преживява наново. На най-голямата сцена в света тя демонстрира радикално себеприемане, давайки на публиката възможност да се върне към собствените си радости или болки, някога отхвърлени или забравени. Казвам на Суифт, че шоуто ме накара да се сетя за един мем, който гласи: „Не убивай частта от себе си, която е присвита – убий онази част от себе си, която се присвива.“ „Да!“ – възкликва тя. „Всичко, което някога си била, всяка фаза, през която някога си преминавала, е била твоя реалност в този момент – с информацията, с която си разполагала в момента. Има много неща, към които гледам назад и си казвам: „Уау, преди няколко години може би щях да се присвия от това. Трябва да се радваш на това, което си сега, накъде отиваш и къде си била.“

Достигането до тази хармония с миналото ѝ е изисквало работа; тя обяснява, че успехът на турнето е драматична ирония. „Не ми убягва фактът, че двата големи катализатора за това събитие бяха две ужасни неща“, казва Суифт и точно тук историята ѝ прави рязък завой. „Първото беше, че ме ‚отмениха‘, довеждайки ме на косъм от загуба на живота и разсъдъка ми“[1], казва тя откровено. „Второто беше, че работата на живота ми беше отнета от някой, който ме мрази.“[2]

Суифт ми показва някои неща, които обича в апартамента си: Кукла Барби в стил „Стиви Никс“ [от групата Флийтуд Мак], която все още стои в кутия в кухнята ѝ, изпратена лично от певицата; поставена в рамка бележка на текст от Пол Маккартни, която виси в банята ѝ; плочки около камината, които Суифт е намерила, пазарувайки в Париж с майка си. Връзките със семейството ѝ са видни навсякъде, включително и в забележителна снимка на баба ѝ Марджъри, оперна певица и вдъхновителка на песен от албума Evermore. Суифт е израснала във ферма за коледни елхи в Пенсилвания заедно с по-малкия си брат Остин; баща ѝ Скот е бил брокер в Merrill Lynch, а Андреа е работела в областта на маркетинга. Семейството ѝ работи в тясно сътрудничество с нея и до днес. „Баща ми, майка ми и брат ми измислиха някои от най-добрите идеи в кариерата ми“, казва Суифт. „Винаги се шегувам, че сме малък семеен бизнес.“

След като се премества в Нашвил на тийнейджърска възраст, тя подписва договор с Big Machine Records на Скот Борчета. Способността на Суифт да пише песни е очевидна още от първите думи на Tim McGraw, нейния дебютен сингъл:

He said the way my blue eyes shined
put those Georgia stars to shame that night
I said, ‘Thats a lie.’

Той каза, че сините ми очи
засрамват тази нощ звездите на Джорджия –
аз казах: „Това е лъжа“

Дори за кънтри музиката този текст е много литературен – създава романтична фантазия, а само един ред по-късно я развенчава. Приказното обещание за любов и интимност се превръща в постоянен мотив в творчеството на Суифт – нещо, което тя многократно подкрепя, а след това оборва; тя е наясно с ролята, която разказът играе в нейните очаквания. В началото на нея се е гледало като на талантлива поп-кънтри начинаеща – например когато в един вече печално известен момент Кейни Уест грубо прекъсна Суифт на сцената на VMA през 2009 г., докато тя приемаше награда. Инцидентът постави началото на цяла верига от събития, които щяха да оформят следващото десетилетие от живота на двамата изпълнители.

Сега Суифт си спомня, че именно по това време е започнала да се опитва да променя стила си. „Осъзнах, че всяка звукозаписна компания работи активно, за да се опита да ме замени [със собствена звезда]“, казва тя. „Вместо това, помислих си аз, най-първо ще заменя самата себе си с нова аз. По-трудно е да уцелиш движеща се цел.“ Суифт пише солови песни, включва разнообразни стилове влияния и поставя повече намеци за лични взаимоотношения в текстовете и материалите за албумите си, които феновете могат да разкодират. Епичната ѝ балада All Too Well от албума Red от 2012 г. олицетворява суперсилата на Суифт като авторка на песни, използвайки подхвърлени детайли като забравен шал, който се връща в края на песента, за да те прободе в сърцето. Когато при преиздаването ѝ миналата година удължената версия на песента достигна номер едно, това беше не само защото песента е изключителна, а защото има своя собствена легенда, също като You’re So Vain на Карли Саймън, и е придружена от пъзел, който феновете трябва да решат.[3] „Тя е като цяла стая с писатели в лицето на един човек, плюс този глас и харизма“, казва Бриджърс. „Тя е всичко наведнъж.“

Суифт е знаела, че трябва да продължи да прави нововъведения. „Докато един изпълнител узрее достатъчно, за да се справи психологически с работата, обикновено вече е изхвърлен от бизнеса, някъде на около 29 години“, казва тя. „През 1990-те и 2000-те години музикалната индустрия сякаш си каза: „Добре, нека вземем група тийнейджъри, да ги хвърлим в огъня и да гледаме какво ще стане. Докато натрупат достатъчно мъдрост, за да си вършат работата ефективно, ще намерим нови“. През 2014 г. излезе албума ѝ 1989, който я постави на върха на поп-музикалния-свят – „имперска фаза“, както я нарича тя. По онова време тя не осъзнава, че това ще означава и падане от много по-високо. Не след дълго обществените настроения се преобърнаха и хората започнаха да я отхвърлят буквално заради всичко – от предполагаемото ѝ собствено преекспониране до конспиративните теории за политическите ѝ убеждения. „Всички хиени се нахвърлиха върху мен и ми нанасяха удари“, казва тя. Кейни Уест написа песен с вулгарен текст за нея и твърдеше, че Суифт е дала съгласието си. Тогавашната съпруга на Уест, Ким Кардашиян, пусна видеозапис на разговор между Уест и Суифт, който сякаш потвърждаваше, че Суифт е била съгласна с песента [В разговора Суифт казва „благодаря“, без да е чула текста]. Скандалът беше топла храна за таблоидите; той накара Суифт да изглежда като змия, както я наричаха хората. Тя е живеела с усещането, че това е „смърт за кариерата“, казва тя. „Не се заблуждавайте – кариерата ми беше отнета.“

Това е мрачен момент. „Имаш напълно изфабрикувана измама, с незаконно записан телефонен разговор, който Ким Кардашиян е редактирала и след това пуснала, за да каже на всички, че съм лъжкиня“, казва тя. „Това ме срина психологически до място, на което никога преди не съм била. Преместих се в чужда държава. Не напусках къщата под наем в продължение на една година. Страхувах се да се обаждам по телефона. Отблъснах повечето хора в живота си, защото вече не вярвах на никого. Потънах много, много тежко.“ (През 2020 г. Кардашиян писа в публикация в социалните мрежи, че ситуацията „ме принуди да го защитя [Кейни Уест]“). Следващият албум на Суифт, Reputation от 2017 г., включва образи на змии; във видеоклипа към Look What You Made Me Do тя убива по-младите версии на себе си. Днес си спомня, че Reputation е бил посрещнат с бурни реакции и скептицизъм. „Мислех, че този момент на отпор ще ме определя негативно до края на живота ми“, казва тя. Освен това вече е изпълнила договора си с Борчета [за правене на шест албума] и е знаела, че иска да напусне. „Молекулярната химия на този стар лейбъл беше такава, че всеки творчески избор, който правех, беше подлаган на съмнение“, казва тя. „Наистина премислях тези албуми.“

Суифт се среща с Лусиан Грейдж, главен изпълнителен директор на Universal Music Group, и Монте Липман, който ръководи топ лейбъла на Universal – Republic Records, за да разговарят за подписване на договор, който да ѝ даде повече възможности. Днес Грейндж е може би най-влиятелният изпълнителен директор в музикалната индустрия, но докато седя с него в офиса му в Лос Анджелис, той описва себе си като „стар пънкар“, който се ръководи повече от инстинкт, отколкото от пазарни показатели. Той казва на Суифт: „Ще използваме всичко, което имаме като компания, за теб“. Суифт се е почувствала така, сякаш ѝ е даден нов шанс: „Лусиан и Монте ми казаха: „Каквото и да направиш, ние ще се гордеем, че ще го издадем. Даваме ти 100% творческа свобода и доверие.“ Това е точно нещото, от което тя е имала най-голяма нужда във времето на тоталната си криза.

И все пак издаването на първия албум на Суифт с Republic, Lover (2019), съвпада с второто голямо сътресение в професионалния ѝ живот: Борчета е продал лейбъла си Big Machine, а заедно с него и каталога на Суифт, оценяван тогава на 140 милиона долара, на Ithaca Holdings, която е собственост на музикалния мениджър Скутър Браун, бивш съюзник на Уест. „Според мен с това, което направи Скутър, моите права бяха продадени на човек, който ги искаше по нечисти причини“, казва Суифт. („Тъжно ми е, че Тейлър реагира така на сделката“, казва Браун пред Variety през 2021 г.) Продажбата означава, че правата върху първите шест албума на Суифт преминават към Браун, така че всеки път, когато някой иска да лицензира някоя от тези песни, той ще бъде онзи, който ще печели най-много. Суифт мобилизира феновете си срещу сделката, но все пак се чувства безсилна. „Продажбата на музиката ми и това на кого беше продадена, ме изправиха на нокти“, казва тя. „Чувствах се така: ‚О, сега вече ме победиха. Това е всичко. Не знам какво да правя‘.“ Връща се обратно към работата си по време на пандемията и прави цели два албума – Folklore и Evermore, които са оценени от критиката [но нямат обичайния пазарен успех, защото са много по-минорни от обичайната й музика].

По същото време тя започва да мисли за презапис на старите си албуми, за да си върне контрола. „Срещах се с Кели Кларксън и тя ми казваше: „Просто ги презапиши“, казва Суифт. „Баща ми казваше същото. Гледах ги и си казвах: „Но как мога да го направя?“. Никой не иска да преработва домашното си, ако на път за училище вятърът го отнесе.“ [Действително, предишните опити на други артисти да презаписват по-ранните си албуми рядко са се увенчавали с пазарен успех] Тъй като Суифт е написала песните си сама, тя запазва авторските права върху музикалната композиция и може да ги презапише. Освен това, когато през 2018 г. преминава към Republic, тя вече е изискала да притежава мастър-правата за музиката си, така че сега притежава новия си материал и презаписаните песни. (В резултат на това големите лейбъли вече затрудняват изпълнителите, ако искат да презаписват музиката си.) Започва да презаписва едва доловимо различни версии на старите си албуми, като ги маркира с „Taylor’s Version“ и добавя неиздавани песни, за да пренасочи слушателите към тях. Определя тази стратегия като механизъм за справяне. „Всичко зависи от начина, по който се справяш със загубата“, казва тя. „Аз реагирам на силната болка с непокорство.“

Грейндж нарича проекта за презапис „странно брилянтен и уникален“ – нещо, което само артист на нивото на Суифт може да направи. „Проектът има много специален разказ – за него има причина [която мотивира феновете изключително мощно].“ След което поклаща глава. „Представете си Пикасо да нарисува нещо, което е правил преди няколко години, а след това да го пресъздаде с цветовете на днешния ден.“ Част от историята на успеха, казва Суифт, е свободата, която е получила от лейбъла, да следва инстинктите си. „Ако погледнете какво съм издала оттогава насам, то през последните няколко години има повече албуми, отколкото през първите 15 години от кариерата ми“, казва тя. Тази плодотворна продукция подхранва вертикалния ѝ възход. „Тя може да изкара два мандата като президент на Съединените щати и след това да отиде в Лас Вегас“, казва Грейндж. „Кой друг може да направи това?“

В големия разказ за живота на Суифт, докато тя се издигаше тази година, съдбата на нейните врагове също изглеждаше преобърната. През лятото беше съобщено, че няколко от ключовите клиенти на Браун – сред които на първо място Джъстин Бийбър и Ариана Гранде – вече не се управляват от неговата компания, а антисемитските и други обидни изказвания на Уест доведоха до загуба на ключови договори за подкрепа. Суифт знае от първа ръка, че славата е като живот на люлка. „Нищо не е постоянно“, казва тя. „Много внимавам да бъда благодарна всяка секунда, че мога да работя на това ниво, защото и преди са ми го отнемали. Има едно нещо, което научих: Моят отговор на всичко, което се случва, добро или лошо, е да продължавам да правя неща. Продължавам да правя изкуство.“ И, след кратък размисъл: „Но научих също, че няма смисъл да се опитваш активно да побеждаваш ‚враговете‘ си“, казва тя. „Боклукът се изхвърля сам всеки път.“

 

Премиерата на филма за концерта на Суифт се провежда в Гроув, открит търговски център в Лос Анджелис, който е затворен за събитието; Суифт е напълнила 13 кинозали с хиляди фенове. Тя отива поотделно във всеки от киносалоните и благодари на ридаещите зрители, че са дошли за премиерата. Подобно на турнето, филмът, който беше пуснат директно в кината без традиционен партньор, е събитие. „Срещнахме се с всички студиа – разказва тя, – срещнахме се с всички разпространители и проверихме как се възприема и оценява, дали имат големи надежди и мечти за него. В крайна сметка направих това, което напоследък правя все по-често, а именно да заложа на себе си.“ Идеята е на баща ѝ. „Той просто каза: „А защо трябва да има – по липса на по-добра дума – посредник?“

В киното, докато я чакаме, в тълпата, която е смесица от фенове и приятели на Суифт, се усеща вълнение. Вляво от мен са две луди по Суифт сестри, Мадисън на 23, и Маккол на 20, които все още са извън себе си заради селфито със Суифт, което са си направили на червения килим. Китките на ръцете им са покрити с гривни за приятелство, някои от които съдържат послания, разбираем единствено за всеотдайни фенове – като например „no it’s BECKY“, препратка към любимо Tumblr meme[4], и BLEACHELLA STAN, за платинено русата фризура на Суифт от 2016 г. – а Мадисън разкрива татуировка на предмишницата си, на която пише „Версия на Тейлър“. И двете ми казват, че любимият им албум е Reputation. Мадисън се възхищава на Суифт за нейната уязвимост – „което е нещо безумно, когато е подложена на безкраен контрол“, – докато Маккол цитира нейната последователност, която нарича „изгубена форма на изкуство“. Когато питам Маккол какво мисли за любовния живот на Суифт, тя отговаря елегантно. „Да се фокусираме върху тези неща е лоша услуга“, казва тя. „Тя е толкова добра в свързването на личния ѝ опит онзи на милиони хора. Когато слушам песните ѝ, си мисля за това, през което съм преминала аз, а не за това, през което е преминала тя.“

Личният живот на Суифт отдавна служи както на таблоидите, така и като вдъхновение за собствената ѝ работа; по-рано тази година тя се раздели с дългогодишния си приятел, актьора Джо Олуин. Напоследък се среща със звездата от НФЛ Травис Келси – нещо, което се превърна в постоянна тема на таблоидите и фенството. „Не знам откъде знаят в коя ложа на стадиона съм“, казва тя. „Има камера, която е на половин миля разстояние, и не знаеш къде е, и нямаш представа кога камерата те включва в предаването, така че не знам дали ме показват 17 пъти или веднъж.“ Тя е чувствителна към вниманието, което ѝ се отделя на нея, когато се появява на мачовете. „Аз съм там, за да подкрепя Травис“, казва тя. „Не мисля за това дали се показвам прекалено много и дали вбесявам няколко татковци, Брадовци и Чадовци.“

Изтъквам, че е положително за НФЛ [Националната лига по американски футбол] да има няколко такива като нея, които да гледат. „Футболът е нещо страхотно, оказва се“, казва тя закачливо. „Цял живот съм го пропускала.“ (Мачът, на който тя присъства през октомври, беш най-гледаното неделно шоу от Супербоул насам).

Като се има предвид сложната история на обществения интерес към връзките ѝ, казвам, че изглежда забележително, че връзката ѝ с Келси се разиграва толкова публично. Суифт нежно отвръща на удара: „Всичко започна, когато Травис много възхитително ме закачи в своя подкаст, което ми се стори адски готино“[5], казва тя. „Веднага след това започнахме да се срещаме. Така че всъщност имахме значителен период от време, за който никой не знаеше, за което съм благодарна, защото успяхме да се опознаем. Когато отидох на първия мач, вече бяхме двойка. Някои хора си мислят, че на този мач са видели първата ни среща? Никога не бихме били достатъчно откачени, за да започнем връзка по подобен начин“. По-важният за нея смисъл е, че няма какво да крие. „Когато кажеш, че една връзка е публична, това означава, че ще го видя да прави това, което обича, че се показваме един на друг, че има и други хора и че не ни пука“, казва тя. „Обратното на това е, че трябва да положиш изключително много усилия, за да си сигурен, че никой не знае, че се виждаш с някого. А ние просто се гордеем един с друг.“

Откритостта на Суифт е една от причините, поради които фенската ѝ база е предимно, макар и не само, женска. Турнето Eras е една от важните части на това, което Суифт нарича „женско лято от три части“ – другите две части са касовият филм на Гервиг Барби и хитовото, променящо културата турне на Бионсе Ренесанс. „Да направиш забавен, развлекателен филм с такова съдържание“, казва тя за Барби, „не мога да си представя колко трудно е било, а Грета го направи толкова лесно.“ („Аз просто си падам по момичета, които умеят да боравят с думите, а тя е най-добрата с тях“, казва Гервиг за Суифт, която нарича „Брус Спрингстийн среща Лорета Лин среща Боб Дилън“).

Суифт е не по-малко възторжена, когато говори за Бионсе, която е сключила подобна сделка с AMC и се появи на премиерата на Суифт в Лос Анджелис; следващия месец Суифт върна услугата, като присъства на премиерата на Бионсе в Лондон. „Тя е просто скъпоценен камък – топъл, открит и забавен човек“, казва Суифт. „И е толкова голям разрушител на нормите в музикалната индустрия. Научи всички артисти как да преобръщат ‚правилата‘ и да оспорват архаичните бизнес практики“. Това, че нейното турне и онова на Бионсе често са съпоставяни, е притеснително. „Имаше толкова много турнета лято, но единствените, които са сравнявани, бяха аз и Бионсе“, казва тя. „Явно е много изгодно за медиите и стен-културата[6] да противопоставят две жени една на друга, дори когато въпросните две изпълнителки отказват да участват в тази дискусия.“

За Суифт успехът на трите [Гервиг, Суифт, Бионсе] е повратна точка. „Ако трябва да говорим стереотипно за женското и мъжкото“, казва тя, „на жените се внушава, че това, към което естествено гравитираме…“ Тя има няколко примера: „Момичешка възраст, чувства, любов, раздяла, анализиране на тези чувства, непрекъснато говорене за тях, блясък, пайети! Научили са ни, че тези неща са по-несериозни от нещата, към които се стремят мъжете от стереотипния пол, нали?“ Точно така, казвам аз. „А какво е съществувало от зората на времето насам? Патриархално общество. Какво подхранва патриархалното общество? Парите, потокът от приходи, икономиката. Така че всъщност, ако искаме да погледнем на това по възможно най-циничния начин, това, че женските идеи стават доходоносни, означава, че ще се прави повече женско изкуство. Това е изключително обнадеждаващо.“

На фона на толкова многото внимание, струва ми се забележително, че Суифт изглежда по-спокойна в очите на обществото – макар че се чудя на глас дали просто изглежда така. Тя кимва. „С годините разбрах, че нямам време и възможности да се кося за неща, които нямат значение. Да, ако изляза на вечеря, пред ресторанта ще има цяла хаотична ситуация. Но аз все още искам да ходя на вечеря с приятелите си.“ Тя звучи замислено. „Животът е кратък. Изживейте приключения. Да се затворя в къщата си за много години? Никога няма да си върна това време. Сега съм по-доверчива, отколкото бях преди шест години“.

Освен това тя се забавлява повече. На премиерата на филма Суифт седи на един ред с мен, Мадисън и Маккол, пее и танцува на мястото си; ние продължаваме да извиваме вратове и споделяме поразени погледи: Не е ли това нереално? Има моменти във филма, когато камерите заснемат огромните екрани на сцената и усещането е като за огледална къща, тези безброй отражения на Тейлър Суифт – ние гледаме как тя гледа себе си на екран, който от своя страна показва образа на Суифт на толкова много екрани, хилядите фенове на екрана на стадиона и ние в този театър, със Суифт в средата – всички ние сме като хипнотизирани, не можем да откъснем поглед.

 

Разговаряме от известно време в апартамента ѝ. Достатъчно дълго, за да изстинат кафетата ни, а котаракът ѝ Бенджамин Бътън да влезе в стаята, да се отегчи и да си тръгне. Тя ми разказва за преразглеждането на Reputation, което е може би най-зареждащата епоха в турнето. „Това е готик-пънк момент на женска ярост от това, че цяла социална структура я обгазява“, казва тя и се смее. „Мисля, че много хора го виждат и просто си казват: ‚Болни змии и светлинни ефекти‘.“ Предстоящите допълнителни парчета за Reputation ще бъдат „огнени“, обещава тя. Проектът за презапис на парчетата ѝ се струва като митично търсене. „Събирам хоркрукси“, казва тя. „Събирам камъни на безкрайността. Гласът на Гандалф е в главата ми всеки път, когато издавам нов албум. За мен това вече е филм.“

Хрумва ми, че при всички тези разговори за епохи си струва да помислим и за [непрекъснатата смяна на] жанровете – как Суифт се движи между тях в историите, които разказва. В началото това е история за съзряването, за млада жена, която намира своя път в света и усъвършенства гласа си пред непостоянната публика. След това има романси, големи романси – истории за очарование и желание, разбито сърце и разочарование, връзки, които тя си припомня за песните и които медиите документират с радост или безразличие, в зависимост от деня. Имало е драми с толкова високи залози и толкова заплетени обрати, че се възприемат като Шекспирови, както и предателства, лични и професионални, които са оформили живота ѝ. Понякога тези истории придобиват леко комедийни аспекти, като например когато по време на концерта в Сиатъл тълпата скача толкова силно, че трусовете се усещат като земетресение, или когато по време на турне в Бразилия местната архиепископия разрешава да се прожектират послания в нейна чест върху 124-метровата статуя на Христос Спасителя. Но те имат една обща черта: Суифт.

Тя е майсторка на самоопределянето, на писането на собствената си история. Създателката на многобройни телевизионни проекти Шонда Раймс – на която не са чужди обратите в сюжета – която познава Суифт още от тийнейджърска възраст, казва просто: „Тя контролира разказа не само в работата, но и в живота си“, казва тя. „Преди изглеждаше така, сякаш хората я замерят. Сега вече тя осигурява разказа – така че няма какво да се хвърля.“

Тук Суифт ми разказа история за изкуплението, за възхода и падението, след което се издигаш отново – пътуването на героя. В разговора не ѝ казвам, че отстрани не винаги е изглеждало така– че например, когато водещият сингъл на Reputation, „Look What You Made Me Do“ стигна до номер 1 в класациите или когато албумът продаде 1,3 милиона копия през първата седмица, отстъпвайки само на 1989, тя не изглеждаше точно като човек, чиято кариера е умряла. Напротив, изглеждаше като суперзвезда, която се възползва от личния си опит толкова успешно, колкото и преди. Изкушавам се да го кажа.

Но после си мисля: Кой съм аз, че да я оспорвам, ако се е чувствала така? Въпросът е в това, че тя се е чувствала отменена. Чувствала се е така, сякаш кариерата ѝ е била отнета. Нещо в нея е било изгубено и тя е скърбяла за това. Може би това е истинският ефект на Тейлър Суифт: че тя дава на хората разрешение да вярват, че вътрешният им живот има значение, и че много от тях са жени, особено момичета, които са били приучени да приемат отхвърляне, прегазване и малтретиране от общество, което третира емоциите им като несъществени.

Че това, че сърцето ти се къса, е валидна рана – независимо дали е поради това, че са те изключили от турне, или от спомена за шал, който все още седи някъде в чекмеджето, или защото някой друг контролира работата на живота ти. И че, не – ти не си луда, че си разстроена заради всичко това, или просто защото искаш историята ти да бъде разказана.

В края на краищата, за да не ставам сантиментален, не сме ли се превърнали всички ние, жителите на дигиталната епоха, в селективни автобиографи, докато представяме животите си за собствена си аудитория от подходящ размер – като отрязваме от суровата тъкан на преживяното, за да разкрием формата на историята, която най-много искаме да разкажем, независимо дали го правим на собствените си канали или на световната сцена? Не мога да виня Тейлър за това, че е по-добра от всички останали. Не е и като самата тя да не го е признавала. Изпя го в песента си Mastermind от миналогодишния албум Midnights, в един толкова пестелив музикален мотив, че почти можеш да пропуснеш, че той бележи някои от най-суровите, най-откровени песни в кариерата ѝ:

No one wanted to play with me as a little kid
​So I’ve been scheming like a criminal ever since
To make them love me and make it seem effortless
This is the first time I’ve felt the need to confess
And I swear I’m only cryptic and Machiavellian because I care.

Никой не искаше да си играе с мен като дете
Затова оттогава плета интриги като престъпница
За да ги накарам да ме обичат и да изглежда, че това е без усилие
Това е първият път, в който изпитвам нужда да си призная
И се кълна, че съм загадъчна и манипулативна само защото ми пука.

Тя ми казва, че е написала тази песен, след като е гледала филма на Пол Томас Андерсън Phantom Thread, който – спойлер – завършва с разкриването на огромна, многопластова манипулация. „Помните ли последната сцена?“ – казва тя. „Помислих си, дали няма да е забавно да имам текст за това, че съм пресметлива?“ След което прави пауза. „Това е нещо, което е било хвърляно по мен като кинжал, но сега го приемам като комплимент.“

И то е комплимент. След като напускам дома на Суифт, не мога да престана да мисля за това колко перфектно е подготвила тази история за мен – онази за изкуплението, как е загубила всичко и си го е върнала. Разказването на истории е това, което тя винаги е правила; ето защо, казва ми самият Чесни, той ѝ е дал този подарък преди всички тези години. „Тя беше писателка, която имаше какво да каже“, казва той. „Това не е нещо, което можеш да фалшифицираш, като пишеш клишета. Можеш само да го изживееш, а след това да го напишеш възможно най-реално.“

Сигурно е знаела, че всички препратки, които прави, имат скрит смисъл, че ще видя всички подхвърлени детайли като великденските яйца, които са. Начинът, по който ми разказа тази история за Чесни, показваше, че тя знае, че в нея има поука – за силата на щедростта и за това как съкрушителното поражение може да отстъпи място на голям и изненадващ подарък. Начинът, по който каза: „Не се ли забавлявате?“ – сигурно и двамата знаехме, че това е цитат от Гладиатор – филм, в който героят пропада от живота в благоденствие, принуден е да практикува кървав спорт за удоволствие на зрителите и излиза победител, преживял унижението и оскърблението, за да се издигне по-високо от всякога. А преди да си тръгна, тя ми показа бележката от Пол Маккартни, окачена в банята ѝ, на която е написан текст на „Бийтълс“ – и то не какъв да е текст, а именно този: „Вземи тези счупени крила и се научи да летиш.“ [От песента Blackbird]

 

Източник

 

 

[1] В продължение на няколко години Суифт е била обект на яростно публично отхвърляне, поне в собственото си възприятие.

[2] Въпреки изричната ѝ съпротива, преди около една година правата върху първите шест албума на Суифт бяха продадени на музикален бизнесмен, с когото тя е в много лоши отношения.

[3] В песента Суифт преработва травмите, получени в резултат на краткотрайната си връзка с актьора Джейк Джилънхол – нещо  което той отрича

[4] Фразата води началото си от странен, популярен мем в Tumblr, в който снимка на красиво младо момиче на име Беки (която всъщност е снимка на Суифт) е публикувана над статия, предупреждаваща за опасностите от употребата на марихуана.

[5] Историята на двамата започва с това, че Травис разказва в популярния си подкаст как по време на концерт напразно се е опитвал да предаде на Тейлър фенска гривна, съставена от цифрите на телефонния му номер. Най-неочаквано, скоро след това тя му се обажда.

[6] Стен-култура (неологизъм, идещ от смесването на английските думи „stalker“ и „fan“): поведението или убежденията на екстремни фенове, които пламенно и сляпо подкрепят избраната от тях знаменитост или отбор, като често демонизират или отричат всеки или всичко, което се противопоставя или не е достатъчно отдадено на обекта на тяхното поклонение.

 

 

Сам Лански (род.1988) е американски журналист, автор и редактор. Работил е за списанията Time, New York magazine, The Atlantic, Esquire, Out и Grantland.

 

Pin It

Прочетете още...