Когато бях малък, най обичах на Коледа да ми подарят книги. Веднага ги зачитах – книгите бяха моя празник. По него време не бях пътувал никъде и не се сещах, че съществува друг свят освен този около мен и онзи в книгите.
Автор: Златко Ангелов
Неочаквано е досещането, че изобщо такава книга може да се напише. Но веднъж започнал да я пише, на Русков сигурно му е станало ясно, че такава книга трябва да се напише. Трябва, в смисъл че българската литература сега неочаквано се дели на преди и след „Възвишение“. Изведнъж си даваш сметка каква дупка е съществувала в тъканта й преди. И какъв монолитен текст я запълва след.
Автор: Златко Ангелов
Инициативата за публикуване на кореспонденцията между Владимир Набоков и Едмънд Уилсън идва през 1975 от Елена Уилсън, вдовицата на американския литератор. Четири години по-късно излиза първото издание на писмата…
Автор: Стоян Гяуров
Докато идеите на Ницше се приспособяват за различни, често противоположни цели, смъртта му става повод за започване на битка около духовното му наследство.
Автор: Мередит Хиндли
До публикуването на скандалната „Лолита“, последвано от скандално лошата й филмова версия, Набоков бил известен като писател единствено в средите на руската емиграция и в тесен кръг посветени.
Автор: Данило Киш
Деян Енев e един от големите автори в съвременната българска литература. Той е и журналист, общественик, човек с гражданска позиция, често радикална. Само преди няколко дни беше премиерата на новата му съвместна книга с поета Бойко Ламбовски.
Автори: Деян Енев, Владислав Христов
Сибиле Левичароф разговаря за европейския роман от 2000 г. насам и за едно настояще, в което всичко започва да се клати.
Автори: Сибиле Левичароф, Елизабет фон Таден
В мен остава без отговор въпроса дали в България прозата на Мирослав Пенков трябва да се сложи в категорията Преводна литература или в категорията Родна литература. Само той може да отговори на този въпрос след време.
Автор: Златко Ангелов
Излязох в дълга отпуска по болест, имах повече свободно време, обикалях книжарниците и един следобед си купих дебютния сборник на Радослав Парушев „Никоганебъдинещастен“ (2004).
Автор: Борислав Гърдев
„Толстой умира през ноември 1910 на провинциалната железопътна гара Астапово, при обстоятелства, които могат да бъдат описани като странни“, написах аз. „Но странността на тези обстоятелства бива незабавно асимилирана в по-широкия контекст от живота и творчеството на Толстой. В края на краищата, дали някой наистина е очаквал авторът на Смъртта на Иван Илич да умре тихичко, в някой тъмен ъгъл?
Автор: Елиф Батюман
…предполагам, че се радвам на това, че животът ми отива към края си… Като си помисля, че той би могъл д продължи още петстотин години – е, това вече би било ужасно, в моя случай…
Автори: Гор Видал, Лила Азам Зангане
„Делюзията Бог“ е книга-“умоповдигач“, както самият Докинс нарича смелите си стълкновения с религиозните постулати. „Най-известният атеист на Великобритания“ е написал една великолепна книга…
Автор: Христо Блажев
Книги от този тип красят всяка библиотека. Чудесно оформление, качествен превод, сериозно съдържание и огромно количество бележки, доказателство за него – какво повече от професионална публицистика?
Автор: Христо Блажев
Годината беше 1955. На тридесет и две, Норман Мейлър беше възхваляван и оскърбяван автор на три романа и известен скандалджия, мъдрец и пияница. По собственото му признание, в този момент той е бил арогантен, ужасèн, стиснат, разглезен – и наелектризиран от марихуана.
Автор: Мартин Еймис
Ето ви я реалността – ръбата и зловеща, която се озъбва сред страниците, а човек без човешко в себе си създава и убива поредния култ. Унищожителният Паланюк отново е тук…
Автор: Христо Блажев
Един творчески писател трябва внимателно да изследва творбите на съперниците си, в това число и Всемогъщия. Той трябва да притежава вродената способност не само да рекомбинира, но и да пресъздава съществуващия свят… Въображението без познание води не по-далеч от задния двор на примитивното изкуство, от драсканиците на детето по оградата, от речта на безумеца, изнесена на площада. Изкуството никога не е просто.
Автори: Владимир Набоков, Алвин Тофлер
Понякога си мисля, че Индия е най-мащабната измислица на света. Споделената невъзможност на тази страна от гледна точка на нашето мислене, на западната цивилизация – постигнала много с индивидуализъм, загубила много от споделената общност.
Автор: Христо Блажев
„Моралният пейзаж“ е книга първа от нещо съвсем ново. Тя вече е била доволно оспорена и нападана на Запад, тук едва ли това ще се случи на фона на общата потресваща апатия. Но все пак тя поставя началото на нещо иновативно, с огромни възможности и сигурно бъдеще.
Автор: Христо Блажев
Книга като машина на времето. Когато лежахме, затаили дъх, а баба разказваше приказки отново и отново, за стотен път и все се не насищахме. Езикът, разбира се, е по-стар, по-пъстър, по-автентичен, но напълно разбираем. И като зашъпнат страниците…
Автор: Христо Блажев
Онова, което Камю разработваше, беше не толкова някаква интелектуална позиция, колкото едно увещание към определен вид чувство – с всички рискове на политическо безсилие, които това води със себе си. Творчеството на Камю разкрива един темперамент в търсене на ситуация, благородни чувства в търсене на благородни действия.
Автор: Сюзън Зонтаг
Нека не се заблуждаваме. Истините в тази книга са болезнени, макар и изказани по удивителен начин, и колкото по-рано критиката оцени всичките й достойнства, толкова по-полезна тя ще бъде за читателите и за самата литература.
Автор: Христос Хартомацидис
Писането на антиутопии е много деликатна работа – твърде лесно е влизането в крив коловоз, в нелепица, в нещо насилено и изкуствено. С герои деца и действие през техния поглед – дваж по-сложно.
Автор: Христо Блажев
Да откриеш чудесен български автор си е въпрос и на късмет сред купищата, заляли книжарниците – някои с вече добре изграден публичен образ на многописци, други тепърва политащи в тази посока с плашеща трескава активност.
Автор: Христо Блажев
Литературните факти – не литературните експерименти – са записаната за поколенията истина за човешкото състояние и за общността, в която това състояние е придобило форма и се изчерпва като съдържание.
Автор: Златко Ангелов
Видно е, че „Granta България“ няма традиционната визия на списание. С големина над 300 с. и чудесна хартия, първото издание на планираното да излиза два пъти в годината литературно списание изглежда чудесно, макар картинката на корицата да е твърде абстрактна за моя вкус, но това е пренебрежимо, естествено.
Автор: Христо Блажев
Четейки Достоевски, човек разбира, че източникът на потока на съзнанието е не в самото съзнание, а в словото, което трансформира съзнанието и променя руслото му.
Автор: Йосиф Бродски
Разказът е най-българският жанр. Казва го Войчех Галонзка, а нему за българска литература може да се вярва. Други българисти, обаче – и Александер Зицман, и Майкъл Холман, без да отричат това твърдение, говорят отрезвяващо…
Автор: Митко Новков
Това не е книга за вегетарианството, нека сме наясно. Това е книга за смелото решение на един баща да открие с какво ще храни сина си. Това е книга за достойното решение на един внук да разкаже за семейните си традиции, да се отдели от тях, да ги преразгледа и разкаже като история.
Автор: Христо Блажев
„Книга на гениите“ е едно от най-смешните, същевременно и най-тъжните, неща, които съм чел в живота си. Шестващите сред страниците й писатели-графомани са хем гротескни, хем трагични.
Автор: Христо Блажев
Да крещиш, онемял. Да се смееш, когато уж трябва да плачеш. Да показваш младежки дух, за които младите… хм… май можем само да мечтаем. И да пишеш разюздано, както само всестранен творец може, без задръжки, без витиеватщина… да пишеш мощно като човек, който цял живот сякаш не е пускал перото от ръката си.
Автор: Христо Блажев
Избирайки която и да е случайна година, например 1903, човек открива заглавия като Дъщерята на лейди Роза от Мери Аугуста Уорд, Гордън Кийт от Томас Нелсън Пейдж, Малкото овчарче от оня свят от Джон Фокс младши, и така нататък – които изглеждат като хроника на предсказуемата незначителност.
Автор: Том Вандербилт
Александър Секулов е един от малкото нашенски автори, които уважавам – пише прекрасно и не е част от медийната машина на оная клика, която е окупирала публичното пространство и претендира за собственост върху образа на „писател/ка“.
Автор: Христо Блажев
Името на Деян Енев отдавна се върти около ми – разминал съм се с него в редакцията на „Сега“, но в годините, прекарани там, колегите не спираха да говорят с огромно уважение за него.
Автор: Христо Блажев
За мен историята е по-важна от всичко друго. Винаги съм я обичал, защото миналото ми помага да си обяснявам настоящето. Всичко в „Z-та световна война“ идва от реални исторически събития. Аз само добавих зомбита.
Автори: Макс Брукс, Емил Георгиев
Светът, който се срива в бездната, оглежда се, почти изгубен, и бавно започва да драпа обратно към светлината. Роман с десетки главни герои, всеки от които уникален.
Автор: Христо Блажев