Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Изкуство – Литература

Детайли
Посещения: 10421

Не „захвърлен в природата“, ами захвърлен в добрата литература се оказах, когато преди два дни отворих втория роман на Милен Русков. Обстоятелствата се наредиха така, че започнах с „Възвишение“ и сега карам назад, като естествено очакванията ми бяха нивото на писане да пада. Какво се оказа обаче. Книгата не само по нищо не отстъпва на последната, ами изпъква със съвсем самостоятелни качества. Рецензията се получи малко по-дълга от обикновено, за което ще простите, но толкова рядко се случва нещо наистина да ми се хареса, че не успях да сдържа пороя от думи. Накрая можете да прочетете и кратко интервю с автора, който беше много любезен да отговори изчерпателно на няколко мои въпроса, свързани с процеса на работа.   

Автор: Мартин Касабов

Детайли
Посещения: 14666

В Америка, а предполагам и в големи части от западна Европа, е налице определен проблем, а именно, че корпорациите са получили все повече власт, както в културен, така и в политически смисъл. Тук в Америка днес са необходими огромни количества пари, за да се кандидатира човек за различните видове демократични служби. Корпорациите имат значително повече пари от частните граждани, корпорациите правят тези дарения, които след това водят до закони, отдаващи още по-голямо предпочитание на [правата на] същите тези корпорации, така че се стига до един вид затворен кръг.

Автори: Дейвид Фостър Уолъс, Остап Кармоди

Детайли
Посещения: 8391

В „Освободеният Рот“, лесно четивна смесица от биография и литературна критика, Клаудия Рот Пиърпонт (между двамата няма роднинска връзка) разглежда неловките отношения между Рот и американския еврейски истеблишмънт.

Автор: Иън Томсън

Детайли
Посещения: 9572

Интервю на Джоана Колер със Стивън Брайър, съдия от Върховния съд на САЩ, публикувано първо на френски език в Revue des Deux Mondes през юни 2013 г., след това на английски език в The New York Review of Books от 7 ноември 2013 г.

Автори: Джоана Колер, Стивън Брайър

Детайли
Посещения: 14397

На 24 ноември 1948 Върнън Съливан изчезва. Две години преди това той е станал повод за скандал в Париж, когато издателството Editions du Scorpion публикува първия му роман, Ще плюя на гробовете ви. Съливан е чернокож, но минава за бял. Писнало му е да чете в американските романи за „добри чернокожи“ „от онзи вид, който белите възторжено потупват по гърба“ и искал да напише нещо, което описва един по-суров свят – онзи, познат от живота. Книгата му е брутална, сексуално открита и расово-табу. Героят в нея е Ли Андерсън, рус и синеок, но от чернокож произход човек, който пристига в среднозападното градче Бъктън с намерение да отмъсти за линчуването на малолетния си брат. Започва да работи в местната книжарница и се сприятелява с тийнейджърите от околността. По някое време те го запознават с две богати бели момичета – сестри – които той иска да прелъсти, изнасили и убие.

Автор: Джейкъб Микановски

Детайли
Посещения: 11743

Пет книги, които все още липсват на българския книжен пазар. Може би 2014 г. ще ни срещне с някои от тях като най-голяма е вероятността това да е романът „Светилата“ от новозеландката Елеонор Катън – носителка на наградата „Букър“ за 2013 г.

Детайли
Посещения: 14877

Когато три от непубликуваните разкази на Дж. Д. Селинджър наскоро изтекоха онлайн, това предизвика редица остри въпроси във връзка с пиратството и правото на лично пространство – но заедно с това ни показа и нови начини, по които бихме могли да четем „Спасителят в ръжта“.

Автор: Габи Ууд

Детайли
Посещения: 12152

Някога Орасио Кирога опитал да състави „десет божи заповеди на съвършения разказвач“, чието заглавие вече има стойността на намигване към читателя. Ако без девет от поученията спокойно може да се мине, последното ми се вижда безупречно проницателно: „Разказвай, сякаш разказът интересува единствено малката среда на твоите герои, от които си могъл да бъдеш един. Не другояче се постига живот в разказа.“

Автор: Хулио Кортасар

Детайли
Посещения: 9817

„Хората често ме питат, ‚Какво мислите за факта, че писането ви е фундаментално искейпистко?‘. А аз отговарям, ‚Вижте, основният въпрос за мен е, че няма нищо лошо в бягството‘“, казва Нийл Геймън. „Ако някой се намира в трудна или невъзможна ситуация, и му се предложи отключена врата, водеща някъде другаде, и той може да мине през нея и да се окаже другаде, наистина другаде. И не само да се окаже другаде, но и през това време да научи нови неща, да събира въоръжения и познание, които може да вземе обратно със себе си в своя затвор, и да го направи малко по-добър. Това е нещо добро. Не е лошо.“ Той цитира афоризма на Дж. Р. Р. Толкин: „Единствените хора, които имат нещо против бягството са затворническите надзиратели“.

Автор: Лори Пени

Детайли
Посещения: 17698

По начин прост, с регистъра, който в моя поетичен глас няма блясъци на мебели, нито извивки на бучиниш, нито овчици, които неочаквано се превръщат в ножове на насмешките, аз ще се опитам да ви изнеса една кратка лекция за скрития дух на страдаща Испания.

Автор: Федерико Гарсия Лорка

Детайли
Посещения: 16876

Живеем в чудноват момент. Всичко е станало архивируемо. Приспособленията ни произвеждат непрестанен запис от действията, движенията и мислите ни. Забравете паметта: ако бихме искали, бихме могли да възпроизведем всеки аспект от един живот с помощта на един Айфон и няколко твърди диска. Но в същото време физическите архиви изглежда западат. Някога те са били поддържани от цяла екология от обекти и институции, включително отпечатъци, печатни преси, бележници, писма, дневници, ръкописи и бележки, изписани по полетата на книги. Днес всяко от тези неща е на изчезване, едно след друго. Писмата не се пишат. Писането на ръка е забравено. Печатните преси се разпадат. Хартията мухлясва. И всички са съгласни: книгата е следващото нещо, което ще си отиде.

Автор: Якоб Микановски

Детайли
Посещения: 8654

Ханс Кристиан е човекът, който промени света. При подготовката на една лекция през 1820 датският физик Ханс Кристиан Йорстед открива случайно влиянието на електрическия ток върху една магнитна игла. Когато през проводник тече ток, около проводника се образува магнитно поле. Без това откритие, което се разпространява из Европа със скоростта на вятъра, днес нямаше да има генератори, нямаше да има радио, телевизия, компютри.

Автор: Михаел Маар

Детайли
Посещения: 7641

Курсът по Equinox бе продължил до снощи. Моят пряк шеф ми бе разрешил един ден отпуск, за да мога да пийна нещо с лондонските си колеги или, както се бе изразил, „да обърнете по някой и друг гинес с момчетата“. Навярно защото за близо двете години при него нито веднъж не бях вземал отпуск. Не вярвай на търговеца, който никога не оставя книгите си сами, гласи една поговорка.

Автор: Кристоф Магнусон

Детайли
Посещения: 10029

Убедена съм, че поне през следващия век космополитното общество, за което човечеството мечтае още от времето на стоиците и най-вече във века на Просвещението, не ще може да се осъществи под формата на утопична, универсалистка сплав (melting pot), уеднаквена от пазара, медиите и Интернет. То ще приеме по-скоро вида на относително конфликтно съжителство на нации и групи от нации, поставени в положение да живеят с и срещу другия. Едва тогава съчетанието от уважението към националния идентитет и от насърчаването на общия интерес ще трябва да замести крайностите на настоящата глобализация.

Автор: Юлия Кръстева

Детайли
Посещения: 10933

Интелектуалецът е истински полезен само по отношение на бъдещето, а не на настоящето. Ако сте в театъра и възникне пожар, поетът не може да се качи на някоя седалка и да изрецитира поема. Той трябва да вика пожарната, като всеки друг. Функцията на интелектуалеца е да каже предварително, „внимавайте с този театър, защото той е стар и опасен!“ Така че думите му могат да имат пророческата функция на апел. Функцията на интелектуалеца е да каже „трябва да направим това“, а не „трябва да го направим сега!“. Последното е работа на политика. Ако утопията на Томас Мор би била някога реализирана, у мен има само малко съмнение, че това би било едно сталинистко общество.

Автор: Умберто Еко

Детайли
Посещения: 8107

Тъй като не може да си спомни в какво състояние е било съзнанието й през първите три години в колежа, пишещата тези редове подозира, че просто не е била в съзнание. Тогава смяташе, че най-сетне е с напълно отворени сетива, но по-скоро навярно е бродила като сомнамбул. Иначе е напълно необяснимо защо например стана първа приятелка с една неуравновесена девойка, която я преследваше.

Автор: Джонатан Франзен

Детайли
Посещения: 11165

Има поуката на раздялата, поуката на свободата. Но пътуването не ни дава автентичната свобода, защото винаги влизаме в нови връзки и възникват нови обстоятелства, които ни ограничават. Без това нямаше да има живот.

Автори: Бернар Пиво, Маргьорит Юрсенар

Детайли
Посещения: 8345

Когато се върнаха във Виена, тя изчака да минат няколко месеца и тогава – по-скоро за да го поласкае, отколкото от желание наистина да научи нещо – се осведоми защо се прибира толкова късно вечер. Не би възприела като катастрофа истината и забеляза как той здравата се изпоти, докато най-сетне стигне дотам, че да чуе от нея всичко.

Автор: Норберт Гщрайн

Детайли
Посещения: 15858

Да се убиват възрастни жени е интересно. С подобна идея ще получите двойка за есе по етика. В един роман тя се превръща в Престъпление и наказание, прозаически шедьовър в който героят не може да каже дали да се убиват стари жени е нещо добро или лошо, и в който тази двусмисленост – самото противоречие в нейното изказване – се превръща в поетичен и предизвикателен въпрос.

Автори: Умберто Еко, Лила Азам Зангане

Детайли
Посещения: 7161

Лила Азам Зангане – широко известна на Запад интелектуалка и писателка от ирански произход – си припомня вечерите, които е прекарала в Палм Бийч в компанията на Дмитрий Набоков – сина на писателя, който почина през 2012.

Автор: Лила Азам Зангане

Детайли
Посещения: 9324

Кратък разказ из живота на големия писател: Филип Рот заявява решителността си да прекъсне веднъж завинаги с писането…

Автор: Чарлз Макграт

Детайли
Посещения: 10125

Смешно-тъжната история на един хърватски оригинал, който непрекъснато опитва, но все някак не успява да се „интегрира“ в Европа...

Автор: Марко Погачар

Детайли
Посещения: 48841

Писателят може да се сравни с кладенец. Има също толкова видове кладенци, колкото и писатели. Важното нещо е в кладенеца да има добра вода, и е по-добре да се вади редовно количество, отколкото да се пресуши кладенеца, а след това да се чака докато се напълни отново…

Автори: Ърнест Хемингуей, Джордж Плимптън

Детайли
Посещения: 11847

Малко са издателствата не само в Италия, които могат да си позволят това, което „Аделфи“ е превърнало в своя издателска политика: да обяви еклектиката за програма и да строи на лавицата Сименон до Атанасиус Кирхер, или Хьолдерлин до Алберто Савинио...

Автори: Роберто Каласо, Стоян Гяуров

Детайли
Посещения: 8437

Разликата между реалното и сюрреалното съществува само в обективната плоскост. В субективната, важното разграничение би било между истинното и неистинното...
(разговор с Етгар Керет)

Автори: Етгар Керет, Ребека Сакс

Детайли
Посещения: 8662

Как се живее в едно мултикултурно общество, как функционира то? Гърци, турци, босненци и сърби, евреи и румънци живеят в съседство, спорят и се събират, женят се и преодоляват дългогодишни омрази и конфликти …

Автор: Пенка Ангелова

Детайли
Посещения: 11272

От новия си дом в Бруклин, британският романист и подстрекател разговаря за секс, порнография, бунтове и разликата между Лондон и Ню Йорк, както и за променливата съдба на постмодерната литература и американската империя.

Автори: Мартин Еймис, Дейвид Уолас-Уелс

Детайли
Посещения: 39006

Аз отказвам да приема края на човека. Достатъчно лесно е да се каже, че човекът е безсмъртен просто защото ще издържи на всичко...

Автор: Уилям Фокнър

Детайли
Посещения: 12451

Май че няма прозаическа творба в българската литература от XX век, която да ме е омагьосвала така, както „Дяволски нокът“ [на Кр. Дамянов]. Заради онази сатанинска, но действителна варненска баня – в гръцката махала, при римските терми, до арменското училище...

Автор: Нина Иванова

Детайли
Посещения: 82028

Коя е най-опасната книга на света? Има сведения за една книга (ако изобщо съществува), че убива по време на четене. И това е легендарната книга „Necronomicon“…

Автор: Милена Цветкова

Детайли
Посещения: 20956

Впрочем, ако и Сент Бьов да е бил трогнат от възхищението, почитта и любезността на Бодлер, който му е изпращал било стихове, било медена питка, който е писал за Жозеф Дьолорм, за Утешения, за Понеделници-те му най-възторжените редове и му е изпращал сърдечни писма, той никога не е отговорил на многократните молби на Бодлер да напише поне една статия за него.

Автор: Марсел Пруст

Детайли
Посещения: 9703

Има един вълнуващ момент в Рекло телето…, когато някакъв приятел, който също е имал неприятности, казва на автора, че „животът би бил невъзможен навсякъде, освен в Русия“. Солженицин чувства по същия начин...

Автор: Джон Бейли

Детайли
Посещения: 19139

Един век книгата на Алеко Константинов „Бай Ганю“ е подложена на неизброими прочити и тълкувания – от кратки критически отзиви, през обемни студии и цели книги, до опити за вторични фолклоризации и различни пренаписвания на алековото произведение.

Автор: Пламен Дойнов

Детайли
Посещения: 9404

За пръв път чух за тази книга някъде в началото на ’80-те години. Доволен съм, че не успях да я прочета тогава, защото неизбежно щях да я прочета като дисидентска, тоест политическа литература. А „Живот и съдба“ е много повече от това...

Автор: Стоян Гяуров

Детайли
Посещения: 8569

Споделял съм мнението, че за удобство на евентуални анализи някои по-известни творби на поетите би трябвало да се дават в оригинал наред с няколко превода и задължително подстрочник (превод едно към едно) с бележки и тълкувания, дори и отпратки от интертекстуален характер.

Автор: Петър Вълков

Прочетете още...

Поема за желанието

Златко Ангелов 02 Мар, 2016 Hits: 16373
Необикновеността на романа не е в сюжета, а…