Отечество любезно, уроки да не са ти,
ама си много мило и убаво си много!
Земята ти – земя, небото ти небо!
Ете, бая със зор изкаруваме лебо
и малко на законо дъската му клопа,
ама инат чиним на цела Европа,
със тебе се хвалим дек бива и не бива…
Твойта убосия сърца ни опива
и със нея вечно ще се костоперим,
ще да и се чудим, ще да и се дзверим,
Твоят въздух чисти със хлеб да се руча –
благ е като млеко…
А студна ти вода може да се смуче,
отечество мило и на гладно сърце.
