Тази година не беше добра за олимпийския факел. В Лондон имаше протести, в Париж фехтовчицата с ампутиран крак Джин Джинг трябваше да защищава факела срещу демонстранти и така се превърна в „ангела от Париж“, а в Сан Франциско маршрутът на щафетата беше тайно променен. „Трябва ли факелната щафета да бъде прекъсната?“, попита по този повод читателите на своята интернет страница немското централно информационно предаване die Tagesschau. Един въпрос, който заинтересува неочаквано много хора.
Издателите на предаването в най-скоро време откриха линкове към собствената анкета на повече от 7600 интернет-страници, повечето от тях идещи от Китай. Посетителите били подканвани там да гласуват, съобщи Tagesschau.de. „Отделете няколко минути време и гласувайте, предайте на света нашето мнение“, пишело по някои от китайските страници. Къде точно да се щракне с мишката било подробно обяснено за местните хора, не говорещи немски език. Разбира се върху „Не“. Междувременно анкетата беше спряна.
Конфликтът около Тибет е нещо като лакмусов тест за медийния ландшафт на 21 век и неговата водеща медия, интернет. Още от откриването си насам световната мрежа беше съпровождана от големи надежди. Чрез не-йерархичната му структура традиционните портиери на информационния поток трябваше да бъдат лишени от власт, а информацията трябваше да стане много по-разнообразна. Произвеждането и разпространението на новините ставаха все по-лесни, всичко ставаше по-прозрачно и следователно човечеството най-после трябваше да знае какво точно се случва по света. Мъдростта на масите, демократизацията на медиите … Голямото разочарование.
Вярно е, че броят на източниците експлодира, появиха се нови и интересни медии. Всеки който разполага с достъп до интернет, може да стане предавател на информация. Но както отново става ясно при отразяването на конфликта с Тибет, множеството на информационните източници отразява не непременно повече истина, а само повече мнения.
Една картина или едно събитие могат да бъдат интерпретирани по напълно различни начини. Културният произход на наблюдателя играе голяма роля, а също и контекстът, в който събитията биват позиционирани, както и намеренията, които репортажът отразява. От разнообразието на перспективите възниква една бъркотия на мненията, която изисква ред. А принципът на реда в интернет е вниманието. Значението на отделните страници бива определяно от Google и Yahoo според броя на препратките (линкове), които сочат към тях. Медийните страници на Web 2.0 също определят своите огромни съдържания според вниманието, което им се отделя. Колкото повече хора четат една новина, толкова по-важна става тя.
Също и при YouTube видеоклиповете се оценяват според тяхната важност. YouTube е един от най-големите водоеми в световната електронна мрежа. Според анализаторите на този сайт се е дължала около десет процента от активността в цялата мрежа през 2007 година. Всеки ден там биват качвани десетки хиляди нови видеоклипове, а повече от сто милиона биват гледани. Тази маса от данни се структурира с помощта на ключови думи. Освен това клиповете се структурират според броя на повикванията.
Ако човек напише „Tibet“ във формуляра за търсене и сортира резултатите според броя на повикванията, то в началото се появява музикалният клип „Wannabe“ от Spice Girls. След това обаче започва да става интересно: на второ място е дин седемминутен клип със заглавие „Тибет е, беше и винаги ще си остане част от Китай“, Включите ли клипа, в началото ви поздравява напълно черен екран, след което се зачува съдбоносна инструментална музика. А след това се появява следния надпис: „До всички заблудени, които си нямат понятие от китайска история. Тук няколко факта. За да престанете по дяволите най-после да се опитвате да разпокъсвате страната ни“. Дотук клипът е бил гледан 2,8 милиона пъти.
Междувременно за него са се насъбрали двеста хиляди коментари, тук се дискутира, ругае и проклина. Следващият клип разглежда „Безредиците в Тибет. Истинското лице на западните медии.“ Той е бил гледан от 1,3 милиона души. Тук се изобличават грешки и неточности в представянето на новините от n-tv, берлинският Morgenpost, Bild, но и международни медии като CNN. Нещата обаче не се ограничават до това. „Те го правят предумишлено“, обяснява се на зрителя.
Създателите на клиповете с право посочват грешките на западните медии, но самите те от своя страна се опитват да манипулират. Снимката на един предполагаем тибетски протестант с дълъг нож в ръка бива монтирана заедно със снимки на етнически китайци. Китайски полицаи разговарят мирно с народа, а редом с тях се показват снимки на тълпи от тибетци, атакуващи витрини с ритници. Човек узнава, че Китай инвестира годишно 40 милиона долара в тибетските училища и болници. Кой обаче печели от тези пари не се разяснява. Едностранчивото представяне на новините вече е познато от китайската държавна пропаганда, но това тук е ново, тъй като то не изглежда подставено от държавни източници. Също и създателите на anti-cnn.com подчертават, че действат самостоятелно. Те били вече сити от „лъжите и изкривяванията“ на западните медии.
Навътре китайската пропагандна машина функционира както открай време, дори и във времената на електронната комуникация. След размириците медиите получиха задачата да информират китайското население чрез една голямоформатна кампания относно „Кликата на Далай-Лама“ и благодатното „освобождение“ на Тибет. Същевременно в Тибет се провежда двумесечна „патриотична възпитателна кампания“ под мотото „Борете се срещу разцеплението, защищавайте стабилността, насърчавайте развитието“. Всичко както си е било преди.
Навън обаче китайското правителство открай време е имало трудности с прокарването на собственото гледище. Съответно „повреден“ беше и техният образ. В мрежата обаче това може да бъде променено. Защото тук важи законът за най-големия брой. Мрежата не е демократична, а демографска. Дори при реномирани онлайн-медии като Spiegel online броят на щракванията определя колко дълго една история ще остане на първа страница. Читателите и медията са по-тясно свързани отпреди, редакторите узнават моментално коя новина се приема и коя не. В съответствие с това се определя и предлагането.
В световен мащаб определящо следователно е мнението, което бива посрещнато с внимание от най-много хора. Това променя международния ландшафт на новините. Значението на някогашни маяци на общественото мнение като BBC и CNN спада. На пазара на мненията народът определя все повече и повече. Наскоро Китай обяви с гордост, че има 0,21 милиарда интернет-потребители.
Анкетата на Tagesschau.de си остана недокосната от новооткритата китайска страст към обществени допитвания. Според редакторите тя е била преустановена веднага след като броят на щракванията внезапно се покачил експлозивно. Архивираната страница с остарелия линк междувременно била повиквана до четири пъти по-често от заглавната страница на сайта.
Но, впрочем, положението все още изглежда контролируемо – поне докато Spice Girls си запазват мястото като висш авторитет по въпросите на Тибет …
