Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

Не е изминала дори и седмица от заповедта на президента Саакашвили да се навлезе в столицата на Южна Осетия. Грузинските войски са отблъснати, те воюваха само два дни. Веднага щом се появиха руските танкове и започнаха нападенията по въздуха, Грузия едностранно обяви военно примирие. Русия използва дългоочакваната и многократно провокирана възможност бързо и тотално. В момента Южна Осетия се намира напълно под руски контрол. Също и в Абхазия започнаха боеве. Нещо повече, руски войски се намират в среднозгрузинския Гори, родният град на Сталин. В преговорите за бъдещия статус и роля на Грузия в отцепническите райони остава значителен заплашителен потенциал.

Демонстративна подкрепа

Само ден след свикването им войниците от запаса бяха отново изпратени в къщи. Броят на убитите остава неясен. Грузия говори официално за 200, Русия за над 1500 жертви. Десетки хиляди се намират в бягство. Първият баланс е шокиращ: освен убитите и ранените има около 250 000 грузински бегълци от Абхазия и други десетки хиляди от Южна Осетия. Шансовете им да се завърнат някога в родината са по-малки от всякога.

И въпреки това грузинското правителство си позволява еуфоричен митинг на площада на свободата в Тбилиси. Опозицията, доскоро все още противник на почти всички действия на Саакашвили, сега онемя. Вместо критика цари одобрение и демонстративна поддръжка. Грузинските медии възхваляват президента като герой на нацията. Водещият народен представител Бокериа крещи пред тълпата, че Грузия няма да позволи да бъде поставена на колене още хиляди и хиляди години. При това тежкото военно и политическо поражение е повече от ясно.

В цялата страна скърбят роднините на загиналите войници, запасняци и цивилни граждани. Мнозина грузинци не разбират какво се е случило, защо е била започната тази още от самото начало осъдена на неуспех операция. Но откритата критика е рядка, хората се страхуват да не бъдат дамгосани като предатели на нацията. Социалният натиск е голям. След обичайния поздрав информационните предавания по телевизията продължават с фразата: „Ние трябва да бъдем сплотени. Бъдете силни, бъдете единни.“ Това е пожелание, но същевременно и предупреждение.

Правителството на Саакашвили сгреши в преценката си. В един определен смисъл то все още мисли и действа в традиционните сталинистки, волунтаристки категории. Те имат корените си в битките между бандите по грузинските улици и днес все още играят огромна роля. По улиците безпрекословната лоялност към патрона-защитник е най-висшата максима: подвластният изпълнява неговите искания, без да ги поставя под въпрос, в замяна на което получава от него защита при различни обстоятелства – срещу полицията, срещу органите на властта, срещу други банди. Това разменно отношение на лоялност и защита между неравни страни грузинското правителство изглежда пренася върху отношенията си с „приятелските страни“. При това то не познава структурните, базиращи се на обективност властови отношения между модерните страни.


Small Ad GF 1

Към НАТО, ЕС и САЩ Грузия се отнася като към патрон-защитник. Обявеният прозападен курс не би могъл да бъде по-ясен. С 2000 войници Грузия предостави третия по големина военен контингент в Ирак – една сравнително висока цена за нейните аспирации за членство в НАТО. Икономическите реформи се изразяват в крайна либерализация, без дълбоки промени и ревитализация на държавноправните институции. Правителството жъне големи международни похвали – и това въпреки насилствените мерки срещу опозицията през 2007 година, ограничаването на медийната свобода, оказването на натиск върху съдилищата и други социални проблеми. Метафората на Джордж Буш за Грузия – „маяк на свободата“ – се превърна в банална фраза не само по грузинските медии.

Лоялният питомец Грузия е на мнение, че може да очаква подкрепа от своите патрони-защитници и при авантюристичните си акции в Южна Осетия. Да, Саакашвили отговори на въпроса дали смята, че може да има военен успех срещу Русия с думите, че не е луд. Но само преди няколко дни в парламента можеше да бъде чут един народен представител, който с буйна емоционалност ругаеше „международната общност“, която е изоставила Грузия пред руската агресия. Обществената нагласа, че в краен случай Западът ще подкрепи Грузия с действия, също и военни, се превърна в непоклатима сигурност. Нарцистката самовлюбеност и почти мегаломанското себенадценяване на грузинското правителство изглежда не допуска съмнения относно това, че приятелите на Грузия биха рискували и война с Русия. То скоро беше принудено да преглътне горчивата истина.

Трудно е да се намери едно-единствено обяснение за самоувереността, с която бе потърсено военното решение. От страна на държавата националистките настроения и пропаганда бяха форсирани вече отдавна. От 2008 бурно растящите грузински въоръжени сили разполагат със собствен, покриващ цялата страна телевизионен канал на име Сакартвело. Сред ежедневните военни новини, документални филми на военни теми и възвеличаването на грузинските войници като национални герои по него вървеше и рекламна кампания за грузинската армия. В рекламния клип се представяха грузински младежи, преминаващи през вратите на казармата при записването им в армията. Тази картина беше покрита от следния цитат:

„Веднъж завинаги ние трябва да разберем, че никога няма да можем да си възвърнем изгубените територии, нито чрез молитвата, превърнала се във формалност, нито чрез упование в Лигата на Нациите, а само и единствено чрез силата на оръжията.

Адолф Хитлер, 1932.“

Войнстващ национализъм

Този войнстващ национализъм, който заплашва да изгуби всякаква връзка с действителността, вероятно е бил силно подсилен от обидата след изгубените конфликти в Южна Осетия и Абхазия преди петнайсет години. Грузия е впримчена между своята принизена роля срещу Русия (като реален враг, стоящ зад Абхазия и Осетия), своята зависимост от международна помощ (която обаче няма да дойде във военна форма от страна на държавите на НАТО) и предявяваното към самата себе си изискване да си възвърне териториалната цялост.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Това разцепление може да бъде почувствано всеки ден в обществеността. То е, което кара медиите да възхваляват образа на нацията-герой. На Грузия й липсва суверенността, необходима за политическо решаване на проблемите – и това води дотам, че вместо по юридически, към проблема в края на краищата се подхожда по военен начин. Именно непрекъснатото изживяване на тази липса е нещото, което не позволява да се изключат подобни разрушителни военни акции и за в бъдеще.

 

Източник 

 

Грузинецът Деви Думбадзе (род. 1978), е следвал философия, филмови и телевизионни науки в Тбилиси и Бохум (Германия). В момента той пише в Бохум дисертация върху теория на телевизията и грузинска телевизонна и социална история.

Pin It

Прочетете още...