Последните най...


Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

Много известна история. Бог иска от Авраам да принесе в жертва първородния си син. Не става въпрос за сина му от Агар, а за детето от Сарра – Исаак, който се ражда по чудо. Аз обаче, мисля, че става въпрос за „синдрома на жертвата“ изключително точно описан в Стария завет и проявяващ се до ден днешен по един и същи начин.

Принципно човешките жертвоприношения са порицавани от Бог и кървавите ритуали на ханаанците са били наказани. Всъщност Бог се е нуждаел само от доброто намерение както е написано в най-ранния текст на Кабала „Сафер ха-бахир“. Човекът е трябвало да осъзнае чувството си за благодарност и това вече е достатъчно жертвоприношение. И изведнъж, при цялата мирност на обредите се появява текст, който сякаш противоречи на всичко до тук.

Ако проследим историята, става ясно, че вярата на Авраам в Бога е непоколебима. Той казва на Исаак, че ще ходят на разходка и го повежда към определеното за жертвоприношение място. По пътя Авраам разказва на детето истории за Бога и хората.

Стъпка първа в създаването на индивид тип „жертва“! – съзнателната заблуда за отвличане на вниманието от важни житейски събития. Практикува се от голяма част от родителите, които мислят, че спестявайки истината на децата си ги предпазват от беди и съхраняват детската им същност.

Стигнали до мястото, Авраам връзва сина си към жертвения камък и вдига ножа си, за да му пререже гърлото.

Стъпка втора – истинска психотравма в детството. Едва ли някой ще може да ме убеди, че да видиш как ще бъдеш убит от баща си, е акт, който остава само като лош детски спомен. Насилието в детска възраст води най-често до генерализирани разстройства на развитието – един от вариантите на аутизма. И както е написано в Книгата на Зохар, Исаак млъква след този ден и мълчи до 37 си година (тогава пък умира майка му).

Точно преди Авраам да забие ножа в детето си, се явява Ангел и пита: Какво правиш, Аврааме? Тук най-редно би било Авраам да отговори: „Коля сина си.“, но той дава дълъг и обяснителен отговор на Ангела. След диалога, в храстите се появява овен и Авраам го принася в жертва вместо детето.

Стъпка трета – Детето разбира, че при такива ситуации само чудо може да го спаси. Т.е. в реалния живот не може да се разчита дори на най-близките хора.

От тук нататък историята за Авраам е ясна. Но нека проследим живота на жертвата. Исаак проговаря на 37 години, в деня, когато майка му умира. На 40 годишна възраст баща му го жени за Ребека (дълга история, която не е необходимо да разказваме). Изводът от това е един: Четиридесетгодишен мъж не може да вземе едно просто решение. Двадесет години Ребека няма деца. Исаак не си взима друга жена, както се е практикувало в такива случаи. Накрая се раждат близнаците Исав и Иаков. Първородният – Исав е любимец на Исаак, а Иаков – любимец на Ребека. Бащината благословия и цялото имущество се пада по право на първото дете. С измама Ребека успява да принуди мъжа си да даде благословията си на Иаков. Явно и съпругата не е уважавала достатъчно мъжа си, щом, без да й мигне окото го мами.

Но това е нищо.

Разкрил измамата, вече сляп и стар, Исаак не променя решението си. Той остава нещата с благословията такива, каквито са. А това говори за липса на каквато и да било съпротива и воля.

Исаак живее много дълго – 180 години и през цялото време живее като жертва.

Защо разказах историята на този библейски патриарх? Според социологическо проучване на Европейската социологическа асоциация, 63% от мъжете и 47% от жените се чувстват неудачници, както в личния си живот, така и в служебния. А за истински манипулатори се смятат едва 29 % от запитаните (това са три различни анкети. Не събирайте процентите. Ще се получава винаги повече от 100%).

Синдромът на жертвата е нещо, което ще обхваща все повече и повече хора, защото все още се спазват и трите библейски стъпки. Децата растат под влияние на реклами и филми – красиви истории, прикриващи истинските житейски проблеми. Все повече деца изживяват травми в ранна възраст, като стават свидетели на битово насилие, породено от бедността. И не на последно място – чудото. Чудото се изразява в света на интернет – безопасно и много примамливо място, където един малък човек може да се скрие от реалните проблеми на големите хора – нещо като Ангел-хранител. Появява се само с едно „кликване“ с мишката.

Какво можем да направим за децата си е решение на всеки отделен родител, но какво можем да направим за себе си? Ако не е късно, можем да се научим на самоуважение, това е единственият начин да не ни поведат към жертвения камък, а ние да „блеем“ по пътя.

Лично аз затова чета Библията, за да откривам причините за собствените си грешки.

 

Мария Станкова е българска писателка, поетеса и сценаристка. Понастоящем тя е главен редактор на списание „Книгите Днес” и списание „Мъжът”, както и сценарист на кукленото политическо шоу „Говорещи глави” по TV7.

Pin It

Прочетете още...

Default Image

Писма от ГУЛАГ

Алексей Лосев 12 Ян, 2008 Hits: 21955
Значението на преписката между Алексей Лосев…