Културтрегер
От времето на либерализацията на режима в бивша Югославия датира развитието на чалгата по шаблона на сръбския фолк. Донякъде в основата на това развитие е „черният пазар“ на пл. „Александър Невски“ и циганите, които изкупуваха и пласираха тази музика от пристигащите сръбски туристи. Българите купуваха друга музика, най-вече рок и бийт. По-нататъшното развитие на чалгата и проникването ѝ в телевизията в условията на либерализация на ефира е въпрос на време. Приносът на музикалната култура на циганите в налагането на този тип музика не е достатъчно изследван, но вероятно е значителен. Фактически няма масов жанр, в който няма цигански културен персонаж. От „вдигни телефона, ма!“ като сигнал за повикване при притежателите на мобилни телефони до речника, персонажите и акцентите, разработвани от сценаристите на популярни телевизионни предавания като „Шоуто на Слави“.
Една неизследвана заслуга на българските цигани към културното разнообразие на страната е принадлежността им към различни разновидности на протестантската вяра.
Интернационализатор
Трудно е да се измери точно, но циганинът има съществен принос в износа на работна сила от България след 1999 г. По косвени признаци като образование, занятие[1] и намерена работа зад граница може да се предполага, че емигрантите от България имат характеристики, типични за тази общност. Вероятно процентът на циганите сред общия брой на гурбетчиите от България е около два-три пъти повече от техния дял в населението.
В първите години на реформи до 2000 или 2001 г. циганите са половината от търгуващите през граница. Обикновено се работи на тънки маржове – средно около 30 днешни лева приход от арбитраж (т.е. разликата в цените между пазарите минус разходите по дейността) и завидно познаване на пазарите и техните ниши. Тези умения естествено не са достояние само на циганите. През 2001 г. благодарение на въздействието на големите търговски вериги, либерализирането на Сърбия и излизането на Турция от икономическата криза обемът на презграничната (куфарна) търговия се свива драстично. Циганите предприемачи фактически напускат тази дейност.
Подкуче в областта на заетостта и данъкоплащането
От средата на 60-те години на ХХ век помня борсата (пиацата) на работници, наемани за един ден. Остатъци от нея все още се забелязват пред Съдебната палата, около площад „Македония“ за наемане на хамали и на много други места в относително по-големите градове на страната. Положителната функция на тези пазари е, че дават възможност за запълване на ниши, които при официалните правила на пазара на труда не могат да опосредстват търсенето и предлагането.
Основна роля в заличаването на тези пазари има разнообразяването на услугите, например предлагането на хамали, общи строителни работници и еднодневни назначения за селскостопанска и градинарска работа по организиран от фирми начин. Често тези фирми набират хора на същите места, където основен ресурс е циганският труд.
От друга страна, тези борси страдат от целенасочените правителствени програми за заетост. При тези програми средствата по издръжката им стигат до около 30% от планираните средства и около 20 на сто са разходите за финансиране на вноски в НОИ и НЗОК. Включените в тези програми са около 40-45 на сто цигани. Те задържат включените в тях работници в непроизводителни отрасли, осъществяват услуги по непроизводителен начин и създават изкуствени стимули за нищонеправене.
Когато в тези програми се включва частният сектор – също няма положителни развития. Най-добре е известен опитът на схемите за заетост по програма „Красива България“. В тях циганите се използват като представители на списъка безработни в дадена община, за да могат фирмите да спечелят търга. След това работата се върши от работници на фирмата, а циганите получават една надница, след като са присъствали формално на неколкодневен курс за обучение.
Както стана дума, циганите са основни помощници в укриването на данъци. Техните съдействия в придобиването на фактури срещу 1% от стойността на сумата на пазарите в Илиянци, Малашевци, Димитровград и другаде не се различават като цена от стандартния ценоразпис на този вид услуга.
По-съществена е ролята на циганите в създаването на фирми за фиктивен износ и възстановяване на данък добавена стойност. В този бизнес те са подизпълнители. Качествата, които ги правят подходящи за тази работа, са бърза подвижност, неустановен адрес, ниско образование и неграмотност. Основният замисъл и ръководство на бизнеса е призвание най-често на данъчни служители.
Граничар на човешките права
„След петнадесетте години на правата на турците идва десетилетието на включването на циганите.“ Тази фраза принадлежи на Мирела Иванова. В нея е отразено най-същественото развитие на тематиката за човешките права в съвременната история на България. Граничното положение на ромите кара активистите по човешки права да се занимават предимно с техните права. Не бих се учудил, ако един преглед на програмите и финансиранията в тази област покаже, че практически цялата дейност се върти около ромите. Особеният резултат от тези иначе вероятно разумни занимания е свиването на темата за правата на циганите до правата на новия пролетариат и възпроизвеждането на философията на груповите и „социалните“ права. Най-важното е, че според тази битуващата нагласа цигани винаги ще останат в обсега права, финансирани от преразпределение.
Първичен деятел в политика на социалната държава
В нормална обстановка, ако например малцинствата работят по-малко (безработните сред тях са повече), те съответно трябва и да получават по-малко. В социалната държава този принцип на използването на капитала в полето на най-доброто му приложение се измества от други стимули. Тя изисква чрез данъчните вноски на всички да се решават и проблемите с безработицата, старостта, здравето, майчинството, отглеждането на децата и пр. на останалите „някои“, най-малко допринасящите се оказват най-привилегировани. Фактически социалната държава създава стимули за поддържане и увеличаване на групата, получаваща помощи. Това дразни. Групата започва да се смята за причина за създалото се положение, докато фактическата причина е системата на принудителна солидарност. Коя е тази група? На първо място, разбира се, циганите.
За антициганските настроения на политическите партии от рода на „Атака“ причината не е положението и обществената роля на циганите, а социалната държава. Нейната политика дразни избирателите.
Особеното в България днес е, че социалната държава е премахнала донякъде достойнствата на циганина като група от 70-те и 80-те години на ХХ век. Когато правителството отнема значителна част от дохода, за да я даде някому, то трябва да предприеме действия за налагане на волята си. Най-често това са действия, попадащи в рубриката „положителна дискриминация“, т.е. квоти за наемане на работа, права за ползване на образование и придобиване на (нормативно определен брой) жилища, квоти за участие в представителни органи и процент в административните назначения.
Според колегата Георги Ангелов през 2005 г. подобни неефективни програми възлизат на около 200 млн. лв.[2], или почти 0.5% от прогнозния БВП за годината. Това прави около 76 лв. на всеки работещ в несубсидирано държавно или в частно предприятие. Това е доста по-малко от 286-те лева, които този работещ дава като пряка субсидия на различни отрасли в икономика и още по-малко от нередностите по линия на Закона за обществените поръчки, които за 2004 г. са 329 милиона. Могат да се правят и други сравнения, но и тези са достатъчни за обяснения на феномена. На общо политическо равнище резултатът е разработване на един вид мазохистична политика по отношение малцинствата, пазара на труда и данъците[3].
В общественото възприемане на утвърдителните действия на социалната държава се извършва една замяна на едното с другото. Очевидно е, че 200-те милиона са по-незначителна сума от много други прояви на насилствена солидарност. Но наличието на такива действия и неизбежната им пропаганда води до това, че тези пари са много по-видими от останалите прехвърляни огромни средства.
В страните със силна социална държава безработните са повече, икономиките им създават по-малко, капиталите или не идват, или се изнасят, мнозинството ражда по-малко, мнозинството – по-малко, и шовинистичните партии имат по-значима политическа тежест. Затова проявите на „положителна дискриминация“ по отношение на циганите будят засега повече недоволство от другите изземвания на доход.
Авторът е директор на Института за пазарна икономика
[1] Виж таблицата в абзаца за изводите и изследването на миграцията, публикувана през декември на страницата на Институт „Отворено общество“ (www.osf.bg)
[2] Георги Ангелов. Алтернативен бюджет за 2005 г. Разходи. Плосък данък (бюлетин за ниски данъци), 2004, № 4 (http://ime-bg.org/flat/)
[3] Виж статията на Антони де Жасе в бр. 230 на бюлетина на ИПИ „Преглед на стопанската политика“ (1 юли 2005 г. – www.ime.bg), където този феномен е обяснен за социалните държави на Германия и Франция
