Дискусии

22 Януари, 2020 459

„Да живее България!“ Филмът на Адела…

Отдел: Дискусии - България Автор(и): Златко Енев
„За онова, за което не може да се говори, трябва да се…

Изкуство

15 Януари, 2020 289

„Хотелът на спомените“ на Златко…

Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Антония Апостолова
Респектираща е задачата на Златко Ангелов да разкаже…

Изгледи

04 Януари, 2020 397

Искам човекът да е винаги приятен и да…

Отдел: Изгледи - България Автор(и): Петър Воденичаров, Кристина Попова, Анастасия Пашова
Сирак съм чедо изгледана, сирак… колка съм била, мачята…

Драскулки

16 Януари, 2020 396 4

Последният праг

Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Герман Максимов
По заповед на Лак-Ифар-ши Яст бил издигнат Дом на смъртта,…
  • 25 Дек, 2019 1547 7

    Москва не вярва на сълзи и клишета

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Евдокия Борисова
    Към Русия, като към никоя друга посока на света, обикновено тръгваме, въоръжени до зъби с клишета.…
  • 14 Дек, 2019 509 3

    Не е крайно лошо

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Дияна Тончева
    Събуди се съвсем рано – тъкмо се беше развиделило – и понеже си знаеше, че няма никакъв шанс да…
  • 29 Ное, 2019 822 1

    Ръката, която те държи

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Дияна Тончева
    Баба ѝ говореше забавено, леко завалваше думите. Кая си помисли, че това вероятно се дължи на…
  • 28 Ное, 2019 1433 5

    Възхвала на Ханс Аспергер – част 14

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Златко Енев
    Историята ми стига до момент, в който, така поне го чувствам, щафетата би трябвало да се поеме от…
  • 23 Ное, 2019 517

    Като мъжете

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Дияна Тончева
    Тази сутрин, веднага щом се събуди, момчето беше изтичало да нагледа кученцата на двора и откри…
  • 21 Ное, 2019 1320

    Възхвала на Ханс Аспергер – част 13

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Златко Енев
    Никой от нас не можеше да си го обясни. Бяхме говорили многократно с двете водещи учителки в класа…
  • 20 Ное, 2019 1444 3

    Възхвала на Ханс Аспергер – част 12

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Златко Енев
    Исках тук да продължа веднага със следващата важна история от живота ни с Леа – когато стигнем…
  • 18 Ное, 2019 1425 1

    Възхвала на Ханс Аспергер – част 11

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Златко Енев
    Някъде през 2008 започна да става ясно, че нещо в живота на всички ни отново не е наред. Всъщност,…
  • 14 Ное, 2019 2526 13

    Възхвала на Ханс Аспергер – Заключение

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Златко Енев
    И така, историята на Леа и цялото семейство достигна до момент, който до голяма степен съвпада със…
  • 11 Ное, 2019 2173

    Възхвала на Ханс Аспергер – част 10

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Златко Енев
    Въпросът за възпитанието и образованието на невроспецифичните деца съпътства и определя цялата…

Видрица

20 Януари, 2020 811

Селският гений: Удивителни снимки от…

Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Амос Чапъл, Захария Куснир
През пролетта на 2016 г. студентът по филмово изкуство…
  • 22 Юли, 2019 1273 4

    За непостижимата лекота на красотата

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Златко Енев
    Не знам дали красотата действително ще спаси света, но при всички случаи съм съгласен, че…
  • 09 Юни, 2019 1264

    Снимки от чернобилската катастрофа, 1986

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    Преди тридесет и три години, на 26 април 1986, серия от експлозии унищожи реактор № 4 на…
  • 28 Сеп, 2018 4936 2

    С надежди за едно ново начало

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Златко Енев
    Уважаеми читатели, Оттук нататък „Либерален преглед“ ще излиза през неопределени…
  • 02 Мар, 2018 4608 2

    Татуировката – изкуство или кич?

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    Искаме или не, татуировките са вече неразделна част от съвременния начин на…
  • 14 Дек, 2017 5293

    Най-четените текстове за 2017

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    По традиция в края на годината ви предлагам двадесетте текста, които са ви се сторили…
  • 26 Апр, 2017 6599 1

    Ваканция в Иран

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Невша Таваколиан
    През 1980-те, когато бях дете, семейството ми рядко си позволяваше ваканции. В Иран…
  • 29 Дек, 2016 8941

    Най-четените текстове за 2016

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    По традиция в края на годината ви предлагам двадесетте текста, които са ви се сторили…
  • 26 Ное, 2016 8760 2

    Правите кроасани и залезът на цивилизацията

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Адам Гопник
    Международните пекарски кръгове бяха покрусени, както би се изразил „Ню Йорк Таймс“, от…
  • 21 Окт, 2016 7451

    Пролетен полъх в Париж

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Ралица Фризон-Рош
    През март месец най-посещаваният парк на Париж привлича погледа най-вече с екзотичните си…
  • 25 Юни, 2016 8844

    Нанкин – стар и нов Китай

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Аврам Агов
    Откъдето и да се погледне забуления в тънка мантия от влага и смог Нанкин, навсякъде се…

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)
Pin It

Започвам тук един текст, с който – признавам – имам определени проблеми. Една част от съзнанието ми твърди, че във всичко, което ще последва оттук нататък, няма нищо унизително или нередно, а другата – значително по-голяма – отказва да се примири и през цялото време се опитва да се скрие зад нещо, което… го няма. Да, просто го няма. Защото ситуацията е пределно проста и ясна. Ситуацията е, както се казва, гола.

И така, в края на 2010 година един рязък поврат в политиката на издателството, с което работя тук в Берлин от повече от 15 години насам, ме остави… м-да, в неизвестност. Какво ще се случи оттук нататък, разбира се, зависи (почти) само и единствено от мен, от собствената ми инициативност и изобретателност. Но инак фактите са доста еднозначни. Базата на досегашното ми съществуване – а това означава, и базата на „Либерален преглед“ – изведнъж се измества от сферата на ясното и спокойно обозримото, към някаква друга, неясна, обезпокояваща и предизвикателна. Животът става по-непредсказуем и по-интересен. Изискват се, както всички знаем, неординерни хрумвания.

Оттук и този текст – или по-скоро това писмо, отправено към всички читатели на „Прегледа“. Всеки народ, казват, имал правителството, което заслужавал. Не особено насърчителни думи, ако човек е принуден да гледа накъм Родината. Но пък справедливи. Тайната на успеха, такава каквато я виждам аз, се състои в това, човек винаги, абсолютно винаги, да вижда, че има точно успеха, който е успял да си извоюва. Не много, нито пък малко, а именно точно толкова, това са думите. Откъдето идва и неизбежното усещане за удовлетворение и достатъчно самочувствие във всички ситуации в живота. Човек има толкова, колкото си е направил сам. Останалото не е негова работа. Място за самосъжаление или агресивност към себе си и света по принцип няма – ако човек е в състояние наистина да приеме справедливостта на битието и онова, което то му поднася. Но, достатъчно…

Нека се върнем към фактите. В продължение на близо четири години това издание излиза редовно и, надявам се, очаквано. Дали това наистина е така, ще ми покаже донякъде и този толкова неудобен за мен експеримент. Казано с други думи, днес за първи път аз се нуждая от вашата подкрепа, уважаеми читатели. Не помощ, подчертавам. Помощта е нещо, което се дава на нуждаещи се, може би дори безсилни хора. Подкрепата е нещо, което се разменя между равни. И така, за известно време – не прекалено дълго, надявам се – аз ще имам нужда именно от вашата подкрепа, а не помощ. Минавал съм през не малко неща в живота и знам със сигурност, че след всяка буря следва слънце… рано или късно. И, за да мога да разчитам и занапред на достатъчно свободно време и енергия – поне докато реша главоблъсканицата с екзистенциалния лабиринт – днес се обръщам към вас. Изпълнен съм с огромни съмнения, признавам. Но пък не мога да откажа на себе си – а и на вас, уважаеми – този шанс. Не мога да не се опитам. Алтернативата би била твърде предсказуема и безславна.

Преди да завърша, бих искал да ви помоля само за едно: опитайте да си представите онези наши прабаби и прадядовци, които във времена, много по-мизерни и по-тъмни от нашето, не са се колебаели нито за миг да поразвържат кесиите „за наука и просвета“. Дали от онзи толкова борчески, толкова непокорен и прогресивен дух е останало нещо и в наши дни? Е, какво пък – всеки народ има и културата, която заслужава. Това важи за „Либерален преглед“ в не по-малка степен, отколкото за всичко останало, което ни заобикаля.

Ах, да, и още нещо – тъй като „Либерален преглед“ е издание, което се прави от един-единствен човек, от първия си ден до днес, то вероятността парите, които ще дарите, да отидат в нечий личен джоб е на практика сто процентно гарантирана. Дали това е аргумент за или против едно такова решение, е разбира се нещо, което можете да кажете единствено вие.

Ако съм успял да ви убедя, поне донякъде, то моля използвайте бутона на PayPal тук на сайта, за да направите собствения си принос. В случай, че можете да направите директен превод, то моля използвайте следната банкова сметка:

Dr. Zlatko Enev
Berliner Sparkasse
IBAN: DE28 1005 0000 4184 0270 38
BIC-/SWIFT-Code: BE LA DE BE 

Благодаря ви!

Златко Енев, издател на „Либерален Преглед“

Pin It
Златко Енев
Златко Енев е български писател и издател на „Либерален Преглед“. Досега в България е публикувал шест книги (трилогията за деца „Гората на призраците“ (2001–2005), романите за възрастни „Една седмица в рая“ (2004) и „Реквием за никого“ (2011), както и есеистичния сборник „Жегата като въплъщение на българското“ (2010). Детските му книги са преведени на няколко езика, между които и китайски. Живее в Берлин от 1990 г.

Други статии от този автор

Посетители

19
Online

support

Последните най...


Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Татяна Ангелова писа Още
    Изключително... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Един много нормален... преди 2 дни
  • Нели писа Още

    Ако сте изчели много... преди 2 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Не е лошо авторът да... преди 2 дни
  • meritus писа Още
    Гьобелс се върти в... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    И накрая - последното... преди 3 дни
  • Нели писа Още
    Тук обаче не става... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    А пропо, майката на... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Опасна тема, която... преди 4 дни
  • Нели писа Още
    И все пак е толкова... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Казват, че, веднъж... преди 4 дни
  • Just passing by писа Още
    Авторката е преди... преди 5 дни
  • Серкан писа Още
    "Сговорна дружина... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    За всички хора, които... преди 1 седмица
  • Георги Пейчинов писа Още
          До Георги... преди 1 седмица
  • Сухи писа Още
    Както казва един... преди 1 седмица
  • петьо писа Още

    ще има да вземаш. за... преди 1 седмица
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Авторът очевидно не... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Това издание не го... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Наистина ли? Колко... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Любим разказ от... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Странно нещо са... преди 2 седмици
  • Д-р Георги Карев писа Още
    Да, с голямо... преди 2 седмици
  • Пенка Ангелова писа Още
    Есето на Георги Карев:... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Господин Карев, това... преди 2 седмици