Дискусии

20 Октомври, 2019 470

Манол Пейков: Крайно време е някой да…

Отдел: Дискусии - Култура Автор(и): Манол Пейков
Снощи бях на вечеря с група скандинавски издатели, сред…

Изкуство

22 Октомври, 2019 171

„С писането си днес просто се стремя…

Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Андре Мюлер, Елфриде Йелинек
Ние жените трябва непрекъснато да преминаваме през мъжкия…

Изгледи

19 Октомври, 2019 176

Злото подозрение срещу ваксините

Отдел: Изгледи - Наука Автор(и): Харо Алберт
Ветровито е, небето е облачно, темата на филма е мрачна.…

Драскулки

28 Септември, 2019 716

За Грета Тунберг, човешката слепота и…

Отдел: Драскулки - Свободен текст Автор(и): Златко Енев
1986. Аз съм на 25 години. В мазето на кооперацията, в…
  • 21 Сеп, 2019 741 4

    За комплексите – лични и национални

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Златко Енев
    Не съм писал нищо – или поне нищо по-сериозно от някой и друг кратък текст – вече от години насам.…
  • 20 Сеп, 2019 450 1

    В очакване на Годо в Сараево

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Сюзън Зонтаг
    Културата, сериозната култура, е израз на човешкото достойнство – а именно това е, което хората в…
  • 20 Сеп, 2019 443

    Балканският комплекс за непълноценност

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Златко Ангелов
    В рубриката „Прочетено за вас“ този път препрочетох Алеко Константиновия „Бай Ганьо“ и ми се иска…
  • 09 Юли, 2019 613 1

    Бяло

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Здравка Евтимова
    Не можеше да понася някой да докосва нейните вещи, усещаше, че мъртвите клетки на кожата попиват в…
  • 06 Юли, 2019 1153 3

    Червеният полковник

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Ванцети Василев
    Събуди ме сутрешният глад. Изправих се на крака и разкърших снага. Отърсих сламата, полепнала по…
  • 25 Юни, 2019 665

    Човекоскот

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Дулсе Мария Кардозо
    Щом забеляза, че Маркиняш пак е бременна, отчето ѝ нареди да махне плода, противно на Божиите и…
  • 23 Юни, 2019 1133 2

    Глад

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Здравка Евтимова
    Тео я гледаше и колкото повече я гледаше, толкова повече се съмняваше – дали тая е с всичкия си.…
  • 22 Юни, 2019 640

    А как ми е скъпо, Господи, миналото…

    Отдел: Драскулки - Свободен текст Автор(и): Юлиана Методиева
    Една мисъл обаче не ме напуска. Все повече деца се превръщат пред очите ми в категорични граждани.…
  • 12 Юни, 2019 791

    Женева, 1959 г.

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Орхан Памук
    През септември 1959 г. аз и по-големият ми брат, Шефкет, бяхме записани в начално училище по…
  • 17 Ян, 2019 3161 5

    Анатомия на верблюда

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Николай Петков
    Верблюдът беше един от първите ми детски спомени. С тази дума чичо ми Милко наричаше всяко нещо,…

Видрица

22 Юли, 2019 853 4

За непостижимата лекота на красотата

Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Златко Енев
Не знам дали красотата действително ще спаси света, но при…
  • 09 Юни, 2019 952

    Снимки от чернобилската катастрофа, 1986

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    Преди тридесет и три години, на 26 април 1986, серия от експлозии унищожи реактор № 4 на…
  • 28 Сеп, 2018 4460 2

    С надежди за едно ново начало

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Златко Енев
    Уважаеми читатели, Оттук нататък „Либерален преглед“ ще излиза през неопределени…
  • 02 Мар, 2018 4213 2

    Татуировката – изкуство или кич?

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    Искаме или не, татуировките са вече неразделна част от съвременния начин на…
  • 14 Дек, 2017 4945

    Най-четените текстове за 2017

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    По традиция в края на годината ви предлагам двадесетте текста, които са ви се сторили…
  • 26 Апр, 2017 6219 1

    Ваканция в Иран

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Невша Таваколиан
    През 1980-те, когато бях дете, семейството ми рядко си позволяваше ваканции. В Иран…
  • 29 Дек, 2016 8591

    Най-четените текстове за 2016

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    По традиция в края на годината ви предлагам двадесетте текста, които са ви се сторили…
  • 26 Ное, 2016 8371 2

    Правите кроасани и залезът на цивилизацията

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Адам Гопник
    Международните пекарски кръгове бяха покрусени, както би се изразил „Ню Йорк Таймс“, от…
  • 21 Окт, 2016 7117

    Пролетен полъх в Париж

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Ралица Фризон-Рош
    През март месец най-посещаваният парк на Париж привлича погледа най-вече с екзотичните си…
  • 25 Юни, 2016 8418

    Нанкин – стар и нов Китай

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Аврам Агов
    Откъдето и да се погледне забуления в тънка мантия от влага и смог Нанкин, навсякъде се…
  • 08 Мар, 2016 7668

    Зашеметяващият градски ландшафт на Хонг Конг

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Алан Тейлър
    Пространството винаги е било нещо особено скъпо в Хонг Конг. Малката анонимна територия,…

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

Започвам тук един текст, с който – признавам – имам определени проблеми. Една част от съзнанието ми твърди, че във всичко, което ще последва оттук нататък, няма нищо унизително или нередно, а другата – значително по-голяма – отказва да се примири и през цялото време се опитва да се скрие зад нещо, което… го няма. Да, просто го няма. Защото ситуацията е пределно проста и ясна. Ситуацията е, както се казва, гола.

И така, в края на 2010 година един рязък поврат в политиката на издателството, с което работя тук в Берлин от повече от 15 години насам, ме остави… м-да, в неизвестност. Какво ще се случи оттук нататък, разбира се, зависи (почти) само и единствено от мен, от собствената ми инициативност и изобретателност. Но инак фактите са доста еднозначни. Базата на досегашното ми съществуване – а това означава, и базата на „Либерален преглед“ – изведнъж се измества от сферата на ясното и спокойно обозримото, към някаква друга, неясна, обезпокояваща и предизвикателна. Животът става по-непредсказуем и по-интересен. Изискват се, както всички знаем, неординерни хрумвания.

Оттук и този текст – или по-скоро това писмо, отправено към всички читатели на „Прегледа“. Всеки народ, казват, имал правителството, което заслужавал. Не особено насърчителни думи, ако човек е принуден да гледа накъм Родината. Но пък справедливи. Тайната на успеха, такава каквато я виждам аз, се състои в това, човек винаги, абсолютно винаги, да вижда, че има точно успеха, който е успял да си извоюва. Не много, нито пък малко, а именно точно толкова, това са думите. Откъдето идва и неизбежното усещане за удовлетворение и достатъчно самочувствие във всички ситуации в живота. Човек има толкова, колкото си е направил сам. Останалото не е негова работа. Място за самосъжаление или агресивност към себе си и света по принцип няма – ако човек е в състояние наистина да приеме справедливостта на битието и онова, което то му поднася. Но, достатъчно…

Нека се върнем към фактите. В продължение на близо четири години това издание излиза редовно и, надявам се, очаквано. Дали това наистина е така, ще ми покаже донякъде и този толкова неудобен за мен експеримент. Казано с други думи, днес за първи път аз се нуждая от вашата подкрепа, уважаеми читатели. Не помощ, подчертавам. Помощта е нещо, което се дава на нуждаещи се, може би дори безсилни хора. Подкрепата е нещо, което се разменя между равни. И така, за известно време – не прекалено дълго, надявам се – аз ще имам нужда именно от вашата подкрепа, а не помощ. Минавал съм през не малко неща в живота и знам със сигурност, че след всяка буря следва слънце… рано или късно. И, за да мога да разчитам и занапред на достатъчно свободно време и енергия – поне докато реша главоблъсканицата с екзистенциалния лабиринт – днес се обръщам към вас. Изпълнен съм с огромни съмнения, признавам. Но пък не мога да откажа на себе си – а и на вас, уважаеми – този шанс. Не мога да не се опитам. Алтернативата би била твърде предсказуема и безславна.

Преди да завърша, бих искал да ви помоля само за едно: опитайте да си представите онези наши прабаби и прадядовци, които във времена, много по-мизерни и по-тъмни от нашето, не са се колебаели нито за миг да поразвържат кесиите „за наука и просвета“. Дали от онзи толкова борчески, толкова непокорен и прогресивен дух е останало нещо и в наши дни? Е, какво пък – всеки народ има и културата, която заслужава. Това важи за „Либерален преглед“ в не по-малка степен, отколкото за всичко останало, което ни заобикаля.

Ах, да, и още нещо – тъй като „Либерален преглед“ е издание, което се прави от един-единствен човек, от първия си ден до днес, то вероятността парите, които ще дарите, да отидат в нечий личен джоб е на практика сто процентно гарантирана. Дали това е аргумент за или против едно такова решение, е разбира се нещо, което можете да кажете единствено вие.

Ако съм успял да ви убедя, поне донякъде, то моля използвайте бутона на PayPal тук на сайта, за да направите собствения си принос. В случай, че можете да направите директен превод, то моля използвайте следната банкова сметка:

Dr. Zlatko Enev
Berliner Sparkasse
IBAN: DE28 1005 0000 4184 0270 38
BIC-/SWIFT-Code: BE LA DE BE 

Благодаря ви!

Златко Енев, издател на „Либерален Преглед“

Златко Енев
Златко Енев е български писател и издател на „Либерален Преглед“. Досега в България е публикувал шест книги (трилогията за деца „Гората на призраците“ (2001–2005), романите за възрастни „Една седмица в рая“ (2004) и „Реквием за никого“ (2011), както и есеистичния сборник „Жегата като въплъщение на българското“ (2010). Детските му книги са преведени на няколко езика, между които и китайски. Живее в Берлин от 1990 г.
Други статии от този автор

Посетители

15
Online

support

Последните най...


Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Юрий Проданов писа Още
    Страхотна писателка!... преди 3 дни
  • Анти-анти писа Още
    Колкото и клакьорите... преди 4 дни
  • Anastasiya писа Още
    Голяма Писателка! На... преди 1 седмица
  • М. Кесякяков писа Още
    Някой помни ли "бай... преди 1 седмица
  • Сънуващ писа Още
    Усеща се доста завист... преди 1 седмица
  • Димитър Кенаров писа Още
    Напълно разбирам... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    При Хандке, мисля си,... преди 2 седмици
  • Димитър Кенаров писа Още
    Не е рядко явлението... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:
    Petya...
    преди 2 седмици
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Глобалният капитал... преди 2 седмици
  • гост писа Още
    забранено е да се... преди 2 седмици
  • Ирина Апостолова писа Още
    Доста по-късно... преди 2 седмици
  • Питащият писа Още
    Чиста проба завист  у... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Нещата, които се... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Един разговор откъм... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Изкоментирайте... преди 2 седмици
  • Георги Симидчиев писа Още
    Какво да му... преди 2 седмици
  • Николай писа Още
    Без прецизни... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Международната... преди 3 седмици
  • Николай Колев писа Още
    С цялото ми уважение... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Ако намерите у себе си... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    При цялото дължимо... преди 3 седмици
  • Николай Колев писа Още
    Грета, е едно блно... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    А инак, че Грета е... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Нищо лично, господин... преди 3 седмици