Хората са привързани към историята. Може би заради тази слабост към миналото не са в състояние да си осигурят бъдеще. Преди десетилетия в зоологическата градина в Единбург се е състояло представление, което те сега със страст и последователност се опитват да възкресят. Тогава мъжката панда Ян Гуан ( Слънчева светлина), на когото съм кръстен и женската панда Тян Тян ( Сладурче ), е трябвало да изпълнят пред света любовен дует и да заченат малка пандичка. Хората обичат да се умиляват пред бебетата си, но умилението им пред животински бебета надхвърля въображението. Хората са родени артисти, готови всеки миг от живота си да играят театър. Животът им наистина е сцена, треторазрядна, неугледна и мръсна, но те замитат мръсотията, просват един пъстър килим, довличат лъскави декори, слагат на главата си шапка с перо и започват да излагат на показ собствените си достойнства. Ние, пандите, не споделяме такова разбиране. Ние не смятаме, че светът е бамбукова гора. Ние не ходим на училище и не учим в университети, но се досещаме, че извън бамбуковите гори има и други гори, много, много гори, които нямат нищо общо с пандите. Този факт не ни кара да се чувстваме по-малко значими. Всеки има своята гора, нали така?
Моят личен психоаналитик Джеймс от сутринта ме е заврънкал да съм се бил опитал! Да съм бил направел усилие! Иска ми се да му отговоря – а ти в леглото правиш ли усилие? По-добър ли ставаш в секса, когато се посветиш на усилието? Джеймс е щастлив, че не мога да говоря по начина, по който той разбира говоренето, защото такива щях да му надумам, че да изпадне в трайна депресия. Джеймс никога не е имал успех сред жените, въпреки че се е женил четири пъти. Последния път се разведе миналия месец. Тъжната му физиономия много ме разсмива. Защо се е вкопчил така здраво в идеята за щастие в двойка? Почти всички експерти по пандите в Единбургската зоологическа градина са нещастни в личния си живот. Според техните стандарти за щастие и нещастие разбира се. Всички са самотни родители, независимо от пола. От време на време избухват пунически войни за попечителство над някое дете. Тогава екипът се сплотява и започва да изсипва щедро съвети, внимание, солидарност, грижа, върху потърпевшия. Общо взето войните се печелят, тъй-като експертите са добре платени, имат уютни жилища, а бившите им партньори са в по-неблагоприятно положение. Да се грижиш за една от последните 27 панди в света е скъпо платена привилегия! Джеймс е популярно лице от малкия екран. Мине не мине седмица, и мрачната му физиономия изгрява на екрана на Анимъл планет. Темата на неговите монолози? Моето душевно здраве и по-точно готов ли е Ян Гуан да се чифтоса с Тян Тян? От десетилетия специалистите се занимават по-скоро с душевното, отколкото с физическото здраве на пандите. Голям проблем. Пандите не желаят, не обичат, не харесват да се чифтосват! Може да е смешно, но хората не могат да проумеят такъв казус. Как е възможно някое същество на земята да не обича да се занимава с най-привлекателното, най-вълнуващото, най-секси заниманието, откакто свят светува? Ами ей така на! Ние пък не обичаме да го правим!
Роуз-Мари, момичето, което всеки ден ми почиства и дезинфекцира полудвореца-полуградината, която обитавам, е нимфоманка. Не, не злословя, не ми е в характера! Тя говори така за себе си с нещо средно между срам и гордост. Екипът проявява разбиране. Мъжете откликват, жените я утешават и уговарят приятелите си да откликнат. Роуз-Мари е крехка и красива, нежна, интелигентна, очарователна. Обаче не може да прави секс с някого повече от три пъти. Нещо в съзнанието й брои до три и след това прищраква. Край, с този повече не може! Моето съзнание пък по начало си е щракнало и ми казва – няма пък! Ще ми повярвате ли ако ви кажа, че цял отдел в Световната организация за защита на животните изработва стратегии за увеличаване сексуалното привличане между пандите? Няколко души дори разработват панда порно… Няма нищо по-забавно от тези кадри. Две панди се душат, приближават се заплашително една към друга, все едно че ще се разкъсат, но вместо това мъжкият яхва женската и започват да се клатушкат като пияни. Знам какво е да си пиян, наскоро изпих бутилка шампанско на купона по посрещането на Тян Тян. Докато Джеймс се занимаваше да дава поредното интервю за телевизията, аз се докопах до една забравена бутилка и я пресуших. Бях толкова пиян, че не можах да видя ясно Тян Тян. Заведоха ме до тунела между нашите две съседни жилища и ме оставиха сам. Точно в края на тунела ми се мярна нещо черно-бяло. Нещо, което прилича на мен, но е по-дребно. Не бях виждал живи панди, а само пандите от панда порно. Черно-бялото нещо не прояви интерес, фръцна се и изчезна. А аз се върнах обратно у дома и заспах почти мигновено. В последствие разбрах, че гадните телевизионни репортери, които са най-големите воайори, са заснели всичко, показали са го по телевизията и са съчинили една история а ла Ромео и Жулиета. Писнало ми е от циркаджилъци!
Ето, отново съм на входа на тунела. Заветният миг е дошъл. До мен няма никого, но аз знам, че целият екип е пред камерите със затаен дъх. Ще успее ли Ян Гуан? Тръгвам бавно към светлината отсреща. Тян Тян не ме чака, дали не се е скрила? Какво очаква, да прекараме времето си в игра на криеница? Аз лично нямам нищо против, но онези, нервните, едва ли ще ни позволят да губим ценно време. Намирам я да гризе съсредоточено бамбук, обърнала към мен добре заоблената си задница. Тя гризе, но и хвърля едно око към мен. Дали няма да стане кривогледа?
– Здравей! – казвам на езика на пандите и я побутвам по задницата.
– Здравей! – изръмжава тя през недогризания бамбук. Леко се обръща към мен и ме гледа зло. Само този поглед ми е достатъчен да разбера, че това не е Роуз-Мари. Това е момиче, чиито мозък нито брои, нито прещраква. Лоша е. Може да ме прегризе като бамбук.
– Хей, искаш ли да ги измамим?
– Как? – пита тя меко, почти приятелски.
– Защо да не имитираме, че го правим? Нали си гледала панда порно?
– Гледала съм – признава Тян Тян и облизва устни.
– Тогава ти застани мирна, пък аз ще те възкача.
– Аха – казва тя. – И после ще се клатим като пияни?
– Да.
– Ха-ха, ти беше пиян, когато ме посрещаше.
– Как разбра? – озадачен съм. Ама че наблюдателна вещица!
– Никак не си труден за разгадаване – усмихва се тя нагло. – Ама всичко ще е на ужким, нали? – пита тя, все едно, че е дала обет за девственост и трябва да я пази на живот и смърт.
– Да, естествено, всичко ще е на ужким.
Тян Тян се оказва неочаквано интелигентна и разбрана. От танца, който ми спретва, разбирам, че е гледала панда порно с четири очи. Дали не е репетирала? Така кръшно и изкусително върти задницата си пред очите ми, че започва да ми се завива свят. Аз броя стъпките, понеже видях на панда порно, че има и стъпки, и лека полека я приближавам. Онези воайори сигурно сега са стиснали палците си до посиняване. Точно когато я възкачам и започвам да имитирам люшкането, тя изведнъж полита напред и ми се изплъзва. Едва не се търкулвам от изненада, а и заради загуба на равновесие. Кучка с кучка! Какъв номер ми извъртя! Нахалницата кръшно се понася навътре към жилището си и ме оставя като в небрано лозе. Нямам друг избор, освен засрамено да се върна през тунела в моя дом. Джеймс идва при мен и ме потупва снизходително по главата. Мразя да ме потупват така! Роуз-Мари ми носи чай от крехки бамбукови филизи, обработени по някаква специална технология. Чаят се приготвя трудно, бавно и струва цяло състояние.
– Храброто ми момче! – казва Роуз-Мари и аз отърквам муцуната си в нейната нежна ръка с признателност. – Нищо, следващия път!
Екипът е планирал общо пет любовни срещи за 36-те часа, в които Тян Тян е споходена от овулация. Женските панди имат овулация веднъж годишно и това е единствения шанс да се продължи рода. Тези 36 часа в Зоологическата градина в Единбург се наричат Часовете на надеждата. Така започват и телевизионните репортажи в праймтайма от седмици насам – Часове на надеждата в Единбург. Толкова ме е яд на Тян Тян, че решавам да бъда груб и зъл. На втория и третия сеанс нещата протичат почти както първия път, само че вече в мен се оформя коварна идея. Малко преди тя да ми се изплъзне и да ме остави сам със срама и безсилието ми, аз прошепвам достатъчно силно, за да ме чуе.
– Ти си отвратителна грозна мецана, не си никакво Сладурче!
– Че ти да не се мислиш за Слънчева светлина, простако? – измяуква ми тя престорено ласкаво. – Наистина приличаш на протрита табуретка!
Това с табуретката е отвратителна инсинуация! Миналата година един деветгодишен хулиган беше интервюиран на рождения ми ден и каза точно това, че съм бил приличал на протрита табуретка! Разбрах, че хората много се смели и казали, че това е много сладка шега! Много смешно! На тях ще им бъде ли забавно, ако кажа, че ми приличат на водопроводни тръби?
Това с табуретката прелива чашата. Когато минавам през тунела следващия път, вече съм настроен за война. Не говоря нищо. Няма смисъл да си губя времето с приказки. Тян Тян е озадачена.
– Хей, ама аз не исках да те обидя – казва тя.
Не отговарям. Тян Тян прави игриви стъпки. Напред, назад, настрани, танцува танца на съблазняването. Преди го правеше коварно и с омраза. Сега е разсеяна от мълчанието ми и недоумяваща. Ще видиш ти! Заканвам се мислено и упорито мълча. Когато се възкачвам, цялата ми ярост ме обзема, приклещвам я с такава сила, че костите и изпукват. Ха да видим дали ще ми избягаш сега! И докато тя се бори да се измъкне, аз правя нещо, което не ми е ясно какво е точно, но може би е точно онова, което се бях зарекъл да не правя никога. Тян Тян изплаква под ударите на неизбежното. Когато движенията ми стихват, яростта ми вече се е изпарила. Виждам пред себе си едно жалко грозно същество, което наистина прилича на протрита табуретка. Колко е бил прав този хулиган! Гордо и надменно я оставям да анализира чувството си за поражение и се отправям през тунела към дома. Искам да си почина, ах, как искам да си поспя!
Когато се събуждам, не мога да повярвам на очите си! Сякаш някой с магическа пръчка ме е пренесъл в един свят на ликуване и празник. Май всички са пияни, включително и Джеймс. Доколкото разбирам, мръсните воайори са заснели всяка секунда от моята ярост и сега светът танцува под мотото „Ще си имаме бебе!“ Като казвам танцува, имам предвид танц в буквалния смисъл. На телевизионния екран в дома ми вървят репортажи на живо от спонтанни танци на площадите на големите градове в света. В тези часове на ликуване май аз съм последното нещо, от което светът се интересува. Никой не ми обръща внимание. Тихичко се промъквам в бамбуковата градина и подслушвам разговор, от който ми настръхва козината. Пияният Джеймс се е проснал на една пейка, налива се с Джони Уокър и ги ръси пред насъбрания полупиян екип:
– Да е жива и здрава Бети Уорън от екипа на „Стратегии за повдигане либидото на пандите“! Ако не беше тя, това нямаше да се случи! Тя направи психологически портрет на Ян Гуан и работи три месеца с психоаналитиците на Тян Тян, за да я подготвят за събитието. Ян Гуан не понася отхвърлянето, каза Бети Уорън, и само то може да го настърви. Добре, че Тян Тян се оказа толкова интелигентна и кооперативна и изпълни всички указания без грешка!
Какво? Измамници! Проклети долнопробни измамници! Втурвам се към дома на Тян Тян, за да и поискам сметка, но тунелът е затворен. Иска ми се да й прегриза врата!
Няколко дни по-късно ни събират заедно, за да позираме на екип от телевизията, дошъл да заснеме „щастливите бъдещи майка и татко“. Докато измамницата се разхожда наоколо с блажена усмивка като царица на събитието, аз само се чудя кога да я поставя натясно и да й поискам сметка. Накрая все пак издебвам, докато екипите се мотаят наоколо.
– Защо го направи?
– Не разбра ли, глупако? За да бъда на първа страница на вестниците!
– Толкова ли си куха? Това ли е най-важното за теб, да се видиш на първа страница на вестниците?
– Мисли за мен каквото искаш, това не ме интересува! Нито ти ме интересуваш, нито бебето. Така или иначе няма да се занимавам с него, я виж колко гледачи има наоколо! Интересува ме славата! Искам да съм известна! И ти, ако обичаш, играй ролята си и не се прави на идиот! Усмихни се пред камерата, прави се на щастливия бъдещ татко! Ха-ха, знаех си, че табуретката най-много ще те разяри. А ти наистина приличаш на протрита табуретка! – Тян Тян се засмива звънко, искрено развеселена и щастлива и лекичко се отърква в мен, лекичко, нежно. Аха, разбирам, камерите вече работят и тя няма да пропусне момента да покаже на света колко щастливо семейство сме ние с нея двамата. В този миг камерата се отклонява от нас и заснема едно бамбуково дърво, върху чиято кора някой идиот от гледачите е изрязал сърце със стрела.
– Нали е красиво? – шепне ми Тян Тян. – Разбрах, че ще пуснат картички за Свети Валентин с нашия портрет и с портрет на това сърце, а надписът ще бъде „Любовно обяснение върху бамбукова кора“.
Има прекалено много свидетели, за да я захапя. В този момент виждам крехката Роуз-Мари, която кърши ръце от непреодолима нервност. Само тя ми е симпатична. Тя единствена сред всички е запазила почтеност.
