1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)
Pin It

Откъс от последния драматичен текст на Захари Карабашлиев: „Откат: Истории за сцена“

Действащи лица:

ТЯ

ТОЙ

 

Захари Карабашлиев,
„Откат“
Изд. „Сиела“, 2010

2010_12_Otkat

Пролет. Някъде вън от града, денем. Тя, с лице към публиката, седи в автомобила и го чака. Той, с фотоапарат в ръка, се връща задъхан и сяда до нея. Гледа пред себе си.

ТЯ (живо). Успя ли да го хванеш?

ТОЙ (отсъстващо). Кое?

ТЯ. Жребчето!

ТОЙ. Да го хвана?

ТЯ. Да го снимаш.

ТОЙ. Не.

ТЯ. Защо?

ТОЙ (умислен). Не снимах.

ТЯ. Нали затова спрях – да отидеш по-близо до тях, да ги снимаш.

ТОЙ. Толкова отдавна не бях излизал сред природа.

ТЯ. Затова сме тук.

ТОЙ. По цял ден нищо, освен сгради и грозни сгради, и коли… и хора… и хора.

ТЯ. Не си бил в отпуск от години.

ТОЙ. Това няма значение сега. Наистина няма.

ТЯ. Трябва да починеш.

ТОЙ. Когато излязох от колата. И навън миришеше на… на пръст, на суха трева, на тор на… селски следобед.

ТЯ. Сега е следобед. На село.

ТОЙ (без да й обръща внимание). На колко месеца е това жребче, според теб, а?

ТЯ. Не знам.

ТОЙ. Не повече от месец и половина, два, а? Три?

ТЯ. Кой знае.

ТОЙ. С тези тънки крачета.

ТЯ. Кобилата е красива!

ТОЙ. Тя тръгна напред и то след нея.

ТЯ. И ти вдигна апарата да ги снимаш. Аз те видях оттук.

Пауза.

ТОЙ (равно). То се беше надървило!

ТЯ. Моля?

ТОЙ. Беше му станала оная работа.

ТЯ (гримаса). Ай, ай…

ТОЙ. Да.

ТЯ. И? Какво от това?

ТОЙ. Какво от това!? На тази поляна няма никой друг, освен жребчето и майка му. От кого се дърви то?

ТЯ. Нямаше ли какво друго да гледаш?!

ТОЙ. Спряхме да снимам кобила и жребче. Бяха толкова… пасторални.

ТЯ. И защо не ги снима?

ТОЙ. Защото кончето си пусна… оная работа.

ТЯ. Животно. Какво толкова е станало?

ТОЙ. Толкова?! Станала му е патката! (Показва.) Ей толкова!

ТЯ (удивена). На кончето?

ТОЙ. Едно жребче, една кобила. И на мен ми стана…

ТЯ (ужасена). И на теб?!

ТОЙ. Не! Не ми стана…

ТЯ (отдъхва си). Слава богу.

ТОЙ. Стана ми толкова… (Търси думи.)

ТЯ. Жребчето не може да контролира ерекц…

ТОЙ (изведнъж избухва). Знам! Знам! Знам! Не говоря за жребчето, което не може да контролира ерекцията си. И аз не мога. И, в края на краищата, сигурно и конете си имат Едип! Но защо аз се засрамих от това, че на кончето му стана патката!? Защо не им направих снимка? На жребчето и красивата му майка. Защо картината стана по-малко пасторална, когато кончето ми показа, че не е муленце? Защо в този момент се стреснах от една детска пишка, от… един животински импулс, от природата, която показа младостта си!? Защо!?

ТЯ. Винаги ли трябва да анализираш всичко?

ТОЙ. Беше красиво! И истинско! И аз се изплаших.

Изведнъж се разридава. Опитва да прикрие плача си с фотоапарата, но става по-неудържим. Тя го гледа известно време, после го прегръща. Раменете му се тресат в скута й. Тя го целува майчински по косата. Той й връща целувката. Тя го целува по челото. Той – в устните. Тя се отдръпва. Той възбудено продължава да я целува, където успее. Тя се отдръпва на своята седалка. Той опитва да я притисне страстно към себе си, но Тя остава твърда, без да охлажда възбудата му. Той прави опити да се премести на нейната седалка, да придърпа нея към своята, да стопи разстоянието помежду им. След известно време разбира непреклонността й и се оттегля на мястото си. Тя се поглежда в огледалото, оправя косата си, приглажда дрехите си.

ТЯ. Тръгваме. (Завърта ключа на стартера.) Трябва да тръгваме. Яде ли ти се крем карамел?

Затъмнение.

Текстът се публикува с приятелското съгласие на автора.

Pin It
Захари Карабашлиев
Захари Карабашлиев е български белетрист и драматург. Дебютният му роман „18% сиво“ (2008) има междувременно двадесет и четири издания и е класиран сред стоте най-любими книги на българите в кампанията „Голямото четене“. „18% сиво“ печели „Цветето на читателите“ – литературна награда, присъждана за търговски успех на книга от веригата книжарници „Хеликон“. Пиесата „Откат“ получава Голямата награда на конкурса „Нова българска драма“ (2008), а пиесата „Неделя вечер“ – най-престижната театрална награда за драматургия в страната, „Аскеер“. Захари Карабашлиев е автор на сборник разкази „Кратка история на самолета“ (2009), както и други книги. Понастоящем е главен редактор на издателство „Сиела“.
Други статии от този автор

Посетители

84

support

Последните най...


Библиотека

Коментари

  • Златко писа Още
    Сладур! преди 5 часа
  • Златко писа Още
    Образцовите... преди 5 часа
  • Надежда Александрова... писа Още
    Прекрасен,... преди 1 ден
  • Пендо писа Още
    Михал е съсем прав.... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Става дума за данни от... преди 3 дни
  • Кунев писа Още
    Само като прочетох, че... преди 3 дни
  • михал бохемов писа Още
    Е и? Какво ни засяга... преди 4 дни
  • михал бохемов писа Още
    От какъв зор трябва в... преди 4 дни
  • Пендо писа Още
    Подобно на двойното... преди 4 дни
  • Чакам отговор от умр... писа Още
    Като от гръцка... преди 4 дни
  • Пендо писа Още
    Не мога да разбера... преди 5 дни
  • доц.Николай Колев,MD... писа Още
    Г-н Енев,... преди 5 дни
  • Иглика Василева писа Още
    През 2000 година беше... преди 6 дни
  • Valpet писа Още
    Категорично съм... преди 6 дни
  • Пендо писа Още
    Нека да погледнем... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:

    Кирил...
    преди 1 седмица
  • Ибрахим К. Чънар писа Още
    Да посочвам ли... преди 1 седмица
  • Ибрахим К. Чънар писа Още
    Тодор Георгиев писа:
    Нали точно "богатата...
    преди 1 седмица
  • Лина писа Още
    Простете ми, но аз... преди 1 седмица
  • Лина писа Още
    ... преди 1 седмица
  • Юлий писа Още
    Поздравления за това... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Същото май важи и за... преди 1 седмица
  • Кунев писа Още
    В момента черният... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Странно нещо е... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:

    Stefan...
    преди 2 седмици