Драскулки - Театър

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

Откъс от последния драматичен текст на Захари Карабашлиев: „Откат: Истории за сцена“

Действащи лица:

ТЯ

ТОЙ

 

Захари Карабашлиев,
„Откат“
Изд. „Сиела“, 2010

2010_12_Otkat

Пролет. Някъде вън от града, денем. Тя, с лице към публиката, седи в автомобила и го чака. Той, с фотоапарат в ръка, се връща задъхан и сяда до нея. Гледа пред себе си.

ТЯ (живо). Успя ли да го хванеш?

ТОЙ (отсъстващо). Кое?

ТЯ. Жребчето!

ТОЙ. Да го хвана?

ТЯ. Да го снимаш.

ТОЙ. Не.

ТЯ. Защо?

ТОЙ (умислен). Не снимах.

ТЯ. Нали затова спрях – да отидеш по-близо до тях, да ги снимаш.

ТОЙ. Толкова отдавна не бях излизал сред природа.

ТЯ. Затова сме тук.

ТОЙ. По цял ден нищо, освен сгради и грозни сгради, и коли… и хора… и хора.

ТЯ. Не си бил в отпуск от години.

ТОЙ. Това няма значение сега. Наистина няма.

ТЯ. Трябва да починеш.

ТОЙ. Когато излязох от колата. И навън миришеше на… на пръст, на суха трева, на тор на… селски следобед.

ТЯ. Сега е следобед. На село.

ТОЙ (без да й обръща внимание). На колко месеца е това жребче, според теб, а?

ТЯ. Не знам.

ТОЙ. Не повече от месец и половина, два, а? Три?

ТЯ. Кой знае.

ТОЙ. С тези тънки крачета.

ТЯ. Кобилата е красива!

ТОЙ. Тя тръгна напред и то след нея.

ТЯ. И ти вдигна апарата да ги снимаш. Аз те видях оттук.

Пауза.

ТОЙ (равно). То се беше надървило!

ТЯ. Моля?

ТОЙ. Беше му станала оная работа.

ТЯ (гримаса). Ай, ай…

ТОЙ. Да.

ТЯ. И? Какво от това?

ТОЙ. Какво от това!? На тази поляна няма никой друг, освен жребчето и майка му. От кого се дърви то?

ТЯ. Нямаше ли какво друго да гледаш?!

ТОЙ. Спряхме да снимам кобила и жребче. Бяха толкова… пасторални.

ТЯ. И защо не ги снима?

ТОЙ. Защото кончето си пусна… оная работа.

ТЯ. Животно. Какво толкова е станало?

ТОЙ. Толкова?! Станала му е патката! (Показва.) Ей толкова!

ТЯ (удивена). На кончето?

ТОЙ. Едно жребче, една кобила. И на мен ми стана…

ТЯ (ужасена). И на теб?!

ТОЙ. Не! Не ми стана…

ТЯ (отдъхва си). Слава богу.

ТОЙ. Стана ми толкова… (Търси думи.)

ТЯ. Жребчето не може да контролира ерекц…

ТОЙ (изведнъж избухва). Знам! Знам! Знам! Не говоря за жребчето, което не може да контролира ерекцията си. И аз не мога. И, в края на краищата, сигурно и конете си имат Едип! Но защо аз се засрамих от това, че на кончето му стана патката!? Защо не им направих снимка? На жребчето и красивата му майка. Защо картината стана по-малко пасторална, когато кончето ми показа, че не е муленце? Защо в този момент се стреснах от една детска пишка, от… един животински импулс, от природата, която показа младостта си!? Защо!?

ТЯ. Винаги ли трябва да анализираш всичко?

ТОЙ. Беше красиво! И истинско! И аз се изплаших.

Изведнъж се разридава. Опитва да прикрие плача си с фотоапарата, но става по-неудържим. Тя го гледа известно време, после го прегръща. Раменете му се тресат в скута й. Тя го целува майчински по косата. Той й връща целувката. Тя го целува по челото. Той – в устните. Тя се отдръпва. Той възбудено продължава да я целува, където успее. Тя се отдръпва на своята седалка. Той опитва да я притисне страстно към себе си, но Тя остава твърда, без да охлажда възбудата му. Той прави опити да се премести на нейната седалка, да придърпа нея към своята, да стопи разстоянието помежду им. След известно време разбира непреклонността й и се оттегля на мястото си. Тя се поглежда в огледалото, оправя косата си, приглажда дрехите си.

ТЯ. Тръгваме. (Завърта ключа на стартера.) Трябва да тръгваме. Яде ли ти се крем карамел?

Затъмнение.

Текстът се публикува с приятелското съгласие на автора.

Захари Карабашлиев
Захари Карабашлиев е български белетрист и драматург. Дебютният му роман „18% сиво“ (2008) има междувременно двадесет и четири издания и е класиран сред стоте най-любими книги на българите в кампанията „Голямото четене“. „18% сиво“ печели „Цветето на читателите“ – литературна награда, присъждана за търговски успех на книга от веригата книжарници „Хеликон“. Пиесата „Откат“ получава Голямата награда на конкурса „Нова българска драма“ (2008), а пиесата „Неделя вечер“ – най-престижната театрална награда за драматургия в страната, „Аскеер“. Захари Карабашлиев е автор на сборник разкази „Кратка история на самолета“ (2009), както и други книги. Понастоящем е главен редактор на издателство „Сиела“.
Други статии от този автор

Посетители

21
Online

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Златко писа Още
    В съвременния... преди 4 дни
  • Гост писа Още
    А за мюждето разбрах... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    LOL (също без превод)... преди 5 дни
  • Гост писа Още
    "Радке, дай мюждето!" -... преди 5 дни
  • Мария писа Още
    Въпросът е в калпавия... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    За мен важна е липсата... преди 5 дни
  • Серкан писа Още
    Магия, жива магия...
    ...... преди 6 дни
  • Пенчо. писа Още
    Тя работата ясна.... преди 6 дни
  • Цончо писа Още
    Ако ще се заменят... преди 6 дни
  • Valpet писа Още
    Хайде и вие, г-н... преди 6 дни
  • Станой Станоев писа Още
    Само не ми стана ясно... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:

    George...
    преди 6 дни
  • Златко писа Още
    Хората винаги... преди 1 седмица
  • Иванка Петрова писа Още
    Прочетох последната... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Харесва ми това... преди 1 седмица
  • Дарина писа Още
    този неграмотен човек... преди 1 седмица
  • Красимира писа Още
    Историята е... преди 1 седмица
  • Мариета писа Още
    Благодаря Ви за тези... преди 1 седмица
  • Николай Колев писа Още
    Дано никога не се... преди 1 седмица
  • Златко писа Още

    Здравейте, Росица, и... преди 1 седмица
  • Росица Гичева писа Още
    Здравейте, г-н Енев,... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Започвам... преди 1 седмица
  • Георги Гочев писа Още
    Жестока истина! И - без... преди 2 седмици
  • Серкан писа Още
    Imagine Dragons - Natural
    NATURAL преди 2 седмици
  • Нери Терзиева писа Още
    Благодаря доземи,... преди 2 седмици