1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)
Pin It
Всеки човек има в живота си по една специална връзка. Една специална връзка, която ти ебава майката. Която ти причинява толкова много болка, че ако се събере на едно място, ще образува нова планета с размерите на Меркурий.

Дори той имаше такава. Всичко вървяло от чудесно към прекрасно. Булката се обличала от магазини втора употреба, но го правела със стил. Излизали, смее ли се, после се чукали. Къмпинг Градина, къмпинг Смокини.

– Обичам те!

– И аз те обичам!

Веднъж дори гонили влака заедно. Той се подхлъзнал на леда и паднал. Тя започнала да му се смее. После и тя се подхлъзнала и паднала. И двамата се заливали от смях. А по заскрежените прозорци на влака зъзнещи врабчета рисували сърца и предвещавали пейка в парка в 3 следобед с 3 деца и захарен памук.

Обаче един ден мацката сменила second hand със sisley и оттогава нищо не вървяло. Едно лято отишла на Слънчев бряг, купила си слънчеви очила тип маска на Dior и той повече не й видял очите. Пепеляшка се превърнала в Злата мащеха. Набила си камшика. Сменила влака с BMW. Превърнала най-истинската приказка в най-шибания кошмар, който те буди в 3 през нощта. Без помен от пейка в парка. Само горчилка от захарен памук останала като оловно топче в гърлото.

Преглъщаш. Тя пак е там. Върти се и не иска да си ходи. Мамка й! Сякаш единствената задача на този свят е да се запъне в гръкляна ти и да ти напомня какъв си нещастник.

Няма нищо по-мило от това да попаднеш на човек, съдран от болка. Той винаги ще те изслуша. Винаги ще оцени това, че си облякла любимата му риза. Ще ти подаде ръка, когато слизаш от тролея. Ще те завие недодялано с одеалото и ще гледа дълго как докато спиш една мигла толкова сладко е застанала под лявото ти оченце.

Не защото му пука за теб. А защото не може да преживее още една буца в гърлото. Не иска да прекара още една Коледа без да се облечеш като Снежанка, а после да се чукате. Не може да си позволи още една командировка без sms – „липсваш ми, прасчо”.

Та така. Вървя си аз из интернет пространството, подритвам фалшив профил след лесбийски и попадам на него.

О, небеса! Май някой доста е слушкал тази година и за първи път от детската градина се оказва, че това съм аз. Аз!

И ето го дядо Мраз стои пред вратата ми, почесва се по гъза и ми носи най-милия подарък! Пакетирал ми е чувствителен мъж с нечовешка ерекция и собствен апартамент. Не знам за него, но мен определено ме чакат весели празници!

Край на секса в кола! Край на изречението „Да изчакаме – майка си ляга след новините”. Край на мъката да спреш, когато най-много ти се иска да извикаш...

След зарята на първите споделени секрети животът се покри с холивудски захарин. Греяно вино и хубав филм. От който нищо не разбираш, защото си заета да изследваш всяка гънка на кура му.

Всичко придобива страхотни форми! Свършваш по три пъти на вечер, а после денят ти пак започва със свършване! Приятелките те гледат малко накриво, защото им писва да те няма, а като се появиш да говориш само за него. Обаче на кого му пука?

Рая вече си има име. Той се казва Орлин и се обажда по 3 пъти на ден, само за да провери как си. Вече има кой да ти звъни с любимата мелодия на Gravity Co. Имаш втора четка за зъби, която грижливо поставяш до самобръсначката му всяка сутрин. Влизаш в мъжки магазини без просто да си се объркала. Всичко върви като шейна, която Господ е намазал с три пласта масло. Побутнал е возилото, а на вас не ви остава нищо друго, освен да го благославяте и да вплитате тела в сложни форми.

Докато един ден маслото свърши точно пред думата компромис. Тя е най-лепкавото нещо, на което можеш да попаднеш по пътеката на любовта. Тя е като гадните жълти следи от препикано в белия сняг. Като онова късче месо, което се е завряло между зъбите и от 1 час не можеш да извадиш. Думата компромис е като трън в очите ми.

– Айде, стига вече!

Въпросът е обаче, че никога на никой не му стига, а и да му стига – иска още от алчност. Too much is never enough.

Въпросът ми беше за компромисите. Още в началото той каза:

– Нещата ще се променят постепенно. Една връзка не може без компромиси.

До края нито нещо се промени, нито направи компромис. Или не – промени се като че ли височината ми. Понякога имах чувството, че е хванал голяма плоска дъска, която преди това грижливо е лакирал и ме удря безмилостно по главата, а аз ставам все по-малка и все по-малка, и все по-малка. И дано поне се е забавлявал, защото мен ме болеше.

Сега остана само една цицина, която попадна в мозъка ми, търкулна се по челния му дял, свлече се по теменния, удари се в хипоталамуса, а оттам по гръбначния мозък се намери в сърцето. Там се настани удобно, сложи крак връз крак и си затананика ...

Чувството компромис е като трън в сърцето ми!

Иначе се надявам да престана да мисля за него, да изтрия файла Аз и той в бъдещето” и най-накрая да затръшна вратата точно пред носа му.

Да, определено съм му ядосана! Много съм му ядосана даже! Преди време си го излях на лист хартия, обаче всичко не свърши дотам. Под всичко имам предвид моята болка.

– Абе, вие жените много задълбавате – каза той, стоварвайки за пореден път дъската върху главата ми.

Мамка му, адът сигурно е пълен с хора като него!

А аз вече започнах да свиквам със самотата и без да звучи садомазохистично, дори започнах да се наслаждавам на факта и състоянието. Да, да! Аз съм сама! Това звучи гордо. Не ме е страх, нито срам, не е и меланхолия. И ако има любов в самотата – търсете я при мен. Сгушила съм се удобно в нея, мъркам кротко и от време на време подмятам опашка от удоволствие.

Това е един от онези моменти, който ти се струва, че ще помниш цял живот. Моментът, в който ти се иска да заговориш на езика на Буда, но не можеш, защото си на един малък полуостров, в една малка държава и в още по-малката й столица, в която едно малко момиче го удариха с дъска по главата. Обаче то стана и продължи! Продължи, за да докаже, че слабостта те прави силен, че черното е бяло, че вълкът нрава си смени, че старата любов ръжда я хвана, защото нищо не е както бе преди.

– Ти си много крайна винаги! – каза той и беше прав.

Стигам до ръба, затварям очи, разпервам ръце ... Обичам вятъра да си играе с косата ми, да целува очите ми, да шепти в ухото ми ...

Понякога единственото нещо, което можеш да направиш, е да сгрешиш ... Затова му казах, че го обичам.


Източник

Pin It
Цвета Стоева
Цвета Стоева е млада българска авторка, победителка в конкурса „Новелови награди“ 2007.
Други статии от този автор

Посетители

30

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Даниел писа Още
    От началото на юни... преди 12 часа
  • Бонго писа Още
    То вярно, че има... преди 14 часа
  • Бонго писа Още
    Има такава работа. преди 14 часа
  • Бонго писа Още
    Съгласен. В добавка... преди 14 часа
  • Бонго писа Още
    Като говорите на... преди 14 часа
  • Бонго писа Още
    Ти си калпав народ. Не... преди 14 часа
  • Ружа Манолова писа Още
    Получих отговор защо... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Вижте, Вальо,... преди 3 дни
  • Valpet писа Още
    Преди всичко,... преди 3 дни
  • Гост писа Още
    Ще го кажа пак, този... преди 3 дни
  • Виргиния писа Още
    Света се променя -... преди 3 дни
  • Виргиния писа Още
    Това е смешно... преди 3 дни
  • Гост писа Още
    Не разбрах каза ли... преди 4 дни
  • ПМ писа Още
    Текстът не е... преди 4 дни
  • Гост писа Още
    При нас пък наскоро... преди 4 дни
  • Гост писа Още
    А за хуманитарните... преди 4 дни
  • Гост писа Още
    Очевидно хората, с... преди 4 дни
  • skarif писа Още
    Хладна, пресметлива,... преди 4 дни
  • николаи писа Още
    Много добро разделяне... преди 4 дни
  • АЛЕКСАНДЪР ИВАНЧЕВ писа Още
    ОТ ВСИЧКО ПРОЧЕТЕНО... преди 5 дни
  • Петър Тодоров писа Още
    Koe "развитие" имате... преди 5 дни
  • John Yossarian писа Още
    По повод включването... преди 5 дни
  • Родена писа Още
    Браво Лена! преди 5 дни
  • Родена писа Още
    Много забележки бих... преди 5 дни
  • John Yossarian писа Още

    доц.Николай Колев,MD,... преди 5 дни