Драскулки - Проза

1 1 1 1 1 Оценка 100% (1 гласуване)

 

2018 04 after love

 

Това ли е всичко, което остава след любовта? И какво изобщо остава след нея?

Телефонен номер, който постепенно избледнява в паметта?

Чаши с гравирани монограми, откраднати от „Еспланада“.

След любовта остава обичаят бялото вино да се сипва в тези две чаши и линията да бъде на еднакво ниво.

След любовта остава една маса в кафенето „?“ и учуденият поглед на стария келнер, че ни вижда с други.

След любовта остава изречението: „Изглеждаш супер, хич не си се променила…“
И: „Обаждай се понякога, нали ми имаш телефона.“

И някакви номера на хотелски стаи, в които сме спали, остават след любовта.

След любовта остават тъмните улици, по които се връщахме след любов.

След любовта остават мелодиите от радиото, които излизат от мода.

Остават тайни знаци, любовни кодове: „Ако ме обичаш, започни утрешната си лекция с три думи, които ще имат началните букви на моето име…“ Влезе в аудиторията и каза: „У нас авангардно…“ Изпрати му целувка.

След любовта остава твоята страна на леглото и страхът, че неочаквано ще се появи някой. Щрак – затворен телефон, когато се обади чужд глас. Хиляда и една лъжи.

След любовта остава изречението, което витае като дух из стаята: „Аз ще вляза първа в банята!“ – и въпросът: „Нямаше ли заедно?“

Този път не.

След любовта остават съучастници: пазители на тайни, които вече не са никакви тайни.

След любовта остава лека възбуда, когато на улицата усетя мириса на „Кабошар“ от някое непознато чернокосо момиче.

Препълнени пепелници и празно сърце. Навикът да се палят две цигари едновременно, макар че няма никой наблизо. Снимките, направени в автомата; таксиджиите, които не ни обичаха („Благодаря, че не пушите!“ – а пушехме), и цветарките, които ни обичаха.

След любовта остава наранена суета.

Метален вкус на несполука в устата.

След любовта остават други хора и други жени.

След любовта не остава нищо.

Shits.

Вечерите станаха ад. Shits.

Превод Хари Стоянов

По: Momo Kapor „UNA, ljubavni roman“, drugo izdanje, Znanje, Zgreb, 1983., стр. 202-204)

 

Момо Капор
Момо Капор е сърбохърватски писател, роден в Сараево през 1937 година. С малки прекъсвания, от деветгодишна възраст живее в Белград. Завършил е живопис (1961) в белградската Академия за изобразително изкуство в класа на професор Нелко Гвозденович. Известен е на югославската читателска аудитория като автор на тридесетина книги – романи, кратки разкази, пътеписи и художествени монографии, както и на приблизително същия брой драматизации. Произведенията му години наред са в списъците на югославските бестселъри.
Други статии от този автор

Посетители

13
Online

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • М. Кесякяков писа Още
    Някой помни ли "бай... преди 4 часа
  • Сънуващ писа Още
    Усеща се доста завист... преди 7 часа
  • Димитър Кенаров писа Още
    Напълно разбирам... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    При Хандке, мисля си,... преди 1 ден
  • Димитър Кенаров писа Още
    Не е рядко явлението... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:
    Petya...
    преди 2 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Глобалният капитал... преди 5 дни
  • гост писа Още
    забранено е да се... преди 5 дни
  • Ирина Апостолова писа Още
    Доста по-късно... преди 1 седмица
  • Питащият писа Още
    Чиста проба завист  у... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Нещата, които се... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Един разговор откъм... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Изкоментирайте... преди 1 седмица
  • Георги Симидчиев писа Още
    Какво да му... преди 1 седмица
  • Николай писа Още
    Без прецизни... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Международната... преди 2 седмици
  • Николай Колев писа Още
    С цялото ми уважение... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Ако намерите у себе си... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    При цялото дължимо... преди 2 седмици
  • Николай Колев писа Още
    Грета, е едно блно... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    А инак, че Грета е... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Нищо лично, господин... преди 2 седмици
  • Николай Колев писа Още
    Нищо лично, г-н Енев!... преди 2 седмици
  • Весела Йорданова писа Още
    Обикновено гневът,... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    А тук, ако намерите... преди 2 седмици