Самият той ми даде тази идея, благодарение на която щях да кажа сбогом на вечното безпаричие. Под „самият той“ разбирам бившия си съпруг, който, естествено, живее с далеч по-млада жена от мен, а това само по себе си говори, че има достатъчно банкноти да я издържа – в противен случай кое уважаващо себе си одушевено съществително от женски род ще остане при възрастния господин с ишиас, когото аз напуснах?
Аз и възрастният господин имаме син, който освен многото си приятелки има и безкрайно много дългове. Понастоящем той е минал в нелегалност, звънят ми през час разни кредитори и питат къде е крадливият изверг. Учудих се, когато една вечер се обади не кредитор, а бившият ми съпруг:
– Кажи на Камен (така се казва неблагонадеждният ни син), че мога да му помогна да си плати дълговете, защото не искам някой ден да докарат обезобразеният му труп пред новия ми мезонет. Гледката ще покруси дълбоко Сияна.
Сияна е младото цвете, което заради банкнотите живее с моя бивш.
– Уви, не зная къде е синът ти – отвърнах аз.
В края на краищата Косьо, съпругът ми от далечното минало, донесе две хиляди долара – сума, с която плати на кредиторите. Синът ми и неговата последна любов щастливо се прибраха у дома – събитие, което не ме зарадва кой знае колко, защото Камен не яде хляб – има лениви черва и според лекарите трябвало да се храни само с месо. Друг път, когато Камен акостираше вкъщи с някое ново завоевание, аз излизах в нелегалност при един мой приятел, за когото се надявах да се омъжа. Но той ме отряза – естествено е, че на света има много по-млади жени от мене, способни да похарчат парите му.
Камен видя откъде капят финансовите средства: от бившия ми съпруг; клекна при баща си и заплака на рамото му. „Той даде ли ти още пари?“, попитах го аз и разбрах, че баща му отново се е изцедил с няколко стотачки. Знаех, че синът ми е стиснат като самата смърт, но бях решила и аз да отида на курорт, по дяволите, защото ми омръзна да живея с мъже, които все си намираха някоя по-хубава и по-интелигентна от мен.
– Боя се, че имам опасно заболяване – излъгах аз, но Камен не се интересуваше нито от опасни, нито от безопасни заболявания. – Сине, – подхванах на тънката струна, която в душата му въобще не съществуваше. – Помня, когато беше малък… Колко беше красив тогава... – единственото нещо, с което можеш да стоплиш отвратителния характер на сина ми, са плоски комплименти от типа колко е чувствителен и гениален. Казах, че като малък само той ме е обичал. Тази дебела лъжа разтопи два-три сантиметра лед под кожата му и той бръкна в джоба си. Извади една смачкана петдесетачка, което не беше добър знак. Изтъкнах, че червата му няма да бъдат толкова лениви, ако ми даде пари на заем. – Ти си прекрасно момче – излъгах отново аз, след което подчертах, че умът му е брилянтен. Така продължавах, докато синът ми измъкна още две стотачки от джоба си и каза:
– Добре, но трябва да ми ги върнеш.
След това отидох при бившия си съпруг. На него не му пукаше дали ще пукна от рак, СПИН или просто шофьорът ще ме пречука, защото не мога да си платя таксито. Затова казах:
– Косьо, в името на хубавото помежду ни... – той се намръщи злобно и разбрах, че що се отнася до мен, за нищо хубаво не може да става дума. Добре: – В името на секса, където си силен – лицето му се раздвижи приятелски и аз продължих смело напред: – В името на най-хубавия секс, който съм преживяла, те моля да ми дадеш пари на заем.
– Нямам пари – заяви той, точно както очаквах.
– Винаги си бил благороден – хвърлих висока топка аз. – Може би ще седна да напиша книга за тебе...
Да, бе! Утре ще стана по-рано и веднага почвам да пиша, рекох си на ума.
– Книга за мене? – измърмори несигурно той.
– Сияна ще бъде очарована, когато бившата ти жена пише такива прекрасни неща за тебе.
Той ми даде петстотин лева и след като още половин час му приказвах колко е красива Сияна и колко велик е самият той, сумата стана цяла хилядарка.
Със Сияна беше далеч по-трудно. Тя знаеше, че всичко в живота е банкноти, знаеше колко струва един час под завивката с възрастния ми мъж и какво трябва да направи, за да получи „Рено Синик“. Помолих я да изпие един коняк с мене и опитах увода за тежкото заболяване. „Не съм лекар“, отвърна ми хладнокръвно младата орхидея.
– Е, добре, не съм болна – заложих на откровеността аз. – Трябват ми пари, за да спечеля един мъж. Дай ми назаем.
– Не съм благотворително дружество – отряза ме тя. – Плати ми коняка, бездруго изгубих много време с теб.
– Около лицето ти се излъчва особена аура – стрелях напосоки аз с надеждата, че случайно ще улуча нещо. – Сигурно в предишния си живот си била законодател.
– В предишния си живот ли? – възкликна младата орхидея и забрави, че трябва да й плащам коняка. – Сигурно съм била жрица или прорицателка.
Щях да приема, че може би е била самият Юлий Цезар. Идеята, че е била Цезар, очевидно й допадна. Сияна призна, че ненавижда възрастните мъже.
Прегърна ме и каза, че копнеела за голямата любов в живота си – с някой млад и силен герой, а не изкопаемо като Косьо. Така е, успокоих я аз и обещах, че ще напиша за нея книга, защото откъде другаде ще намеря такава личност, която е била пророчица, жрица и Юлий Цезар, събрани в едно? Сияна ми даде хиляда и петстотин лева – всичките, които моят съпруг й беше предоставил да ходи на масаж, за да го вдъхновява след полунощ, но ако питаш нея той само хъркал на възглавницата, а тя обливала с кървави сълзи своята, защото какъв е тоя отвратителен живот – без романтична любов?
Минах в нелегалност – съпругът ми, синът и Сияна ме издирват да си приберат заемите. Зная, че изпращат след мен „опреснители на паметта“ – под тая фраза се разбират мъже, които те бият, докато върнеш взетите назаем пари. С първия опреснител спах два пъти и го убедих да продаде старата си „Лада“. Парите профукахме в Созопол, след което го накарах да се закълне пред мъжа ми, че вече съм умряла. С втория се напихме от мъка, че животът е скапан – той беше симпатичен човек. Сега живея в неговата къщичка в полите на Люлин. Не зная колко ще продължи щастието ми, защото имам писма от Сияна, бившия ми съпруг и сина ми, в които задружно изтъкват, че не е прилично кошница като мене да съсипва такова хубаво младо момче като техния „опреснител“. Питат ме също така какво става с книгите, които съм обещала да напиша за тях.
