От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It
Съседът беше вдовец, но видът му ни най-малко не беше занемарен. Представата на Мария за вдовец идваше от чичо й, който след смъртта на жена си брадяса, изнесе си кухненската маса на терасата, и девет месеца в годината по залез слънце пиеше по една ракия с лице към комините на хлебозавода. През останалото време общо взето валеше сняг.

Съседът не беше такъв. Носеше светли костюми и на Мария й беше приятно да се разминава с него по стълбището, заради следата от чистота и дискретен одеколон, която се носеше след енергичните му стъпки. Понякога Мария се опитваше да определи възрастта му и стигаше до предположението, че е около 45-годишен, защото тялото му изглеждаше като на 30-годишен, а късата му коса беше бяла като на 60.

Веднъж, на връщане от градинката, хванала кльощавата длан на сина в едната ръка и мрежа с продукти в другата, Мария зърна съседа с ъгъла на окото си да излиза от черен форд. Каза някакви думи за довиждане, хлопна здраво вратата, наведе се и помаха през сваленото стъкло. Зад кормилото седеше дългокоса жена, която махна в отговор и потегли. На Мария й се стори, че отново чува шумоленето на папките от бракоразводното си дело, което уж трябваше да разкрие новите й потенциални възможности, а всъщност стабилизира всичките й възможности като потенциални. Стисна ръката на малкия за подкрепа и той изстена възмутено.

Оттогава тя започна да обръща по-специално внимание на съседа. Душеше миризмата пред вратата му и се опитваше се да отгатне дали сам си готви или ходи на ресторант, какво работи, какво обича да прави. Заслушваше се на площадката. Понякога от апартамента му долитаха новини на различни европейски езици, друг път – симфонична музика. Една вечер с изненада дочу, че отвътре гърми някакъв уестърн. Реши, че или е заспал пред телевизора, или го е забравил включен и е излязъл навън. Вече го познаваше достатъчно добре, за да заключи, че това не беше много типично за него. Всяка сутрин той изхвърляше боклука си в чисти, добре завързани найлонови торби и потегляше на работа с бялото си пежо. От портиерката на блока Мария научи, че бил инженер.

Не беше от крайно разговорливите инженери обаче и след няколко месеца разминаване по стълбището Мария загуби надежда, че общуването им може да стигне по-далеч от „Как сте?“ или „Пак дъжд!“. Само че една вечер, когато Мария се опита да включи нощната си лампа и от контакта излезе синя светкавица, решението дойде от само себе си. На другия ден тя избърса праха, прибра играчките на сина си в кашон под леглото и слезе по чехли на долния етаж.

Позвъни му. Известно време не се чуваше нищо. После отвътре се приближиха стъпки и шпионката почерня от око. Вратата се открехна и съседът й се усмихна. В лявата си ръка държеше вестник. Когато го помоли да й смени контакта, той само каза: „момент“. Затършува в някакъв шкаф зад вратата и с отвертка в ръка последва Мария нагоре по стълбите. Тя му отключи апартамента си да влезе и той пристъпи с предпазливо любопитство. Погледът му обходи саксиите с цветя по прозорците, паянтовата масичка и кашонът с играчки, който синът й междувременно си беше върнал в средата на стаята. Самият той седеше на пода с ухо, долепено до стената.


Small Ad GF 1

– Здрасти – наведе се съседът към него. – Как се казваш?

Детето не отговори. Съседът въпросително погледна към майката.

– Кажи на чичото как се казваш.

Детето наведе поглед без да отдалечава ухото си от стената.

– Стефан – отговори Мария вместо сина си и намери за нужно да добави извинително – Той казва, че чува музика в стените.

– Каква музика? – попита съседът. – От радио ли?

– Не – каза Стефан, като вдигна отново очи – от стената.

– Всички стени ли свирят музика? – направи се на заинтригуван съседът.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

– Не – каза Стефан. – Твоята не свири.

– А какво прави моята? – вдигна вежди съседът.

– Крещи с женски глас. „Не, моля те, недей, моля те, моля те!“ Все така.

Съседът изгледа малкия втренчено, каза „Деца!“ към Мария и пожела приятен ден, без да смени контакта. Отвертката му остана на масичката и лежа там три дена, докато Мария не се сети, че може да му я върне и чрез портиерката.

Кристин Димитрова е българска поетеса, писателка и журналистка. Автор е на множество стихосбирки, разкази и романа Сабазий (2007). Носител е на многобройни литературни награди. Нейни стихове са публикувани в антологии и литературни издания в Австрия, Англия, Германия, Ирландия, Исландия, Канада, Литва, Македония, Полша, САЩ, Сърбия, Унгария, Холандия, Хърватска и Швеция.

Pin It

Прочетете още...

Сряда

Здравка Евтимова 18 Ное, 2008 Hits: 13775
Майка ми каза – само за две минути ела да го…

Лятно кино

Таня Рупел – Тера 05 Сеп, 2012 Hits: 10667
Надлъж и нашир не се забелязваше жива душа.…