1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)
Pin It

– Дъще – каза старецът. – Не се дърпай.

Маймунката клекна до него на земята. Тя беше вързана за китката му с дебел синджир. Хубавите й златисти очи тревожно следяха крачещия към тях човек.

– Искаш ли още една бира? – попита момчето със златната обеца, тесните черни джинси и огромните като топузи маратонки, като се изправи до стола му. В ръцете си държеше две големи пластмасови чаши с наливна бира.

Старецът кимна с достойнство.

– Как се казва маймунката? – попита момичето с дългите голи крака и с голямата червена уста, което седеше на бордюра до стареца.

– Христина – каза старецът.

Маймунката чу името си и подръпна синджира.

– Дъще, не се дърпай – каза старецът.

– А Христина пие ли бира? – попита момичето.

– От време на време си пийва – засмя се старецът.

Момчето взе празна чашка от кафе и сипа на маймунката

бира. Тя внимателно я пое с черните си пръстчета и изящно отпи. Момчето и момичето изкрещяха от радост.

– Наздраве, Христина – каза старецът.

В олющеното си и разпрано яке от сребрист мачкан лак той приличаше на някакъв несретен марсианец, чийто кораб все не може да се отлепи от Земята.

Започна да мръква. Хората, обикалящи пазара, оредяха. Продавачите вече събираха стоката от сергиите в огромни сакове и ги влачеха към колите. По централната алея на пазара пак мина лудата, като страшно кривеше очите си и палеше фас от фас. Явно беше поизтрезняла и сега отново отиваше към кръчмата, където се надяваше да сподели масата на някой пияница, а после за благодарност да го заведе в недовършения подлез наблизо.

След четвъртата бира старецът усети прилив на сила. Не беше ял цял ден, но бирата притъпи глада му.

– Как се казваш? – попита момчето. Очите му бяха живачночерни и пронизващи. По средата на бръснатата му глава от челото до врата стърчеше като украшение на ахейски шлем твърда руса грива.

– Аз ли? – рече старецът и дълго се чеса по небръснатата буза. – Право да ти кажа, не помня. Имах име едно време, ама то, името, ако не върви с човека, и се затрива. Човекът може да ходи още дълго по грешната земя, но името вече е умряло. Нямам сега име аз.

– Тоя нещо се бъзика с мен – обърна се момчето към момичето. – Чу ли го – нямал име. Не ми харесва тази работа.

– Старец – извика момчето в ухото на човека с маймунката. – Не се бъзикай с мен. Кажи как се казваш, че започвам да откачам.

– Така е, момче – каза старецът, взрян в празната си чаша като в някакъв дълбок кладенец. – Всички сме се запътили към Орландовци, ама аз съм най-отпред, начело и бия барабаните. Пам-парам, пам-парам. Ей тъй ми викай, щом се инатиш. Орландо ми викай. Орландо пътникът.

– Искаш ли още бира, Орландо?

– Може – каза старецът с достойнство.

Бирата го караше да се чувства голям и силен. Тя притъпяваше глада и му помагаше да забрави, че няма къде да спи и че няма пукнат лев в джоба си.

Христина изведнъж скочи към момчето и го ухапа по ръкава. Старецът дръпна синджира, но маймунката продължи да налита.

– Какво ти стана, пачавро! – извика старецът и я удари силно с ръка по главата. Маймунката се сгуши под пластмасовия стол и остана свита там, сякаш това й беше родната къщичка.

Събуди се призори от кучешки студ. Дълго се мъчеше да си спомни къде се намира, но не успя. Когато понечи да се надигне, нещо го дръпна силно за врата. Той изчака малко и пак взе бавно да се надига, но онова нещо го държеше здраво и не го пущаше. И тогава, през мъглата в главата си, през страшната жълта мъгла, която се стелеше в главата му и му пречеше да вижда, старецът все пак проумя, че е вързан за врата с някакъв синджир. Другият край на синджира беше навит няколко пъти около металния крак на една сергия и също заключен с катинар.

– Къде е Христина? – сети се изведнъж за маймунката старецът. Той трескаво се заоглежда наоколо, доколкото му позволяваше веригата, но маймунката я нямаше никъде.

Някъде далеч заби камбана.

Старецът се стовари на черния цимент и заплака. По едно време от подлеза изпълзя лудата. Тя приближи, погледа го, погледа го, а после протегна голямата си като копито и миришеща на тиня ръка и започна да бърше сълзите му.

– Не плачи – каза тя. – Мене да знайш колко са ме връзвали, връзвали, пък на, нищо ми няма. Сега ще отвържем синджирчето, а после ще пийнем биричка. Днес е празник, човече, светъл празник. Днес камбаните бият за нас.

Pin It
Деян Енев
Деян Енев е български писател и журналист. Той е автор на сборниците с разкази "Четиво за нощен влак" (1987), "Конско евангелие" (1992), "Ловец на хора" (1994), "Клането на петела" (1997), "Ези-тура" (2000) и "Господи, помилуй" (2004).
Други статии от този автор

Посетители

84

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Петър Тодоров писа Още
    ...Щом Ви яде съвестта,... преди 30 минути
  • Петър Тодоров писа Още
    Моите поздравления... преди 1 час
  • Лена писа Още
    До кой Георги Марков... преди 2 часа
  • Попйорданов писа Още
    Много обичам разни... преди 2 часа
  • Александрова писа Още
    Какво точно се... преди 2 часа
  • Петко Симеонов писа Още
    Господин Ценов,... преди 3 часа
  • Смиляна Лозанова писа Още
    Спомням си, че едно... преди 4 часа
  • Андрей Симеонов писа Още

    P.S. Все пак, ако мога... преди 6 часа
  • Николай писа Още
    Вие не сте оптимист... преди 7 часа
  • Андрей Симеонов писа Още
    Здравей, Гергане!... преди 8 часа
  • Нели Шишкова писа Още
    Уважаеми г-н Ценов,... преди 16 часа
  • Златко писа Още
    Добър и ценен текст,... преди 19 часа
  • Златко писа Още
    Америка е изключение... преди 21 часа
  • ггкк писа Още
    Мога ли само да... преди 21 часа
  • Атанас Мадемджиев писа Още
    И как се борим г-н... преди 1 ден
  • доц.Николай Колев,MD... писа Още
    Поредното траурно... преди 1 ден
  • Сийка Славева писа Още
    Невероятно точна... преди 2 дни
  • Гост писа Още
    Значи "След разпада на... преди 3 дни
  • Гост писа Още
    Каквито и да са... преди 3 дни
  • начинаещ писа Още
    Странни и тъжни... преди 3 дни
  • начинаещ писа Още
    Ами нормално е когато... преди 3 дни
  • Татяна Ангелова писа Още
    Бих поспорила с г-н... преди 4 дни
  • Татяна Ангелова писа Още
    Впечатляващо... преди 4 дни
  • Valpet писа Още
    Поздравления към Д-р... преди 5 дни
  • Дени писа Още
    Всъщност в тази... преди 5 дни