1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)
Pin It

„Всичко е в пречупването на светлината“ – пише С. Баура, който счита, че в Гърция липсата на сенки води до култ към изчистената форма и оттук към точния обем на скулптурата и яснотата на мисълта. Джулиан Джеймс приема, че в Древна Гърция за последен път в историята на човечеството се е осъществявала директната връзка Бог – Човек. Ветряла се е дясната сфера на мозъчното полукълбо, полукълбото на музиката и поезията, Богът е нашепвал, Човекът е следвал нашепванията, отворен, красив и изправен. След това идва обременеността, нашепванията се превръщат в сънища, сънищата в страх.

В развалините на Тера, Снторини, облаците пълзят ниско, повдигни се на пръсти, протегни ръка и можеш да докоснеш светлите им къдрици. Морето се е протегнало, е-хе, само късовете лава на Неокамени затварят погледа, поел натам, към хоризонта и отвъд. Далечни острови изплуват от булото на сутрешната мараня. Възвисено синьо, пръснато навсякъде, пренесло цвета и силата на морето в цвета и силата на църковните куполи. Където и да си, вдигнеш ли поглед, виждаш море и кръст, който го пази. Спокоен съм. Дишам. Може би летя. Небето и то, чисто като покривките, дето разстилат сутрин гъркините. А отдолу, в нозете на полета ти, скали, равност на суха и мъдра земя. Нашепването на Бога. Или това е топлият бриз, прокрадващ се в кедрите и пиниите на Кносос. Днес и двадесет века преди Христа. В мекотата на слънцето, в падането на залеза над Ойа, в усещането че няма страдание, защото сливането с безкрая е пълно. Минава пътят ни между белите лястовичи гнезда на къщите във Фира, бризва по тесните римни и кръжи в безмълвието на Пиргос, където човекът и козицата дърпат връвчиците си. Няма страх, разкаяние, гузни изкупления. Скромна изчистеност на природата – лози, пръст, плиснало се слънце. И там, в легендите за Богове, говорещи с Човека и за Човека, смеещ се с Бога, погледът се отпуска, кръжи, диша с пълни шепи. Бяло. Пред сините очи на църквите. Цветовете на морето и топлата светлина. И се питаш къде е междата, която очертава спокойствието на античната сила и мисълта към страдалеца ни?

Намирам моя отговор в Крит. Минойският, Микейският, Дарийският, Елинският, Римският, Византийският, Арабският, Венецианският, Османският, дори Египетският за десетилетие и Новохристиянски Крит. Пласт върху пласт. Вяра върху вяра. Битка след битка. Преливане на сила и отмиране на силата. Конете на минойците танцували, било изтънчено, префинено, дошъл и краят. Отпуснал се захватът на Римската Империя и влезли Сарацинските араби... Венецианците се били с Генуа, оставили следите си за повече от четири века и сетне влезли в най-страшната битка за отстояване на Христовата вяра. Битката за Кандия. Падат 150 000 мъже, пренесли кръстовете на Европа – свети наемници . Накрая пада Кандия. Последната крепост на вярата ни.

И там някъде, до сухата пръст, до натежалата от кръв пръст се изправя един простичък кръст, който будува. Гробът на Казандзакис. В шума и цветността на улиците, сред останките на Венецианските Ложи, до гордата красота на крепостта в която се блъскат вълните и пръските им покръстват, разбираш, че не е възможно никъде другаде православният дух да вдигне въпрос към себе си така, както прави това Казандзакис. Животът плиска, Крит носи в полите си силата на отстояването, на хвърлей планината Ида си спомня раждането на Зевс, шупти вино, лее се тежък зехтин, веят се гарвановите гриви на критянките. Това е възпявал Казандзакис. Възпявал е силата на живота, необяздеността му и в същото време е носил в себе си верността към традицията и видението за падането на последния Християнски бастион. И са се раждали писанията на Критския дух в борба между кръста и езическия танц на Зорба, в който танц има само радост от живота, без вяра в отвъдното, с твърдо потропване тук и сега – на тази силна критска земя.

Страшна е била борбата на Казандзакис. И накрая пада като Кандия. И се обръща към предците си и рапортува пред този, скрил се зад новото си име - Ел Греко. И не танцуващ Дионисий има на гроба му, а прост кръст, висок и любопитен. През деня той гледа морето, пази земите си, а вечер се заслушва в песните на капитан Михалис, в скромността на Манъолис и в стенанията на Буболина. И сухне за узо, ледено узо, което потомците му, загрубели и свободолюбиви, пият след залеза.

За миг се заслушваме. В шептенето на Казандзакис.

Светлината е останала непречупена.

Pin It
Васил Славов
Васил Славов (род. 1958) е български автор и поет. Завършил е английска филология в СУ „Климент Охридски“.  Автор на няколко книги с поезия, разкази и един роман, между които: Спомен за Потоп (1989), Записки на Препарирания (2001), 7 Часа Слънце (2005). Живее в Питсбърг, САЩ.
Други статии от този автор

Посетители

113

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Петър Тодоров писа Още
    Моите поздравления... преди 3 минути
  • Лена писа Още
    До кой Георги Марков... преди 17 минути
  • Попйорданов писа Още
    Много обичам разни... преди 27 минути
  • Александрова писа Още
    Какво точно се... преди 46 минути
  • Петко Симеонов писа Още
    Господин Ценов,... преди 2 часа
  • Смиляна Лозанова писа Още
    Спомням си, че едно... преди 3 часа
  • Андрей Симеонов писа Още

    P.S. Все пак, ако мога... преди 5 часа
  • Николай писа Още
    Вие не сте оптимист... преди 5 часа
  • Андрей Симеонов писа Още
    Здравей, Гергане!... преди 6 часа
  • Нели Шишкова писа Още
    Уважаеми г-н Ценов,... преди 15 часа
  • Златко писа Още
    Добър и ценен текст,... преди 18 часа
  • Златко писа Още
    Америка е изключение... преди 20 часа
  • ггкк писа Още
    Мога ли само да... преди 20 часа
  • Атанас Мадемджиев писа Още
    И как се борим г-н... преди 1 ден
  • доц.Николай Колев,MD... писа Още
    Поредното траурно... преди 1 ден
  • Сийка Славева писа Още
    Невероятно точна... преди 2 дни
  • Гост писа Още
    Значи "След разпада на... преди 3 дни
  • Гост писа Още
    Каквито и да са... преди 3 дни
  • начинаещ писа Още
    Странни и тъжни... преди 3 дни
  • начинаещ писа Още
    Ами нормално е когато... преди 3 дни
  • Татяна Ангелова писа Още
    Бих поспорила с г-н... преди 4 дни
  • Татяна Ангелова писа Още
    Впечатляващо... преди 4 дни
  • Valpet писа Още
    Поздравления към Д-р... преди 5 дни
  • Дени писа Още
    Всъщност в тази... преди 5 дни
  • Кунев писа Още
    Вижте, тази статия... преди 6 дни