От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

Просвета, 8, 1942, № 4, 193–204.

Серия „Класическа българска есеистика“

Духът на отрицание у българина от Найден Шейтанов

Оптимистична теория за нашия народ от Иван Хаджийски

Превъплъщенията на Бай Ганя от Боян Пенев

Сексуалната философия на българина от Найден Шейтанов

Изток или Запад от Янко Янев

Психология на българина от Константин Гълъбов

Българската интелигенция от Д-р Кръстю Кръстев

Български светоглед от Найден Шейтанов

Нашата интелигенция от Боян Пенев

Национално съзнание от Спиридон Казанджиев

Психология на Априлското въстание от Иван Хаджийски

Народностно обособяване на българската култура от Атанас Илиев

Половата свитост на българина като основа на неговия характер от Стефан Гидиков

Поп Богомил и Свети Иван Рилски от Петър Мутафчиев

За културната криза у нас от Петър Мутафчиев

Изток и Запад в европейското средновековие от Петър Мутафчиев

Проблемата за психологията на съвременните българи от Атанас Илиев

Днес сме свидетели на необикновена война, която е обхванала цялата земя. Воюва се по всички материци и океани – по суша, над и под водата, из въздуха. Войната се вихри не само по фронтовете, но и в тила. Участвуват млади и стари, не само мъже, а и жени, дори деца. Разгромяват се държави, гинат народи, сриватсе култури, нанасят се колосални опустошения във всички области на живота. Това е война ужасна, величава, апокалиптична.

Между кои големи държави или групи от държави се води днешната война, тoвa се знае. Интересно е обаче едно тълкувание от модерно-фолклорен характер. Според него тя била стълкновение между „класата, масата и расата“, т.е. воюват капиталистичните държави Англия, Съединените държави, Франция – по-рано, – подпомогнати от колективистична Русия, против расистична Германия и съюзниците й. С други думи, войната се води между английския либерализъм, френския демократизъм и руския болшевизъм – от една страна, и германския националсоциализъм, или хитлеризъм, италианския фашизъм и пр. – от друга страна. Днешната световна война е значи идеологична война. Затуй наред с ужасните разрухи на войната има сега и нещо друго. Дигат се цели гори от знамена, т.е. прогласяват се безброй възгледи, лозунги, системи, утопии – с една реч, идеологии или светогледи за всеземно или матерично преустройство, за вътрешна реформа на държавите, за пресъздаване или превъзпитаване на народи, за стопанско-социална преуредба, своеродна култура, нова митология, вяра, символика, мистика… Вилнеят сега не само демони на разрушение, но се начева епоха на ново светосъздание. И то според началата, повелите, според свещеното писание на нови идеологии или светогледи.

Що е обаче идеология или светоглед? Това е нова дума, мислят някои, подобна на думите: автомобил, самолет, радио. Тя значи за едни маска на интереси – класови, империалистични и пр. За други тя е система от идеи, предимно държавни. За трети идеологията е вид философия на историята, като изводите, направени от миналото, се прогласяват за постулати на съвременността и програма за бъдещето. Светогледът обаче, добавя се от други, не е отвлечена теория, а живо слово, което тика към дейно участие в историчния живот на съсловието, народа, човечеството. Излиза, че под идеология се разбира и философия, и наука, собствено социология, и вяра, дорипророчество, и фантастика за прераждане на човека, за коренно преустройствоoна народи, на човечеството и държавно учение с практично приложение, т.е. политика, и воля за системно строителство – чрез идейни течения, движения, организации, чрез преломи, преврати, революции, т.е. воля за историчен активизьм в ограничена или едра мяра. С други думи: светоглед или идеология, според мен, е свещено писание или евангелие – за чудотворна вяра, религия – митология или сказания – за герои, бикоборство, светоборство – и скрижали за историкотворност, народни завети, политическа програма. Тия три идеологични съставки вървят едно след друго – религия, митология, политика – или заедно, като светогледна система, или най-сетне едната съставка е погълнала другите две, напр. политиката е вид религия и вид митология. Орфей, Прометей, Солон – ето основната троица.

Би могло да се изложи историята на идеологиите в човешкото минало. Тук обаче ще се кажат само няколко думи, и то за Европа и Балкана.

Европейските идеологии водят началото си от Платона и ученика му Аристотеля. Светогледната програма на Европа в известен смисъл се очертава от англичанина Томас Мор в съчинението му Утопия, т.е. план за идеална държава. Пак там, в Англия, се явява и първият оформен светоглед на Джон Лок. Средище в тая идеология е политиката, т.е. либерализмът, а сетне религията – деизмът или масонството. Има и нова педагогия, т.е. учение как ще се създаде нов човек – такова учение се среща още у Платона. Тоя нов човек наистина се явява в Англия. Той е „джентлименът“ – оня, на когото се дължи британската образованост, машинна промишленост и всеземна търговия. Английският индустриалец, търговец, моряк, разглеждани светогледно, имат митичен характер. Друг също тъй важен исторически светоглед се поражда във Франция през XVIII век. Негов създател е Русо, бащата на великата френска революция. И тук има политика, обоснована митически – демократия, религия – вид деизъм и педагогия – „Емил“ или нов човек. Френският нов човек, наречен „гражданин“, извършва революцията и разнася нейните идеи чрез армиите на Наполеона навред из Европа – едно историко-митично дело. Либерализмът е всъщност идеология на третото съсловие, на банкери, фабриканти и търговци. Такъв характер скоро доби и френската демокрация. Ето защо в 1848 година се яви реакция против либерализма – социализмът на четвъртото съсловие. Тоя светоглед е донякъде продължение на теоретичния демократизъм. Затуй като исторично движение, партия, той носи име социалдемокрация. Социализмът, особено марксизмът, следва традиционната схема: религия, собствено атеизъм, митология – класовата борба на народите, политика – нов социалистически строй, педагогия – нов човек: „другар“. Би могло да се каже, че в социализма всичко е политика, светска цивилизация. Подънка на социализма, с известни добавки, е съветизмът на Русия. И тук между другото има нова педагогия: нов човек: „товарищ“. Царска Русия също така имаше почти завършен светоглед: религия: – руското православие с месиански цели, митология – славянофилско европоборство и световладност, политика – батюшка цар, завета на Петра Велики за Балтийско море, Босфора, Персийски залив, Индия, Далечния изток. Известни начала на славянофилския светоглед съвпадат с принципи на съветизма. Познат е и светогледът на днешна Германия – националсоциализмът или хитлеризмът. Той изхожда от народния социализъм – преди Маркса – и се съчетава с национализма. Съдържа обаче и нещо друго. Хитлеризмът има религиозна съставка: възбожаване на германския бит, старина – Валхала, Один, – германска вяра, „божеството в народността“, пречупения кръст, който е прадавна личба на слънцето и кръговрата на живота. Другата съставка на тоя светоглед е митология: светоборството на северната раса, на северната кръв – на германската раса и кръв. Съществена е и третата съставка, политиката: основа на Германия е народът, националната общност, нацията, която е единство по раса или по кръв. Начело на народностната общност стои водач. Има и светогледна педагогия за „нов човек“ – „сънародник“, т.е. другар по народност. Характерна е така също телесната култура – в Русия физиккултура. Само че хитлеризмът извежда тая култура от стара Елада – Олимпия, – където се проявила северната раса. Идеите на националсоциализма се разнесоха в последно време с армиите на Хитлера почти навсякъде по Европа.

Разгледаните дотук светогледи биха могли да се характеризират накратко така: либерализмът и социализмът са предимно съсловни или класови идеологии, демократизмът е от политически характер, съветизмът – от социал-политически, а хитлеризмът е митиконародностна идеология. Трябва да се подчертае и друго обстоятелство: в движението на либерализма действува само мъжът, демократизмът и социализмът въвлякоха и жената в социал-политическия живот, а съветизмът и хитлеризмът обхванаха с държавните си светогледни организации и децата, т.е. младежта от двата пола.

Тия светогледи, рожба на велики народи, се разпространяват, както вече се каза, навсякъде по нашия материк и света. Те създават cвoи течения, движения, организации, преврати – с една дума: своя епоха в живота на народите. Напр. у нас първият теоретик на либерализма е Иван Богоров. Той най-напред заговорва светогледно за тогавашното ни трето съсловие, за нова промишленост и търговия.От демократизма се опива Васил Левски. А Ботйов е надъхан от народен, почти митичен социализъм. Естествено, че пак той посочва отрицателните страни на либерализма преди Освобождението. Думата е за оня българин – „патриот, що душа дава за наука и свобода“, но всичко това само за „парата“, т.е. за да се натрупа капитал. И Бай Ганьо, типът на търговец и политикан след Освобождението, сам изповядва, че е „либерал“. Нашата конституция от 1878 година представя идеологичен свод от либерализъм и демократизъм. Марксизмът се пренася у нас към 90-ях години на миналия век и се развива докъм Първата световна война. След злополучния край на тая война има вече навеи на съветизъм. След 1923 г. в политическия ни живот има вече доста неща от италианския фашизъм. А след 1933/34 година въздействува силно германският националсоциализъм, поради редица известни причини, напр. бойната помощ за народното ни обединение и др.

Идеологиите на великите европейски народи не създават само епоха във вътрешния живот на народите, особно на малките. Те установяват и свой ред в света, т.е. свое световно господство в един или друг смисъл. Така знае се, че още преди векове английският либерализъм е създал Британската империя, която сега се простира навред по земята като система от доминиони, протeктoрaти, мандати, колонии. С Британия сега тясно се свързват Съединените държави. Също тaкaвaимперия, макар и в по-дребна мяра, е осъществил и френският демократизъм. Свой план за световно устройство преследва отдвадесетина години насам и Русия под формата „Съюз на съветски социалистически републики“. По пътя на световно господство върви напоследък и Япония, като установява властта си над Източна Азия и над част от Великия океан. Нов ред в Европа създава и Германия: протекторат от Чехия и Моравия, Генерално губернаторство от Полша, покровителствана Словашка държава, Източни земи, заети от Русия, система от съюзни държави по Тристранния пакт, между които е и България. Нова Италия също тъй сключи лична уния с Албания и приобщи Словиния, Далмация и Черна гора.

Сега да пристъпя собствено към темата си за „Български светоглед“. Виждам как тая тема буди съжалителна усмивка у мнозина читатели: „Ние, малък народ, да имаме своя идеология? Това е празна утопия! Нашата исторична съдба е предопределена. Както и другите малки народи в Европа и света, така и ние, българите, сме обект, пионки, разменна монета в борбата на великите сили за господство над света. А що се касае за светоглед – ние заемаме идеологията, която се наложи като дух – вожд на епохата. И сега напр., когато се води борба между „класата, масата и расата“, ние ще чакаме коя велика сила ще излезе победител в днешната световна война и ще заемем светогледа на тая велика сила – собствено тогава тя сама ще ни го наложи.“ Това е така и... малко инак.

Да видим какво правят другите малки народи, напр. нашите съседи. И дали те са обладани от такъв фаталистично-пасивистичен дух. Да почнем от гърците. Покойният Ст. Михайловски каза веднъж: Застанете на моста в Цариград. Гледайте кой носи на гърба си най-голям товар и го спрете. Сетне го запитайте кой е и какво мисли. Носачът ще ви отговори гордо, че е грък и че мисли за „Мегали идея“, т.е. за Велика Гърция. Истината се знае: гърците още отдавна имат свой народен светоглед – панелинизмът, който е плът и кръв не само на образовани, но и на най-обикновени хора от народа. Панелинизмът е великогърцизъм. Той се вдъхновява от идеята за Велика Гърция, която да наследи и стара Елада, и средновековна Византия. Панелинизмът е гръцко евангелие и митизирана политика – външна и вътрешна. Гъркът може за бъде либерал – Англия е традиционна покровителка на Елада, той става и демократ – Франция помага на Гърция; гъркът е и националсоциалист – хитлеристка Германия цени високо стара Елада, – но елинът от всички среди е преди всичко великогрък. С други думи: син на малък народ, наш балкански съсед, изповядва светогледа – дух на времето, ала се кланя само на кумира на народната си идеология. Почти така стои въпросът и с румъните. Тук римският император Траян е идеалът на митизираната народна политика за „Румъния мари“, т.е. за Велика Румъния. И народо-държавният великорумънски светоглед чертае граници далеч на юг, запад, североизток. Идеологично осъзнатият румънин може да бъде и франкофил, и англофил, и германофил, ала светогледното му верую е: да бъде истински наследник на старата Римска империя и повереник на Западна Европа, тук на Югоизтока. От подобен митико-политичен характер е и идеологията на днешния албанец, особено образования. Той смята за свои давни национални герои Ахила, Александра Македонски, както и цезарите. И тук се чертаят граници към юг и изток. Западните ни съседи, сърбите, имат така също свой митизиран народо-държавен светоглед, усвоен от образовани и необразовани. Средище в тая идеология, степенувана тук-там до светогледна фантастика, е техният крал Душан. „Той е владеел над цялата земя, казваше ми навремето един сръбски селянин, и над три варошици мале у тъмно.“ Сърбинът идеализира, т.е. митизира себе си като личност и като народ. „Който е сърбин, е все юнак“, т.е. герой. „Което е сръбско, е все хубаво.“ Тъй мисли и гордо го казва всеки сърбин, бил той либерал, демократ, социалист и пр. Великосърбизмът е народната идеология на западните ни съседи, които също тъй теглят границите си далеч на изток и югоизток. Не по-другояче стоят светогледните работи в Турция, особно след дейността на големия преобразовател Кемал Ататюрк. Идеологията на нова Турция е пантуранизъм, основан на тюркската старина и на исторично право от средните векове.

Какво излиза от тоя кратък преглед? Следното: Нашите съседни народи съвсем не са такива фаталистични пасивисти като голяма част от нас сега. Те възприемат духа на времето, изразен от съответния европейски светоглед. Ала това не им пречи да бъдат силно привързани към идеологичната система на своя народ. „Затуй да им подражаваме ли?“ – ще възразят споменатите наши среди. – Та това са смешни шовинистични схващания, безумни мегаломании. Какво са спечелили нашите съседи с тия си народни разбирания?“ Да видим. Преди всичко в областта на идеологиите няма шовинизъм. Има светоглед, полезен за народа и държавата и вреден. Сетне, колкото идеологията е повече окрилена от идеала за величие, от „мегаломания“, толкова тя е по пригодна за целите на народо-държавната педагогия – за възпитание на младежта. Това добре знаят не само нашите съседи, но преди всичко великите европейски народи, които се отличават с най-отявлен „шовинизъм“. Те отглеждат най-системно тоя шовинизъм чрез историографията си, която винаги е идеологична. Сега на последното питане: какво са спечелили нашите съседи с „шовинизма“ си? Светогледите помагат на великите сили в борбата им за господство над света, както вече се загатна. Пак светогледи, тия именно „шовинистични“ идеологии на нашите съседи, им помагат в борбата им за господство над Балканския полуостров. Само няколко посочвания. Българските славяни са стигали нявга до Пелопонес. Сега са при Воден и Солунско. Епир е бил наричан „българска земя“. Днес тая наша земя стига до Преспа. Наши деди са били в Панония, по Драва, към Колубара. Сега сме в Цариброд, Пирот, Ниш. Прабългарите господарували над устието на Дунава. Днес владеем до Балчик. А на изток? Навсякъде ние сме в отстъпление, а съседите ни в настъпление. От всички страни са откъсвани части от снагата на народа ни. Ние, българите, най-много сме губили на Балканския полуостров. Българи са се погърчвали, порумънчвали, посръбвали, потурчвали – и то на едро, системно. Обратното не ставало. Ние почти нямаме претопителна, денационализаторска сила. Казаното е вярно особено за времето на турското робство. Тогава най-вече са закотвили в народната ни душа фаталистично-пасивистични схващания. Робска е мисловността на ония наши среди, които вчера и днес са слепи поклонници само на чужди светогледи. Това са потомци на нявгашните еничари. Те са модерни еничари!

През турското робство значи отслабнала нашата сила. Ала през другите времена на миналото ни ние за щастие имаме собствена идеология. Имаме дори и през самото робство. Наш светоглед се създава напр. при цар Симеона. В тоя светоглед се съзира типичната схема: вяра, митология, политика. Симеон се прогласява в едно от писмата си до тогавашния византийски патриарх за Мойсей на богоизбрания си народ. Тук проблясва идея за българско месианство. От митичен характер са: преведените тогава повести за дребната Троя, за Александра Велики, сказанието, че Симеон е Ахил, а българите мирмидонци – първи знак за Възраждането в Европа – името на Симеонова та столица, Преслав, т.е. върховно славен град, делото на Боян Магесника, син на Симеона, и пр. Основни идеи в третата светогледна съставка, политиката, са следните: България е държава с международна стойност, равна на Византия. Затуй българският владетел носи титлата цар, т.е. император. Той е глава и на черквата, както римските императори: цезаропапизъм. Културата на държавата е славянобългарска. България е вожд на православните и славянски народи. Наш светоглед има и в богомилството, което се явява през същия X век. Богомил създава религиозна ерес със социалнополитична програма – на митична почва. От богомилството се поражда сетне Реформацията и други велики движения. Трябва да се подчертае, че както дейността на Симеона, тъй и на богомилството далеч надхвърлят границите на България. Нашият светоглед има общобалкански, славянски, дори матричен характер. В тоя си вид той би могъл да съперничи с идеологиите на сетнешните велики сили. Целият свят обхождаме, гордо заявява един богомилски първенец, и сеем словата на живота! Далечен отглас от тая светоборна епоха изглежда култът на народния ни герой Крали Марко – култ, митичен преди всичко. Ала не само Крали Марко е рожба на робството – което инак гъмжало от еничари. Явява се друг светоглед на Паисий, за „род“, т.е. за народ, и за „език“ –за мисловна култура, както и за възраждане на средновековното ни минало. Следва пo-сетне „Детеводството“, т.е. народната светогледна педагогия на Неофита Бозвели, допълнена от Берона с началото за ново образование или за ново училище. Това е нашето народно движение за създаване на нов българин тогава, възрожденеца – задача, която се постига. Интересно е, че това народно движение за ново възпитание и образование, за училище, за просвета трае и днес и взима, така да кажа, митичен характер. Българският народ иска да се просвещава, па ако ще и светът да загине! Тая светогледна насока у нас е решителна за най-новата ни история. Яснота в нашия светоглед отпреди Освобождението внася и Ботйов с тоя си вдъхновен стих: „Отечество мило любя и неговия завет пазя!“ Завет, народни завети! – ето главния постулат в нашата идеология. Най-цялостен и най-осъзнат светогледно по онова време е Раковски. Той – подобно на Симеона и Богомила, установява всички начала в народния ни светоглед. В идеологията на Раковски има традиционната съставка, религия. „Дали не е възможна за нас – пита той, загрижен за народното единство през време на черковните борби – дали не е възможно да се отделим от всички други народи чрез някоя установена от нас религиозна ерес?“ Инак той е за православието. Идеологията има и митична част,дори митологията е най-много в разбиранията на Раковски. И който не схваща, че тоя велик българин е преди всичко митичен, едва ли разбира нещо от Раковски. Някои научно-катедрени и учебникарско-школски тълкувания трябва да се изоставят. Нашата историография изобщо трябва да стане идеологична както у другите народи. Раковски е наш народен идеолог, наше светогледно величие – тoвaтрябва да се разбере и усвои. Тъй, с идеологичната му същина, е необходимо да се обясняват неговите възгледи – фолклорни, етнографски, етимологични, исторични и пр. Светогледът му съдържа и трета част, политика: лозунг за общонародно въстание, устройство на бъдещата ни държава – начело с него, като основател на династия, – държавни знакове: трицветно знаме, герб лъв, народна войска с ядка митичния хайдутин. Раковски има и план за балканско разбирателство: федерация на балканските народи.

След Освобождението ние, както вече се каза, нямаме наш оформен светоглед – чуждите идеологии се борят у нас за господство. Един от знаковете на слабостта ни е например това, че Раковски ни изглежда днес едва ли не смешен, макар че той би бил съвсем естествен както в европейските велики сили, така и у нашите съседни народи. Вместо светоглед ние имаме само народен инстинкт, а в някои среди и народно съзнание. Едва в последно време се правят опити за наша идеология. И наистина вече е крайно необходимо да стигнем в тоя оглед поне нашите съседи. Необходимо е, исторична повеля е вече за нас, да създадем и внедрим в народа наш български светоглед. Защото днешната всеземна война не е само борба за владичество над света, но така също борба за българско народно обединение, за равновесие, за господство на Балкана. А оръжието ни тук е преди всичко народният светоглед.

Какво трябва да съдържа един чисто наш светоглед? Това е ясно от изложеното дотук. Българската идеология трябва да обхване духа на времето и народните ни завети.Примери за това дава Симеон, Богомил, Ботйов, Раковски. Симеон зае духа на времето от Византия, ала го съчета с български държавно-народни начала. Богомил се повлия от Изтока, но създаде чисто наша верова и социалполитична система. Ботйов се вдъхнови от социализма на времето си, ала спои тоя дух с народните ни завети и пожертва живота си за България. Раковски зае идеи от Европа, от Гарибалди напр., от съседите ни, ала ги свърза с народната ни митология и създаде система на чисто наш светоглед. По тоя път трябва да се тръгне и сега. Приемственост е първият закон на всяко историческо творчество. И сега трябва, значи, да се съчетае, да се спои духът на времето с народните ни завети.

Какъв е духът на съвременността ни? Това е въпрос на исторична диагноза. Работа трудна. Според мен за нашата светоборна и светотворна действителност са характерни три неща: неонационализъм – т.е. течение за вътрешна преуредба на народите, големи и малки, и стремеж към международна и междудържавна система – социоетизъм или основно преустройство от социаликономическо естество – и неохуманизъм, т.е. движение за нов човек, преродени народи, висша човечност. Тоя дух на времето ни трябва да влезе сега в състава на българския светоглед. Другата негова съставка са народните ни завети. Това са вечните идеали, които нашият народ тачи, преследва, осъществява. Чрез дълбок анализ на миналото ни тия завети трябва да се открият и систематизуват. Работа също тъй трудна, както и историчната диагноза на времето ни. Според мен при разрешение на тая голяма задача трябва да се обърне внимание на следното: Нашата родна земя се намира на слога между Европа и Азия – в известен смисъл и Африка. Тя има двуматерично, дори триматерично или все едно световно послание. Затуй тук именно се ражда Александър Велики, тук пак е родното място и световното поприще на Константина Велики, тук се издига и средновековна България като велика сила – на Бориса и Симеона. Широк, общославянски, почти европейски, дори световен замах има културата, която се явява на нашата земя: Орфей, Дионис, Боян Магесника, Кирил и Методий, Богомил, Ботйов. С една реч: тук, на Балкана, се строи в едра, почти матерична мяра. Раждат се и чудодеят светотворци, демиурзи. Или, както аз бих рекъл: има титани и делото им е балкано-български титанизъм. Заветите на тия титани именно са народните завети. И светогледът, в който те са главна съставка, трябва, според мен, да се нарича великобългарски светоглед.[1]

Но анализата на миналото ни не бива да спре дотук. Трябва да стане ясно защо народните ни завети не се осъществяват напълно или защо титанистичните ни постижения не издържат ударите на историчната ни съдба. Тук ще се обърне листът и ще се разгледа опакито на досегашното ни битие. Ще трябва да се изтъкне следното: Световното послание на нашата родна земя не носи само титанистична слава на Балкана. Туй послание носи и гибел за нашите краища – дори повече гибел, отколкото слава и възход. През нашите земи се излива потокът на азиатски, а сетне и европейски народи. Затуй разрушенията са тука най-големи, робството най-дълго, страданията най-страшни, социалната неправда най-жестока. От 14 века историчен живот почти половината ние тънем в робство! Титанът народ става народ мъченик. Българинът се превръща на Христос – Балканът, на Голгота. Затуй в народната ни песен стене, така да кажа, цяло море от сълзи.[2]

Заключението е ясно: титанистичните ни народни завети не се осъществяват по исторични причини – външни и вътрешни. Тогава се явява въпросът: да се откажем ли сега от тия завети и да потънем във фаталистично-пасивистични низини? За да дадем отговор на тоя съдбоносен въпрос, трябва да решим друг един проблем: светлото ли, титанизмът ли в нашето минало, в народната ни същина е повече, или тъмното, кабализмът? Според мене титанизмът е повече – титанизмът и в победоносеца, и в мъченика. Това аз излагам обстойно другаде. Но трябва да се признае, че при ответа на съдбоносния въпрос, който тук разглеждам, ще е необходимо да се навлезе и в митичната област на българско чудо. Исторично чудо е трябвало да стане у нас понявга, за да се скъсат веригите на нашия народ титан и настъпи не само спасение, но силен възход. Такова чудо е например Паисий и Възраждането. Има и ще има и други български чудеса...

И тъй, потомците на Симеона, Богомила, Ботйова трябва да вярват в светлата звезда на своя народ мъченик и титан. Те не бива да се отказват от народните великобългарски завети. Нещо повече. Повелителен историчен дълг се налага нам сега – и на тия, които идвaт след нас, – да осъществим напълно тия завети. Това осъществение, тoвaоделотворение на великобългарските скрижали трябва според мен да стане съгласно началата на този чисто наш светоглед, който е необходимо да се създаде сега въпреки всичко. Българският светоглед, съставен от духа на времето и народните завети, ще има традиционните три части: вяра, митология и политика[3]. Първата част обхваща, казано накратко, дълбоките проблеми за балканска тайноведа, веротворни ждрела, народна православна вяра, месианство. Втората, митична част е, както у Раковски, чудотворната среда на светогледа. Тя ще дава жива вода, жив огън за творчество, криле за подвизи. Ще се очертаят, осъвременят, възбожат великите личби на народната ни магика[4]. Прогласява се лозунг за цялостно възраждане – на памтивечна старина, класична тракийска древност, на средновековието ни и на предосвобождението[5]. Третата част на светогледа съдържа дейните, историкотворни начала на българизма, или казано митически, великобългаризма. Тия начала са известни, ала досега те не са светогледно осъзнати. Ето първото начало на българската политика: България е вечно единство от земя, народ и държава. Следва идеологично определение за родна земя. Например народните ни или исторически земи са Мизия, Тракия и Македония с естествените им разширения. Нашата Родина се намира в средата на Балкански полуостров. България от всички времена е гръбнак, мозък и сърце на полуострова. А столицата ни София е естествен средец на Балкана... Българският народ е главен и законен обитател на нашата родна земя. Всички други народности у нас са само наши гости. Както родината ни се намира в центъра на Балкански полуостров, тъй и българският народ заема средата в историчния живот. Народоцентризъм е историкотворното начало... Държавата е вековна кристализация на народа. Ние, българите, сме най-старите държавотворци на Балкана. Ние сме създали най-мощната държава в Югоизточна Европа. Вътрешната ни политика е светогледна. Външната охранява историчните ни земи и обединения народ. Съобразно народните интереси ние влизаме в международни формации... Народната войска осъществява нашите завети. Стопанство, култура са вид политика. Те са светогледно осъзнати и се провеждат планово. Главно начало в светогледа е и нашият неохуманизъм, т.е. стремеж да се създаде нов българин – по примера на светогледните образци: джентлемен, гражданин, сънародник, товарищ – разбира се, в кръга на балканските ни възможности. Тоя нов българин аз бих нарекъл великобългарин...

Ето тъй, не според дневни, временни потреби и интереси, а под знака на българска вечност трябва да се създаде чисто наш светоглед. Променливото в него ще бъде духът на времето, а трайното, вечното, безсмъртното – народните завети. Такъв светоглед съответствува донякъде на идеологията, която имат нашите съседи. Но защо светогледът ни да не окрилява нашите поколения към висините и размаха на великите световни идеологии, както при Симеона, Богомила, Раковски, Ботйова? От друга страна, българският светоглед, допълнян според духа на времето и усъвършенстван непрестанно, а главно станал плът и кръв на всички сънародници сега и от всички идни епохи, непременно ще ознаменува всенароден активизъм, ще донесе всеобщо благоденствие и ще доведе до исторична зрелост, като се осъществи и народната ни мисия в историята.

Защото чисто Българският светоглед е компас. Той само извежда през историчните бури към спасителния бряг.

Сега и винаги!



[1] Д-р Н.Шейтанов. Великобългарски светоглед. Ч. 1. Балкано-български титанизъм. С, 1939, с. 243.
[2] Д-р Н.Шейтанов. Балканска Голгота, част II на Великобългарски светоглед (под печат).
[3]Д-р Н.Шейтанов. Средец на Балкана, част III на Великобългарски светоглед (под печат).
[4]Д-р Н.Шейтанов. Българска магика. — Златорог, 1923.
[5]Д-р Н.Шейтанов. Цялостно Възраждане. — философски преглед, 1936, № 4.
Найден Шейтанов е известен български етнолог, културолог и фолклорист. Роден е през 1890 г. в Троян. Завършва гимназия в София. Следва история и философия в Лайпциг и Прага. Защитава докторат в Германия. Преподава немски език в Първа софийска мъжка гимназия. Сътрудник на сп. „Златорог“, „Българска реч“, „Философски преглед“, „Съдба“, „Философия и социология“, на в. „Хемус“ (Троян), „Литературен глас“, „Изгрев“ и др. Есеист, народопсихолог, историк, културолог, Шейтанов има самобитно мнение по много въпроси от културния ни живот. С принос в много области от самопознанието на българите, той засяга за пръв път темите за еротичното във фолклора, за значимостта на тракийското наследство, за циганското малцинство у нас.

Pin It

Прочетете още...