От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2017 06 Russia protests
© Елена Майорова

 

Новото лице на руския протест едва е надраснало пубертета. Репортажите от демонстрациите, проведени на 12 юни, които изведоха стотици, а понякога и хиляди хора на улиците по почти всички руски градове, показват тийнейджъри: момче в къси панталони, влачено от полицаи в тежко снаряжение; момиче, изправено пред полицейски кордон; камионетка, пълна с младежи. Един руски потребител на Фейсбук публикува снимка на младежите, натоварени в полицейска камионетка, а под нея надпис, „Русия има бъдеще“. Той писа, че „всеки масов арест на млади хора засилва младежкия протест“ – което, от своя страна, със сигурност ще доведе до края на режима.

След протестите от понеделник в руската блогосфера цари трескав тон, усещането е за надежда, която се бори да надмогне страха. Без съмнение тези протести – често в открито предизвикателство към руските власти, които в много градове отказаха да дадат разрешения за провеждането им – бяха географски най-широко разпространените в цялата руска история: осем души, включително петима малолетни, бяха задържани на осем хиляди километра от Москва, в Благовешченск, на границата с Китай. Като цяло над 1,700 души бяха хвърлени в затвора – почти половината от тях в Москва – което е най-мощната вълна от протести за много десетилетия. В Москва някои от задържаните трябваше да прекарат нощта по пейките в един полицейски двор, тъй като в участъка нямаше достатъчно място. От друга страна това означава, че достатъчно хора са излезли по улиците в понеделник, за да направят възможни толкова много арести. Повечето от задържаните бяха освободени само след няколко часа; мнозина бяха осъдени на глоби и между пет и тридесет дни зад решетки; някои от тях със сигурност ще получат по няколко години в затворнически лагери. Това е начинът, по който функционира пост-тоталитарният терор – наказвайки неколцина, избрани случайно, за да сплаши останалите, Онова, което дава на мнозина руснаци надежда е, че в Русия изглежда се появява ново поколение от хора, които все още не са наплашени.

За да се оцени Фейсбук-постинга „Русия има бъдеще“, човек трябва да знае кой и кога го е писал. Авторът е шестдесет и девет годишният учен Георгий Сатаров. В един минал живот той беше математик, но през 1990 напусна математиката, за да изучава политика. На 12 юни същата година Русия обяви, че е суверенна държава. Никой не знаеше какво означава това: Русия беше най-голямата и най-силната република на СССР и седалището на имперската власт, така че беше много неясно как всъщност ще се отдели от империята. Но точно една година по-късно, на 12 юни 1991, руснаците избраха Борис Елцин, бивш комунистически партиен функционер, за свой президент. Няколко месеца след това Съветският съюз се разпадна, Русия действително стана суверенна държава, а 12 юни се превърна в нов национален празник. Сатаров, междувременно, стана един от най-близките съветници на Елцин.

По онова време имаше няколко месеца, може би дори години, на голям оптимизъм. Идеята, с която Сатаров, сред много други, свързваше надеждите си, беше, че хората, оформени от съветския режим – приучените да живеят във вечен страх – постепенно ще изчезнат и ще се роди нова нация, смела и демократична. Към средата на 1990-те обаче тази надежда вече беше повехнала. Демокрацията се оказа нещо доста объркващо, Елцин премина към насилие срещу непокорния парламент, а след това и един непокорен регион – Чечения – и съветската носталгия започна бавно да се просмуква в душите на хората. Елцин формира комисия, която трябваше да създаде нова национална идея: нещо по-малко мобилизиращо от идеология, но все пак достатъчно, за да създаде усещане за единство и цел. Сатаров беше назначен за неин председател. Комисията заседава в продължение на месеци, но никога не успя да предложи каквато и да е национална идея.

А след това дойде Владимир Путин, с идеята да направи Русия отново велика. Той бързо премахна всички демократични придобивки в Русия, иззе медиите, зачеркна повечето избори и постави под контрол останалите, върна обратно реформата на съдебната система. Освен това детронира олигарсите и настани на тяхно място собствения си клан, с което постави в ход режима на мафиотската държава. След десетина години на всичко това, един все по-голям брой руснаци започнаха да се чувстват преситени от ежедневното преживяване на корупция и постоянните подигравки с оставащите ритуали на демокрацията. През декември 2011, след поредните нагласени парламентарни избори, в страната избухнаха протести. Стотици хиляди излязоха по улиците в почти сто града в страната. Хора от всякакви възрасти и социално-икономически класи взеха участие в демонстрациите, но публичното лице на протестите бяха хора от средната класа в двадесетте си години. Може би те бяха поколението, което Русия беше очаквала.


Small Ad GF 1

Правителството отвърна с енергични мерки. Щом само Путин беше избран за трети път като президент, той въведе поредица от закони, целящи да повишат рисковете от протеста: сега вече всеки, включително и някой случаен участник, можеше да получи обвинения във връзка с протест, обявен от властите за незаконен – и наказанията можеха да бъдат много сурови. Законите бяха прокарани преди 12 юни 2012, когато протестиращите бяха планирали нови демонстрации. Арестите започнаха няколко дни по-рано. Хиляди хора излязоха по улиците въпреки това, но вълната от широки протести беше по същество задушена.

В хода на последните пет години няколко десетки обикновени участници в протести из цялата страна получиха присъди от три или четири години в затворнически лагери. Хора отиваха в затвора и за неща като писане на блогове, считани за „екстремистки“, или дори за „споделяне“ и „харесване“ на такива постинги. Правителството проведе мерки срещу множество НПО-та, обвинявайки ги, че били „чужди агенти“. Почти всички независими медии бяха принудени да прекратят работата си. А организаторите и водачите на протестите от 2011-12 са или в изгнание (като бившия шахматен шампион Гари Каспаров), в затвора (като радикалния организатор Сергей Удалцов), или мъртви (като политика Борис Немцов).

 

{imageshow sl=45 sc=3 /}
© Елена Майорова

 

Единственото изключение е Алексей Навални, четиридесет и една годишен адвокат, който превърна собствения си блог, посветен на правителствената корупция, в масово движение. Подобно на други видими анти-Путин активисти, Навални се е намирал под силен натиск да напусне страната и многократно е изправян пред съда по фиктивни обвинения. През 2013 един съд го осъди на четири и половина години затвор в лагер, по фиктивни обвинения в измама, но хиляди хора излязоха по улиците в Москва; Навални беше освободен на следващия ден, а присъдата беше отменена. Държавата хвърли в затвора брат му, Олег Навални – на практика превръщайки го в заложник – но Алексей Навални продължи работата си по изследване на корупцията по най-високите етажи на властта в Русия.

Именно това разпали последните протести. На 2 март Навални публикува най-новия си и най-експлозивен репортаж, в който се разкриват в най-големи подробности имотните сделки на министър-председателя Дмитрий Медведев [както и личната му колекция от суетно-показни модни артикули, които той купува с помощта на подставени лица, бел. пр.]. Видео-версията на репортажа е гледна до момента повече от 23 милиона пъти. В късния март Навални успя да призове по улиците хиляди хора, за участие в анти-корупционни протести. А след това призова към още по-големи протести на 12 юни, датата на годишнината.

Навални е нападан не веднъж заради дейността си. Миналия месец той изгуби по-голямата част от зрението в едното си око, след като нападател хвърли киселина в лицето му. Това се случи скоро след като Навални обяви дръзкия си план да се изправи срещу Путин в президентските избори от 2018.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

И все пак Навални изглежда е намерил начин да остава и жив, и вън от затвора, и да извежда хората на улиците. Действително, именно способността му да мобилизира протести е нещото, което го държи вън от затвора: режимът се страхува от масови протести. Праволинейната концентрация на Навални върху корупцията му позволява да избягва по-спорни въпроси като войната в Украйна, и да се обръща директно към максимално голям брой руснаци: корупцията засяга всички, през цялото време. Именно Навални призова към протести на 12 юни. В Москва той получи силна „подкрепа“ от страна на градската администрация, която планира гигантски проект за градско обновление, в резултат на който десетки хиляди московчани ще изгубят домовете си. Това също е корупция: московчани са убедени, че кметът и кръгът от хора около него ще се облагодетелстват лично от превръщането на големи градски площи в жилищни.

Хората, които излязоха тази седмица все още представляват само нищожно малка част от населението; при липсата на свободни медии и реално гражданско общество те едва ли ще успеят да се превърнат в някакво постоянно политическо движение. Мнозина от онези, които се присъединиха към протестите преди пет години, вече не са по улиците. Някои от тях със сигурност са били възпрени от заплахите за арести. Други просто са се отказали. Трети пък са просто конформисти, които винаги ще се присъединяват към някоя тълпа. Накрая, някои от ония, които протестираха през 2011-12, излизат днес отново. Но и те виждат, че новата вълна от протести се представя от много по-млади хора. Или просто свързват надеждите си с тийнейджърите, защото самите те не са успели да осъществят реална промяна.

Те знаят онова, което тийнейджърите едва сега започват да учат: в путинска Русия протестите водят до ответни мерки. Кремъл най-вероятно ще прокара още по-твърди закони срещу протестите, а съдебната система ще заключи десетки или стотици обикновени хора, за да изпрати послание до милионите. Нито пък протестите са инструмент за промяна в една страна, в която няма политици или политически партии, правосъдие или медии, които да действат независимо от Кремъл. Но докато някои руснаци, включително и много млади, са готови да излизат по улиците, пълни с полиция, те поддържат жива една неразумна мечта и увеличават шансовете Алексей Навални да оцелее и да остава вън от затвора. А това не е малко.

Източник

Маша Гесен е руска и американска журналистка, авторка, преводачка и активистка. Тя е открита и директна критичка на руския президент Владимир Путин, както и на американския президент Доналд Тръмп.


Pin It

Прочетете още...

Чужденецът

Лорън Колинс 08 Мар, 2013 Hits: 10314
Първият път, когато във Франция се чу за…