Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

taz: Господин Макмалбаф, по време на изборите вие бяхте в Техеран. Как бихте описали атмосферата там?


Мохсен Макмалбаф:
Хората показаха изключителна смелост. Те не се страхуват повече. Същото е, както преди тридесет години.

Ще преживеем ли, след 1979, една нова революция в Иран?

Нека първо да говорим за еволюция. Демонстранти биват убити. Застреляни. Но те не стрелят в отговор. Те биват арестувани. Но не се опитват да отмъщават по насилствен начин. Ако биха започнали да палят къщи, да ограбват банки и да убиват войници – тогава би имало революция. Но в момента Мусави и мнозина други се опитват да поддържат ситуацията в контролируемо състояние.

Пропадна ли модела на ислямската република?

Моето поколение израсна при шаха. На 17 години, през 70-те, аз попаднах за четири години в затвора. Два месеца преди революцията излязох на свобода, защото шахът се страхуваше. Именно при неговия режим ние станахме религиозни. Като реакция срещу него. Но младото поколение е израснало с ислямския режим. То не е религиозно. При тях изобщо не става въпрос за религия. Те искат свобода, демокрация, либерализъм. Цветът, който използват, е зеленият.

Но зеленото има при исляма религиозно значение.

Ако желаете така, то червеното също има значение. То е кръвта на мъчениците. Мусави и жена му са хора на изкуството. Художници. Той рисува сюрреалистични картини. Не религиозни. През последните 20 години той се държеше настрана от политиката и рисуваше. Със зеленото младото поколение иска да покаже на света, че желае мир. Че иска да се освободи от терористкия образ на Иран. Преди тридесет години ние направихме революция. И сега съжаляваме за това.

Съжалявате за революцията?

Да. Защото не постигнахме нищо. Ние желаехме свобода и демокрация. А вместо това получихме диктатура. Преди дванадесет години направихме еволюция, за да получим повече свобода. Напразно. Тогава президент беше Хатами, но цялата власт се намираше в ръцете на Хаменеи. Преди четири години хората казаха: няма да участваме в изборите. Така Ахмадинеджад беше избран за президент от едно малцинство. И стана още по-лошо. Този път всички решиха да участват в изборите. Отговорът е държавен преврат.

Кои са главните аргументи срещу Ахмадинеджад?

Хората го мразят най-вече заради икономическата ситуация в страната. Сега се добива четири пъти повече петрол, отколкото по времето на Хатами. А какъв е резултатът? Инфлацията се удвои. И втората причина: личната свобода е още по-намалена. Момчета и момичета биват арестувани и пребивани по улиците. Третата причина е това, което той направи от
[образа на] нашата нация: терористи и атомна бомба.

Дали Мусави ще спре атомната програма?

Ако Мусави би дошъл на власт, преди всичко би се подобрила икономическата ситуация. Когато той беше премиер-министър, страната беше във война и Иран се намираше под огромно напрежение. Но ситуацията беше по-добра от днес. А що се отнася до атомната програма: онази нейна част, която прави страната ни да изглежда агресивна, не би била продължена. Но върху онова, което се намира в ръцете на Хаменеи, ние нямаме влияние.

Какво би станало с теокрацията, ако Мусави би дошъл на власт?

Междувременно движението далеч задминава Мусави. Той е символ за минималните промени. Но след насилието в Иран хората искат нещо повече. Ние се надяваме, че светът ще ни помогне да смъкнем от властта Хаменеи.

Какво точно искате да промените, личността или режима?

Режима. Когато си отиде Хаменеи, режимът ще стане по-различен. Иран е богата страна.

Хаменеи значи защищава не само Ахмадинеджад, но и себе си?

От петък насам движението се обръща все повече срещу Хаменеи. Той вече няма религиозен престиж. В очите на хората той е диктатор. Това е историческата точка, в която ние имаме възможността да получим онова, което искаме. Хаменеи контролира армията, медиите, приходите от петрола, външната политика. Но същевременно през последните тридесет години ние имахме поне малко демокрация. Например можехме да изберем някой като Хатами. Или да гласуваме за някой като Мусави. Дори и когато те предварително бяха отстранили други кандидати. През последния петък Хаменеи показ на народа истинското си лице.

До последния петък не го знаеше никой?

Той действаше винаги изотзад. Контролираше и изглаждаше конфликтите. Като баща. Но от последния петък насам хората разбраха, че Ахмадинеджад е само един дребен говорител на Хаменеи. И че всичко, което се е случило в Иран през последните години, опира до Хаменеи. От петък насам иранският народ се изправи срещу главния диктатор Хаменеи. За пръв път се чу лозунга: „Долу Хаменеи!“

Обяви ли Хаменеи война на опозицията?

Той показа ясно, че ще се бори и че поддържа здраво Ахмадинеджад. Той каза: ако правите демонстрации без разрешение, ще ви покажа моята реакция. А това означава: полиция, оръжия и проливане на кръв.

Той е дал свобода на действие за полувоенните милиции.

Не само това. Получих обаждания от Техеран, в които хората казват, че по улиците се виждат и арабски мъже (иранците са перси, а не араби, Бел. пр). Те маскират лицата си. Контролират джамиите. Арестуват млади хора. И ги предават на милициите. Това означава, че в Техеран те вече използват араби, за да атакуват хората.

Дали войниците и Пасадаран (иранската революционна гвардия, Бел. пр.) все още са верни на режима?

В началото бяха. Но това ще става все по-трудно, ако трябва да убиват братята си по улиците.

Колко голяма е религиозната поддръжка за Хаменеи?

В Иран не става дума за религиозни сили или за религия. Въпросът е политически. Хаменеи използва религията, както преди го правеше иранският шах. Но хората виждат, че той е лъжец.

Вие сравнявате Хаменеи с шаха?

Той се намира в ситуация, подобна на онази на шаха. Той само се нарича другояче и има повече власт, отколкото шахът е имал когато и да било.

Как ще действа оттук нататък Ахмадинеджад?

Иранците не го обичат. Властимущите се страхуват. Това ги прави агресивни.

Агресивността насочена ли е и навън?

Разбира се. Властимущите са като ранена змия.

Какво очаквате от останалия свят?

През последните години светът искаше нещата в Иран да се променят. Но хората в Иран не се осмелиха. Сега иранците са на улицата и светът се задоволява с това да гледа отстрани. А това е най-добрата възможност за промяна. Идеалният момент –нещо, което разбират и самите иранци. Ако светът изчаква и продължава да гледа как хората умират, ще изгубим много време. А Хаменеи и Ахмадинеджад ще се развиват все повече и повече по посока „Хитлер на Близкия Изток“.

Как би могла да изглежда конкретната поддръжка отвън?

Светът не трябва да поддържа никой, който е дошъл на власт чрез държавен преврат. Той не трябва да приема избирането на Ахмадинеджад за президент. Хората, които демонстрират мирно, показват, че са гласували за някой друг. Светът би трябвало да настоява за нови избори в Иран. Под международен контрол.

Какво мислите за един евентуален бойкот срещу Иран?

Да, интернационалната общност трябва да бойкотира Иран. Икономически и политически. Режимът е опасен не само за иранския народ. Той заплашва и света чрез атомната бомба.

Какъв е изходът от конфликта? Възможен ли е компромис между Ахмадинеджад и Мусави?

Не. От петъчната молитва на Хаменеи насам е ясно, че положението в Иран може да се изостри по всяко време. И това става даже сега, както показват последните дни. Аз виждам две възможности за разрешаване на конфликта: или натиск отвън, или, ако насилието срещу демонстрантите продължава, хората ще се обърнат към революционни средства. Но тогава бъдещето на Иран ще бъде много кърваво.

Мусави е готов да стане „мъченик“. Какъв смисъл има това?

Досега нашите водачи бяха много страхливи хора. Прекалено страхливи. Неговото послание е такова: Ние сме тук за вас. Ние не убиваме никого. Но ние не се оставяме да ни наплашват и сме готови да умрем.

Това (и) религиозно послание ли е?

Това е идеологическо послание. То има и религиозно значение. Но неговият смисъл е преди всичко политически.

Какво би се случило с протестното движение, ако го няма повече Мусави?

В момента Мусави почти не може да се обажда. Тайната полиция контролира офисите му. Налице е и възможността те да го арестуват или убият. Но младото поколение ще действа още по-здраво.

Как можете да бъдете сигурни след 1979, че в лицето на Мусави няма отново да изберете фалшивия?

Но как да се създаде движение, без то да бъде ръководено от някого? Ние имахме избор само между четирима кандидати, допуснати от правителството. До днес Мусави е направил много неща. Той отвори очите на мнозина и помага на движението в Иран. Но тези хора ще продължат и нататък. Мусави техният символ, а не идол. Аз го считам за много по-добър от Ахмадинеджад, диктатора. Мусави е еволюционер. Но преди всичко аз разчитам на народа и неговата воля.

Колко силен е в иранското общество антисемитизмът, към който апелира Ахмадинеджад?

Хората в Иран искат по-добър живот, искат мир, а не да изтрият от лицето на земята една друга страна. Преди няколко месеца аз бях в Полша, в Аушвиц. Бях шокиран. И реших да направя филм за Аушвиц. Ще го изпратя на Ахмадинеджад по пощата. За да може сам да види какво се е случило в Аушвиц. Ахмадинеджад не се интересува от евреите. Той желае война между себе си и САЩ. И така се опитва да разпали тази война в Израел и Палестина, Ирак или Афганистан. Той желае да нападне Америка, без да поставя директно подписа си под това.

Но Обама търси диалог с Ахмадинеджад.

В тази ситуация това е грешка.

 

Интервюто води Доротея Хан.

 

 

Източник

 

Мохсен Макмалбаф е ирански кинорежисьор, който живее от четири години насам в Париж. Той вижда в себе си говорител на бунтовниците в Иран. По време на изборите заедно с 800 други хора на изкуството той е публикувал апел в полза на Мусави. След изборите Макмлабаф обяви: „Преди имахме 80 процента диктатура и 20 процента демокрация. Сега имаме 100 процента диктатура.“  

Pin It

Прочетете още...

Умиращата мечка

Никълъс Еберщадт 02 Апр, 2022 Hits: 2849
По различни показатели демографските…