Изгледи - Свят

1 1 1 1 1 Оценка 100% (1 гласуване)

 

2017 02 Demographic Future.

 

Какво означава за икономиката прирастът – и смаляването – на световното население

Вече е възможно да се очертае сравнително надежден профил на световното население от 2030-та. Това разбира се е така, защото преобладаващото мнозинство от хората, които ще обитават света след двадесет години, са вече родени. А в резултат от това могат да се направят някои доста сигурни оценки на важните демографски тенденции, включително наличността на работна сила, увеличаването на броя на възрастните граждани и произлизащото от това натоварване за работещите хора.

Като цяло е очевидно, че бъдещата глобална икономика няма да може да разчита на вида демографски прирасти, които подпомагаха растежа от времената преди настоящата световна рецесия. За днешните богати западни икономики предстоящото демографско предизвикателство на стагниращи и все по-възрастни населения, в комбинация с все по-увеличаващи се здравни и пенсионни искания, отправяни към един все по-намаляващ брой евентуални работници, вече поражда загриженост, особено в Европа и Япония. Но в същото време демографските спънки в растящите икономики, от които се очаква да подхранват бъдещото глобално развитие, са по-сериозни и неподатливи на корекции, отколкото по правило се предполага.

Когато настоящата болезнена и продължителна икономическа криза бъде евентуално преодоляна, глобалната икономика най-вероятно ще се завърне към тенденции на продължителен и дългосрочен растеж – но с по-бавно темпо, поради новите демографски реалности. Тези демографски напрежения могат да бъдат значително уравновесени само ако и богатите, и бедните страни предприемат задълбочени и всеобхватни промени в начините на работа, живот, бизнес-практики и управленчески политики.

Повече здраве, по-малко бебета

Двадесетият век беше епоха на безпрецедентно увеличаване на населението. Между 1900 и 2000 световното население почти се учетвори, от около 1.6 до около 6.1 милиарда души. Това огромно нарастване не се е случило понеже хората внезапно са започнали да се възпроизвеждат много повече. Реалността е, че населението се е увеличило защото хората най-после са престанали да измират като мухи. В хода на двадесетия век средната световна продължителност на живота се увеличава повече от два пъти – от около 30 години през 1900 до около 65 през 2000. Глобалната експлозия е в действителност експлозия на здравето: цялото огромно увеличение на човешкото население за последните няколко поколения се дължи на драматични намаления на смъртността и подобрения в общите здравни условия.

Ако революционната демографска тенденция от двадесети век е експлозията на здравето, то задаващата тона тенденция от двадесет и първия век изглежда ще бъде глобалното спадане на раждаемостта.  В момента се оформя драматично, всеобхватно и, поне засега, неотслабващо намаляване в глобалните нива на раждаемост. Продължителните и планирани смалявания в размерите на семействата чрез противозачатъчни средства са започнали да намаляват националните нива на раждаемост в някои европейски страни още много отдавна. Но постоянният спад на раждаемостта се превръща в световна тенденция едва след края на Втората световна война. В хода на последния половин век, според Отдела за населението към ООН (UNDP) и Бюрото за преброяване на населението в САЩ [оттук нататък: Щатско бюро за преброявания, бел. пр.], броят на ражданията за всяка жена спада почти наполовина – от 4,9 през ранните 1960 до около 2,5 днес, при което най-голямото смаляване се е получило в по-слабо развитите страни.

Близо половината от световното население днес живее в страни, чиито нива на раждане се намират под нивото на възпроизводство, което се оценява на 2,1 раждания за всяка жена. В тези държави (изключвайки постоянната компенсаторна имиграция) настоящите темпове на раждане ще доведат до предполагаемо и неопределено смаляване на населението. Почти всички от световните развити страни имат под-възпроизводствена раждаемост, като общият среден брой на раждаемостта е с почти 20 процента по-нисък от необходимия за дългосрочна стабилност такъв. Но в развитите страни живее по-малко от една пета от световното население; огромното мнозинство от световните населения с по-ниска от възпроизводствената раждаемост живее всъщност в общества с ниски доходи.

Китай е точно едно от тези общества. Той може и да изглежда като изключение от правилото, като се има предвид дългосрочната китайска политика за [допускане на] само по едно дете на семейство. Но под-възпроизводствената раждаемост днес е нещо обичайно в много страни с ниски доходи, дори и без принудителен контрол върху прираста на населението. Удивително, но някои от тях са страни с предимно селски населения, където образователните възможности за жените си остават ограничени, а здравните условия са все още много тежки. Пример за такава страна е Мианмар (наричана още Бирма) – бедна и изолирана страна, където според UNDP нивата на раждаемост са спаднали под точката на възпроизвеждане.

Както Щатското бюро за преброявания, така и UNDP преценяват, че под-възпроизводствената раждаемост днес е нормата във всяка източноазиатска страна и в голяма част от Югоизточна Азия, включително Виетнам и Тайланд; по повечето от Карибските острови; накрая, във все по-големи части от Южна Америка. И, което е не по-малко удивително, под-възпроизводствената раждаемост е станала обичайна и в големия ислямски пояс, обхващащ земите от северна Африка през Близкия Изток до същинска Азия.

Обясненията за този продължаващ развой към все по-ниски нива на раждаемост липсват, до голяма степен. Например, има само малко социоикономически предпоставки за подобен бърз и отчетлив спад, както подчертава примерът с Мианмар.  Освен това не е известно колко дълго дадено общество, навлязло в модуса на под-възпроизводствената раждаемост, ще си остава там: Япония например е започнала да отчита такива нива още през 1950-те и е имала непрекъсната под-възпроизводствена раждаемост от ранните 1970 насам. Демографите, трябва да се подчертае, все още не разполагат с надеждни техники за правене на дългосрочни прогнози в тази област. Въпреки това някои специалисти твърдят, че свръхниските нива на раждаемост може би са предвестник на бъдещи, и засега почти невъобразими – спадове в нивата на раждаемост. 

Макар да се знае сравнително малко за причините на тази революция в раждаемостта, някои от нейните последствия са предвидими. Първо, отчетливите спадове в днешните нива на раждаемост означават забавяне на растежа на трудоспособното население утре. Второ, днешната ниска раждаемост води до застаряване на населението утре – процес, който става толкова по-силен, колкото по-продължителни си остават нивата на под-възпроизводствена раждаемост.

Работещите хора

На глобално ниво завръщането към пред-кризисни темпове на икономически растеж ще бъде усложнено от предстоящите – и неотменими – тенденции в развитието на световната наличност на работна ръка. Между днес и 2030 се очаква глобалното предлагане на работна ръка да расте много по-бавно, отколкото през предишните две десетилетия. Според предвижданията на Бюрото за преброяване в САЩ абсолютният прираст на световното население от работна възраст (15–64 г.) между 2010 и 2030 ще бъде около 900 милиона души, с 400 милиона по-малко в сравнение с предишните две десетилетия. Очакваното средно ниво на прираста за идващите десетилетия е 0,9 процента годишно – само наполовина колкото от периода между 1990 и 2010.

Нещата се усложняват допълнително от предстоящото регионално разпределение на очаквания прираст в глобалната работна сила. През последните 20 години двата най-големи центъра на растеж бяха Китай и Индия, които освен това бяха и двете най-бързо растящи световни икономики. В хода на следващите двадесет години обаче най-големият дял на прираст сред световното работещо население – доста повече от една трета от цялото – ще се получи в под-сахарска Африка, регионът с най-слаби дългосрочни икономически постижения. От своя страна Бангладеш и Пакистан ще предоставят почти една осма от прираста на работна ръка. С други думи, през следващите две десетилетия под-сахарска Африка, Бангладеш и Пакистан ще генерират почти половината от прираста на световното работещо население.

В същото време се очаква повечето от сегашните високоразвити икономики от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), както и множество от бързо развиващите се икономики да минат през период на свиване на работещите части от населенията си. Тази група включва Китай, Япония, страните от Източна и Западна Европа, както и бившите съветски републики.

Изгледите за намаляваща работна сила не изглеждат по-добре и ако бъдат разделени на подгрупови компоненти според възраст. По-младите работници са важни за прираста, защото по правило имат по-високи нива на образование и по-добри познания за последните технологии. Но в хода на следващите 20 години световният прираст в подгрупата на младите хора ще премине през сериозно забавяне. Според Щатското бюро за преброяване тоталната младежка работна сила – дефинирана тук като мъже и жени между 15 и 29 г. – ще се увеличи със само четири процента, или 70 милиона души, до 2030, което представлява само една пета от прираста от последните две десетилетия. Единствено страните от под-сахарска Африка ще имат значителен прираст в групата на младежката работна сила. Япония и страните от Западна Европа са на път към значителен спад в тази ключова работна група (в случая с Япония това са почти 25 процента). Далеч най-големият спад в младежката работна сила се очаква в Китай: през следващите 20 години тази група ще спадне с около 100 милиона души, което е около 30 процента.

Но докато младежката работна сила се превръща в нещо сравнително по-рядко, то възрастната такава става все по-изобилна. През следващите 20 години се очаква по-възрастният сегмент от населението, обикновено дефинирано като „на работна възраст“ – мъже и жени между 50 и 64 години – да предоставя почти половината от глобалния прираст на работна сила, което е почти два пъти повече от дела им в годините между 1990 и 2010. Китай ще бъде изправен пред особено голямо увеличение на дела на възрастната работна сила; този дял ще се увеличи и в много други развиващи се пазари, както и във всички високоразвити Западни икономики. По-възрастните работници притежават някои особени способности, благодарения на опита си, но заедно с това те обикновено са по-слабо образовани и по-малко здрави от младите. Освен това степените на участие в работната сила са по-ниски сред възрастните, а в някои богати общества и много по-ниски.

Очаква се глобалната работна сила от 2030 да бъде по-добре образована и по-здрава от предишните поколения работници, което би трябвало да повиши общата производителност на труда. Но икономическият потенциал на такива предимства не трябва да се надценява. Прогнозите на Международния институт за анализ на приложни системи и Виенския институт по демография подсказват, че подобренията в нивата на образованост ще бъдат по-бавни през следващите 20, отколкото са били през предишните 20 години. Например за частта от глобалната работна сила без каквото и да е образование се очаква да спадне с по-малко от пет процента, в сравнение със спад от осем процента през изминалите 20 години. А за дела на работниците със средно или по-високо образование се очаква да нарасне с десет процента – с три по-малко отколкото през предишните две десетилетия.

Взети като цяло, тези тенденции говорят за все по-засилващи се демографски напрежения – а много възможно и забавяне в темпото на дългосрочния икономически растеж. При еднакви останали фактори тези тенденции подсказват и спад в потребителското харчене, което може да доведе и до спад на печалбите в бизнеса.

Остаряваме ли неприятно?

Икономическото представяне на шестте най-големи световни икономики ще определя до голяма степен моделите на растеж за целия свят през следващите 20 години. Китай, Индия, Япония, Русия, Западна Европа и Съединените щати разполагат с повече от половината световно население и над 70 процента от настоящия световен Брутен икономически продукт, след приравняването на покупателните възможности. А в десетилетието преди настоящата финансова криза те предоставяха и около 70 процента от глобалния икономически растеж.

Обикновено се счита, че никоя от водещите икономики не разполага с толкова блестящи изгледи за бъдещите десетилетия колкото Китай. Неговата икономическа трансформация е просто зашеметяваща – според преценките на Световната банка през трите десетилетия, последвали политиките за систематични реформи на Ден Сяопин от 1978, китайският БНП е нараствал с почти десет процента годишно. (Други източници посочват малко по-ниски темпове на растеж, които все пак си остават безпрецедентни в световната история). Пекин официално предсказва годишни темпове на растеж от приблизително седем процента годишно между сега и 2030. Но дали тази розова прогноза взема предвид надигащата се китайска демографска буря? Демографските специалисти смятат, че Китай се е превърнал в общество с под-възпроизводствена раждаемост някъде преди две десетилетия, а оттогава насам нивата на раждаемост са спаднали далеч под това. Например Щатското бюро за преброявания оценява тоталното ниво на възпроизводство в Китай на около 1,5 деца средно на жена, или 30 процента под нивото, необходимо за дългосрочна стабилност на населението.

Постоянната, а сега вече и крайна, под-възпроизводствена раждаемост е демографският мотор, който ще оформя Китай в утрешния ден. Ако се запазят сегашните тенденции, Щатското бюро по преброяването предсказва далеч по-малък брой хора под 50 (и още по-малък на млади хора) за Китай от 2030. По-възрастните работници страната са много по-зле образовани от младите – почти половината от днешните 50-64 годишни работници в страната не са завършили средно образование. Разбира се, тези нива ще се променят в идещите години, но те все пак ще си остават по-назад от средните за Китай. А през следващите 20 години страната ще преживява експлозия в броя на възрастното население; това са децата на поколението от преди времето на контрола над раждаемостта. През 2010 тук е имало около 115 милиона души на 65 или повече години. През 2030 се очаква тази цифра да достигне 240 милиона – което означава, че тази група от населението ще нараства със средно темпо от 3,7 процента годишно.

Как Пекин ще успява да поддържа тази гигантска група възрастни граждани е въпрос, на който в момента липсва отговор. Засега страната няма национална пенсионна система, а в селските райони има само зачатъци от някаква система на здравеопазване. Необходимостта да се посрещнат нуждите на тази бързо нарастваща група от населението ще постави Китай под икономически и социални напрежения, пред каквито досега не е била изправяна никоя страна с подобно ниво на доходи.

Нещо повече – през идещите десетилетия Китай ще бъде изправен пред една все по-увеличаваща се група от млади мъже, които никога няма да се оженят, поради последствията от политиката за едно дете на семейство (тя е довела дотам, че на всеки 100 момичета в страната са се раждали 120 момчета[1] (в повечето общества съответната пропорция е 103 до 105 момчета на всеки 100 момичета). Този дисбаланс подготвя сцената за някакво „брачно прецеждане“ с невъобразими пропорции. Според прогнозите към 2030 г. някъде около 25 процента от китайските мъже в късните си 30 години няма да са се женили никога. А този процес вероятно ще бъде още по-изострен в селските райони, тъй като бедните, необразовани и селски населения вероятно ще губят още по-отчетливо в конкуренцията за търсене на съпруги. Пекин ще трябва да определи как ще се справя с една все по-засилваща се демография на неженени, под-привилегировани и, много възможно, силно недоволни млади мъже.

Китай все още разполага с потенциални източници за подобряване на производителността, например миграцията на селски работници към по-производителни градски работни места, по-широко използване на засега недостатъчно прилагани технически знания, подобрено финансово посредничество за високите спестовни нива в страната, както и по-широки институционални и политически реформи за насърчаване на ефективността. Този неизползван потенциал може да подхрани донякъде бъдещия растеж, но въпреки това сериозните демографски предизвикателства могат да забавят икономическия растеж на страната по-силно, отколкото се предполага в момента.

* * *

Русия е друга страна с развиващ се пазар, широко разглеждана като носител на огромни икономически перспективи, не на последно място от самите ръководители в Кремъл. Въпреки настоящото икономическо забавяне, официалните руски планове предвиждат икономически ръст от шест процента годишно до 2020 и продължаващо бързо развитие след това. Но тези амбициозни визии изглежда игнорират факта, че страната се намира в хватката на продължителна демографска криза още от края на комунистическото управление. От 1992 насам смъртите в Русия надминават ражданията с приблизително 50 процента, или около 13 милиона, а официалните цифри показват, че населението на страната е намаляло с около пет процента – почти седем милиона души – от 148.6 милиона през 1993 до 141.9 милиона днес. Имиграцията е помогнала да се забави този процес, но не е в състояние да го предотврати. Изгледите са за продължаващо обезнаселяване: средните прогнози на кремълските официални статистики предвиждат десет милиона повече смърти в сравнение с ражданията през следващите две десетилетия.

Още по-тревожно е катастрофалното състояние на здравеопазването в страната. През 2009, колкото и трудно да е да се повярва, средната продължителност на живота в Русия е малко по-ниска отколкото е била през 1961, почти половин век преди това. И, което е още по-лошо, поне от икономическа гледна точка, здравната криза в Русия е концентрирана сред нейното население на работна възраст. През 40-те години между 1965 и 2006 например, нивата на смъртност сред мъжете между 20 и 50 години буквално са се удвоили [200%!]. При жените от съответната възрастова група увеличението е около 50 процента. Експертите по публичното здравеопазване не разбират изцяло причините за тази смъртоносна спирала – макар че лошото хранене, пушенето, уседналите начини на живот и, преди всичко, руската смъртоносна любов към водката, могат да обяснят голяма част от влошаването. И все пак реалното спадане е значително по-тежко, отколкото може да се обясни само чрез тези рискови фактори. В някои отношения настоящите нива на здраве при руските жители са подобни на онези от най-бедните държави в света. Според оценките на Световната здравна организация, очакваната продължителност на живота за 15-годишен човек през 2008 би била по-ниска в Русия, отколкото в страни като Камбоджа, Еритрея или Хаити. Според прогнозите на Щатското бюро за преброяване, между днес и 2030 руското население в работна възраст ще спадне с почти 20 процента, а работната сила в Русия почти сигурно ще има по-лошо здраве от колегите си в ОИСР или онези от останалите BRIC-страни (Бразилия, Индия и Китай). През 2008, според оценките на световната здравна организация, нивата на смъртност сред населението на работна възраст в Русия са били с 25 процента по-високи от онези в Индия.

Градските центрове обикновено са еталони на икономически ръст, но в Русия градското население днес е по-малко, отколкото е било в края на комунистическата ера, а ООН прогнозира, че след 20 години руските градове ще имат дори още по-малко жители от днес. В добавка, бремето на застаряващото население в страната ще се увеличава постоянно – докато днес 13 процента от населението в Русия е на 65 или по-възрастно, очакваното съотношение за 2030 е 21 процента. Вземайки предвид всичко казано, трудно е да се види как Русия може да се надява да генерира постоянен и бърз икономически растеж на базата на човешките си ресурси. Природните ресурси може би ще дадат на страната някакви икономически шансове през идещите години, но такива шансове не бива да бъдат надценявани. Въпреки всички енергийни и минерални ресурси на Русия, годишните печалби от нейния износ никога не са надхвърляли онези на Белгия, нито дори в апогея на предкризисния бум.

* * *

Брутният национален продукт на Индия нараства с впечатляващи 6,5 процента средно годишно откак през 1991 в страната започнаха да се провеждат икономически реформи. През последните години икономиката ѝ расте дори с по 8 процента годишно. Немалко наблюдатели смятат, че най-доброто все още предстои. За да посоча само един от примерите: през 2008 един от членовете на Плановата комисия на страната изказа мнението, че индийската икономика ще расте с осем до девет процента годишно в продължение на следващия четвърт век. За същия период от време се очаква индийското население да нараства с мало повече от един процент годишно, а около пет-шести от този растеж ще бъдат в групата на работещото население. Благодарение на диспропорционалния растеж на индийското работещо население, съотношението на зависимост за страната (тоест съотношението между деца под 15 и хора над 65 години, от една страна – и работещото население, от друга) ще спада, а обществото като цяло ще си остава сравнително младо. Такива промени в структурата на населението биха могли да подпомогнат постигането на по-високи нива на спестовност и инвестиции – а следователно и икономически ръст. Накратко, Индия изглежда като световен отличник когато става дума за очакване на евентуални демографски дивиденти.

Но в Индия има удивителни регионални несъразмерности в населенческите профили. Страната е практически разделена на две части, когато става дума за високи нива на раждаемост: в голяма част от севера, включително и части от пояса на река Ганг, както и някои от най-западните части на страната, тези нива са доста високи, с по четири, пет или повече деца на жена; в голяма част от индийския юг обаче съответните нива са на или под нивото на възпроизводство. На практика това означава, че днес се раждат две много различни една от друга Индии – една млада, бързо растяща северна, чиято бъдеща структура на населението ще бъде близка до онези от традиционните общества от Третия свят – и една друга, южна Индия, чийто ръст на населението ще се забавя или престава, където увеличението на работната сила ще спира и където ще се чувства осезаемо застаряване.

Тази демографска несъразмерност би могла да направи продължителния и бърз икономически растеж по-сложен, отколкото може би изглежда на пръв поглед. Двигателите на индийския икономически растеж се намират предимно в области с под-възпроизводствена раждаемост, които включват голяма част от юга и практически всичките му основни градски центрове: Бангалор, Мадрас, Калкута и Мумбай (Бомбай). Но тази демография означава, че бъдещите работници на страната все повече ще идват от областите с висока раждаемост на север. А това разкрива едно фундаментално несъответствие: продължителният икономически растеж на Индия изисква работници, които са добре образовани, но областите с висока раждаемост са предимно селски и произвеждат поколение с печално ниски нива на образование.

Вярно е, че Индия може да се похвали с милиони високо подготвени инженери, учени, изследователи и хора от най-различни професии. Но в страна с малко повече от един милиард души население тези специалисти представляват само малка част от общата работна сила. За страната като цяло образователните нива все още са изключително ниски, а опитите за преодоляване на това ще отнемат много дълго време. Понастоящем около една трета от индийското население на работна възраст няма изобщо никакво образование; напълно възможно е след двадесет години това все още да е валидно за около една шеста. Тези образователни липси поставят реални ограничения върху изгледите за постоянен и бърз икономически растеж.

* * *

Говорейки общо, през идещите десетилетия всички развити икономики ще бъдат изправени пред проблеми, свързани с демографски забавяния и застаряващи населения, но Япония изглежда ще бъде най-тежко обременена от предстоящите тенденции. Тя има най-високия и най-продължителен спад на раждаемост в съвременната история. През 2008 страната е регистрирала раждания с около 60 процента по-ниски, отколкото са били преди 60 години. Счита се, че в момента нивото на раждаемост в Япония е с около 35 процента под онова на възвращаемостта. Но заедно с това от Втората световна война насам страната е осъществявала бърз и продължителен напредък в областта на здравеопазването. Средната продължителност на живота в Япония е 83 години, по-висока от всяка друга по света. Взети в комбинация едни с други, нивата на раждаемост, емиграция и смъртност тласкат Япония към силен демографски спад и степен на застаряване на обществото, досега считана за фантастична.

В хода на следващите две десетилетия, според преценките на Щатското бюро за преброяване, неблагоприятното съотношение между смърти и раждания ще доведе Япония до тотално намаляване на населението от 127 до 114 милиона, тоест десет процента по-малко. Очаква се сравнителното намаляване на работещото население да бъде още по-рязко, от 81 на 67 милиона, тоест 17 процента. В същото време броят на възрастните жители на страната ще се увеличава бързо – към 2030 средната възраст ще бъде над 52 години, като 30 процента от населението ще бъдат на 65 или повече години. Икономическите следствия от тези предстоящи промени са далеч от положителни. Дори и при спокойно остаряване и пенсионерство, тези тенденции говорят за рязко свиване в притока на работна ръка в страната. Нещо повече, социалните и икономически напрежения, идещи от бума на застаряването, биха могли да усложнят допълнително усилията да се поддържат дори настоящите мудни нива на икономически растеж.

* * *

Западна Европа също може да очаква стагнация на населението, според Щатското бюро за преброяване – населението ѝ може би ще нарасне само с три процента през следващите две десетилетия, с очакван почти нулев растеж към 2030. За Германия и Италия се очаква намаляване на населението. Стагниращата Европа ще бъде и посивяваща Европа. Щатското бюро за преброяване преценява, че средната възраст в Западна Европа ще нарасне от 42 години днес до почти 46 през 2030. За населението на 65 или повече години се очаква да нарасне с близо 40 процента, докато фондът на работна ръка ще намалее с 12 милиона души. И тези прогнози се основават на допускането, че ще има нетен приток на около 20 милиона емигранти, най-вече на работна възраст.

Два демографски въпроса – засега без ясни отговори – витаят над бъдещето на западноевропейската икономика. Първо, могат ли страните от региона да успеят в привличането и интегрирането на чуждите работници, от които техните икономики ще се нуждаят през идещите десетилетия? Засега постиженията на Западна Европа при социалното интегриране на имигрантите може би са малко по-добри, отколкото мнозина предполагат; налице са обаче все по-изострящи се асимилационни проблеми, които, ако бъдат оставени без внимание, биха могли да попречат на икономическия растеж, както и на социалното сцепление. Второ, могат ли страните от Западна Европа да превърнат подобренията в областта на здравеопазването в по-дълги работни години за все по-застаряващите населения? В момента средната продължителност на живота в Западна Европа е с около две години по-висока от онази в Съединените щати (80 срещу 78 години). Но средната пенсионна възраст в Западна Европа е по-ниска от онази в САЩ, въпреки скорошните увеличения на участие в работния фонд за по-възрастното население в северна Европа. Протестите срещу предложенията за повишаване на пенсионната възраст във Франция от 60 на 62 години показват колко трудно може да се окаже постигането на обществен консенсус.

Демографското изключение

Съединените Щати са страната, за която се предвижда да избегне демографската стагнация и спад, пред които са изправени повечето от останалите страни от ОИСР. Населението на САЩ, според Щатското бюро за преброяване, ще нарасне с 20 процента, или над 60 милиона души (от 310 до 374 милиона), между 2010 и 2030. При такива темпове степента на увеличаване на населението на САЩ ще бъде почти същата като онази на Индия. Очаква се буквално всяка група от населението да се увеличи, което означава, че за разлика от други богати страни, САЩ могат да очакват нарастване на работещото население (със скромното, но постоянно темпо от 0,5 процента годишно в хода на следващите 20 години), а освен това темпото на застаряване в страната ще бъде по-бавно от онези в буквално всички останали страни от ОИСР.

Демографската изключителност на Съединените щати се обяснява със сравнително високата раждаемост в страната и постоянния приток от емигранти. В продължение на последното поколение и половина, докато нивата на раждаемост в повечето други западни страни са спадали, в САЩ те реално са се покачвали и, за разлика от която и да е друга богата страна, са се задържали малко над нивото на възпроизводство. Ако сегашните нива на раждаемост се запазят, както предвижда Щатското бюро за преброяване, то през следващите 20 години ще има превес на ражданията над смъртите с почти 35 милиона, както и нетен приток на почти 30 милиона емигранти. И двата фактора ще помагат на страната да остава сравнително млада, което означава, че икономическите изгледи тук са доста по-благоприятни, отколкото онези за Япония или Западна Европа.

Въпреки това демографското бъдеще на Съединените щати също е помрачено от известни негативни съображения, свързани с качеството на човешките ресурси в страната. Тук има сравнително добри резултати при асимилирането на емигрантите като производителни нови сили, но съпротивата срещу продължаващата емиграция, както и евентуалните неочаквани проблеми при абсорбирането на притока от нови хора биха могли да ограничат бъдещия успех. Освен това системите на начално и средно образование тук са маркирани от неравномерни резултати, които изглеждат посредствени в сравнение с други богати общества. Процентът на американците, завършващи средно образование, намалява и евентуално би могъл да стагнира през идещите години. А подобренията в системата на здравеопазване не могат да се сравняват с онези, които предлагат другите богати държави. Образованието и здравеопазването ще бъдат от ключово значение при увеличаването на производителността през идещите десетилетия, което означава, че няма особени причини за самоуспокоение и самодоволство.

* * *

Въпреки специфичните особености в демографските им ситуации, Япония, Западна Европа и Съединените щати споделят един и същи финансов проблем: как да се поддържа баланса в отношението между застаряващото население и тежестта на публичните [държавни] дългове. В хода на последните две десетилетия в макроикономиките на страните от ОИСР се оформя една отчетлива особеност. Общото натоварване на публичните дългове като част от БНП започва все по-ясно да съответства на частта от населението на 65 или повече години. Говорейки много обобщено, разходите, свързани с остаряването на населението, възлизат на около половината от публичните дългове, направени от страните от ОИСР в хода на последните 20 години. Но през следващите 20 години увеличението на населението на 65 и повече години ще бъде двойно по-бързо отколкото онова от изминалите 20. Справянето с финансовите последствия, произлизащи от това, може и да не е напълно нов проблем за богатите общества, но той само ще се усилва през идещите 20 години.

Тайните оръжия на човечеството

Ако бъдат оставени без внимание, глобалните демографски тенденции, очертани дотук, ще оказват все по-голям натиск върху световното икономическо развитие и могат да доведат до занижаване на всички прогнози за материално развитие. Но налице са реални възможности за облекчаване на някои от тези напрежения – както и използване на новите демографски шансове, които евентуално ще възникнат. Основният подход трябва да се състои в повишаване качеството на човешкия капитал чрез по-добро образование, здравни условия и създаване на икономическа среда, в която [намаляващите] човешки ресурси да генерират по-висока възвръщаемост от инвестициите.

За богатите, посивяващи общества, ключовият пункт ще бъде възползването от [работната сила] на здравото, ако и застаряващо население. Това означава, че съществуващите в толкова много богати страни фактори, препятстващи продължаването на работата сред възрастното население, трябва да бъдат преосмислени и в края на краищата елиминирани. В същото време правителствата трябва да обмислят нови насърчения за доброволното продължаване на работния живот.

Човечеството има и още едно „скрито оръжие“ за ускоряване на растежа през идещите години: производство на познание и технологически нововъведения. Революциите в областите на здравеопазването, биологическите науки [life sciences], информационните технологии и материалните науки, постигнати от миналото поколение, посочват пътя към намирането на шансовете, с които ще бъдат свързани бъдещите повишавания на производителността на труда. Повече от всякога, развойната и изследователска дейност трябва да бъдат насърчавани, за да се възнаграждават хората, поемащи рискове.

В името на бъдещото благоденствие на света реформите и нововъведенията трябва да бъдат особено насърчавани. Демографските промени се развиват слабо, но неотстъпно – и събирателният им ефект в края на краищата може да се окаже изумителен. Не е знак на прекомерна плашливост да се предупреждава, че няма време за губене при разпознаването и приспособяването към гигантските измерения на неизбежните демографски предизвикателства, с които е свързано бъдещето на човечеството.

2010 г.

Източник


[1] Конфуцианската традиция в страната предпоставя, че само момчетата продължават родовата линия – нещо, което в съчетание с политиката за само едно дете е довело до гигантски „изкуствен подбор“ на мъжки деца в продължение на много години. Бел. пр.

Никълъс Ебърстад
Никълъс Ебърстад е американски икономист. Сътрудник е на Американския институт за предприемачество (AEI) – един от политически-консервативните американски тинк-танкове. Освен това е Старши съветник към Националното бюро за изследвания на Азия (NBR), както и член на Глобалния съвет по лидерство към Световния икономически форум. Автор е на множество книги.
Посетители: 112

Последните най...


support

Библиотека

Коментари

  • Юрий Проданов писа Още
    Понеже темата ме... преди 2 дни
  • Valko писа Още
    Поредното полезно... преди 3 дни
  • Зори писа Още
    Аз харесвам статиите в... преди 4 дни
  • Valpet писа Още
    Много поучителни четива... преди 1 седмица
  • Комитата писа Още
    Чак сега попадам на този... преди 1 седмица
  • някъде в Европа писа Още
    Кога се очаква прожекция... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    А ето и резултатите от... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:
    Maria Noriega...
    преди 1 седмица
  • Светлана Христова писа Още
    Жестоко откровен текст.... преди 1 седмица
  • Маги писа Още
    Лесно е да НЕ приемаме... преди 1 седмица
  • Михаил Василев писа Още
    Не съм гледал филма , но... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Не съм гледал... преди 1 седмица
  • Граматиков писа Още
    Калояне, нещо малко... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Има нещо знаково в... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Да, добра идея... преди 1 седмица
  • малцинство писа Още
    Извинявам се, малко е... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Знам, че темата е спорна,... преди 1 седмица
  • Златко писа Още

    Рядко съм се срещал с... преди 1 седмица
  • Румяна Станкова писа Още
    Това е интервю, а не... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    "Обрана" е като да обереш... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Към критиката на... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Трябва коректор. На... преди 2 седмици
  • Леа Коен писа Още
    Хубав текст преди 2 седмици
  • Николай Аретов писа Още
    Радвам се на редките... преди 2 седмици
  • Симеон Димитров писа Още
    Сигурен съм, че... преди 2 седмици