Изгледи - Свят

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

Беше великолепен късен майски следобед в южна Италия, но улиците на Лавиано – едно красиво разположено селце, разпиляно между няколко гънки на планините в региона Кампаня – бяха пусти. Нямаше дневни пътници от Неапол, нямаше туристи, които да заснемат гледките от стръмните склонове, маслиновите дръвчета по терасите, руините на крепостта от 11-ти век с макове, които изглеждат като петна от кръв по затревените й флангове. Нито пък се виждаха местни хора. Градчето разполага с достатъчно квартири, за да подслони 3000 души, но тук живеят по-малко от 1600 и всяка година броят им намалява. Роко Фаливена, 56 годишният кмет на Лавиано, се разхождаше бавно по средата на улицата, говорейки за демографията на градчето и обяснявайки защо, макар че то е по-старо от 1000 години, всички негови сгради изглеждат така нови. През 1980 е имало земетресение, което разрушило почти всички сгради и убило 300 души, включително и родителите на Фаливена. Тогава от трагедията се породило усещането за възможности, за ново бъдеще. Националното правителство в Рим, а също и бивши жители, които емигрирали в САЩ и по други места, дали пари. Местните хора намерили работа в новото застрояване на градчето. Но когато строителството завършило, с него свършила работата – и изселването на хората продължило както преди.

Когато Фаливена поел поста на кмет за втори път през 2002, две цифри привлекли вниманието му. Четири: толкова бебета били родени в градчето предишната година. И пет: това бил броят на първокласниците в училището, въпреки че то обслужва още две общини. „Знаех, че първата ми работа е да се опитам да спася училището“, каза ми Фаливена. „Защото село без училище е мъртво село.“ Той се напънал и стигнал до следната отчаяна идея: да плаща на жените за раждането на деца. И не просто някаква символична сума; през 2003 Фаливена оповестил, че ще плаща по 10 000 евро на всяка жена – местна или дошла наскоро, омъжена или сама – която роди и отгледа в селото дете. „Бебешкият бонус“, както той го нарича, е структуриран така, че да задържа нови жители в селото: майката получава 1500 евро когато детето й се роди, след това 1500 евро при всеки от първите му четири рождени дни и 2500 евро когато то започне да учи в първи клас. Фаливена притежава инстинктите на публицист: той ми каза, че се надява планът да привлече вниманието на медиите. И действително това се случи – новината се разпространи в цяла Италия, достигайки чак до Австралия.

После, докато стояхме пред една сграда с цвят на горчица, покрай нас мина един автомобил. Фаливена – дребен, мускулест мъж със сива коса и дълбоко набраздено, загоряло от слънцето лице – й помаха да спре, защото младата жена зад волана, Салвиа Даниела, беше точно един от хората, за които той разказва. Размениха няколко думи и ние последвахме Даниела до апартамента й, за да се запознаем със семейството. Даниела, която е на 31 години и нейният 36 годишен съпруг, Жерардо Гранде, имат две деца: Паскуале, на 10 и Гая, която е на пет и е била едно от първите бебета, родени в резултат на „бебешкия бонус“. Даниела и Гранде казват, че са решени да живеят като традиционно семейство, но не им е лесно. Гранде работи за една строителна фирма, а вечерно време обслужва бар, за да може жена му да се посвети на дома. Апартаментът им, макар и пълен с живот (множество увеличени фотографии на децата), е доста тесен. „Бебешкият бонус ни помогна“, каза ми Гранде. След това прибави, посочвайки към Фаливена: „Ние мислим, че този човек е голям кмет.“

Налице са указания, че бебешкият бонус на Фаливена успява – в тазгодишния първи клас има седемнайсет ученици – но тази цифра е може би подвеждаща. (Ида Робертиело, друга от майките по бебешкия бонус, която възхвалява Фаливена, призна, че вече е била бременна със сина си Матео когато кметът обявил плана си). Главният ефект от парите по бонуса може би е в това кога точно се случват ражданията. Миналата година Фаливена не бил на служба и временният му заместник прекратил плащанията. „Знам за няколко жени, които в момента са бременни “, каза ми Даниела, а съпругът й добави с подсещаща усмивка, че двойките са много заети в момента, тъй като знаят, че Фаливена се връща като кмет, с обещание да поднови плащанията.

Но с близо 50 майки, които спадат към плана му, Фаливена не знае колко време ще може да изплаща бебешкия бонус. A Лавиано все още губи жители.

ГОВОВРЕЙКИ ДЕМОГРАФСКИ, Лавиано не е нещо уникално в Италия или в Европа. Всъщност то може би е само един предвестник. През 1990-те европейските демографи започнаха да забелязват тенденция към намаляване на населението по целия континент, зад което стои рязко намалена раждаемост. Хората, които не се интересуват от цифри игнорираха тази информация до 2002, когато едно изследване на италиански, германски и испански учени се задълбочи в данните и предостави материал за размишление за политиците в целия Европейски Съюз. Цифрата 2,1 е широко считана за „норма на възпроизводство“ – това е средният брой раждания за всяка жена, който може да поддържа настоящия брой на населението на една страна. В различни моменти от модерната история – по време на войни или глад – раждаемостта беше спадала под нормата на възпроизводство, до „ниски“ или „много ниски“ степени. Но Ханс-Петер Колер, Хозе Антонио Ортега и Франческо Билари – авторите на доклада от 2002 – откриха в данните нещо съвсем ново. За пръв път откак се водят статистики, раждаемостта в южна и източна Европа беше спаднала под 1,3. За демографите тази цифра има специално математическо значение. При тази степен населението на една страна би намаляло наполовина в течение на 45 години, създавайки един понижаващ ефект, от който би било почти невъзможно да се постигне възстановяване. Колер и колегите му измислиха за феномена едно заплашително наименование: „най-ниската ниска раждаемост“.

За непосветените „най-ниската ниска“ изглежда като странен повод за загриженост. Преди няколко години всички ние бяхме заплашвани от „експлозията на населението“. Окупаторският вид homo sapiens, както всички узнахме, изяждаше ресурсите на планетата и разрушаваше по необратим начин нейните деликатни системи. Променила ли се е ситуацията към по-добро откак през 1968 Паул Ерлих вдигна тревога с бестселъра си „Популационната бомба“? Не говорят ли настоящите заглавия – глобален недостиг на храни, промяна на климата – за продължаващи признаци на бедствие?

Да, така е, според някои, но нещата са се променили малко. Първо, по целия свят, включително и в развиващите се страни, нивото на раждаемост е спаднало от 6,0 през 1972 до 2,9 днес – тъй като населенията са се преместили от селски райони в градове и хората се възприели градски начин на живот. Това намаляване може би е намалило спешността на тревогата относно свръхнаселението. Да, ние злоупотребяваме с ресурсите, казват те – и не може да се отрече, че някои части от земното кълбо са пренаселени. Но други региони се сблъскват с един много по-различен сценарий. В Европа, „най-ниската ниска“ е феномен не само в селски райони като Лавиано. Градове като Милано и Болоня отчитат някои от най-ниските нива на раждаемост по света, отчасти защото високата цена на живота принуждава семействата или да се изселват, или да имат по-малко деца. След като понятието бе изобретено, „най-ниската ниска раждаемост“ получи вниманието на политиците в Брюксел и националните столици по целия континент – и в момента всички от Севиля до Хелзинки изглежда осъзнават този факт. В Гърция проблемът е толкова утвърден в националната психика, че вече е разговорно фиксиран: хората се позовават просто на „демографията“. Поставянето на цифрите в един по-широк световноисторически контекст породи един дебат относно бъдещето на Европа. По времето когато президентът Кенеди посети Германия и държа речта Ich bin ein Berliner, Европа представляваше 12,5 процента от световното население. Днес това са 7,2 процента и ако настоящата тенденция продължи, през 2050 само 5 процента от световното население ще са европейци.

Популярни обяснения за спадането на раждаемостта не липсват. В Атина е обичайно да се обвинява всеизвестното замърсяване на въздуха в града; преди няколко години една радиореклама предлагаше климатични инсталации като начин да се възвърне гръцката страст и гръцките бебета. По-широко разпространен и с по-голямо значение е начина, по който социалните консерватори обвързват ниската раждаемост със секуларизма. След като в продължение на десетилетия твърдят, че Западът се е отвърнал от Бога и църквата и е приел един егоистичен и в края на краищата саморазрушителен начин на живот, насърчаван най-вече от модерния контрол над раждаемостта, те чувстват правотата си статистически доказана. „Европа е заразена от една странна липса на желание за бъдеще“, обяви Папа Бенедикт през 2006. „Децата, нашето бъдеще, биват възприемани като заплаха за настоящето.“ В Германия, където съотношенията между раждания и умирания в момента води до годишна загуба на население от около 100 000 души, Урсула фон дер Лайен, семейната министърка на канцлерката Ангела Меркел (и майка на седем деца) обяви преди две години, че ако страната й не промени рязко спадащото ниво на раждаемост, то „ние ще трябва да угасим светлината“. През миналия март Андре Рувое, водачът на Християнско-обединената партия в Холандия, настойчиво помоли правителството да стане по-активно и да започне да стимулира холандските жени да имат повече бебета. Канадският консерватор Марк Стейн, автор на бестселъра от 2006 Самотната Америка: Краят на света, какъвто го познаваме, предупреди североамериканците, чието ниво на раждаемост е сравнително високо, че, що се отнася до техните европейски съюзници, „тези страни изчезват“ и че в края на 21-ви век може би „на картата все още ще съществува географско място, наречено Италия или Холандия“, но това ще бъдат просто „обозначения за недвижима собственост“.

Ако оставим обаче настрана духовните грижи, то главните заплахи за Европа са икономически. Заедно с нивото на раждаемост, другият оперативен фактор в икономическото уравнение е продължителността на живота. Хората навсякъде живеят по-дълго от всякога и продължителността на живота продължава да нараства отвъд онова, което някога се считаше за естествена граница. Политиците се страхуват, че, взети заедно, тези тенденции предсказват една перфектна демографска буря. Тоест, че няма да има достатъчно работещи хора, които да плащат пенсиите на всички ония дълго живеещи пенсионери.

Въпросът за емиграцията също е свързан с „най-ниската ниска“. Страховете на десните са свързани с идеята за едно континентално превземане на Европа от страна на орди от третия свят – предимно мюсюлмански – които едва тепърва ще трябва да бъдат заразени от модерната болест, наречена семейно планиране и които заплашват да трансформират, ако не и напълно заличат, старите, така високо ценени култури на западна Европа.

Ще изчезне ли Европа такава, каквато я познаваме? Венеция е изгубила повече от половината си население от 1950 насам; жителите й вярват, че градът им е на път да се превърне в парк за развлечения. Ще се случи ли същото и с Европа като цяло?

ЗА ДА ЗАПОЧНЕМ ДА РАЗБИРАМЕ глобалното значение на феномена с ниската раждаемост, ние първо трябва да изследваме европейския „бебешки банкрут“. Може би най-ясният начин за разглеждане на въпроса е да се видят резултатите от анкетата Eurobarometer на Европейската Комисия (2006). Жените-участнички бяха запитани колко деца биха искали да имат; средният резултат беше 2,36 – значително над нивото на възпрозиводство и далеч над реалното ниво навсякъде в Европа. Ако жените имат значително по-малко деца, отколкото искат, то значи налице са други сили.

Оказва се, че ситуацията е различна в различните европейски региони. „Грешка е да се мисли за Европа като нещо цяло в това отношение“, казва Аласдър Мъри, директор на CentreForum, една лондонска изследователска група. „Всъщност налице са четири различни промени на населението, които в момента се случват в Европа.“ Едната от тях касае Източна Европа, където тенденциите датират от комунистическия период и предвещават един специален и особено злокачествен вид социални проблеми. Нивото на раждаемост в България е 1,37, а продължителността на живота при мъжете е със седем години по-ниска от тази в Белгия или Германия. ЕС преценява, че населението на България ще спадне от осем милиона сега до пет милиона през 2050. От 1989 досега населението на Латвия е спаднало с 13 процента; нивото на раждаемост е едно от най-ниските в света, а нивото на разводите е сред най-високите в Европа, според Линда Андерсоне, заместник-директорка на Латвийския департамент за семейна и детска политика. Из по-голямата част от Източна Европа се наблюдава същата тъмна смесица от сили, които коментаторите обясняват чрез озападняването, макар че ясните причини са трудно обясними. „Можем да видим, че спадането на раждаемостта датира от падането на Съветския Съюз“, казва Мъри, „но дали това се дължи на прехода към пазарна икономика или на нещо друго?“

Германия и Австрия се намират в нещо като своя собствена категория. Те споделят много от характеристиките на други западноевропейски страни, що се отнася до силите, засягащи семейния живот, но освен това бездетността е особено висока в тези страни и е била такава вече от доста време насам. Едно изследване от 2002 установи, че 27,8 от германските жени родени през 1960 са бездетни – едно ниво, далеч по-високо от онова в която и да било друга европейска страна (във Франция, например, съответната цифра е 10,7). Когато европейските жени на възраст от 18 до 34 бяха запитани в едно друго изследване да посочат предпочитания от тях брой деца, 16,6 процента от жените в Германия и 12,6 процента в Австрия са отговорили „нито едно“. (В Италия, например, тази цифра е 3,8 процента). Главната причина изглежда е една фундаментална промяна в начина, по който някои жени виждат своята „естествена“ роля. Според Николай Ботев, съветник по въпросите на населението и развитието към United Nations Population Fund , множество наблюдатели са били изненадани от откритието, че през последните години „бездетността се установява като идеален начин на живот“. Никой досега не е успял да установи защо някои страни са по-предразположени към бездетност от други.

Но истинската разделителна черта между различните нива на раждаемост в Европа преминава между севера и юга. Като оставим настрана специалния случай на страните от изтока, най-ниските нива на раждаемост в Европа – сред най-ниските в целия свят, всъщност – се откриват в привидно така силно семейно-ориентирани страни като Италия, Испания и Гърция (всички те в момента се колебаят около 1,3).Запитах Франческо Билари, един от авторите на споменатото изследване от 2002, да обясни това. „Ако разгледаме най-новите данни за развитите страни, ние ще открием, че Италия държи два рекорда, които може би са световни“, казва той. „Първо, младите хора в Италия остават при родителите си по-дълго отколкото може би навсякъде другаде. Второто нещо е процента на деца, родени от родители на възраст над 40 години. Тези фактори са взаимно свързани, тъй като, ако започнете късно, вие обикновено няма да имате второ дете, а трето е почти изключено.“

Съществуват икономически обяснения относно това защо този феномен се случва точно в южна Европа. Италия, например, изплаща едни от най-ниските начални заплати в целия ЕС, което принуждава младите хора да отлагат самостоятелността си. А, както отбелязва английският политик Дейвид Уилетс, „животът заедно с родителите е един много мощен контрацептив“. Но по-дълбокият проблем може би се крие точно в семейно-ориентираните нрави на тези страни. „Във всички тези страни“, казва Билари „е много трудно да се комбинират в едно работа и семейство. И това отчасти е така, защото при двойките се наблюдават свидетелства за това, че в тези страни взаимоотношенията на половете са много асиметрични.“

Именно тук, според най-новите данни, се крие основната трудност. Общоприетата демографска мъдрост гласи, че с навлизането на жените в работния пазар нивото на раждаемост в едно общество намалява. Това е общо взето така в развития свят, но в по-ново време, и особено в Европа, цифрите не поддържат това твърдение. Всъщност нещата изглеждат точно обратно. Според Ханс-Петер Колер от University of Pennsylvania , анализът на последните изследвания посочва, че „високата раждаемост е свързана с високо участие на жените в работния пазар … и най-ниските нива на раждаемост в Европа от средата на 90-те най-често се откриват в страни с най-ниско женско участие на работния пазар.“ С други думи, работещите майки имат повече бебета от майките, които си стоят вкъщи.

Но как е възможно това? Едно изследване от февруари тази година, направено то Летиция Менкарини от Университета в Торино и три нейни колежки, сравнява ситуацията в Италия и Холандия. Те откриват, че по-висок процент от холандските жени отколкото жените в Италия, са част от работната сила, но че същевременно нивото на раждаемост в Холандия е значително по-високо (1,73 срещу 1,33). И в двете страни хората имат по-скоро традиционни представи относно ролите на половете, но италианското общество е значително по-консервативно в това отношение – и това изглежда е решаващата разлика. Хипотезата, която социолозите се опитват да тестват, е следната: жените, които вършат повече от 75 процента от домакинската работа и грижата за децата са по-малко склонни да желаят друго дете от ония, при които бащите или партньорите споделят натоварването. Казано другояче, холандските бащи сменят повече пелени, вземат повече деца от детската градина и почистват всекидневната по-често, отколкото мъжете в Италия; ето защо, съответно на населението, в Холандия се раждат повече бебета, отколкото в Италия. Както казва Менкарини: „става дума за това до каква степен мъжът участва в отглеждането на децата.“

По този начин отговорът на по-широкия въпрос „Къде са всички тия европейски бебета?“ вече започва да се очертава. Заедно с грандиозните промени в модерното общество, случващи се от 1960-те насам – особено променящата се роля на жените, с по-големи възможности за образование и намиране на работа, появата на модерния контрол над раждаемостта и новите възможности за избор на начин на живот – налице е било и едно напрежение между сили, които все още не са помирени. Това напрежение, разбира се, е напълно видимо. Попитайте която и да е работеща майка. Но някои общества са успели да помирят тези сили по-добре от други. В Европа много страни с по-голямо равенство между половете имат и по-висок социален ангажимент с детски градини и друга институционална поддръжка за работещите жени, което дава на тези жени възможността да имат второ и трето дете.

Това е една от решаващите разлики между севера – включвайки Франция, Великобритания и скандинавските страни – и юга. Скандинавските страни имат както най-силната социална система в Европа, така и – с 1,8 – едно от най-високите нива на раждаемост. За да разбера по-добре това разделение между севера и юга, аз се срещнах с двама социолози, които го персонифицират: Менкарини и Арнстейн Аасве, един норвежец, който наскоро е започнал работа в университета Бокони в Милано, един център за демографски проучвания в Европа.

Когато Аасве се преместил миналата година от Норвегия в Италия, за да изучава проблемите на раждаемостта, както сам казва, той преживял културен шок. С напредъка на жените в образованието и бизнеса през последните няколко десетилетия, Норвегия е започнала усилено да ги поддържа – тях и семействата им. Държавата гарантира около 54 седмици за отпуск по майчинство, както и 6 седмици за отпуск по бащинство. С раждането на първото дете идва държавна помощ от 4000 евро. Държавните детски градини са част от стандарта. Цената на живота е висока, но пък се предполага, че и двамата родители работят; по време на майчиния отпуск всяка жена получава 80 процента от заплатата си. „В Норвегия загрижеността относно нивото на раждаемост е ниска“, казва Аасве. „Доминиращ е въпросът за равенството на половете и това от своя страна повишава нивото на раждаемост. Например, в момента се води дебат относно това дали да се направи задължителна отпуската по бащинство. Става дума за това, че жените и мъжете трябва да разполагат с равни права и възможности. Ако мъжете вземат отпуска след раждането на дете, то жените могат да се върнат на работа през това време.“

Онова, което Аасве открил в Италия, било шокиращо различно. Докато италианските жени обикновено са също толкова образовани, колкото и скандинавските, казва той, само около 50 процента от тях работят, сравнени с между 75 и 80 процента в скандинавските страни. Въпреки външната модерност италианското общество предпочита жените да остават вкъщи след когато станат майки – и правителството поддържа това. Има само малко държавно финансирани детски градини, особено за младите майки, а повечето младоженци все още намират домове, които са близо до едната или друга двойка баба и дядо, като идеята е, че семейството ще помага при отглеждането на децата. Но това не функционира както преди. „Тъй като двойките са склонни да отлагат раждането на децата“, казва Аасве, „пролуката между поколенията се разширява и в много случаи бабите и дядовците, на които трябва да се разчита за помощ при отглеждането на децата, вече сами се нуждаят от помощ.“

Междувременно, едни и същи икономически сили работят както в северна, така и в южна Европа – еднакво трудно е да се свържат двата края в Мадрид, Милано и Атина, както и в Осло или Стокхолм – а това дава предимство на семействата с двама работещи родители, типични за севера. От своя страна това води и до друго неравенство между севера и юга. В Скандинавия, благодарение отчасти на държавната поддръжка, колкото повече деца има едно семейство, толкова по-богато то вероятно е, докато в южна Европа децата са финансово затруднение, което тегли семейството към бедност. Един такъв анализ е удар в лицето на социалните консерватори, които твърдят, че простото насърчаване на хората да имат повече деца ще увеличи населението и ще прибави гориво към икономическата машина.

Ако това разбиране за южноевропейското семейство е коректно – а именно, че тук едно повърхностно обвързване с начина на живот на 21-ви век се намира във фатално противоречие с едно разбиране за семейството, което е дълбоко вкоренено в 19-ти век, то евентуално то би трябвало да важи и за други страни по света, не е ли така? Очевидно. Тази пролет японското правителство разпространи данни, показващи, че населението на страната под 14-годишна възраст е най-ниско в момента от 1908 година насам. Шефът на тайландското министерство на здравеопазването обяви през май, че нивото на раждаемостта в тази страна в момента е 1,5, далеч под степента на възстановяване. „Световният рекорд за ниска раждаемост в момента принадлежи на Южна Корея, с 1,1“, казва Франческо Билари. „Япония е почти също толкова ниско. Онова, което наблюдаваме в Азия е феномен по-скоро на 2000-те, отколкото на 1990-те години. И както изглежда причините са същите както и в южна Европа. Всички те са общества, все още дълбоко свързани с традицията, според която съпругът печели парите. Нещата са се променили, не само в Италия и Испания, но също и в Япония и Корея, но тези общества все още не са се пригодили към модерността. Отношенията в домакинството все още не са се променили.“ Западна Европа значи не е онзи изолиран случай, както се опитват да го представят много хора. Тя просто е първият регион по света, в който са регистрирани крайно ниски нива на раждаемост.

КОЕТО НИ ВОДИ ДО ЕДНО ОЧЕБИЙНО ИЗКЛЮЧЕНИЕ. През миналата година нивото на раждаемост в САЩ достигна 2,1, най-високото от 1960 насам и по-високо от почти всякъде другаде в развития свят. Прибавете към това емиграцията и вие получавате една нация, която е далеч повече от сигурна от гледна точка на ръста на населението. През 1984 службата по преброяването в САЩ предвиди, че през 2050 населението на страната ще бъде 309 милиона. През 2008 то е вече 304 милиона, а новото предвиждане за 2050 е 420 милиона.

Не съществува едно-единствено обяснение за сравнително високото ниво на раждаемост в САЩ. Някои коментатори обясняват това чрез доста консервативната и религиозно ориентирана култура на американското общество, насърчаващо по-големи семейства.

Но другият фактор, обясняващ високата раждаемост в САЩ, е по-скоро приет от повечето наблюдатели. „Европейската система е много по-малко гъвкава“, казва Крал Хауб от бюрото за населението във Вашингтон. „В Европа както обществото, така и пазарът на работна сила са много по-сковани.“ В САЩ може и да няма държавни субсидии за детски градини, нито пък някакво подобие на топлото гнездо, което Норвегия създава за млади семейства, но американската система изглежда компенсира това по други начини. Както пише Ханс-Петер Колер от Пенсилванския университет: „По правило жените не желаят да имат деца, когато икономическата цена – под формата на по-ниска заплата за цял живот – е прекалено висока. В сравнение с други страни с високи доходи, тази цена се намалява от американския трудов пазар, който позволява по-гъвкаво работно време и по-лесно напускане и последващо ново присъединяване към работната сила.“ Една американска жена може да избере да напусне кариерата си за три или пет години, за да отглежда семейството, след което да поднови работа; това е много по-трудно в Европа.

Така че изглежда налице са два модела за постигане на по-висока раждаемост: неосоциалистическата скандинавска система и американската, основаваща се на ненамеса в частните инициативи. Ааасве формулира нещата по следния начин: „Може да се каже, че за да насърчава раждаемостта, едно общество трябва да бъде или щедро, или гъвкаво. САЩ не са много щедри, но са гъвкави. Италия не е щедра и не е гъвкава. Налице е един вид социално клеймо в подобни страни, където е по-малко прието за жени с деца да работят. В САЩ това е общоприето.“

По тази логика най-лошата от всички системи е онази, която частично приема модерността – разширявайки образователните и работни възможности за жените – но продължава да се придържа към традиционната представа за ролите в семейството. Това изглежда обяснява демографската криза, в която се намират Италия, Испания, Гърция – и може би Япония, Южна Корея, Хонг Конг, Тайван и други части от света. Всъщност демографите са били изненадани да открият бързи промени в раждаемостта в третия свят, където все повече жени работят, а модерните средства за контролиране на раждаемостта се превръщат в стандарт. „По-ранните определено плодовити режими, започват да изчезват все по-бързо при глобалното сравнение на нивата на раждаемост“ според Едуард Джоу-Чинг Ту, социолог в Хонгконгския университет за наука и технологии. Според ООН, нивото на раждаемост в 25 развиващи се страни – сред които са Куба, Коста Рика, Иран, Шри Ланка и Китай – вече се намира около или под степента на възпроизводство. В някои страни – особено в Китай – спадането се обяснява чрез целенасочен опит за намаляване на населението. В останалите се случва нещо друго. Урокът от южна Европа може би е важен: приемете модерността само отчасти и вие поставяте обществото си – особено жените – в много неизгодна ситуация. Нещо трябва да отстъпи – и това нещо, оказва се, в края на краищата е бъдещето.

Източник

 

Ръсел Шорто
Ръсел Шорто е сътрудник на New York TImes Magazine и автор на няколко публицистични книги.
Посетители: 71

Последните най...


support

Библиотека

Коментари

  • Ранделова писа Още
    Чудя се как ли би... преди 5 часа
  • Златко писа Още
    Казват, че Елиас... преди 1 ден
  • Анатоли Кирилов писа Още
    Скандалност, не... преди 1 ден
  • Гост писа Още
    Всеки обича пазарът... преди 5 дни
  • Броди писа Още
                      Тъкмо... преди 5 дни
  • Гост писа Още
    Прав е г-н... преди 5 дни
  • Гост писа Още
    Най-важното е никой да... преди 5 дни
  • Сухи писа Още
    Никола Георгиев има... преди 5 дни
  • Гост писа Още
    Отговорът на издателя... преди 5 дни
  • Жоро Ончев писа Още
    С риск да разсърдя моя... преди 5 дни
  • Броди писа Още
                       В... преди 6 дни
  • Антония Бонева писа Още
    На мен ми беше... преди 6 дни
  • Светла Петкова писа Още
    Съгласна съм с... преди 6 дни
  • Боян писа Още
    Приемам рецензията на... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    Голямото изключение,... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    Попаднах на този... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    А Турция, като всяка... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Ок, стига толкова... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Впрочем, нека обобщя... преди 1 седмица
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Драги Златко, "петата... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    И един дребен въпрос:... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Професоре, вашият... преди 1 седмица
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Цитат: "всички... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Да, разбира се,... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Сложна тема. Колкото е... преди 2 седмици