Изгледи - Свят

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

Езикът е не само основа на нашата национална идентичност. Той е нещо определящо за нас като човешки същества. Без език не бихме могли да имаме рационално структурирана памет. Без език не бихме били способни изобщо да мислим. Опитът ни не може да се структурира рационално без помощта на някакъв език (вербален или цифров). Като старозаветния Бог, произнасяйки света, ние го създаваме.

И все пак човешките езици са многобройни. Значи ли това, че има много светове около нас? Поне има много гледни точки към света – според езиците. Всеки от отделните човешки езици също така се променя непрестанно.Трудно е за един англичанин или българин днес да разбере средновековния език на собствения си народ. Някои народи говорят изцяло на „чужд“ език – като много африканци, които говорят английски или френски, като ирландците, които създават впечатляваща литература на английски, или като древните траки, които са били напълно елинизирани.

Приема се, че литература изобщо, и особено поезия, е невъзможно или почти невъзможно да се пише на друг, освен на майчин език. Днес обаче ние живеем в един едновременно плуралистичен и глобален свят . Светът е глобален и в чисто икономически смисъл: големите бизнеси отдавна са пренебрегнали националните граници. Но той е глобален и в смисъла на Маршал Маклуън: с появата на сателитните връзки, с падането на Желязната завеса, и особено с появата на интернет, ние вече живеем в световното информационно село – виждаме и чуваме мигновено какво става в целия свят. Пазаруваме всеки ден на световния пазар. Удря ни световна криза. Всички сме граждани (или селяни?) на света.

В Новия свят, и особено в Съединените щати, е нормално да имаш двойна (дори тройна – чрез двамата родители) идентичност: да бъдеш кениец и американец (като Барак Обама) или италианец и американец (като Рудолф Джулиaни) или австриец и американец (като Арнолд Шварценегер). Но днес, с налагането на английския език като световен език в глобалното информационно село, тази двойнствена идентичност става реалност за всички хора по света.

Как това се отразява на литературата? Двуезични писатели винаги е имало. Джоузеф Конрад е поляк, но като британски писател e всепризнат стилист на английския език. Гийом Аполинер е половин италианец, половин поляк, но е един от най-големите френски поети. Елиас Канети е български евреин, който пише на немски. Юлия Кръстева и Цветан Тодоров са етнически българи, но са френски писатели. Йонеску, Цара и Чоран са румънци, но френски писатели. Списъкът може да се продължава в още десетки и десетки страници.

Има и такива писатели, които са писали еднакво стойностни произведения на повече от един език. Набоков пише и на руски и на английски. Също и Бродски, макар че при него, като поет, руският безспорно е доминиращ. Бекет пише и на английски и на френски. И у нас Любен Каравелов e пишел на български, сръбски и руски.

Всъщност официалният идиом на националните езици на балканските народи, а и на други народи в Европа и по света, се създава едва през 19-ти, та дори и през 20-ти век – паралелно с националноосвободителните или национално-обединителни движения. Езиците, на които говорим не са толкова стари и се променят всеки ден. В империите – от римската до отоманската и от австро-унгарската до съветската и югославската – по начало хората са двуезични и имат двойна идентичност. Балканските славяни през 19-ти век, още преди да се освободят и да оформят официалния идиом на родния си език, имат за официален език турския. А много от тях, особено грамотните, говорят и гръцки. Наред с турцизмите и гърцизмите, които са навлезли в нашите езици през миналите векове, днес масово навлизат и англицизмите. Английският е новата „лингва франка“ – “официалният“ език на глобалното село. Или на новата глобална империя?

Отсъствах от България 13 години и в Америка започнах да пиша на два езика. Но завръщайки се в родината си, с изумление установих колко много английски думи са ме изпреварили – пристигнали са в България докато ме е нямало. Чувам и виждам написани с кирилица думи като „имидж“, „лайфстайл“, „билдинг“ и „екшън план“ (последното звучи може би най-абсурдно и смешно като се има предвид буквалния български еквивалент – план за действие). Разбира се английски са и всички термини свързани с компютрите и с интернет. Тези английски думи изобщо ги нямаше в българския от началото на 90-те. Освен това, всички младежи от слединтернетното поколение неизбежно говорят някакъв английски. Чуждиците разбира се създават богатство на езика (самият английски гъмжи от чуждици), стига да не изместват напълно родните думи. А владеенето на втори език също разширява неимоверно мирогледа – ако не забравим първия.

Един писател естествено трябва да владее перфектно езика, на който пише, да мисли на него. Трудно е да владееш перфектно втори език. Но хората могат да мислят на повече от един език.

Освен това езиците са като реки – непрестанно текат и се изменят. Дори се вливат един в друг. Или изтичат един от друг. Това може да става или спонтанно, или с езиковедска, политическа, или писателска намеса. Казва се, че Данте е създал съвременният италиански, а Шекспир съвременният английски език. Константинос Кавафис смесва в поезията си два гръцки езика, димотики и катаревоса, които всъщност са две исторически фази на гръцкия език. Писателите участват в създаването на езика.

Но днес, в глобализиралия се свят, на писателите, и дори на поетите, които най-трудно могат да творят на друг освен на майчиния си език (защото в поезията най-деликатните нюанси на думите имат значение), им се налага да четат и пишат на повече от един език. Един писател трябва да си остава национален, да запазва специфичния вкус на своите текстове, но и да мисли като световен писател.

Този мултикултурализъм и мултилингвизъм на съвременния свят може да се види като нещо негативно и опасно – идентичността на отделните народи, на отделните култури, спецификата на националните литератури се претопява. Или поне силно избледнява. Всички писателски кухни по света започват да си приличат. Но езиковата глобализация може да се види и като нещо положително – най-после ние, човеците живеем наистина заедно, разбираме се помежду си, общуваме без граници. (Английският ли е новата разменна монета в информационната епоха? Той ли е това, което ще обединява света след парите?)

Независимо дали го виждаме като добро или като зло, културният и езиков плурализъм на жителите на световното село е факт. Двойствената или множествена идентичност на съвременния човек, независимо дали я интерпретираме като шизофрения или като културно богатство, е реалност, която трябва да отчитаме.

(Откъс от есеистичния сборник „Моят Бог и моите демони“)

Владимир Левчев
Владимир Левчев е български поет и писател, автор на множество книги, между които: „Любовни писма до свободата. Роман“ (1998), „Бог е любов в приятелството, традицията и секса“ (2001), „Небесни балкани“ (2001), „Балканският принц“ (2001), „Архитектура на промените. Формални стихове“ (2003).
Други статии от този автор
Посетители: 71

Последните най...


support

Библиотека

Коментари

  • Гост писа Още
    Нека безсмъртните се... преди 17 часа
  • Златко писа Още
    Банално, разбира се, но... преди 17 часа
  • Гост писа Още
    Да имаш избор е само... преди 18 часа
  • Гост писа Още
    Като бях някъде след... преди 18 часа
  • Радомир Парпулов писа Още
    Благодаря Ви, г-н... преди 20 часа
  • Гост писа Още
    Мисля, че "Гост" е прав.... преди 20 часа
  • Радомир Парпулов писа Още
    Гост писа:
    Не ми харесва как светът...
    преди 20 часа
  • Никодим Димов писа Още
    "През следващите дни и... преди 3 дни
  • Кети Мирчева писа Още
    Не виждам смисъл от... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Jedem das Seine! преди 6 дни
  • П. Полянов писа Още

    Читателите са уморени... преди 6 дни
  • Мина Ветренска писа Още
    В интерес на България и... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Благодаря, ама това... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Благодаря за похвалните... преди 1 седмица
  • д-р Иван Симеонов писа Още
    Браво, доц. Минчев!... преди 1 седмица
  • Кунев писа Още
    Спасяването на евреите е... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Това последното е... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Из „Реквием за никого“... преди 1 седмица
  • Румяна Станкова писа Още
    Обобщенията и... преди 1 седмица
  • Петър Анев писа Още
    добре е да се познава и... преди 2 седмици
  • Ставро писа Още
    Органически устав на... преди 2 седмици
  • деду Въсу писа Още
    “… Между тях и нас се... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Публикувам, както обявих... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Може би не "България... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Хм, кукловоди имат... преди 2 седмици